Христови посланици – 100 – Съкровищница от свидетелства Том 1 – Елена Вайт (Елън Уайт)

На Христовите посланици е поверено тържествено и важно дело, към което някои се отнасят твърде леко. Докато служи в небесното светилище, Христос чрез Своите пратеници е Служител и на своята църква на земята. Чрез избрани мъже Той говори на хората и води напредъка на делото Си така, както, когато живееше видимо в дните на унижението Си. Въпреки че са изминали столетия, обещанието, което даде на учениците си при раздялата, и днес е същото (Матей 28:20). От Христовото възнесение до днешния ден избрани мъже от Бога и дарени от Него със сила са ставали учители на вярата. Христос, истинският Пастир, води стадото си чрез Своите помощници пастири. Затова и положението на тези, които служат чрез слово и поучение, е от голяма важност. Те вместо Христос молят хората да се оставят да бъдат примирени с Бога.
Хората би трябвало да гледат на своите проповедници не само като на говорители, но като на Христови посланици, които получават мъдрост и сила от великия Глава на църквата. Да се пренебрегва и обезценява Словото, което се изговаря от Христовия служител, значи да се презира не само човека, но и Учителя, Който го е изпратил. Той стои на мястото на Христос и гласът на Спасителя трябва да се чува чрез Неговия представител.

Проповядвайте Христос
Много от нашите проповедници правят голяма грешка, поднасяйки проповеди, съдържащи само доказателства. Някои слушат ученията на истината и представените доказателства им правят дълбоко впечатление. Ако само в една част от проповедта Христос им бе представен като Спасителя на света, разпръснатото семе би поникнало и би дало плодове за слава на Бога. И въпреки това в много проповеди Христовият кръст съвсем не се представя пред слушателите. За някои тази проповед може да бъде последната, която чуват, за други е възможно истината в нейното практическо приложение никога повече да нямат случай да въздейства върху сърцата им. Пренебрегнат веднъж, този подходящ случай е загубен завинаги. Ако Христос в Неговата спасителна любов бяха проповядвани във връзка с ученията на истината, те може би биха застанали на Христова страна. Много повече хора, отколкото предполагаме, може би копнеят да узнаят как да дойдат при Христос. Всички слушат просто така обикновените проповеди от амвона, без да научат как могат да намерят Исус или да стигнат до жадуваното спокойствие и мир в душата си. Проповедници, носещи последната милостива вест, трябва винаги да помнят, че Христос трябва да бъде прославян като прибежище за грешника. Мнозина вярват, че не е необходимо да се проповядва покаяние и вяра от сърце, преклонено пред Божията любов. Те приемат, че слушателите им са добре запознати с евангелието и трябва да им се предложат други истини, за да задържат вниманието им. И когато слушателите им проявяват интерес, те приемат това като доказателство за успех. Хората обаче са твърде малко запознати със спасителния план и се нуждаят от повече поучения по този въпрос, отколкото от всеки друг.
Събират ли хора да слушат истината, те трябва да очакват полза от това, както бе някога с Корнилий и неговите приятели: „И тъй, ние всички присъстваме тук пред Бога, за да чуем вас, що ти е заповядано от Господа“ (Деяния 10:33).
Вярно е, че са необходими и теоретически теми, за да се запознаят всички с учението и да проследят как веригата от истината брънка по брънка се свързва в едно съвършено цяло. Никога обаче вестта не трябва да се изнася, без да се представи и без да бъде разяснен Христос като основа на евангелието. Необходимо е да се разкрива практическото приложение на истините и да се подчертава пред хората фактът, че Христовото учение не е ДА и НЕ, а ДА и АМИН в Христос Исус.
След като теорията на истината е представена, следва по-трудната част от работата – хората да не остават без упътвания за практическите истини в техния всекидневен живот. Те трябва да разберат и почувстват, че са грешници, и да се обърнат към Бога. Това, което Христос казваше, което вършеше и което учеше, да бъде изложено по най-убедителен начин.
Делото на проповедника започва едва когато той е направил истината ясно разбираема за хората. Христос е нашият Посредник и Първосвещеник пред Божието лице. Той бе показан на Йоан като заклано агне, и то в мига, когато кръвта му изтичаше заради грешника. Когато Божият закон се представи на грешника, показващ дълбочината на неговите грехове, тогава трябва да се посочи Агнецът Божи, Който понася греха на света, да му се проповядва покаяние пред Бога и вяра в Господ Исус Христос. По такъв начин работата на Христовия представител ще бъде в съгласие с делото на Спасителя в небесното светилище.

Учете на практическа набожност
Проповедниците биха достигнали много сърца, ако говореха повече за практическата набожност. Често пъти, когато истините трябва да бъдат представяни в нови полета, работата е почти изцяло практическа. Хората изпадат в колебание. Те виждат убедителната сила на истината и започват да търсят сигурна основа под нозете си. Когато сърцето е развълнувано, на съвестта се предлага най-добрата възможност да се наслади на Христовата религия. Много често поредицата от проповеди бива завършена, без да се осъществи това толкова необходимо за хората дело. Цялото старание е подобно на старанието на Каин, на когото липсваше жертвената кръв, за да бъде прието от Бога. Каин беше прав, когато жертваше, но той не отдаваше на това внимание точно, че цената на жертвата е кръвта на примирението.
Печален факт е, че някои проповедници посвещават толкова много време, за да представят основните въпроси на истината, а толкова малко говорят за практическата вяра в Бога. Това е така, защото Христос не живее в сърцата им и те нямат жива връзка с Бога. Много хора в резултат на убедителните доказателства застават на страната на истината, без да бъдат истински покаяни. Ако практическото беше свързано с теорията, слушателите, виждайки чудесната верига от истини, биха изпитали любов към техния Първоизточник и биха се осветили чрез послушание. Проповедникът не е свършил работата си, докато не предложи на слушателите си необходимостта от преобразяване на характера съгласно чистите принципи на приетата от тях истина.
Формалната религия е много опасна, защото тя няма Спасител. Исус даваше ясни, завладяващи и практически наставления и Неговите вестители във всяка проповед трябва да следват Неговия пример. Христос и Отец бяха едно. Спасителят изпълняваше всички изисквания на Отца. Той имаше Божия дух. Бе съвършен образец и Йехова бе изявен чрез Него. Небето бе скрито в човешкото и човечеството почиваше в обятията на безкрайната Любов.
Когато стоят смирено пред нозете на Исус, проповедниците бързо ще получат истинско понятие за Божия характер и ще могат да поучават и другите. Някои постъпват на проповедническа служба без истинска любов към Бога и към ближния. В живота им се проявява себелюбие и себеугодничество и докато тези неосветени, неверни стражи живеят за себе си, вместо да носят стадото и да изпълняват пастирските си задължения, народът загива поради липса на истинско поучение.

Призовавайте горещо
Във всяка проповед трябва да се отправят горещи призиви към хората да изоставят греховете си и да се обърнат към Спасителя. Обикновените грехове и временните удоволствия да бъдат осъждани и да се набляга особено върху практическата вяра в Бога. Проповедникът сам да бъде проникнат от задълбоченост и сериозност. Словата му да извират от сърцето и той да бъде изпълнен със загриженост за душите. За нашия Спасител се казва: „Защото ревността за Твоя дом ме изяде и укорите на ония, които укоряват Тебе, паднаха върху мене“ (Пс. 69:9). Същото усърдие трябва да чувстват и неговите представители.
Безкрайно скъпа жертва бе принесена за хората, но тя е без полза за душата, която не желае да приеме спасението. Ето защо колко е важно вестителят на истината да върши делото си с пълното съзнание за своята отговорност. Колко нежни, изпълнени със съчувствие, приятелски и сърдечни ще бъдат обноските му с хората, след като Спасителят на света му е показал колко скъпи са за него те! Христос задава въпроса: „Кой е прочее, верният и разумен слуга, когото господарят му е поставил над домочадието си, за да им дава храна на време?“ (Матей 24:45). Исус пита „кой“ и всеки проповедник на евангелието е длъжен да повтори въпроса към собственото си сърце. Като поглежда на сериозните истини, той вижда картината на верния и мъдър домакин и душата трябва да бъде затрогната до най-големите си дълбини.

Изпълнители на Словото
Всеки му е дадена работа и никой не може да се оправдае. Всеки според способностите си има нещо да върши, а дългът на онзи, който проповядва истината, е грижливо и с молитва да се запознава с дарбите на всички, които приемат истината, после да ги поучава и да ги води напред стъпка по стъпка, за да познаят отговорностите си. Постоянно да се напомня, че никой няма да може да противостои на изкушението, да отговаря на Божията воля и да живее християнски, ако не поеме делото си, голямо или малко, и не го извърши вярно и съвестно. Отговорността на всеки човек е нещо повече от това само да присъства на богослужението и да слуша Божието слово. Той трябва да изживява на практика проповядваната истина, като се съобразява с нейните принципи. Постоянно да върши нещо за Спасителя не от себелюбиви подбуди, а като има предвид прославата на Онзи, за Когото никаква жертва не беше толкова голяма, че да не ни спаси от гибел. Проповедниците да поучават хората, които приемат истината, че трябва да имат Христос в дома си, че се нуждаят от Неговата благодат и мъдрост при възпитанието на децата. Една част от делото, което Бог им е поверил, е точно това, да възпитават децата си и да ги учат на послушание. Проповедникът да бъде добър и любезен особено към децата и винаги да помни, че те са по-младите членове на Божието семейство. За Господа децата са много скъпи и ценни и ако бъдат поучавани правилно, още в младостта си могат да Му служат. Всяка казана им груба, нелюбезна и необмислена дума, наскърбява Спасителя. Техните права не всякога се уважават и твърде често се отнасят с тях, като че ли нямат личен характер, който е нужно да бъде развит правилно, за да не се поквари и да не се осуети Божието намерение.
Тимотей познаваше от детинство Святите писания, което бе за него сигурна защита срещу обкръжаващите го зли влияния и срещу изкушението да предпочита удоволствието и себеугаждането пред дълга. От това защитно средство се нуждаят всички наши деца и родителите, така както и Христовите вестители трябва да приемат като свой дълг да поучават добре децата в Божието слово.

Съвършенство в Христос
Ако проповедникът желае да получи одобрението на своя Господ, трябва да се старае да Му представи всяка човешка душа съвършена в Него. Не бива с работата си да създава впечатление, че му е безразлично дали хората приемат истината и живеят в истинско благочестие, или не. Верността и жертвоготовността в живота му трябва да убеждават грешника, че вечният му живот е поставен на карта и душата му е в опасност, защото се противопоставя на сериозното дело, което се върши за него. Трябва да се извърши основна промяна с тези, които от заблудата и тъмнината са доведени в истината и светлината и ако необходимостта от пълно преобразяване не стане за тях въпрос на съвест, те ще бъдат подобни на човека, който се е огледал в огледало. Божият закон е открил недостатъците в неговия характер, но той го е отхвърлил и веднага е забравил състоянието си. Умът трябва да се държи винаги буден за отговорността, която има. В противен случай ще се върне в още по-лошо състояние на безгрижие, отколкото преди да се събуди.
Делото на Христовите посланици е много по-голямо и отговорно, отколкото някой може да предполага. Те не бива да бъдат доволни от успеха си, преди да могат чрез своя труд и с помощта на Божието благословение да представят в служба на Бога готови християни, познаващи голямата си отговорност и желаещи да вършат възложеното им дело. Правилното ръководство и поучение ще заставят да заработят усърдно мъже и жени, чийто характер е толкова силен и убеждението им така твърдо, че никаква себелюбива мисъл не може да попречи на делото им, да отслаби вярата им или да ги отклони от дълга им.
Ако един проповедник е поучавал основно своята църква, преди да я напусне, за да се заеме с ново поле, започнатото дело няма да се разпадне, тъй като то е толкова твърдо основано, че няма да рухне. Но ако онези, които приемат истината не са изцяло покаяни, ако в живота и характера им не се забелязва никаква явна разлика, то душата не е основана на вечната скала. Когато проповедникът преустанови своята работа и свежестта й отмине, скоро впечатлението ще бъде забравено. Истината изгубва своята привлекателна сила, от тях не излиза никакво осветяващо влияние и голото й изповядване не ги прави по-добри.
Изненадва ме, че въпреки многобройните очевидни примери за това, което бихме могли да сме и да вършим, ние не се насърчаваме да следваме добрите дела на праведните. Не всички могат да заемат по-високо положение, но всички могат да бъдат полезни и чрез вярност да постигнат много повече добро, отколкото вярват, че могат да постигнат. Който приема истината, трябва да има ясно разбиране за Святото писание и личен духовен опит с един жив Спасител. Разумът трябва да се развива, а съвестта да се укрепва. Всяка духовна леност е грях. Духовната дрямка е смърт.

Насочвайте умовете към Исус
О, да бих могла да намеря достатъчно силни думи, за да направя желаното впечатление на моите съработници в евангелието. Братя мои, вие разполагате със Словото на живота, трябва да работите с човешки души, които могат да се развият до пълно съвършенство, ако бъдат добре ръководени. Проповедите обаче съдържат твърде много от личното Аз. Проповедникът на евангелието трябва да бъде така проникнат от Разпнатия, възнесъл се на небето и скоро идващ повторно, а сърцето му така оживено и радостно, че да изявява на народа тези чудесни истини с любов и дълбочина. Само тогава проповедникът ще изчезне, Христос ще се прослави и слушателите ще бъдат затрогнати от тези толкова пленителни истини, че те ще говорят за тях и ще славят тях вместо проповедника, който е само едно средство. Но ако слушателите хвалят проповедника, а проявяват нищожен интерес към проповядваното Слово, тогава Божият служител трябва да знае, че истината не е осветила още него самия и той не говори на слушателите си така, че Христос да бъде прославен и любовта Му – възвеличена.
Христос каза: „Също така нека свети вашата виделина пред човеците, за да виждат добрите ви дела и да прославят вашия Отец, Който е на небесата“ ( Матей 5:16). Нека вашата светлина така да свети, че чрез нея да бъде прославен Бог, а не вие. Хвалят ли ви, тогава имате причина да треперите и да се срамувате, защото великата цел е пропусната. Не Бог, а слугата бива прославен. Нека светлината ви да свети така, бъдете обаче внимателни (вие) Христови служители, как свети светлината ви! Изпраща ли лъчите си нагоре и открива ли Христовата слава, тогава свети добре. Ако обаче ви осветлява така, че народът да ви се възхищава, по-добре е да си мълчите, защото тя свети в обратна посока.

Живи вестители на Христос
Христови служители, можете да бъдете свързани с Бога, ако бдите и се молите. Нека думите ви бъдат подправени със сол и в обноските ви да прозират християнска вежливост и истинско достойнство. Когато мирът на Бог владее в сърцата ви, Неговата сила не само ще ви укрепва, но и ще смекчава сърцата ви и вие ще бъдете живи вестители вместо Христос. Изповядващи истината отпадат от Господа. Исус скоро ще дойде, а те не са готови. Проповедникът сам трябва да се издигне на по-високо стъпало, да получи по-твърда вяра, опит, получен чрез преживяното опит – а не еднообразен като опита на християните по име.
Божието слово поставя висока цел пред вас. Желаете ли чрез пост и усърдна молитва да постигнете съвършенството на един твърд християнски характер? Трябва да направите определени крачки, да не би сакатият да се подхлъзне. Тясната връзка с Бога ще ви дава в работата онази животворна сила, която събужда съвестта и уверява грешника в греха, така че той извиква: „Какво да направя, за да се спася?“
Поръчката, която Христос даде на учениците Си преди възнесението Си, гласеше: „Идете, прочее, научете всичките народи и кръщавайте ги в името на Отца и Сина, и Святия Дух, като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал; и ето, Аз съм с вас през всичките дни на свършека на века“ (Матей 28:19, 20). „И не само за тях се моля, но и за ония, които биха повярвали в Мене чрез тяхното учение“ (Йоан 17:20). Поръчката се отнася за всички, които ще повярват в славата Му чрез Неговите ученици и всички, призвани от Бога да бъдат Негови свидетели, трябва да вземат присърце изявените от Исус в Словото Му уроци за истинското благочестие и да ги разнасят на народа.
Христос разкриваше на учениците Си Святите писания, като започваше от Мойсей и пророците. Той ги поучаваше във всички истини относно Собствената си личност и им тълкуваше пророчествата. Апостолите започваха проповедите си от Адам, превеждаха слушателите си през пророчествата и завършваха с разпнатия Христос, като подканяха грешниците към покаяние и обръщане от греховете към Бога. И днес служителите на Христос трябва да следват техния принцип и във всяка проповед да Го прославят като превъзвишен, като такъв, който е все во все.

Един обърнат проповедник
Формализмът е завладял не само църквите по име, но взема застрашително надмощие и между онези, които изповядват, че пазят Божиите заповеди и очакват скорошното идване на Христос в небесните облаци. Не бива да бъдем ограничени във възгледите си или да ограничаваме способностите си за вършене на добро, а да осъществяваме плановете си според открития от Провидението път и да бъдем по-ревностни отвсякога, за да отстраняваме идолослужението в света. В съответствие с по-големите старания, които полагаме, за да бъдем полезни, ние трябва да се стремим да получаваме и мъдрост от Бога, за да подпомагаме напредъка на всички клонове в делото според Божието нареждане, а не според светските становища. Да не взимаме пример от света, а да използваме, когато е възможно, дадените ни от Бога дарби, за да занесем истината на нашите ближни.
Ако делата на нашия народ се съгласуваха повече с вероизповеданието ни, щеше да бъде направено много повече от направеното досега. Ако между нас има посветени на Бога мъже като Илия, тогава Бог ще ни се открива, както на светиите от древността. Ако мъже, които съзнават недостатъците и пороците си, се борят във вярата, както Яков се бореше, тогава и ние ще виждаме същите плодове. Божията сила ще слезе над човеците в отговор на принесените молитви.
Малко вяра има на света. Само малцина живеят в тясна връзка с Бога. Възможно ли е обаче да очакваме повече сила и да вярваме, че Господ ще се изяви в човешките деца, след като те се отнасят така небрежно със Словото Му и сърцата им не са осветени чрез истината. Мъже, които не са дори и наполовина покаяни, а са самоуверени и доволни от себе си, проповядват истината на други. Бог обаче не действа чрез тях, защото не водят свят живот и не живеят смирено пред своя Бог. Ние се нуждаем от истински покаяни проповедници и едва тогава ще видим светлината на Бога, а Неговата сила ще подкрепя старанията ни. В древните времена стражите на стените на Ерусалим и на другите градове заемаха много отговорен пост. От тяхната вярност зависеше сигурността на всички жители на градовете, когато ги грозеше опасност. Те не мълчаха ден и нощ. На всеки няколко минути трябваше да се викат, за да бъдат всички будни. Така знаеха, че на никого не се е случило нещастие. На няколко възвишения, откъдето се виждаха най-важните места, които трябваше да се пазят, стояха стражи и щом станеше нужда, издаваха предупредителни или радостни сигнали, а те пък се предаваха от един на друг, докато обиколят целия град.
Тези стражи символизират проповедниците, от чиято вярност зависи спасението на човешки души. Притежателите на Божиите тайни трябва да стоят като стражи на ерусалимските стени и щом забележат опасност, да издават предупредителен вик. Ако те обаче са заспали и духовните им чувства са така притъпени, че не виждат и не забелязват никаква опасност, тогава Бог ще изисква кръвта от ръцете им.

Святата отговорност на стражите
„Аз те поставих страж на израилевия дом; чуй, прочее, словото из устата ми и предупреди ги от Моя страна“ (Езекиил 33:7). Стражите трябва да живеят в тясна връзка с Бога, за да чуват гласа Му и да бъдат ръководени от Неговия дух, така че народът да не гледа на тях напразно (Ст. 8, 9). Христовите пратеници трябва да стоят на стража, за да не погинат чрез собствената им неверност душите им и душите на техните слушатели.
Показани ми бяха църкви в различни държави, които изповядват, че пазят Божиите заповеди и очакват Христовото пришествие. В тях владее голямо равнодушие, гордост, любов към света и хладък формализъм. Тези хора все повече започват да приличат на древния Израил. Липсва им смирение. Мнозина се хвалят с благочестието си, но не притежават никакво себевладение. Стремежът към удоволствия и страсти се засилва. Личното Аз заема първо място. Мнозина са капризни, властни, горди самохвалци и неосветени. И въпреки това някои от тях са проповедници на свещените истини. Ако не се покаят, Господ ще дойде и ще отнеме светилниците им. Проклятието на Спасителя над безплодната смокиня е една проповед за всички самохвални лицемери и привидно набожни, които имат вид на благочестие, а в християнския им живот липсва Неговата сила. Този, Който се отнасяше с любов към грешниците и никога не отхвърляше истинското смирение и разкаяние, колкото и голяма да бе вината, най-остро се изразяваше против онези, които имаха вид на благочестие, а бяха отречени от силата му.