Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

Цели и стремежи – 76 – Живот и дейност на Елена Вайт – (Елън Уайт)

Цели и стремежи
През всички тези години ръководителите на училището “Авондейл” имаха за цел преди всичко да дадат на учениците практическа подготовка за служене в различните сфери на християнската дейност. Елена Вайт многократно, силно и ясно наблягала върху задачите, стоящи пред училището, и върху големите предимства на ученици и учители във връзка с постоянния им контакт с практическата работа на ежедневния живот.
През септември 1898 г. тя писала:
“Имаме нужда от повече учители и от повече талант при обучаването на учениците в различните области на знанието, та повече хора да излязат от това място с желание и способност да занесат на други полученото познание. Сирачета – момчета и момичета – трябва да намерят тук своя дом. Трябва да се издигнат здания за болница, както и да се осигурят лодки за подпомагане за училището. Трябва да се наеме компетентен мениджър за фермата, а също мъдри и енергични хора за ръководители на различните манифактурни предприятия за ръчен труд – личности, които ще използват талантите си, за да обучават учениците на необходимите умения.
В училището ще постъпят много млади хора, желаещи да се обучават в различните области на производството и занаятите. Обучението в това отношение трябва да включва счетоводство, дърводелство и всичко свързано с работата в една ферма. Трябва да се направят и приготовления за обучение по ковачество, бояджийство, обущарство, готварство, пекарство, перачество и гладачество, кърпене, поправки, машинопис и печатарство*. *ЗАБЕЛЕЖКА. Някои от производствените отрасли, въведени в авондейлското училище, били развити до големи размери. За печатарското предприятие и за фабриката за здравословни храни на Генералната конференция от 1909 г. било докладвано: “Работата в печатницата и в нашата фабрика за храни понастоящем се разрасна така, че имаме вече доход от 2 до 3 000 долара [бруто] месечно само от тези клонове. Това означава значителна помощ в брой всеки месец. Но ако не бяхме действали според дадените ни от Бога наставления, нямаше да постигнем подобен доход и нямаше да сме в състояние да подпомагаме толкова много студенти” (БЮЛЕТИН, 1909 г., стр.83).
На Генералната конференция от 1913 г. директорът на авондейлското училище докладвал: “Като фактор за мисиониране и възпитание печатарският отдел се оказа от много голяма важност. Той е самоиздържащо се предприятие. В него работят около 25 студенти. Няколко други са членове на производствения клас. Досега печатницата е разпространявала литература на езиците фиджи, тонга, таитянски, на езика раротонга, маорски, сингапурско-малайски и явайско-малайски, на езика ниил, самоа и на английски. Издават се шестмесечни периодични издания, както и седмично издание” (БЮЛЕТИН, 1913 г., стр.49,50)./ Всяка сила, която е на наше разположение, трябва да се впрегне в това дело.

Мисионерската работа – най-висшето обучение
Господ със сигурност ще благослови онези, които се стремят да благославят другите. Училището трябва да се ръководи така, че и учители, и ученици постоянно да увеличават силите си чрез вярна употреба на дадените им таланти. Като прилагат на практика наученото, те постоянно ще израстват в мъдрост и познание. Трябва да се учим от Книгата на книгите и да живеем и работим съобразно получената светлина. Ако посвещаваме всичките си дадени от Бога сили на Този, Който има върховно право над тях, ще осъществяваме ценен напредък във всичко достойно за нашето внимание…
Необходимо е училищата ни да бъдат под върховното управление на Бога. За нашите млади мъже и жени трябва да бъде извършена работа, която още чака. Младежите нуждаещи се от предимствата на адвентните училища, са много повече на брой. Те имат нужда от обучение по физически труд, който ще им издаде навици на активен, енергичен живот. Необходимо е нашите училища да застъпват всички видове труд. Учениците трябва да бъдат обучавани от мъдри, здравомислещи, боящи се от Бога преподаватели. Всеки отрасъл от труда трябва да се ръководи систематично и по най-правилен начин, какъвто дългият опит и мъдрост могат да дадат за съставянето на плановете и за тяхното изпълнение.
Нека учителите се пробудят за важността на този въпрос и да започнат да обучават младите на земеделие и на всякакви необходими занаяти. Стремете се във всяка работа да постигате най-добрите резултати. Нека науката на Божието слово бъде вмъкната в различните дейности, за да могат учениците да разбират правилните принципи и да постигнат най-високите възможни стандарти. Упражнявайте дадените ви от Бога способности и вложете всичките си сили в Божията работа. Учете се и работете така, че да постигнете най-добрите резултати и да получите най-големите печалби от сеенето на семето, за да има изобилни запаси от храна – както земна, така и духовна – за нарастващия брой ученици, които ще бъдат събрани, за да бъдат обучени за християнски служители*.” *”Свидетелства за църквата”, т.6, стр.182,189,191,192/

Полета са бели за жетва
Когато мисионерите в австралийските колонии и на островите в Тихи океан напредвали, продължавайки да навлизат в нови територии, в тях се затвърдило дълбокото убеждение, че трябва да се положат всички възможни усилия за обучението на много работници за “жетвата”.
“Навсякъде около нас – заявила Елена Вайт при едни случай през 1898 г., докато присъствала на чудесно и вдъхновяващо лагерно събрание в новосъздадената Куинсландска конференция, – има полета, “побелели за жетва”. Ние изпитваме силното желание да навлезем в тези полета, за да бъде издигнато знамето на истината във всеки град и във всяко село.
Като разглеждаме мащабите на делото и необходимостта да навлезем в тези полета без отлагане, разбираме, че са нужни стотици работници там, където сега има само двама или трима, и че не трябва да губим никакво време, а по-бързо да изграждаме такива институти, в които могат да се подготвят и обучат служители*.” *”Ривю енд херълд”, 28 март 1899 г./
Когато Съюзният съвет на Австралийския съюз на църквите проучил отново, задължението за навлизане в нови територии в светлината на пътя, отварян от Божието Провидение, “признал училището, санаториума и фабриката за храни като три фактора, действащи хармонично за подготовката и обучението на мисионери за страната и чужбина”. В доклада си за читателите на “Ривю” за тази напредничава стъпка от страна на братята в Австралия Елена Вайт писала: “Всички чувстваме, че делото е неотложно. Няма такава част от него, която да може да чака. Всичко трябва да напредва незабавно.”
Понякога през годините на труд за издигането на силно членство в Австралия и за установяването на центрове, където младежите да се обучат за Божии служители, Елена Вайт и нейните съработници долавяли някои картини от бъдещето на тази част от обширното “жетвено поле”. Пионерите в това поле – старейшините Хаскел, Корлис, Израел, Даниелс и други – още отрано съзрели възможностите за подготовка на служители, които да навлязат в околните острови на Полинезия, Меланезия и Микронезия. Но чак в края на 90-те години от миналия век, когато различните клонове на делото на настоящата истина – издателски, образователен и медицински – били вече добре утвърдени и много младежи били подготвени за служители, отговорните братя в Австралийския съюз започнали да виждат все по-ясно и по-ясно възможностите за служене навсякъде около себе си.
Тези възможности на бъдещето били описани подробно от Елена Вайт в съобщения, отправени към ръководителите на Божието дело, събрани на Генералната конференция още през 1899 г.
“Нашите братя не са разбрали, че като помагат на нас, – помагат на себе си. Това, което се дава, за да се започне делото тук, ще има за резултат укрепването му и на други места. Когато вашите дарби ни освобождават от постоянни финансови затруднения, нашият труд ще може да се разшири. Ще има жетва на души, ще се създават църкви и финансовото състояние ще се подобри. Ще имаме достатъчно средства не само за делото тук, но и за подпомагане на други полета. Нищо не се печели чрез задържане на средствата, които биха ни дали възможност да работим с по-голям успех и да напредваме, разширявайки познанието за Бога и съдействайки за победата на истината в далечните земи*.” *Ежедневен бюлетин на Генералната конференция, 1899 г., стр.131/

База за подготовка на мисионери
От името на братята и сестрите в Австалазия, които с готовност споделяли бремето на мисионската дейност в далечните области, старейшината А. Г. Даниелс (по това време председател на Австралийския съюз на църквите, докладвал пред Генералната конференция през 1899 г. за бързото развитие, напредък и силна вяра на всички, които според способностите си обединяват усилията си със своите съработници в Америка и Европа за разгласяване на третата ангелска вест.
“Ние в Австралия – писал той – бавно схванахме значението на Божието Провидение, че Бог е оставил Своята служителка, сестра Вайт, в тази страна. Когато тя дойде, всички мислехме, че прави само кратко посещение. Така мислеше и самата тя. Но Господ е знаел по-добре. Той я постави в тази страна и не й даде знак чрез “вдигане на облачния стълб”, за да се премести другаде.
От момента, когато дойде, Бог постоянно й е давал наставления по отношение на делото тук. Той й посочваше грешките в нашите начини на работа. Той направи делото да се оформи по съвсем друг начин. Постоянно ни увещаваше да “вървим напред”, да вървим смело на всички страни. През цялото време Бог ни е наставлявал да разширяваме дейността си. Бе възложил на Своята служителка тежко бреме във връзка с образователното дело. Страшна бе борбата да се осъществи онова, което Бог ясно й бе разкрил, че трябва да се направи. Сатана се бореше за всеки сантиметър земя, но Господ ни даде много победи. Неговото намерение беше да се построи училището “Авондейл” и ние имаме най-ясните доказателства, че Той ще бъде прославен чрез това. Той ни даде най-подробни наставления във връзка с неговото местоположение, цели и управление. СЕГА ТОЙ НИ КАЗВА, ЧЕ АКО ДЕЙСТВАМЕ И ЖИВЕЕМ СПОРЕД ДАДЕНАТА НИ ОТ НЕГО СВЕТЛИНА, “АВОНДЕЙЛ” ЩЕ СТАНЕ БАЗА ЗА ОБУЧЕНИЕ НА МИСИОНЕРИ ЗА МНОГО МИСИОНСКИ ПОЛЕТА. Божията десница се е извявала във всички тези неща. Ние се стремим да събудим нашите братя, за да разберат ситуацията и да вложат всичките си усилия в поддържане на делото. Те щедро откликват. Но видимите ни източници са твърде малко за великото дело, което се изисква да извършим…
Имаме цяла армия от интелигентни млади мъже и жени, силно желаещи да се подготвят да работят за Бога. Вярваме, че за кратко време ще бъдем в състояние да доставим голям брой ценни работници за различните мисионски полета под британския флаг. Господ ни разкрива това чрез Духа на пророчеството И ЩЕ ГО НАПРАВИ ДА СЕ СБЪДНЕ*.” *Ежедневен бюлетин на Генералната конференция, 1899 г., стр.141,142/
В беседа за училището “Авондейл” и за неговата работа Елена Вайт набляга значително на мисионския характер на делото, което трябва да се извърши там. Тя казва:
“Бог възнамерява това място да бъде център, да стане нагледен урок. Нашето училище не трябва да бъде копие на което и да било друго учебно заведение, основано в Америка или в тази страна. Трябва да гледаме към Слънцето на правдата, за да уловим всеки лъч светлина, който можем…
От този център трябва да изпращаме мисионери. Тук те могат да бъдат образовани и обучавани, а след това изпращани по островите на морето и в други страни. Господ желае да се подготвим за мисионерска работа…
Предстои да се извърши велико и грандиозно дело. Някои хора тук може да чувстват, че трябва да отидат в Китай или на други места, за да прогласяват вестта. Но те трябва най-напред да се поставят в положението на ученици, като по този начин бъдат изпитани и изпробвани*.” *Информация на конференцията на Австралийския съюз от 28 юли 1899 г., стр.8,9/
Идеалът – обучението на много християнски работници за нуждаещите се мисионски полета отвъд – бе постоянно издиган пред погледа на хората, които поддържаха училището “Авондейл”. Това бе и идеалът, който характеризираше делото там през последвалите години, както се вижда и от самото име на училището днес: “Австралийски мисионски колеж”.
“Ние вървяхме напред чрез вяра и осъществихме голям напредък – пише Елена Вайт в края на 1899 г., – защото виждахме какво е нужно да се направи и не се колебаехме да го сторим. Но въпреки това не сме извършили и половината от необходимото. Все още не сме в напълно изгодна позиция. Пред нас стои голямо дело. Навсякъде наоколо има души, копнеещи за светлината и за истината. Но как да бъдат достигнати?…
Мои братя и сестри в Австралия, във всеки град и във всяко предградие ни очаква работата за представяне на последната вест на милост пред един паднал свят! И докато се опитваме да обработим тези пустинни полета, от далечни страни до нас достига викът: “Елате и ни помогнете”. Тези земи не са така лесно достижими, а може би и хората там да не са така готови за жетвата, както полетата наоколо, но не трябва да ги изоставяме. Искаме да разширим победата на кръста. Нашият девиз трябва да бъде: “Напред, винаги напред!” Не можем да се освободим от отговорността за “далечните страни”, докато цялата земя не се просвети от славата на Господа.
Но какво можем да направим? Сядаме и обсъждаме, молим се и планираме как да започнем делото в местата около нас. Къде са верните мисионери, които ще го проведат? И как ще се издържат?
И преди всичко как да бъдат обучени тези мисионери? Как да бъдат подготвени служители, които да навлязат в откриващите се нови полета? Ето това е най-тежкото ни бреме сега. Затова нашата специална грижа е училището ни в Авондейл. Трябва да доставим там необходимите съоръжения и пособия за образованието и обучението на бъдещите работници в различните сфери на делото. Виждаме млади хора с качества, които, ако бъдат правилно развити, ще ги направят способни съработници на Бога. Трябва да им дадем тази възможност. Някои изпращат ученици в нашето училище и ги подпомагат в разноските им, за да могат тези младежи някога да работят в “Господнето лозе”. В това отношение трябва да се извърши много повече и да се положат специални усилия за хората, които нашите служители ще изпратят от островите, за да бъдат обучени като мисионери.
В бъдеще много повече, отколкото в миналото, нашето училище трябва да бъде активно мисионерско средство, както Господ е определил… Работници трябва да имаме повече, и то 20 пъти повече, за да задоволим нуждите както у дома, така и в чуждестранното поле. Затова училището “Авондейл” не трябва да се ограничава в снабдяването му с необходимите съоръжения*.” *Доклад на конференцията на Австралийския съюз, 1 януари, 1…/