Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

Цел на дисциплината – 41 – Детско водителство – Елена Вайт (Елън Уайт)

САМООБЛАДАНИЕТО – ТОВА Е ВЪРХОВНАТА ЦЕЛ.
Целта на дисциплината е детето да се научи само да се управлява. То
трябва да бъде научено да разчита на себе си и да има самообладание.
Затова веднага щом бъде способно да разбира, разумът му трябва да бъде
спечелен на страната на послушанието. Нека всички занимаващи се с него
да му показват, че послушанието трябва да бъде правилно и разумно.
Помогнете му да види, че всички неща са под закон и непослушанието
води накрая до бедствие и страдание. Когато Бог казва “не”, Той с любов
ни предупреждава за последствията на непослушанието, за да ни спести
болки и загуби. (223.1)
ДА МОБИЛИЗИРАМЕ СИЛАТА НА ВОЛЯТА.
Истинската цел на дисциплината се постига само когато самият извършител
се доведе до разбиране на грешката си и волята му застава на
страната на поправлението. Като се постигне това, му покажете източника
на поправление и сила. (223.2)
Които възпитават учениците си, че силата лежи у самите тях, ще имат
постоянен успех. (223.3)
ПОПРАВЯЙТЕ НАВИЦИ, НАКЛОННОСТИ, ЗЛИ ТЕНДЕНЦИИ.
Работа на родителите е да контролират и водят. Те не могат да си
позволят това зло да разрешават на децата си да задоволяват всичките си
детински прищевки и желания и да ги оставят да следват собствените си
наклонности. Не могат да им направят такова зло да оставят върху умовете
им впечатлението, че трябва да живеят, за да си угаждат и да се забавляват,
да избират собствените си пътища и да намират собственото си удоволствие
и общество … Юношите имат нужда от родители, които да ги въз-
питат и дисциплинират, да поправят лошите им навици и наклонности и
да отстраняват злите им тенденции. (223.4)
СЪБОРЕТЕ КРЕПОСТТА НА САТАНА.
Майки, отговорността за съдбата на децата ви почива до голяма степен
върху вас. Ако не успеете да изпълните този дълг, може да ги оставите
в ръцете на Сатана и да бъдат негови агенти за разруха на други души.
Или пък вашата вярна дисциплина и набожен пример може да ги доведат
при Христос и те на свой ред ще повлияят на други, и така много души
може да бъдат спасени чрез вас. (224.1)
Нека да разсъдим внимателно и да започнем да схващаме и да поправяме
грешките си, за да съборим крепостта на врага. Нека милостиво да
поправяме нашите обичани малчугани и да ги пазим от силата на врага.
Не се отчайвайте. (224.2)
НАУЧЕТЕ ГИ НА РЕСПЕКТ КЪМ РОДИТЕЛИТЕ И КЪМ БОЖЕСТВЕНИЯ АВТОРИТЕТ.
Децата … трябва да бъдат възпитани, научени и дисциплинирани, до-
като станат послушни на родителите си, като отдават респект към авторитета
им. По този начин респектът към божествения авторитет ще бъде
вложен в сърцата им и семейното възпитание ще бъде като подготвително
училище за небесното семейство. Възпитанието в детството и юношеството
трябва да бъде такова, че децата да бъдат подготвени да извършват
религиозните си задължения и така да станат годни за влизане в горните
дворове. (224.3)
Този, Който е източник на знание, е поставил условия за нашата годност
да влезем в блаженото небе с думите: “Блажени са ония, които
изпълняват Неговите заповеди, за да имат право на дървото на живота и
да влязат през портите на града.” Послушанието към Божиите заповеди
е цената на небето, а послушанието към родителите в Господа е най-
важният урок, който децата трябва да научат. (224.4)
ПОСЛУШАНИЕ ОТ ПРИНЦИП, А НЕ ОТ ПРИНУДА.
Кажете на децата си точно какво изисквате от тях. Тогава нека разберат,
че думите ви са закон и те трябва да слушат. Така ги подготвяте да зачитат
Божиите заповеди, които ясно заявяват: “Това да правиш” и “Това да не
правиш”. Много по-добре е вашето момче да бъде послушно по принцип,
отколкото по принуда. (225.1)
ЕДИН УРОК НА ПЪЛНО ДОВЕРИЕ.
Исаак е вързан от треперещите, обичащи ръце на своя милостив баща,
защото Бог е наредил това. Синът се подчинява да бъде пожертван, защото
вярва в благочестието на своя баща. (225.2)
Този акт на вяра на Авраам е записан за наша полза. Той ни учи на
великия урок на доверие към Божиите изисквания, колкото и неприятни
и нараняващи да са те. Учи децата на съвършено подчинение към роди-
телите си и към Бога. От послушанието на Авраам научаваме, че нищо
не е прекалено скъпоценно за нас, че да не го отдадем на Бога. (225.3
ЮНОШАТА ЩЕ ОТКЛИКНЕ НА ТОВА ДОВЕРИЕ.
Юношите трябва да бъдат впечатлени от мисълта, че им имате доверие.
Те имат чувство за чест и да искат да бъдат уважавани е тяхно право. Ако
учениците получат впечатлението, че не могат да влизат и да излизат,да
сядат на масата или да бъдат някъде, дори в стаите си, без да бъдат
наблюдавани от едно критикуващо и издаващо око, това ще бъде едно
влияние за деморализиране и прекараното време няма да бъде удоволствие
за тях. Това осъзнаване на непрекъснатия надзор е повече от родителско
бдение и нещо далеч по-лошо; защото мъдрите родители могат често да
различат под повърхността действието на неспокойния ум под юношеските
копнежи или под силите на изкушенията и да търсят начини за
противопоставяне на злото. Но тази постоянна наблюдателност не е
естествена и произвежда злините, които се стреми да избегне. Здравословните
изисквания към юношите са движение, бодрост и щастлива, приятна
атмосфера, която да ги обкръжава, за да развият физическо здраве и уравновесен
характер. (225.4)
САМОСТОЯТЕЛНОСТ ИЛИ АБСОЛЮТНА ВЛАСТ.
В много семейства децата изглеждат добре възпитани, докато са под
домашната дисциплина. Но когато тази система се разпадне, те изглеждат
неспособни да мислят, да действат или да решават сами. Тези деца са били
толкова дълго под железен ярем без да им се разрешава да мислят и да
действат сами в неща, които е било нужно да се научат, че нямат доверие
в себе си да действат по свое собствено разсъждение и да имат свое
мнение. Затова като излязат от родителската опека, те биват подведени
от други в неправилна посока. Нямат стабилност на характера, не са били
научени на практика да действат по свое собствено разсъждение и затова
умовете им не са били добре развити и укрепнали. Те толкова дълго време
са били овладени от родителите си, че разчитат само на тях. Родителите
са техният ум и разум. (226.1)
От друга страна младите не бива да бъдат оставени да действат независимо
от родителите и учителите си. Децата трябва да бъдат научени да
уважават възрастните и да бъдат ръководени от родителите си… Те трябва
да бъдат така научени, че умовете им да бъдат обединени с умовете на
родителите и учителите им и така наставлявани, че да могат да разбират
нуждата от спазване на съвета им. Тогава, като излязат извън обсега на
родителите и учителите си, те няма да бъдат като тръстика, разлюлявана
от вятъра. (226.2)
ЖЕСТОКО ВЪЗПИТАНИЕ НА ЮНОШИТЕ.
Ако не са добре направлявани да мислят и да действат сами със своите
способности и със своя ум, за да може така да израснат в мислене, в
чувства и в себеуважение, в доверие в собствените си способности, те
винаги ще бъдат със слаби умствени и морални сили. И когато застанат
в света да действат самостоятелно, те ще разкрият, че са възпитавани като
животни и не са научени на това. Волята им вместо да бъде ръководена,
е била насилвана към подчинение от груба дисциплина на родители и
учители. (227.1)
ЗЛИТЕ РЕЗУЛТАТИ ОТ ДОМИНИРАНЕТО НА ЕДИН УМ НАД ДРУГ.
Родители и учители, които се хвалят, че имат пълен контрол над умовете
и волята на децата, които са им поверени, би трябвало да спрат своето
хвалене и да проследят бъдещия живот на децата, които са така доведени
до подчинение чрез сила или чрез страх. Те са почти съвсем неподготвени
да споделят трудните отговорности на живота. Когато тези юноши не са
вече под контрола на родители и учители, те почти сигурно ще поемат
по лош път и ще се отдадат на силата на изкушението. Те не постигат успех
в този живот и същите тези недостатъци ги придружават и в религиозния
им живот. Ако възпитателите им можеха да видят бъдещия резултат от
погрешно прилаганата дисциплина, те биха променили своите възпитателни
методи. Такива учители, които са доволни, че имат почти пълна власт
над волята на своите ученици, не са най-добрите учители, макар временно
да се ласкаят, че това е така. (227.2)
БОГ НИКОГА НЕ Е ВЪЗНАМЕРЯВАЛ ЕДИН ЧОВЕШКИ УМ ДА БЪДЕ ПОД ПЪЛНИЯ КОНТРОЛ НА ДРУГ.
И ония, които правят усилия да разтварят индивидуалността на своите
ученици в своята и да бъдат ум, воля и съвест за тях, поемат страхотни
отговорности. Тези ученици в известни случаи може да изглеждат като
добре обучени войници, но когато ограничението се вдигне, ще се види,
че им липсва независимост в действията и твърда принципност у тях не
съществува. (228.1)
С УМЕНИЕ И ТЪРПЕЛИВИ УСИЛИЯ.
Нужни са умение и търпеливи усилия, за да се възпита юношата по
правилен начин. Особено децата, дошли на този свят натоварени с лоша
наследственост в пряк резултат от греховете на родителите си, имат нужда
от най-внимателно обучение, за да развият и облагородят интелектуалните
и моралните си способности. А отговорността на родителите наистина е
тежка. Злите тенденции трябва внимателно да се ограничават и нежно да
се укоряват, умът трябва да се стимулира в полза на правото. Детето
трябва да се насърчава в самообладание. И всичко това трябва да се прави
разумно, за да не се пропусне желаната цел. (228.2)