Църквата или проповедничеството – 6 Съкровищница от свидетелства Том 3 – Елена Вайт (Елън Уайт)

Крайно време е вече нашите църковни членове да полагат особени усилия, за да подкрепят хората, които проповядват на света последната вест на милост. Чрез християнство на практика те нека придадат тежест на тази предупредителна вест, която Божиите пратеници разнасят по света. Далновидните хора са вече много обезпокоени от състоянието на света. Ако онези, които познават истината, живеят библейските принципи и така доказват, че истината ги е осветила и че са вече истински последователи на смирения и кротък Спасител, те ще излъчват влияние, което ще привлича души към Христос.
Ако не отдаваме на Твореца активна и сериозна служба, опровергаваме принципите на вярата, която изповядваме. Само християнството, което се доказва чрез сериозно и живо действие, влияе на хората, мъртви в грехове и престъпления. Молещи се християни, скромни и силни в своята вяра, чиито дела дават доказателство, че най-големият им стремеж е да направляват известна спасителна истина, която да води всеки човек до вземане на решение, ще пожънат богата реколта за своя Господ.

Съживяване на работата за спасяване на човешки души
В нашата работа за спасяване на човешки души трябва да скъсаме с еднообразието. Наистина ние изпълняваме важна задача в този свят, но въпреки това не показваме достатъчно действена сила и усърдие. Ако бяхме въодушевени от по-сериозна воля, хората биха се убедили в истинността на Божията вест. Вялостта и монотонността в служенето ни на Бога отблъсква мнозина от по-висшите класи на обществото; те забелязват, че липсва сериозност и свята ревност. Една законническа религия не удовлетворява нашето време. Ние можем да спазваме всички външни форми на богослужението и пак то да бъде без животворното влияние на Святия Дух, така както хълмовете на Гелвус бяха лишени от роса и дъжд. Всички се нуждаем от истинско духовно освежаване. Нуждаем се още и от светлите лъчи на Слънцето на правдата, за да могат закоравелите сърца да се смекчат и покорят. Трябва винаги да сме непоклатими като скала по отношение на принципа. Библейските принципи да бъдат научени и след това поддържани чрез свят живот.
Хората, които служат на Бога, нека бъдат дейни и решителни при печеленето на души. Мислете за това, че хората загиват, докато ние като Божии инструменти не работим с подобаваща решителност, която нито се обезсърчава, нито отстъпва. Нашата непрекъсната увереност трябва да бъде Тронът на милостта.
Няма извинение за това, че духовният живот в нашите църкви е така вял и безсилен. „Върнете се в крепостта, вие обнадеждени затворници…“ (Захария 9:12). Силата ни е в Христос. Той е нашият Ходатай пред Отец. Той изпраща вестители по всички части на царството Си, за да съобщават на народа Му Неговата воля. Пребивава сред Своите църкви и желае да очисти последователите Си, да ги облагороди, издигне и освети. Влиянието на истински вярващите в Него ще бъде свято ухание от живот към живот. Христос държи звездите в десницата Си и чрез тях иска светлината Му да изгрее над света. Желае да подготви Своя народ за по-висшата служба в небесната църква. Каква величествена задача ни е възложена! Нека да я изпълним грижливо и с решителност! Чрез нашите отношения нека показваме какво е извършила тази истина за нас.
„… Който ходи всред седемте златни светилника“ (Откр. 2:1). Този текст от Писанието показва отношението на Христос към Неговите църкви. Той е сред църквите Си по цялата земя. С изострено внимание следи дали тяхното духовно развитие ги прави годни да съграждат Неговото царство. Христос присъства на всяко църковно събрание. Познава всеки Свой служител. Познава и сърцата на хората, които може да изпълни със свято масло, за да го споделят с други. Онези, които с преданост движат делото на Христос в света и чрез думи и дела му представят същността на Бога, осъществяват плана на Бога, и в Неговите очи имат огромна стойност. Исус им се радва, както човек се радва на мириса на изобилно засадена с благоуханни цветя градина.

Какво би могло да бъде
Сегашното състояние на различните ни мисионерски институти е резултат от себеотрицание, пожертвувателност, непобедима сила и много молитва. Съществува обаче опасността някои от работниците, които сега навлизат в делото, да се задоволяват с по-малко дейност, смятайки, че сега вече не са необходими толкова себеотрицание и прилежност, толкова тежка и неприятна работа, изисквани от пионерите на делото. Явно те мислят, че времената вече са се променили и тъй като сега Божието дело разполага с повече средства, не е необходимо те да се излагат на такива изпитващи обстоятелства, каквито е трябвало да се претърпят в началото на Адвентното движение.
Но ако и при днешното стъпало на развитие на делото ни би царувало същото усърдие и саможертва, каквито са били в началото му, то бихме постигнали стократно повече.
Ако се движи делото напред със същата активна дейност, както в началото, нравствената му сила няма да осакатее. Непрекъснато трябва да се проявява нова и нова морална сила. Ако обаче сега идващите в делото работници мислят, че могат да понамалят усилията си и вече не са необходими себеотрицание и най-прецизно прилагане на средствата и времето, тогава делото ще тръгне назад. Днешните съработници трябва да полагат в същия мащаб богобоязливостта, активността и издръжливостта на някогашните пионери.
Делото се разпространи така много, че днес то обхваща големи области, а броят на вярващите се е увеличил. Въпреки това съществува недостатъчност, защото бихме могли да постигнем много повече, при условие че изявявахме същия мисионерски дух, както в началото. Без този дух работниците само ще затрудняват и изопачават Божията работа. Делото изостава, вместо да напредва според намерението на Бога. Сегашният брой на членовете и сегашното разпространение на делото не трябва да се сравняват със състоянието в началото. Ние трябва да съзнаваме ясно какво би могло да бъде осъществено, ако всеки би посветил както трябва тяло, душа и дух на Бога…
Затова би трябвало да се молим, както никога преди, да бъдат изпратени жетвари в голямата жетвена нива. Но трябва да имаме пълна представа за истината, та когато нейните вестители дойдат, да приемем вестта и да почитаме вестителя.

____________
Проповедниците и бизнес въпросите. Проповедниците на Евангелието би трябвало да пазят службата си далеч от всички светски и политически неща, използвайки за нея цялото си време и таланти.

___________
Не е полезно за духовния живот на проповедника да се прикрепи здраво към определено място, натоварвайки се с надзора върху финансовите неща на с църквата. Това противоречи с плана на Библията, представен в Деяния на апостолите 6 гл. Изследвайте този план! Той е одобрен от Бога. Следвайте Словото! (т. VII, 1902 г., с. 252).

______________
Проповядващият Словото на живота да не бъде натоварен прекалено. Необходимо е той да намира време за изследване на Библията и за себепроверка. Когато изпитва най-точно сърцето си и изцяло се предава на Бога, тогава по-добре ще вникне в скритите Божии неща (т. VII, 1902 г., с. 252).

_____________
Нашите проповедници трябва да се научат да изоставят търговските и финансовите задължения. Отново и отново аз бях поучавана, че това не е задача на проповедническата служба. Те не би трябвало да се натоварват прекалено с подробности в бизнеса, дори в големите градове, но да имат готовност за участие в лагерни събрания, или да посещават местата, където се е събудил интерес към вестта на истината. По време на тези събрания проповедниците ни не е необходимо да присъстват на деловите срещи в градовете, свързани с различните области на делото. Те не трябва да се отклоняват от лагерните сбирки заради подобен вид работа.
Председателите на нашите конференции трябва да намерят бизнесмени, които да се грижат за финансовите подробности на работата ни в големите градове. Ако все пак такива специалисти няма, тогава да се положат грижи за подготовката на мъже, на които да се възложи това бреме (т. VII, 1902 г., с. 252, 253).

___________
Вместо да подбираме работата, която най-много ни харесва, и да отказваме друга, която ни предлагат братята, би било по-добре да запитаме: „Господи, какво искаш да направя?“ Вместо да тръгнем по пътя, към който ни теглят склонностите ни, нека последваме молитвата: „Господи, научи ме на пътя Си и води ме по истинския път!“ (Пс. 27:2) (т. VII, 1902 г., с. 252).