Църквата и издателството – 27 Съкровищница от свидетелства Том 3 – Елена Вайт (Елън Уайт)

Членовете на църква, в чиито предели е основана една от нашите издателски къщи, се славят с това, че разполагат с едно от Божиите особени оръдия. Те трябва да ценят тази чест и да осъзнаят, че тя включва в себе си много свята отговорност. Тяхното влияние и пример ще имат голямо значение за подпомагане или възпрепятстване на мисията на института.
С приближаването към последната криза жизнено важно е съгласието и единството между Господните оръдия. Светът е изпълнен от буря и война, и разногласия. И все пак хората ще се обединят под един водач – папската власт – да се противопоставят на Бога в лицето на Неговите свидетели. Този съюз ще бъде утвърден чрез великото отстъпление. Докато се старае да съедини представителите си, за да воюват против истината, той ще работи, за да раздели и разпръсне нейните защитници. Завистта, лошото подозрение и лошото говорене биват подбуждани от него, за да причиняват неразбирателство и раздор. Членовете на Христовата църква имат силата да осуетят целта на противника на човешките души. Във време като сегашното да не бъдат намерени в разногласие помежду си или с някой от Господните работници. Сред общото несъгласие нека да има едно място на хармония и единство, защото Библията се взема като водител на живота. Нека децата на Бога почувстват, че са отговорни да изграждат Неговите оръдия.
Братя и сестри, Господ ще бъде доволен, ако от все сърце се заемете да подкрепяте издателството с вашите молитви и средства. Молете се всяка сутрин и вечер то да получи най-богатите Божии благословения. Не насърчавайте критикуването и недоволство. От устата ви да не излизат никакви мърморения или оплаквания; помнете, че ангелите чуват тези думи. Всички трябва да бъдат доведени да осъзнаят, че тези институти са Божии. Хората, които ги позорят, за да услужат на собствените си интереси, ще дадат сметка на Бога. Той е определил всичко свързано с Неговото дело да се смята за свято.
Бог иска да се молим много повече, а да говорим много по-малко. Прагът на небето е потопен в светлината на Неговата слава и той ще остави тази светлина да свети в сърцето на всеки с истинско отношение към Него.
Всеки институт ще трябва да се бори с трудности. Изпитанията се допускат, за да се изпитат сърцата на Божиите люде. Когато нещастие сполети някое Божие оръдие, тогава ще се покаже колко истинска вяра имаме в Бога и в Неговото дело. В такова време никой да не гледа на нещата в най-лоша светлина и да проявява съмнение и неверие. Критикувайте хората, които носят отговорността. Разговорите у дома ви да не бъдат критични по отношение на Господните работници. Родителите с критикарски дух не представят пред децата си това, което ще ги направи мъдри за спасение. Техните думи предразполагат към разколебаване вярата не само на децата, но и на по-възрастните.
Всички недостатъчно уважават и почитат святите неща. Сатана ще се присъедини най-ревностно към клюкарите, за да насърчи неверието, завистта, злобата и неуважението. Той е всякога на работа, за да напои хората със своя дух, да угаси любовта, която трябва да се съхранява като свято нещо между братята, да обезсърчи доверието, да възбуди завист, зли подозрения и борбата с езици. Нека да не бъдем намерени като негови съработници. Едно сърце, отворено за внушенията му, може да посее много семена на омраза. Така може да се извърши работа, чиито резултати за погубването на души никога не ще бъдат напълно явни до великия ден на последния съд.
Христос заяви: „А който съблазни едно от тия малките, които вярват в Мене, за него би било по-добре да се окачеше на врата му един воденичен камък и да потънеше в морските дълбочини. Горко на света поради съблазните, защото е неизбежно да дойдат съблазните; но горко на онзи човек, чрез когото съблазънта дохожда!“ (Матей 18:6, 7). Възлага се голяма отговорност на църковните членове. Нека се пазят да не би чрез невнимание към душите на младите във вярата или чрез сеене на семената на съмнението и неверието под подбудата на Сатана да станат виновни за загиването на една човешка душа. „… И направете за нозете си прави пътища, за да не се изкълчи куцото, но напротив, да изцелее. Търсете мир с всички и онова освещение, без което никой няма да види Господа“ (Евреи 12:13, 14).

Сътрудничество с Бога
Силата на сатанинските инструменти е голяма и Господ вика децата Си да се укрепят един друг, „назидавайки себе си в най-свята вяра“.
Нека всеки да научи какво да работи с Бога вместо да работи със Сатана. В тези потискащи времена Бог има работа, която трябва да се извърши и която изисква твърда решителност и вяра, които ще ни направят способни да се подкрепяме един друг. Всички нека да стоят рамо до рамо, сърце до сърце като Божии сътрудници. Какво ли не би се извършило в и чрез благодатта на Бога, ако църковните членове бяха единни, за да подкрепят Неговите работници, когато обезсърчението притиска отвсякъде! Тогава е време да работим като верни икономи.
Вместо клюкарство и цензура нека нашите братя и сестри изговарят думи на насърчение и доверие за Господнето оръдие. Бог вика към тях да окуражават сърцата на носещите тежки товари; защото Той работи с тях. Вика към народа Си да осъзнае подкрепящата им сила. Отдавайте почит на Бога, като се стараете според предела на способностите си да спомогнете да има това Негово оръдие влиянието, което трябва.
Когато ви се предостави случай, говорете на работниците; говорете думи на подкрепа и въодушевление. Ние сме съвсем студени един към друг. Много често забравяме, че нашите съработници се нуждаят от думи на подкрепа и одобрение. Във време на особено затруднение и тежест се погрижете да ги уверите, че се интересувате и им съчувствате. Нека знаят, че се стараете да им помогнете чрез молитвите си. Изпратете по редиците Божията вест към работниците Му: „Бъди силен и смел!“ (Исус Навиев 1:6).
Управителите на нашите институти имат много трудната задача да поддържат реда и мъдрата дисциплинираност на младежите, които са под тяхна грижа. Църковните членове могат да правят много, за да задържат ръцете им. Когато младежите не желаят да се покоряват на институтския ред или в случай на различие в навиците си са решили да държат на своето, тогава родителите да не защитават децата си и да не им съчувстват сляпо.
По-добре, много по-добре е децата ви да страдат, по-добре да лежат в гробовете си, отколкото да бъдат възпитавани да гледат леко на принципите, в чиято основа е привързаността към истината, към събратята и към Бога.
В такива случаи, когато те имат трудности с ръководителите си, отивайте направо при началниците и разберете истината. Помнете, че управителите на различните отдели познават много по-добре другите необходимите правила. Имайте доверие на разсъждението им и уважавайте авторитета им. Поучавайте децата си да уважават и почитат тези, на които Господ е показал чест и уважение, като ги е поставил на доверени постове.
По никакъв друг начин църковните членове не могат да помогнат в усилията на институтските управители освен чрез добрия пример на ред и дисциплина, който дават у дома. Нека родителите чрез думи и обноски бъдат образец на децата си пример за това, което желаят те да бъдат. Нека постоянно се поддържа чистота в говора и истинска християнска учтивост. Да не се насърчава грехът, лошото говорене или лошите подозрения. Поучавайте децата и младежите да уважават себе си, да бъдат верни на принципа, верни на Бога. Поучавайте ги да уважават и да се покоряват на Божия закон и на правилата в дома. Тогава те ще практикуват тези принципи в живота си и ще ги изпълняват при всичките си общувания с другите. Ще обичат ближния, както себе си; ще създават чиста атмосфера и ще проявяват влияние, което ще насърчи слабите души в пътя, водещ и към святост, и към небето.
Децата, които получават такова възпитание, няма да бъдат товар, причина за грижа в нашите институти, те ще бъдат подкрепа на носещите отговорността. Чрез доброто си възпитание ще бъдат подготвени да изпълняват доверени постове и с правило и пример постоянно ще помагат на другите да правят добро. Ще оценят точно своите дарования и ще използват най-добре физическите, умствените и духовните си сили. Такива души са укрепени против изкушение; те не биват лесно побеждавани. С благословението от Бога такива характери са носители на светлина; тяхното влияние помага за възпитаването у другите на живот на заетост, който е практически християнски живот.
Църковните членове, изпълнени с Христовата любов към човешките души и будни по отношение на предимствата и предоставените случаи могат да оказват неоценимо добро влияние върху младежите в институтите. Техният пример на вярност в дома, в работата и в църквата, изразяването на всеобща доброта и християнска учтивост, свързани с истински интерес за духовното благосъстояние на младежта, ще формира характерите на тези младежи за служба на Бога и на техните събратя и в този живот, и в живота, който ще дойде.

Задължение на издателството към църквата
Както църквата има отговорност към издателството, така и издателството има отговорност към църквата. Те трябва взаимно да се подкрепят.
Хората с отговорни постове в издателството не трябва да се оставят да бъдат така притиснати от работа, че да нямат време да поддържат духовните си интереси. Когато този интерес в издателството се поддържа жив, той ще се отрази и на църквата; и когато е жив в църквата, ще повлияе в издателството. Божието благословение ще почива върху работата, когато тя се управлява с целта да се печелят души за Христос.
Всички работници в издателството, които изповядват името на Христос, трябва да бъдат работници и в църквата. За собствения им духовен живот е необходимо да увеличават всяко средство на благодат. Те ще получат сила не като зрители, но като работници. Всеки един трябва да участва в някоя редовна, системна работа, свързана с църквата. Всички да съзнават, че това е длъжността им като християни. Чрез кръщелната си клетва са задължени да правят всичко по силите си за съграждането на Божията църква. Покажете им, че любовта и привързаността към техния Изкупител, привързаността към знамето на истинското мъжество и женско достойнство, привързаността към института, с който са свързани, изискват това. Те не могат да са верни Христови служители, не могат да бъдат пълноценни мъже и жени, не могат да бъдат добри работници в Божия институт, ако пренебрегват тези длъжности.
Управителите на института трябва да се грижат особено за създаването у младежите на добри навици, съответстващи на характера на различните отдели. Когато църковните събрания се пренебрегват или пък длъжностите, свързани с църковната работа, се оставят недовършени, да се намери причината. Чрез любезни, тактични усилия се старайте да събудите безгрижните и да съживите угасващия им интерес.
Никой не трябва да се извинява с работата си за това, че е пренебрегнал Господнята свята служба. По-добре е да оставят работата си, отколкото дълга си към Бога.

____________
До братята на отговорни постове в издателството(курсив и болд)

Искам да ви накарам да осъзнаете колко важно е да посещавате годишните събрания, не просто заради работните събрания, а защото те са полезни за вашето духовно просвещение. Вие не осъзнавате нуждата от тясна връзка с Небето. Без тази връзка нито един от вас не е в безопасност; нито един от вас не е квалифициран да върши Божията работа добре.
Успехът в това дело се дава повече, отколкото във всяка друга светска работа според духа на освещение и себепожертвувание, с който се работи. Управителите в делото трябва да се поставят там, където най-дълбоко могат да бъдат повлиявани от Духа на Бога. Вие трябва да сте повече от другите загрижени да получите кръщението със Святия Дух и познанието на Бога и Христос, защото вашият пост на доверие е по-отговорен, отколкото този на обикновения работник.
Естествените и придобитите дарования са от Бога и трябва постоянно да се държат под контрола на Неговия дух, на Неговата Божествена, освещаваща сила. Трябва да почувствате най-дълбоко липсата си на опит в тази работа и да се стараете усърдно да получите нужното познание и мъдрост, за да можете да използвате всяка способност на тялото и ума по начин, който Бог ще се прослави.
„Ще ви дам ново сърце!“ Христос трябва да живее в сърцата ви, както кръвта е в тялото, и да се движи там като животворяща сила. По този въпрос никога не можем да бъдем достатъчно настойчиви (т.е. колкото и да сме настойчиви, пак е малко, никога не може да се каже, че сме достатъчно настойчиви). Докато истината трябва да бъде нашето въоръжение, убежденията ни трябва да бъдат подкрепени от проява на живо съчувствие, което отличавате живота на Христос. Ако истината, живата истина, не се пояснява с примери в характера, никой човек няма да може да устои. Има само една сила, която може да ни направи твърди или да ни запази твърди – благодатта на Бога. Този, който се доверява на нещо друго, той вече не е стабилен и е готов да падне.
Господ иска да се уповавате на Него. Използвайте най-добре всеки случай, за да дойдете до светлината. Ако страните от святите влияния на Бога, как ще можете да различавате духовните неща?
Бог ни призовава да използваме всеки случай, за да се подготвим за Неговата работа. За тази цел Той очаква от вас да вложите всичките си енергии и да пазите сърцата си живи за нейната святост и за нейните страшни отговорности. Божието око е над вас. Не е безопасно за когото и да било да му принася жертва с недостатъци, не изискваща нито грижа, нито молитва. Такъв принос Той не може да приеме.
Умолявам ви да се събудите и да потърсите Бога. Докато Исус от Назарет минава, викайте най-усърдно към Него: „Смили се над мене, о, Господи, Сине Давидов“ и очите ви ще се отворят. Чрез Божията благодат ще получите онова, което ще ви бъде по-ценно от злато, сребро или скъпоценни камъни.