Църквата – светлина на света 25 (1-ва част) – Съкровищница от свидетелства Том 2 – Елена Вайт (Елън Уайт)

Господ призова Своя народ Израил и го отдели от света, за да му повери свято задължение. Той направи израилевите чада способни да съхраняват Неговия закон, като възнамеряваше чрез тях да запази познанието за Себе Си между народите. Чрез тях небесната истина трябваше да огрее и най-тъмните места на земята и да се чува глас, който да призовава хората да изоставят идолите си и да служат на живия и истински Бог. Ако се бяха оказали верни на поверената им задача, евреите биха представлявали сила в света. Бог щеше да е тяхна защита и да ги издигне над всички земни народи. Неговите светлина и истина щяха да се разкриват чрез тях и те щяха да се намират под мъдрото Му и свято управление като пример за превъзходството на Неговото управление над всяка форма на идолослужене.
Те обаче не удържаха завета си с Бога. Тръгнаха след идолопоклонническите обичаи на другите народи и вместо да прославят името на своя Творец, изложиха го на презрението на езичниците. Но Божията цел трябваше да се изпълни. Познанието за Бога трябваше да се разпространи по цялата земя. Господ постави ръката на угнетителя над народа Му и разпръсна евреите като пленници всред народите. В нещастието си мнозина от тях се покаяха от греховете си и потърсиха Господа. Пръснати по разни езически страни, те разпространяваха познанието за истинския Бог. Принципите на Божествения закон влизаха в конфликт с обичаите и практиката на народите. Идолослужители се опитаха да смажат истинската вяра. В провидението Си Бог довеждаше Свои служители – Даниил, Неемия, Ездра, лице срещу лице с тези идолопоклонници, за да им се даде възможност да приемат светлината. Така задачата, която Бог бе поверил на народа Си да изпълни във време на благополучие в границите на своята страна и евреите пренебрегнаха поради своята неверност, трябваше да бъде изпълнена във време на плен при големи изпитания и затруднения.
Както някога древният Израил, така днес Бог е призвал църквата Си да служи като светлина на земята. Чрез силната брадва на истината – вестите на първия, втория и третия ангел – Бог е отделил чадата Си от църквите и от света, за да ги доведе в близка връзка със Себе Си. Той ги е направил способни да съхраняват Неговия закон и им е поверил великите пророчески истини за това време. Подобно на святите откровения, дадени на древния Израил, това са святи истини, които трябва да бъдат съобщени на света. Тримата ангели от Откровение 14 гл. представляват народа, който приема светлината на Божиите вести и се заема да разгласи предупреждението надлъж и шир по земята. На Своите последователи Христос заявява: „Вие сте виделината на света“ (Матей 5:14). На всяка душа, която приема Голготския кръст, се казва: „Ето цената на душата.“ „Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяка твар“ (Марко 16:15). На нищо не трябва да се позволява да пречи на това дело. То е най-важното за това време; то трябва да бъде далеч простиращо се като вечността. Проявената от Исус любов към човешките души, пожертвайки се за тяхното изкупление, дава импулси на всички Негови последователи.

Ще повторим ли опитността на Израил?
Но много малко от приелите светлината хора изпълняват повереното им дело. Има няколко души – верни и с непоклатима вяра, които не търсят спокойствие, удобство или самия живот, които си пробиват път и целта им е да намерят случай да издигнат светлината на истината и да защитят Божия свят закон. Но владеещите света грехове са се вмъкнали и в църквата, и в сърцата на онези, които претендират да са Божи особен народ. Много от приелите истината и светлината живеят така, че с влиянието си успокояват страховете на светските хора и на формалните християни.
Има любители на света даже и между тези, които претендират, че очакват идването на Господа. Съществува силен стремеж към богатства и слава. Христос описва тази категория хора, като заявява, че Господният ден ще дойде като примка над всички, които живеят по земята. Този свят е техният дом. Те са си поставили за цел да си осигурят земни съкровища. Издигат скъпи жилища и ги обзавеждат с всякакви удобства. Наслаждават се на дрехи и угаждат на апетита си. Нещата на този свят са техни идоли. Те застават между човека и Христос, така че трупащите се около нас тържествени и страшни действителности едва се забелязват и съзнават. Същото непокорство и отпадане, които се виждаха в юдейската църква, характеризират до голяма степен хората, получили голямата небесна светлина, съдържаща се в последните предупредителни вести. Дали и ние като тях ще пропилеем възможностите и привилегиите си, докато Бог допусне над нас угнетения и гонение? Ще оставим ли неизпълнено делото, което би могло да се изпълни в мирно и благополучно време, докато стане нужда да го изпълним в дни на мрак, под натиска на изпитания и гонения?
Огромна е вината, за която църквата е отговорна. Защо тези, които имат светлината, не се трудят сериозно, за да я предадат и на други? Те виждат, че краят е наближил. Виждат как всеки ден хиляди хора нарушават Божия закон и знаят, че тези хора няма да могат да се спасят с греховете си. Въпреки това се интересуват повече от занаятите си, от фермите си, от къщите си, от търговията си, от дрехите и трапезите си, отколкото от душите на мъже и жени, с които ще трябва да се срещнат лице срещу лице по време на съда. Народът, претендиращ, че се покорява на истината, спи. Ако Божиите чада бяха будни, не биха били така спокойни, както са сега. Любовта към истината изстива от сърцата им. Примерът им не убеждава хората в света, че те притежават истина, с която превъзхождат всеки друг народ на земята. Във време, когато би трябвало да са силни в Господа, трупащи всекидневна, жива опитност, те са слаби, колебливи, разчитащи за помощ на проповедниците, докато би трябвало сами да служат на другите с ум и душа, глас и перо, време, пари…

Слаби по избор
Братя и сестри, мнозина от вас не работят за другите, като се извиняват с довода, че не са способни. Но толкова ли неспособни ви е направил Бог? Тази неспособност не е ли дело на вашето бездействие, поддържана по собствен, доброволен избор? Бог не ви ли е дал поне един талант да разработите не за ваше удобство и задоволяване, а за Него? Съзнавате ли задълженията си като Негови наети служители, че ще трябва да Му предадете доход от мъдрото и умело използване на този поверен ви талант? Не сте ли пренебрегвали възможности за разработване на вашите способности за тази цел? Съвсем вярно е, че малцина са чувствали своята отговорност към Бога. Любов, разсъдък, памет, предвидливост, такт, енергия и всяка друга способност са били посветени на личното Аз. В служба на злото вие сте показвали по-голяма мъдрост, отколкото в служба на Бога. Изопачили сте, повредили, не, даже сте обезсилили чрез прекомерна ангажираност в светски работи, а сте пренебрегнали Божието дело.
И въпреки това успокоявате съвестта си, като казвате, че не можете вече да поправите миналото, не можете да си възвърнете наново пъргавината, силата и умението, които можехте да притежавате, ако бяхте изразходвали силите си така, както Бог изисква. Но помнете, че Той ви държи отговорни за небрежно изпълнена или никак неизпълнена работа поради вашата неверност. Колкото повече влагате силите си в служба за Господа, толкова по-способни и умели ще ставате. Колкото по-тясно се свържете с Източника на светлината и силата, толкова по-голяма светлина ще ви огрява и толкова по-голяма сила ще имате за вършене на Божието дело. Знайте, че за всичко, което бихте могли да имате, но не сте го придобили поради това, че сте се отдали на света, Бог ще ви държи отговорни. Когато станахте последователи на Христос, вие обещахте, че ще служите на Него и само на Него, и Той от Своя страна обеща да бъде с вас и да ви благославя, да ви освежава със светлината Си, да ви дава Своя мир и да ви радва в службата за Него. Не сте ли преживели такива благословения? Бъдете уверени, че това е последица от собствения ви начин на живот.
За да избягнат войнишкия набор по време на войната, някои мъже се представяха за болни, други пък се осакатяваха, само и само да бъдат негодни за служба. Това е илюстрация за поведението на мнозина по отношение на Божието дело. Те са осакатили силите си – физически и умствени, и са негодни да изпълняват така необходимата и належаща работа.

Страж ли съм аз на брат си?
Представете си, че ви се дава някаква сума пари, за да я вложите за известна цел. Бихте ли я захвърлили, казвайки, че не сте отговорни за нейната употреба? Ще мислите ли, че сте си спестили голяма грижа? Но ето, тъкмо това правите с Божиите дарби. Да се извинявате, че не работите за другите, защото сте неспособни, докато в същото време сте погълнати изцяло от светски работи, е подигравка спрямо Бога. Множества загиват. Само шепа са хората, приели истината и светлината, за да устоят на грамадното множество на Лукавия. И въпреки това тази малка група хора посвещават силите си на всичко друго, но не и на това, да се научат да спасяват човешки души от смърт. Тогава чудно ли е, че църквата е тъй слаба, неактивна и неефективна, че Бог едва ли може да направи нещо за така наречените Негови люде? Те са там, където не Му е възможно да действа за тях и с тях. Ще продължавате ли да не зачитате Неговите изисквания? Ще си играете ли още с най-святите си задължения към Небето? Ще кажете ли и вие като Каин: „Пазач ли съм аз на брата си?“ (Битие 4:9).
Помнете, че вашата отговорност се мери не по сегашните ви източници на сила и способност, а по първоначално дадените ви и според възможностите, които са ви се предлагали за тяхното развитие. Въпросът, който всеки трябва да си зададе, не е дали сега е неопитен и негоден да работи в Божието дело, но как и защо е в това състояние и как може да излезе от него. Бог няма да ни надари свръхестествено с квалификации, които ни липсват; но докато работим според сегашните си сили, които сега имаме, Той ще работи заедно с нас, за да увеличава и укрепва всяка способност; спящите ни сили ще бъдат събудени и хората, които отдавна са били парализирани, ще получат нов живот.
Докато сме в света, ще се занимаваме със светски работи. Всякога ще е необходимо да се занимаваме със сделки от временен, светски характер, но това никога не трябва да поглъща напълно вниманието ни. Апостол Павел ни дава безопасно правило: „В усърдието бивайте нелениви, пламенни по дух, като служите на Господа“ (Римл. 12:11). Скромните, обикновени задължения на живота трябва да се изпълняват вярно, сърдечно, „като на Господа“, както казва апостолът. В каквато и област да е трудът ни, било в домакинството, на полето или в областта на ума, трябва да го изпълняваме за прослава на Бога, като правим Христос пръв и последен и най-добър във всичко. Но заедно с тези земни занимания на всеки последовател на Христос е дадена и специална работа за изграждането на Неговото царство – работа, която изисква лични усилия за спасението на хора. Това не е работа, която да се изпълнява само веднъж в седмицата, по време на богослужение, но по всяко време и на всяко място.

Обещание за служба на Господа
Всеки човек, който се свързва с църквата, дава тържествена клетва да работи за нейните интереси и да ги поставя над всички земни съображения. Негова задача е да поддържа жива връзка с Бога, да работи със сърце и душа за великия изкупителен план и да показва чрез живота и характера си превъзходството на Божиите заповеди пред обичаите и правилата на света. Всяка човешка душа, изповядала Христос, е направила с това обет да дава всичко по силите си, за да бъде духовен работник, активен, ревностен и способен в службата на Господа. Христос очаква от всеки да изпълнява дълга си. Нека това бъде паролата в редиците на Неговите последователи.
Не трябва да чакаме да ни молят за светлина, да ни молят настоятелно за съвет или наставление. Всеки, който получава лъчите на Слънцето на правдата, трябва да отразява тяхната светлина навред. Неговата религия да има положително и решително влияние. Неговите молитви и прошения да са така пропити от Святия Дух, че да стопяват и покоряват човешката душа. Исус е казал: „Също така нека свети вашата виделина пред човеците, за да виждат добрите ви дела и да прославят вашия Отец, Който е на небесата“ (Матей 5:16). За един светски човек е по-добре никога да не се е срещал с последовател на религията, отколкото да попадне под влиянието на човек, който не познава силата на благочестието. Ако Христос би бил наш пример, животът Му – наше правило, каква ревност бихме проявявали, какви усилия бихме полагали, каква щедрост бихме упражнявали, с какво себеотрицание бихме действали! Колко неуморно би трябвало да работим, какви горещи молитви за сила и мъдрост би трябвало да се издигат към Бога! Ако всички, изповядващи се за Божии чада, биха чувствали, че главна задача в живота им е да вършат възложената им от Бога работа, ако биха работили несебелюбиво в Неговото дело, каква промяна би се получила в домове, в църкви и дори в самия свят!
Будност и вярност са се очаквали от Христовите последователи от всеки век. Но сега, когато стоим на самия предел с вечния свят, притежаващи истините, имащи такава голяма светлина и такова важно дело за вършене – би трябвало да удвоим прилежността си. Всеки трябва да работи до последна възможност на способностите си. Братко мой, ти излагаш на опасност собственото си спасение, ако сега се дръпнеш назад. Бог ще ти иска сметка, като не изпълниш възложената ти задача. Познаваш ли истината? Ако я познаваш, тогава предай я на други!
Какво да кажа, за да събудя църквите? Какво да кажа на тези, които вземат важно участие в проповядването на последната вест? „Господ иде“ трябва да бъде свидетелството, носено не само от устата, но и от живота и характера. Но мнозина, на които Бог е дал светлина и знание, таланти на влияние и средства, са хора, които не обичат истината и не я практикуват. Те са пили така много от упойващата чаша на себелюбието и световността, че са се опили от грижите на този живот.
Братя, ако продължавате да сте така бездейни, светски, себелюбиви, Бог сигурно ще ви отмине и ще вземе не толкова себелюбивите, не толкова жадните за светски почести, които не се колебаят да излизат извън стана, както Господ, и да понасят укори. Работата ще се възложи на тези, които ще я поемат, на тези, които ще я ценят, които вплитат принципите й във всекидневния си опит. Бог ще избере скромни мъже, които се стремят да прославят името Му и помагат за напредването на Неговото дело, а не мъже, прославящи и издигащи себе си. Той ще издигне хора, които нямат голяма светска мъдрост, но са свързани с Него и търсят сила и съвет от Небето.