Църквата – светлина на света 25 (2-ра част) – Съкровищница от свидетелства Том 2 – Елена Вайт (Елън Уайт)

В силата на истинското благочестие
Някои от нашите ръководители са склонни да подхранват духа, който Йоан изяви с думите: „Учителю, видяхме един човек да изгонва бесове в Твоето име и му запретихме, защото не следваше с нас.“ Организация и дисциплина са необходими, но точно сега има голяма опасност за отклонение от простотата на Христовото евангелие. Нуждаем се по-малко от формата и церемониите, а повече от силата на истинското благочестие. Ако някой иска да работи и животът и характерът му са примерни, нека работи каквото може. Макар такива хора да не се съобразяват точно с нашите методи, не трябва да се каже нито дума, която би ги осъдила или обезсърчила. Когато фарисеите пожелаха Исус да смълчи децата, които Му пееха славословия, Спасителят каза: „Казвам ви, че ако тия млъкнат, то камъните ще извикат“ (Лука 19:40). Пророчеството трябва да се изпълни.
Така и в тези сегашни дни работата трябва да се извърши. Отделите на работа са много. Нека всеки прави това, което може най-добре да прави. Човекът с един талант не трябва да го заравя в земята. Бог е дал всеки да работи според способностите си. Онези, на които са поверени по-големи задачи и способности, не трябва да се опитват да спират по-малко способните или опитните. Хората с един талант може да достигнат хора, които тези с по два или пет таланта не биха могли да достигнат. Големи и малки са еднакво избрани да поднасят водата на живота на жадни човешки души. Нека онези, които проповядват Словото, не полагат ръце върху най-скромния работник и да казват: „Или ще работиш в тая насока, или никак няма да работиш.“ Дръпнете си ръцете, братя! Нека всеки работи в своята си сфера, със своето си всеоръжие, вършейки каквото е по силите му и по скромния си начин. Подкрепете ръцете му в работата. Не е време да управлява фарисейството. Нека Господ работи, чрез когото желае. Вестта трябва да се разгласява.

Призив към миряните
Всички трябва до покажат своята вярност към Бога, като използват мъдро поверения им от Бога капитал, изразен не само в средства, но и във всякаква дарба, която може да допринесе за изграждането на Неговото царство. Сатана ще опита всичко, за да попречи истината да не стигне до завладяните от заблуда; но така или иначе, предупреждението трябва да стигне и до тях. И докато само няколко са назначени на работа за изграждане на Божието царство, хиляди други би трябвало да са еднакво заинтересувани от това дело.
Никога не е било в плана на Бога да изключи миряните от работата в Своето дело. „Иди работи в лозето Ми“ е заповедта на Учителя към всеки един от последователите Му. Докато в света има необърнати към Бога души, трябва да се полагат най-старателни, сериозни, ревностни, решителни усилия за тяхното спасение. Тези, които са приели вече Исусовата светлина, трябва да се стараят да просветят и онези, които я нямат. Ако църковните членове, всеки поотделно, не се заловят за тази работа, показват, че нямат жива връзка с Бога. Срещу имената им ще се отбележи, че са лениви раби. Но схващате ли причината, поради която има толкова малко духовност в нашите църкви? Това е, защото не сте съработници на Христос.
Бог е дал всекиму определена работа. Нека чакаме Господ да ни научи как да работим и за коя работа сме най-способни. Никой не трябва да тръгва самостоятелно да провъзгласява нови теории. Работниците трябва да са в съгласие с истината и със своите братя. Те трябва да се съветват заедно и да си съдействат. Но да не се допитват до някой по-висш служител дали да направят това, или онова. Не гледайте на човек за ръководство, но гледайте на израилевия Бог.
Делото, което не успя да извърши във време на мир и благополучие, църквата ще извърши във време на тежка криза и при най-обезсърчителни и трудни обстоятелства. Предупреждението, което бе престанало да се чува поради съобразяване със света, ще се даде при най-свирепо преследване и опозиция от враговете на вярата. В същото това време повърхностните, консервативните вярващи, чието влияние е забавяло решително напредъка на делото, ще се отрекат от вярата и ще застанат на страната на неговите заклети врагове, към които те отдавна са чувствали симпатия. Тогава тези отстъпници ще проявят най-жестока вражда, като ще правят всичко по силите си, за да притесняват и измъчват предишните си братя и да възбуждат гняв против тях. Този ден е точно пред нас.
Членовете на църквата ще бъдат изпитани и изследвани всеки поотделно. Те ще бъдат поставени в обстоятелства, в които ще бъдат принудени да свидетелстват за истината. Мнозина ще бъдат извиквани поотделно да говорят пред съвети и съдилища. Тъй като са пренебрегнали опита, който биха могли да спечелят за това критично време, те ще се измъчват от разкаяние за прахосаните възможности и пренебрегнатите привилегии.

Не се бавете повече
Мой братко и моя сестра, умолявам ви да обмислите добре тези неща. На всеки от нас е възложена работа, която трябва да извърши. Вашата невярност и немарливост са отбелязани в небесния дневник. Вие сте намалили силите си и сте ощетили способностите си. Липсва ви опитът и способността, които бихте могли да имате. Но преди да е твърде късно, умолявам ви да се пробудите. Не отлагайте повече. Денят е почти изтекъл. Западнато слънце клони да залезе от погледа ви. Но докато Христовата кръв пледира все още, вие можете да получите опрощение. Извикайте всяка душевна сила, използвайте малкото останали часове в сериозна работа за Господа и за вашите ближни.
Сърцето ми е дълбоко развълнувано. Думите са слаби да изразят чувствата ми, когато пледирам за изгубени души. Напразно ли пледирам? Като Христова посланица бих искала да ви събудя да заработите така, както никога преди. Вашият дълг не може да се стовари върху никой друг, освен върху самите вас. Никой друг не може да извърши вашата работа. Ако задържате светлината си, някой ще остане в тъмнина поради небрежността си.
Пред нас е вечността. Завесата предстои да се вдигне. Ние, които заемаме тържествен, отговорен пост, какво правим, за какво мислим, та толкова сме се загрижили за собственото си спокойствие и удобство, докато навсякъде около нас загиват души? Дали сърцата ни са напълно закоравели? Не можем ли да почувстваме или да разберем, че сме длъжни да изпълним своя дял за спасението на хора? Братя, да не би да сте от хората, които имат очи, но не виждат, и имат уши, но не чуват? Напразно ли Бог ви е дал познанието за Неговата воля? Напразно ли ви е изпратил предупреждение след предупреждение? Вярвате ли заявленията на вечната истина за онова, което предстои да връхлети върху земята, вярвате ли, че Божиите съдби са се надвесили над хората, и може ли да бъдете спокойни, лениви, безгрижни, обичащи удоволствията?

Съкровище на небесата
Сега за Божиите хора съвсем не е време да съсредоточават желанията си в света или да събират светски съкровища. Не е далеч времето, когато подобно на първите ученици ще бъдем принудени да търсим убежище в пусти и уединени места. Както обсадата на Ерусалим от римските войски беше знак за бягство за юдейските християни, така и присвояването от нашата нация на властта да наложи чрез закон папската събота ще бъде предупреждение за нас. Тогава ще е време да напуснем големите градове като подготовка, след това ще напуснем и по-малките и да потърсим отдалечени жилища в усамотени места в планините. Затова сега, вместо да търсим скъпи жилища тук, да се подготвяме за заминаване в една по-добра страна – небесната. Вместо да изразходваме средствата си за себеугаждане, нека се стараем да правим икономии. Всеки даден ни на заем от Бога талант трябва да се използва за Негова прослава чрез разпространяване на предупреждението в света. Бог има работа за Своите съработници в градовете. Нашите мисии трябва да бъдат подкрепени; трябва да се откриват нови мисии. За успешното проповядване на това дело ще се изискват не малко средства. Нужни са домове за провеждане на богослужение, където да каним хората да слушат истините за това време. Точно за тази цел Бог е поверил на своите домакини капитал. Недейте влага притежанията си в светски предприятия, така че да се спъва това дело. Вложете парите си там, където бихте могли да ги използвате за благото на Божието дело. Изпращайте съкровищата си на небето, преди вие да сте отишли там.
Членовете на църквата, всеки поотделно, както и притежанията им, трябва да се поставят на Божия олтар. Сега, както никога по-рано, са приложими Христовите думи: „Продайте имота си и давайте милостиня. Направете си кесии, които да не овехтяват, неизчерпаемо съкровище на небесата, гдето крадец не се приближава, нито молец изяжда. Защото, гдето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви“ (Лука 12:33, 34). Хората, които влагат парите си в големи къщи, в земи, в светски предприятия, казват с делата си: „Бог няма да ги има! Аз ги искам за себе си!“ Те са вързали едничкия си талант в кърпа и са го скрили в земята. Има причина такива хора да се стреснат. Братя, Бог не ви е поверил средства, за да лежите лениво, нито пък, за да задържате или скривате средствата алчно, а да ги използвате за напредъка на Неговото дело за спасението на загиващи души. Не е време сега да влагате Господните пари в скъпи сгради и в големи предприятия, докато делото Му е осакатено и оставено с просене да си пробива път, а касата – полупразна. Господ не одобрява такова действие. Помнете, бързо приближава денят, в който ще се каже: „Дай сметка за стопанисването.“ Не разпознавате ли знаменията на времето?
Всеки изминат ден ни довежда по-близо до последния велик съдбоносен ден. Ние сме с една година по-близо до вечността, отколкото в началото на 1884 г. Приближаваме ли се по-близо и до Бога? Будни ли сме в молитва? Още една година от нашето време за работа се изтърколи във вечността. Всеки ден сме се срещали с мъже и жени, които ще бъдат съдени. Всеки ден може да е вододелът за някоя душа; някой може да е взел решението, което ще определи бъдещата му участ. Какво е било нашето влияние върху тези наши спътници? Какви усилия положихме, за да ги доведем при Христос?

Сериозно нещо е да се живее
Сериозно нещо е да се умре, но още по-сериозно нещо е да се живее. Всяка мисъл, дума и дело на живота ни ще ни срещнат отново. Каквото направим през благодатното време, това ще остане и за цялата вечност. Смъртта води до разпадане на тялото, но не прави никаква промяна в характера. Идването на Христос не променя характера ни, само го затвърждава или запечатва такъв, какъвто е.
Пак призовавам към църковните членове да бъдат християни, да бъдат христоподобни. Исус бе работник, но не за себе си, а за другите. Той се трудеше за спасението и благословението на изгубените. Ако сте християни, ще Му подражавате. Той е положил основата, а ние трябва да градим нагоре заедно с Него. Но какъв материал донасяме за тази основа? „…. всекиму работата ще стане явна какво е, защото Господният ден ще я изяви, понеже тя чрез огън се открива; и самият огън ще изпита работата на всекиго каква е“ (1Коринт. 3:13). Ако посвещавате всичката си сила и всичките си таланти на нещата от този свят, делото на вашия живот е представено от дърво, семе и слама, които ще бъдат изгорени от огъня на последния ден. Но несебелюбивата работа за Христос и бъдещият живот са уподобени на злато, сребро и скъпоценни камъни, които са нетленни.
Мои братя и сестри, умолявам ви, събудете се от смъртния сън. Много е късно вече да се посвещават мозък, кост и мускул в служба на себе си. Не допускайте последният ден да ви завари лишени от небесното съкровище. Работете за победата на кръста, старайте се да просвещавате човешки души, работете за спасението на вашите ближни и тогава работата ви ще устои на изпитващия огън.
„На когото работата пребъде, той ще получи награда.“ Славна ще бъде победата, дадена на верните работници, когато те се съберат около престола на Бога и на Агнето. Когато Йоан в своето смъртно състояние видя Божията слава, падна като мъртъв; не можа да издържи гледката. Но когато смъртните се облекат в безсмъртие, тогава изкупените ще са като Исус, защото ще могат да Го виждат, както е. Те стоят пред престола, което означава, че са приети. Всичките им грехове са заличени, всичките им беззакония – премахнати. Сега могат да гледат на непомрачената слава, идваща от престола. Били са съучастници с Христос в Неговите страдания, били са съработници с Него в изкупителния план и сега участват с Него в радостта да видят спасени посредством тях човешки души за слава на Бога през цялата вечност.
Третият ангел, летящ посред небето и разгласяващ Божиите заповеди и свидетелството на Исус, представлява нашето дело. Вестта не губи никак от силата си при летенето на ангела напред, защото Йоан я вижда да расте по сила, докато цялата земя се просветли от нейната слава. Пътят на пазещите заповедите Божии чада е напред и все напред. Притежаваната от нас вест на истината трябва да се разнесе всред народи, племена и езици. Скоро тя ще се прогласи с висок глас и земята ще се просветли от нейната слава. Приготвяме ли се за това велико изливане на Божия Дух? (1885 г., т. 5, с. 383).

Видях една картина: вол, застанал между плуг и олтар с надпис: „Готов и за двете“ – готов да се задуши от горещина в уморителната бразда, готов да пролее кръвта си на жертвения олтар. Това е положението, в което Божието чадо трябва да се намира всякога – готово да отиде, където го зове дългът, да се отрече от себе си и да се пожертва за истината. Християнската църква бе основана на принципа на пожертвувателността. „Ако иска някой да дойде след Мене – казва Христос, – нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и нека Ме следва“ (Лука 9:23). Той изисква цялото сърце, цялата привързаност и чувства. Ревността, усърдието и не себелюбивият труд за света на Неговите предани последователи трябва да ни въодушевят и подтикнат да следваме техния пример. Истинската религия придава усърдие и съсредоточеност на целта, които оформят характера според Божествения образ и ни правят способни да смятаме всичко за загуба в сравнение с превъзходството на Христос. Тази устременост към целта ще се окаже елемент от огромна скала.