Църковна дисциплина – 34 Съкровищница от свидетелства Том 3 – Елена Вайт (Елън Уайт)

В действията си към грешащи църковни членове Божиите люде трябва внимателно да следват даденото от Спасителя напътствие в Матей 18 глава.
Човешките същества са Христова собственост, купени от Него с неопределена цена, свързани с Него чрез любовта, която Той и Неговият Баща изявиха за тях. Следователно колко внимателни трябва да бъдем в действията си един към друг. Човек няма право да подозира зло в своя събрат. Църковните членове нямат право да следват собствените си наклонности и внушения, когато имат работа с членове, които са съгрешили. Те не трябва да изразяват предразсъдъците си по отношение на съгрешаващите, защото по този начин вмъкват в други умове кваса на злото. Църковните членове си говорят недостойни неща за някой брат или сестра в църквата. Вършат се грешки и неправди поради нежеланието на някого да следва дадените от Господ Исус указания.
„Ако ти съгреши брат ти – заяви Христос, – иди, покажи вината му между тебе и него самия…“ (Матей 18:15). Не казвай на други за грешката. Казва се на един човек, после на друг и на още един и постепенно слухът расте и злото се увеличава, докато цялата църква почне да страда. уредете въпроса „между тебе и него самия“. Това е Божият план. „Не бързай да излезеш, за да се караш. Да не би най-сетне да не знаеш що да правиш, когато те засрами противникът ти. Разисквай делото си с противника си сам. Но не откривай чужди тайни“ (Пр. 25:8, 9). Не претърпявай грешката на брат си, но не го излагай, така ще увеличиш трудността и упрекът ще изглежда като отмъщение. Поправи го така, както е написано в Словото Божие.
Не позволявай на яда да прерасне в злоба. Не позволявай „раната да гнояса и тогава да се пръсне в отровни думи, които опетняват умовете на слушателите. Не оставяй горчиви мисли да продължават да изпълнят твоя и неговия ум. Отиди при брат си и смирено и искрено поговори с него по проблема.
Какъвто и да е характерът на обидата, това не променя плана, който Бог е установил за уреждането на недоразумения и лични неправди. Говори в Христовия дух сам със заблудения и тогава най-често трудността се отстранява. Отиди при съгрешилия с изпълнено с Христовата любов и съчувствие сърце и се постарай да уредиш проблема. Разисквайте кротко и тихо. Не позволявай сърдити думи да излязат от устата ти. Говори по начин, който призовава към по-добри разсъждения. Помни думите: „… нека знае, че който е обърнал грешния от заблудения му път, ще спаси душа от смърт и ще покрие много грехове“ (Яков 5:20).
Занеси на брат си лекарството, което ще излекува недоволството му. Изпълни дълга си, за да му помогнеш. В името на мира и единството на църквата, чувствай го като привилегия и дълг. Ако те послуша, спечелил си го като приятел.

Небето се интересува
Цялото небе се интересува от разговора между обидения и този, който е съгрешил. Когато съгрешилият приеме упрека, направен с Христовата любов, и признае грешката си, търсейки прошка в Бога и от брат си, небесна слънчева светлина ще изпълни сърцето му. Борбата е свършена; приятелството и доверието се възвръщат. Маслото на любовта премахва болката, причинена от грешката. Божият дух свързва сърце със сърце и в небето зазвучава музика за настъпилото разбирателство.
Когато така свързаните в християнско братство се помолят на Бога и обещаят да действат праведно, да обичат милост и да ходят смирено с Него, върху тях идва голямо благословение. Ако са съгрешили на други, те продължават работата на покаянието, изповядването и възстановяването, напълно решени да си правят добро. Това е и изпълнение на Христовия закон.
„Но ако не те послуша, вземи със себе си още един или двама и от устата на двама или трима свидетели да се потвърди всяка дума“ (Матей 18:16). Вземи със себе си хора, които са духовни и говори със съгрешилия за грешката. Той може да се подчини на съединените молби на братята си. Като вижда тяхното единодушие по въпроса, умът му може да се просвети.
„И ако не послуша тях, кажи това на църквата; че ако не послуша и църквата, нека ти бъде като езичник и бирник“ (Матей 18:17). Нека църквата предприеме мерки за членовете си.
„… че ако не послуша и църквата, нека ти бъде като езичник и бирник“ (Матей 18:17). Ако той не послуша гласа на църквата, ако откаже всички положени усилия, за да го възвърнат, църквата има отговорността да го освободи от общността. Тогава името му да се заличи в книгите.
Никакъв църковен служител не трябва да съветва, никакъв съвет не трябва да препоръча, нито пък някоя църква да гласува името на беззаконния да се заличи от църковните книги, докато още не е било последвано вярно наставлението, дадено от Христос. Когато това стане, църквата е очистила себе си пред Бога. Тогава злото трябва да се открие, както е, и да се премахне, за да не се разпространи. Трябва да се запази здравето и чистотата на църквата, за да стои тя неопетнена пред Бога, облечена в дрехите на Христовата правда.
Ако съгрешилият се покае и се покори на Христовата дисциплина, трябва да му се даде още един изпит. И дори ако не се покае и е извън църквата, Божиите служители имат още работа с него. Трябва да се стараят усърдно да го спечелят за покаяние. И колкото и лоша да е била грешката му, ако той се предава на действието на Святия Дух и чрез изповядване и изоставяне на греха си дава доказателства на покаяние, трябва да бъде опростен и приет отново в кошарата. Братята му трябва да го насърчават в правия път, да се отнасят с него така, както биха искали да се отнасят с тях, ако се намираха на неговото място, но да внимават да не би и те да бъдат изкусени.
„Истина ви казвам – продължи Христос, – каквото вържете на земята, ще бъде вързано на небесата; и каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небесата“ (Матей 18:18).

Действане вместо Христос
Това изложение е в сила през всички векове. На църквата е била дадена власт да действа вместо Христос. Тя е Божият инструмент за запазването на реда и дисциплината сред народа Му. На нея Господ е дал властта да урежда всички въпроси относно успеха и чистотата, и реда. Тя е отговорна за отстраняването на недостойните, които чрез нехристоподобното си поведение биха обезславили истината. Това, което църквата прави в съгласие с дадените в Божието слово упътвания, ще бъде потвърдено на небето.
Въпроси от сериозна важност се явяват, за да се разрешат от църквата. Проповедниците, отредени от Бога като водители на народа Му, след като извършат своята част, трябва да предадат цялата работа на църквата, за да се вземе единодушно решение.
Господ желае последователите Му да се отнасят с голямо внимание в поведението си един към друг. То трябва да издига, да възвръща, да лекува. В църквата обаче не трябва да има небрежност към добрата дисциплина. Членовете трябва да се смятат за ученици в училище, които се учат как да формират характери, достойни за високото си призвание. В църквата тук, долу, Божиите чада трябва да се подготвят за голямото съединение с църквата горе. Онези, които тук живеят в хармония с Христос, могат да се надяват за един безкраен живот в семейството на изкупените.

____________
Божията любов към съгрешилото човечество е особена – любов, родена от милост, защото всички човешки същества не я заслужават. Милостта означава отношение към несъвършен обект. Грехът отключи действието на милостта.

_____________
За изграждането на характера е нужно много да се работи, може би ти си груб камък, който трябва да се поизравни и изглади, преди да може да заеме място в Божия храм. Не се учудвай, ако Господ дялка „с чук и длето“ острите краища на твоя характер, докато станеш готов да застанеш на мястото, който Той ти е приготвил. Никое човешко същество не може да свърши тази работа. Само Бог може да я извърши. Бъдете сигурни, че Той не ще нанесе нито един безсмислен удар. Всеки удар се прави от любов за вечното ви щастие. Той познава слабостите ви и работи, за да възстанови, а не да унищожи.