Църковни училища 65 – Съкровищница от свидетелства Том 2 – Елена Вайт (Елън Уайт)

Специалната задача на църквата е да възпитава и образова децата си така, че в училище или в друго общество да не се поддадат на влиянието на хора с покварени привички. Светът е пълен с нечестие и незачитане на Божиите изисквания. Градовете са станали Содом, така че нашите деца всекидневно са изложени на много злини. Учещите в народните училища често дружат с други, още по-занемарени от тях деца, които вън от училище са оставени да се възпитават от улицата. Сърцата на младите са много впечатлителни; и ако средата, в която се движат, не е добра, Сатана ще използва тези изоставени деца да влияят на по-грижливо възпитаните. Така преди пазещите съботата родители да разберат какво става, децата им вече са възприели уроците по поквара и душите им са се опетнили.
Протестантските църкви са приели фалшивата събота, рожбата на папството, и са я издигнали над Божия осветен ден. Наш дълг е да обясняваме на децата си, че първият ден на седмицата не е истинската Събота, и че неговото пазене, след като сме били просветени за истинската Събота, е явно противоречие на Божия закон. Възприемат ли нашите деца от учителите и народните училища мисли и идеи, които са в хармония с Божието слово? Дали там грехът се представя като оскърбление към Бога? Учи ли се там, че послушанието спрямо всички Божии заповеди е начало на мъдростта? Ние изпращаме децата си в Съботно училище, за да научават що е истина, а като отидат след това във вскидневното училище, там им предават уроци, съдържащи лъжа. Това обърква ума на детето, затова не трябва да се допуска. Защото, ако младите взприемат мисли, изопачаващи истината, как ще се възпротивим на влиянието на това възпитание?
Чудно ли е тогава, че някои от нашите млади, намиращи се в такива обстоятелства, не ценят религиозните предимства? Чудно ли е, че се поддават на изкушенията? Чудно ли е, че така занемарени, техните сили се посвещават на занимания, които не съдействат за доброто им, че религиозните им стремежи отслабват и духовният им живот се помрачава? Умът ще бъде такъв, каквато е храната, от която се храни, жетвата зависи от посятото семе. Но тези факти показват ли достатъчно, че още от най-ранните години на младостта е необходимо да се бди над тяхното възпитание? Не е ли по-добре за младите да израснат до известна степен в невежество по отношение на това, което обикновено се смята за образование, отколкото да станат невнимателни към Божията истина?
Когато израилевите чада бяха избрани измежду египтяните, Господ каза: „Защото в оная нощ ще мина през египетската земя и ще поразя всяко първородно в египетската земя, и човек, и животно. И ще извърша съдби против всички египетски богове; Аз съм Йехова… После да земете китка от исоп и да я потопите в кръвта, която ще приемете в леген, и с кръвта, що е в легена, да ударите по горния праг и двата стълба на къщната врата; и никой от вас да не излезе из къщната си врата до утринта. Защото Господ ще мине, за да порази египтяните, а когато види кръвта на горния праг и на двата стълба на вратата, Господ ще отмине вратата и няма да остави погубителят да влезе в къщите ви, за да ви порази. И ще пазите това като вечен закон за себе си и за синовете си“ (Изход 12:12, 22-24). Кръвта върху прага на вратата символизираше кръвта на Христос, Който единствен спаси първородните на евреите от проклятието. Ако се намереше израилско дете в египетски дом, то биваше погубвано.
Този опит на израилтяните служи за поучение на онези, които ще живеят в последните дни. Преди да се излее небесният бич над земните жители, Бог поканва всички израилтяни да се приготвят сериозно за това събитие. Той предупреждава родителите: „Съберете децата си в домовете си; съберете ги далеч от онези, които не зачитат Божиите заповеди, които учат и вършат зло. Излезте от големите градове по възможност по-бързо. Открийте църковни училища. Дайте на децата си Божието слово като основа на възпитанието им. То е пълно с красиви уроци и ако учениците го изучават в малките класове тук на земята, те ще бъдат подготвени за по-високите класове в небето.
Днес Божието слово ни казва: „Не се впрягайте заедно с невярващите, защото какво общо имат правдата и беззаконието или какво общение има светлината с тъмнината? И какво съгласие има Христос с Велиала? Или какво съучастие има вярващият с невярващия? И какво споразумение има Божият храм с идолите? Защото ние сме храм на живия Бог, както рече Бог: „Ще се заселя между тях и между тях ще ходя; и ще им бъда Бог и те ще Ми бъдат люде.“ Затова: „Излезте изсред тях и отделете се, казва Господ, и не се допирайте до нечисто и Аз ще ви приема и ще ви бъда Отец, и вие ще Ми бъдете синове и дъщери“, казва всемогъщият Бог“ (2 Коринт. 6:14, 18). Къде са децата ни? Възпитавате ли ги да различават и да избягват развалата на този свят поради похотта? Правите ли усилия да спасите душите им, или чрез немарливостта си допринасяте за тяхното погубване?

Изоставените деца
Много малко внимание се отдава на нашите деца и на младите. По-старите членове на църквата не са се отнасяли с тях с нежност и съчувствие с желанието да напредват в духовния живот, затова децата не са се развили в християнския живот както би трябвало. Някои църковни членове, които в миналото са обичали Бога и са се бояли от Него, сега позволяват работата им да ги поглъща изцяло и скриват светлината си под шиник. Те са забравили да служат на Бога и тяхната професия сега копае гроб на религията им.
Трябва ли да се оставят младите да бъдат носени насам-натам и да попадат в изкушения, които ги дебнат на всяка крачка, за да уловят напредпазливите им съпки? Най-достъпната за нашите църковни членове работа е да се заинетресуват от нашите млади, като с любезност, търпение и нежност ги поучават на истината с правило след правило. О, къде са майките и бащите в Израил? Би трябвало да има голям брой вярващи, които да служат като стопани на Божията благодат, които не случайно, а особено да са заинтересувани за младите. Би трябвало да има много, които да се затрогнат от печалното състояние на нашите млади хора, съзнаващи, че Сатана работи по всякакъв възможен начин, за да ги хване в мрежата си. Бог иска църквата да се събуди от своята летаргия и да заработи според изискванията на този опасен враг.
Очите на нашите братя и сестри трябва да се помажат с небесен колурий, за да виждат нуждите на времето. Агънцата на стадото трябва да бъдат хранени и небесният Бог наблюдава да види кой върши работата, която Той иска да се върши за децата и младите. Църквата спи и не съзнава величината на този въпрос. „Защо – казва някой – е нужно да бъдем толкова взискателни към основното възпитание на нашата младеж? Струва ми се, че е досатъчно да се обърне специално внимание на някои от тях, решили да следват литературно или друго призвание, изискващо известна дисциплина. Не е необходимо всички наши млади да имат цялостно образование. Не е ли достатъчно цялостното образование на неколцина от тях да отговори на всяко жизнено важно изискване?“
Не, отговарям ви, решително НЕ. Можем ли да правим такъв подбор между децата? Как можеш да кажеш кой ще бъде най-обещаващ, кой ще отдава най-добра служба на Бога? С нашите човешки разсъждения може да постъпим като Самуил, който гледаше на външния изглед, когато бе изпратен да намери Божия помазаник.
Но Господ каза на Самуил: „Не гледай на лицето му, нито на високия му ръст, понеже съм го отхвърлил; защото Господ не е, както гледа човек, понеже човек гледа на лице, а Господ гледа на сърце“ (1 Царе 16:7). Господ не приемаше нито един от благородните на вид синове на Йесей. Но когато Давид, най-малкият син, просто момче и пастир на овцете, бе повикан от полето и дойде пред Самуил, Господ каза: „Стани, помажи го, защото той е“ (ст. 12). Кой може да определи кой член от едно семейство ще се окаже добър в Божията работа? На всички младежи трябва да се дават благословенията и привилегиите да получат образование в нашите училища, за да бъдат вдъхновени да станат Божии съработници.

Нужни са църковни училища
Много семейства, чиято цел е да дадат образование на децата си, се преселват в близост до големите ни училища. Но те биха извършли по-добра служба за Бога, ако останат там, където са. Те трябва да насърчават църквата, към която принадлежат, да открие църковно училище, в чиито граници децата да могат да получат всестранно, практическо християнско образование. Много по-добре би било за техните деца, за самите тях и за Божието дело, ако останат в по-малките църкви, където тяхната помощ е нужна, вместо да отиват в по-големите църкви, където, тъй като няма нужда от тях, постоянно да бъдат изкушавани в състоянието на духовно бездействие.
Там, където има няколко семейства, пазещи Съботата, родителите нека да се съединят и да осигурят място за училище за децата си. Трябва да се ангажира един учител християнин, който като посветен мисионер да учи децата така, че да ги изпълни с желанието и те да станат мисионери. Назначените учители трябва да преподават общообразователни предмети, като Библията служи за основа и живот на всяко учение. Родителите трябва да препашат всеоръжието и с примера си да поучат децата си да станат мисионери. Те трябва да работят, докато е ден, защото „иде нощта, когато никой не може да работи“ (Йоан 9:4). Ако полагат несебелюбиви старания, като с постоянство учат децата си да носят отговорности, Господ ще работи заедно с тях.
Някои семейства, пазители на съботата, живеят някъде усамотено или далеч от хора със същата вяра. Те често изпращат децата си в пансионите ни, където биват подпомогнати и когато се върнат, са за благословение на дома си. Други обаче нямат тази възможност. В такива случаи родителите трябва да се постараят да ангажират някой примерен религиозен учител, който с удоволствие ще работи за Господа във всяко направление и с готовност ще обработва която и да е част от Божието лозе.
Бащите и майките трябва да съдействат на учителя, като ревностно работят за това, децата им да се обърнат към Бога. Те трябва да поддържат в дома си свеж и здрав интерес към духовните неща и да възпитават децата си по съветите на Господа. Нека всеки ден отделят време да поучат децата си и да учат заедно с тях. Така учебният час може да се превърне в приятен и полезен, а чрез този метод на работата за спасението на децата ще се укрепи и доверието на родителите. Като работят така смирено, неверието ще изчезне. Вярата и активността ще им вдъхват увереност и задоволство, които ще се увеличават от ден на ден, продължавайки да опознават Господа и да Го правят познат на хората. Молитвите им ще станат усърдни, защото ще имат определена цел, за която да се молят.
В някои страни родителите са принудени от закона да пращат децата си на училище. В тези страни, там, където има църква, трябва да се откриват училища, ако и да няма повече от шест деца за тях. Работете, като че спасявате собствения си живот, за да спасите децата да не бъдат погълнати от покваряващите влияния на света.
Далеч не сме изпълнили дълга си по този въпрос. На много места отдавна би трябвало да има училища. Така на много места щеше да има представители на истината, които биха дали облик на Божието дело. Вместо на няколко места да бъдат съсредоточени много големи сгради, по-добре би било, ако на много места има разпръснати училища.
Нека сега се сложи началото на такива училища под едно мъдро ръководство, децата и младите да могат да се учат в собствените си църкви. Оскърбително е за Бога, че толкова време тази работа е била пренебрегвана, въпреки че Божието провидение ни е доставило необходимите пособия. Но даже и в миналото да не сме сторили това, което сме били длъжни да сторим за децата и за младите от нашите църкви, нека сега се покаем и изкупим времето. Господ казва: „Ако са греховете ви като мораво, ще станат бели като сняг; ако са румени като червено, ще станат като бяла вълна. Ако слушате драговолно, ще ядете благото на земята“ (Исая 1:18).

Характер на църковните училища и техните учители
Работата в нашите училища трябва да се характеризира с най-добър ред. Исус Христос, Възстановителят, е единственият лек за погрешното възпитание и уроците, които се съдържат в Неговото Слово, да се поднасят на младите по най-привлекателен начин. Училищната дисциплина да замества домашното възпитание и както в дома, така и в учиището да се поддържа простота и благочестие. Ще се намерят талантливи мъже и жени, които да работят в тези малки училища, но които не могат да имат предимства, ако работят в по-големите. И прилагайки библейските уроци на практика, те сами ще получават по-висше възпитание.
Много трябва да се внимава при избора на учители, като се има предвид, че този въпрос е толкова важен, колкото и избора на проповедници. Изборът да се прави от мъдри хора, които могат да схващат характера на човек. Защото за възпитанието и оформянето на умовете на младите, както и за успешното провеждане на многото мероприятия – задължение на учителите в църковните ни училища, е нужен възможно най-добрият талант. В тези училища не трябва да се назначава човек с посредствен и ограничен ум. Не поставяйте за децата млади и неопитни учители, които все още не са способни да управляват, защото тяхната работа ще дезорганизира нещата повече. Първият небесен закон е ред и в това отношение всяко училище трябва да бъде копие на Небето.
Да се поставят за децата горди и нелюбезни учители, е грешно. Такъв учител ще бъде гибелен за онези, които бързо развиват характера си. Ако учителите не са подчинени на Бога, ако не обичат децата, които ръководят, или ако са пристрастни към едни, които им харесват, а са равнодушни към други, които са неспкойни и нервни, те не са за тази длъжност, защото резултатът от работата им ще бъде загуба на човешки души за Христос.
Особено за децата са нужни кротки и любезни учители, проявяващи дълготърпение и любов към тези, които най-много се нуждаят от това. Исус обичаше децата. За Него те бяха по-млади членове на Божието семейство. Винаги се отнасяше към тях с любезност и уважение, така че учителите трябва да следват Неговия пример. Те трябва да имат истински мисионерски дух, тъй като децата трябва да бъдат възпитани за мисионери. Трябва да чувстват, че Господ им е поверил задачата да съхранят душите на децата и младите.
Нашите църковни училища имат нужда от учители с висок морал, хора, на които човек може да се довери, здрави във вярата и притежаващи такт и търпение, хора, които ходят с Бога и се въздържат дори и от това, което изглежда зло. В работата си те ще срещат облаци. Ще има облаци и мрак, бури и урагани, предразсъдъци на родители с погрешни разбирания за характера, който децата им тярбва да изградят. Защото много родители твърдят, че вярват в Библията, а пък не прилагат нейните принципи в домашния живот. Но ако учителите се учат постоянно в училището на Христос, тези обстоятелства няма да ги победят никога.
Нека родителите търсят Бога с голямо усърдие, за да не бъдат като камъни за препъване по пътя на децата си. Всяка завист трябва да се махне от сърцето и мястото й да заеме Христовият мир, за да съедини църковните членове в истинско християнско братство. Прозорците на душата да бъдат затворени за отровната малария на земята и отворени към небето, за да приемат целителните лъчи от Слънцето на правдата.
Докато не се премахне от сърцето духът на критикуване и подозрителност, Господ не може да извърши за църквата това, което копнее да извърши с откриването на училища. Докато няма единство, Той не ще подейства върху онези, на които е поверил средства и способности за провеждане на това дело. Родителите трябва да се издигат на по-високо стъпало, като вървят все по пътя на Господа и вършат правда, за да са носители на светлината. Трябва да има цялостно преобразяване на ума и характера. Духът на разединение, подхранван в сърцата на неколцина, ще се предаде и на други и ще унищожи доброто влияние, което училището трябва да излъчва. Докато родителите не са готови да съдействат на учителите за спасението на своите деца, те не са подготвени да се открие при тях църковно училище.

Резултати от работата на църковни училища
Когато се ръководят правилно, църковните училища ще бъдат средство за издигане знамето на истината на местата, където са открити, тъй като децата, които получават християнско възпитание ще бъдат свидетели за Христос. Както Исус в храма разреши тайните, които свещеници и управители не можеха да различат, така и в приключващото дело на тази земя правилно възпитани деца ще изричат в своята простота думи, които ще изненадат хората, говорещи сега за „по-висше образование“. Както децата пееха в дворовете на храма „осанна, блажен, който иде в името Господне“, така и в тези последни дни ще се издигнат детски гласове, които ще разнасят последната предупредителна вест на загиващия свят. Когато небесните същества видят, че на възрастните не ще е позволено да проповядват истината, Божият дух ще подбуди за това децата и те ще прогласяват истината там, където по-възрастните работници не ще могат да отидат, понеже пътят им ще бъде преграден.
Нашите църковни училища са определени от Бога да подготвят децата за това велико дело. В тях те трябва да се запознават със специалните истини за времето и с практическа мисонерска работа. Трябва да се запишат в армията от работници за подпомагане на болните и страдащите. Могат да вземат участие в лекарската мисионерска работа и с малките си сили да допринесат за нейното напредване. Техните влогове може да са малки, но и малкото помага, така че чрез усилията им много души ще бъдат спечелини за истината. Чрез тях на света ще бъде оповестена спасителната вест на Бога и Неговото спасяващо изцеление. Тогава нека църквата да се нъгърби с товара за агънцата на стадото. Нека децата бъдат образовани и възпитани да работят за Господа, защото те са Божие наследство.
Отдавна е трябвало да се издигат училищни сгради, годни за църковни училища, в които децата и младите да получават истинско възпитание.

Учебниците, които ще се ползват в нашите църковни училища, трябва да привличат вниманието към Божия закон. Така ще се възвеличава светлината и силата на истината. В тези училища ще постъпват младежи от света, дори младежи с покварени умове, и от тях ще има обърнати към Бога. Тяхното свидетелстване за истината може да бъде спряно за известно време чрез фалшивите теории, поддържани от родителите им, но в края истината ще възтържествува. Поучена съм да кажа, че този вид мисионерска работа ще има голямо влияние за разпространяване на светлината и познанието.

Колко важно е семействата, които се заселват на места с училище, да са добри представители на нашата свята вяра!

Църкви с наши училища с право могат да се страхуват, като се виждат натоварени с морални отговорности, толкова големи, че не стигат думи да бъдат изказани. Да оставим ли така смело започнатото дело да пропадне, или да го отсавим да страда поради липса на осветени работници? Ще допуснем ли да се вмъкнат в него себелюбиви проекти и амбиции? Ще допуснат ли работниците любовта към печалби и удобства, липсата на благочестие да изгонят Христос от сърцата им и от училището? Да не даде Господ. Работата е вече твърде напреднала. Взети са мерки за сериозна реформа в образованието, за истинско, по-резултатно образование. Ще приемат ли нашите хора оказаното им свято доверие? Ще се смирят ли пред Христовия кръст, готови на всяка жертва и всяка служба?
Родители и учители трябва да се стремят по-сериозно към мъдростта, която Исус е винаги готов да даде. Защото те боравят с човешки умове в най-интересния от развитието им период, когато са най-впечатлителни. Те трябва да имат за цел така да насочват наклонностите на младите, че при всеки етап от живота им да представят естествената красота, присъща на този период, развиваща се постепенно, както е при растенията и цветята в градината.
Управляването на наставляването на деца е най-благородната мисионерска работа, която мъж или жена може да върши. Уроците трябва да се поясняват добре с подходящи нагледни предмети, така че умовете им да свързват природата с Бога на природата. В училищата си ние трябва да имаме такива учители, които с такт и изкуство да провеждат този клон от нашето дело, като по този начин сеят семената на истината. Само великият ден Господен ще открие голямото добро, което може да се извърши чрез това дело.

За възпитанието на малките трябва да се посвети специален талант. Мнозина са хората, които могат да сложат яслите на високо и да хранят овците. Но много по-трудна работа е да поставяш яслите ниско и да храниш агънцата. Това е урок, който основните учители трябва да научат.

Окото на ума трябва да се възпита, иначе детето ще обича да гледа лошите неща.

Понякога учителите трябва да везмат участие в спорта и игрите на малките деца и да ги учат как да играят. Така те ще могат да възпират нелюбезни чувства и постъпки, без да става нужда да критикуват или посочват грешки. Тази дружба ще свърже сърцата на учители и деца и училището ще се превърне в място, където истината да се възприема с удоволствие.
Учителите трябва да обичат децата, защото те са по-младите членове на Божието семейство. И от тях Бог ще иска сметка, както от родителите: „Где е стадото, което ти се даде, хубавите твои овце?“ (Еремия 13:20).

Когато вярващите са малко, две или три църкви може да се обединят и да издигнат скромна сграда за църковно училище. Нека всички участват в разноските. Време е вече пазителите на Съботата да отделят децата си от светските общества и да ги поверят на грижите на най-добрите учители, които за основа на образованието ще поставят святата Библия.