Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

Човек на действието – 52 – Пророци и царе – Елена Вайт (Елън Уайт)

Човек на действието – 52 – Пророци и царе – Елена Вайт (Елън Уайт)

Неемия, един от еврейските пленници, заемаше влиятелен и почитан пост в
персийския царски двор. Като виночерпец на царя той имаше свободен
достъп до него. Благодарение на длъжността и на своите качества и
вярност той бе станал приятел и съветник на монарха. Макар възнаграден
с царската благосклонност Неемия не забрави Бога и народа си. Всичките
му мисли бяха насочени към Ерусалим, надеждите и радостите му бяха
свързани с преуспяването на града. Престоят му в персийския царски двор
го приготви за делото, за което бе призован. Чрез него Бог
възнамеряваше да дари людете Си с благословение в земята на бащите им.
Вестители от Юдея съобщиха на еврейския родолюбец, че Ерусалим,
избраният град, е подложен на голямо изпитание. Завърналите се пленници
страдат от гонения и обвинения. Храмът и част от града са възстановени,
но на общата работа по съграждането се пречи, храмовите служби са
смущавани и хората живеят в постоянен страх, защото повечето градските
стени все още са в развалини.
Неемия потъна в тъга. Не можеше нито да яде, нито да пие. Плака и
скърбя няколко дни. В мъката си се обърна към небесния Помощник. “И се
молих – казва той – пред небесния Бог.” Изповяда своите грехове и
греховете на народа. Помоли Бог да поддържа делото Си, да възстанови
смелостта и силата на израилтяните и да им помогне да застроят
запустелите места в Юда.
Колкото повече се молеше, толкова повече се засилваха вярата и
смелостта му. На устата му идваха святи пред Бога аргументи. Посочи, че
Той ще бъде опозорен, ако народът остане слаб и потискан. Помоли Го да
осъществи обещанието Си: “Но ако се обърнете към Мене и пазите
заповедите Ми, и ги вършите, то даже ако има от вас изхвърлени до
краищата на небесата, и оттам ще ги събера, и ще ги доведа на мястото,
което избрах, за да настаня там името Си”. То бе дадено на израилтяните
чрез Мойсей, преди да влязат в Ханаан, и остана непроменено през
вековете. Сега Божият народ се бе обърнал към Господа с покаяние и вяра
и обещанията Му нямаше да останат неизпълнени.
Неемия често бе изливал душата си в молитва за своя народ. Но сега,
докато се молеше, в ума му се зароди нова идея. Реши, че ако успее да
спечели одобрението на царя и получи необходимата помощ за снабдяване с
материали, би могъл сам да се заеме с построяването на ерусалимските
стени и с възстановяването на силата на Израил. Помоли Господ да му
даде благосклонност пред царя, за да може да осъществи плана си. “И
направи да благоуспее, моля Ти се, слугата Ти днес и дай му да намери
милост пред тоя човек.”
Неемия изчака четири месеца за благоприятна възможност да представи
молбата си пред царя. През това време се опита да се държи
жизнерадостно в присъствието на царя въпреки преливащото си от скръб
сърце. В дворцовите зали, изпълнени с разкош и великолепие, всички
трябваше да изглеждат весели и щастливи. Тъга не биваше да помрачава
външния вид на който и да е царски служител. Но в моментите на
уединение, когато беше скрит от човешките погледи, много бяха
молитвите, изповедите и сълзите на Неемия, чути и видени от Бога и от
ангелите.
Накрая мъката, обхванала сърцето на този родолюбец, не можеше да се
крие повече. Безсънните нощи и изпълнените със загриженост дни оставяха
печата си върху външния му вид. Боящият се за личната си сигурност цар
бе свикнал да чете израженията на лицата и да прониква под маските. И
разбра за тайната болка на виночерпеца. “Защо е посърнало лицето ти,
като не си болен? – попита той. – Това не е друго освен скръб на
сърцето.”
Въпросът породи у Неемия лоши предчувствия. Нямаше ли да се разгневи
царят, когато чуе, че въпреки заетостта си в царската служба служителят
му непрестанно мисли за изстрадалия си народ? Няма ли да бъде отнет
животът на нарушителя? Нима щеше да се провали планът за възстановяване
на предишната сила на Ерусалим? “Тогава – пише Неемия – се уплаших
твърде много.” С треперещи устни и сълзи в очите той разкри причината
за своята скръб. “Да живее царят до века! – отговори той. – Как да не е
посърнало лицето ми, когато градът, мястото на гробищата на бащите ми,
е запустял и портите му изгорени с огън?”
Загатването на условията в Ерусалим предизвика у монарха съчувствие, а
не подозрение. Друг въпрос даде на Неемия възможността, очаквана от
дълго време: “За какво правиш прошение?” Но Божият човек не се осмели
да отговори, преди да е потърсил ръководство от Един, много по-
висшестоящ от Артаксеркс. Предстоеше му да изпълнява свято поръчение,
за което бе необходимо да моли царя за помощ. Осъзна колко важно е да
представи нещата по такъв начин, че да спечели одобрението на царя и да
си осигури неговата подкрепа. “И помолих се на небесния Бог.” В тази
кратка молитва Неемия застана в присъствието на Царя на царете и
спечели на своя страна сила, способна да променя сърцата така, както
може да се промени руслото на река.
Всеки християнин, намиращ се в обстоятелства, не позволяващи му да се
помоли по обичайния начин, може да се помоли както Неемия в часа на
изпитанието. Заетите с делова работа хора, затънали в трудности и
объркани, могат да се помолят на Бога за Божествено ръководство. Също
работници по море и суша, заплашени от някаква голяма беда, могат да се
предадат в закрилящата Божия десница. В момент на внезапна трудност или
опасност сърцето може да извика за помощ към Този, Който е обещал да
помогне на своите верни, щом Го призоват. При всички обстоятелства и
условия натежалата от скърби и грижи или жестоко атакувана от изкушения
душа може да намери сигурност, подкрепа и издръжливост в неизменната
любов и сила на пазещия Своя завет Бог.
В този кратък миг на молитва към Царя на царете Неемия събра смелост да
каже на Артаксеркс за желанието си да бъде освободен за известно време
от задълженията си в двореца. Помоли го да бъде упълномощен да застрои
пустите места в Ерусалим и още веднъж да го възстанови като силен и
укрепен град. Изключително сериозни последици за еврейския народ
зависеха от тази молба. “И царят ми разреши всичко – добавя Неемия, -
понеже добрата ръка на моя Бог беше над мене.”
След като си осигури нужната подкрепа, Неемия благоразумно и добре
обмислено продължи да прави приготовления, необходими за успеха на
начинанието. Не пренебрегна нито една предпазна мярка, която би му
помогнала да осъществи целта си. Знаеше, че мнозина ще се зарадват от
успеха, но изпитваше и страх, че поради неблагоразумие някои могат да
предизвикат завистта на враговете си и така да провалят делото.
Молбата му пред царя бе толкова благоприятно приета, че се почувства
поощрен да помоли за още по-голяма помощ. Осигури си военен ескорт,
който да служи не само за достолепие и авторитет на мисията, но и за
охрана на пътуващите. Получи царски писма за управителите на
провинциите отвъд Ефрат – територията, през която трябваше да мине на
път за Юдея. Получи и писмо за пазителя на царската гора в ливанските
планини, в което се съдържаше нареждане да му бъде даден толкова дървен
материал, от колкото се нуждае. За да няма повод за оплакване, че е
превишил правата си, Неемия благоразумно направи така, че пълномощията
и привилегиите му да бъдат ясно дефинирани.
Този пример за мъдро обмисляне и решително действие трябва да се има
предвид от всеки християнин. Необходимо е Божиите чада не само да се
молят с вяра, но и да действат усърдно, обмислено и внимателно. Те се
сблъскват с много трудности и понякога пречат на Провидението да работи
за тях, защото смятат, че благоразумието и упоритите усилия нямат нищо
общо с вярата. Неемия не сметна, че си е свършил работата само защото
бе плакал пред Господа и се бе молил. Допълни молитвите си със свята
дързост и положи искрени усилия за успеха на започнатото начинание.
Внимателното обмисляне и “узряването” на плановете и днес е толкова
необходимо за осъществяване на Божествените поръчения, колкото бе и във
времето на възстановяване на ерусалимските стени.
Неемия не разчиташе на сляпата случайност. Поиска необходимите средства
от тези, които можеха да му ги предоставят. За да подпомогне делото на
истината, Господ все още желае да въздейства върху сърцата на хора,
притежаващи от Неговите блага. Работещите за Него трябва да се
възползват от помощта Му, дадена по този начин. Получените дарове могат
да отворят врата, през която светлината на истината да стигне до
потъналите в мрак страни. Дарителите може да не вярват в Христос и да
не са запознати със Словото Му, но това не означава, че даровете им
трябва да се отхвърлят.
Тази глава е основана на Неемия 1 и 2 гл.