Вече приехме, че отказването от собствената воля по даден въпрос е най-трудната от всички стъпки. Мнозина са открили, че осмата стъпка за опознаване на Божията воля в живота ни е най-вълнуваща, тъй като там започваме да виждаме как небесните сили действат по съвсем осезателен начин. Шестата стъпка обаче е най-важна от всичките осем – когато молим Бога да ни ръководи за вземане на определено решение. Ако настъпи момент, когато да използваме само една от осемте стъпки, би трябвало да използваме точно нея – молитвата. В живота на християнина няма нищо по-важно и по-належащо, когато се стигне до научаване на Божията воля. Молитвата често е пренебрегвана и подценявана. Понякога се заемаме с осъществяването на личните си планове и начинания и след като вече сме решили какво да правим и как да го постигнем, внезапно си спомняме за молитвата. Не ви ли се е случвало да присъствате на важно църковно събрание и след няколкочасови дискусии, когато са се обсъждали всички варианти „за“ и „против“ и когато присъстващите трябва да гласуват, най после някой подсказва: „Защо не приключим с молитва?“. Като изброяваме молитвата на шесто място, по никакъв начин не се опитваме да придаваме по-голямо значение на дадена стъпка за опознаване на Божията воля в живота ни. Молитвата е необходима в съчетание с всяка друга от останалите стъпки. Без молитва няма надежда да стигнем до състоянието, при което не притежаваме собствена воля. Без молитва четенето на Божието Слово може да ни нанесе вреда, вместо да ни е от полза. Може би най-голямата полза, която можем да имаме от съветите на приятели християни, е да се възползваме от техните молитви за нас и с нас, когато трябва да вземем важно решение. Молитвата е жизненоважна от началото до края в процеса на търсене на Господнето ръководство, тъй като тя е жизненоважна от началото до края на целия християнски живот. Когато Неемия скърбял за липсата на напредък при възстановяването на храма, царят забелязал тъжното му изражение и попитал каква е причината. Неемия се изненадал. Нямал намерение да дискутира с монарха личните си трудности и проблемите на своя народ. Царят обаче продължил с изненадите и го попитал: „Какво е твоето прошение?“ (Неемия 2:4). Неемия нямал време да обмисля предоставените от провидението възможности или да се съветва с благочестиви приятели. Имал време да направи едно-единствено нещо – най-важното. И веднага, непосредствено стоящ в присъствието на царя, използвал тази важна стъпка за разбиране на Божията воля. Текстът продължава с думите: „И се помолих на Небесния Бог“. В същия момент, преди още да се опита да отговори на царя, използвайки собствената си мъдрост, Неемия потърсил Божието ръководство и го получил. Думите, които да изговори, и точната молба, която да отправи, му били дадени в същия миг. Често се случва да е наложително вземането на незабавно решение. Може би на магистралата за част от секундата трябва да се направи избор. Можем да се опитаме да действаме със собствената си мъдрост или подобно на Петър по време на голямата беда в лодката да извикаме: „Господи, спаси!“. Може би се е случвало да правим опити да помогнем на приятел, на съсед или на член от семейството и да не знаем какво точно да кажем. Имаме избора да разчитаме на мъдростта си или тихо да помолим Небето за помощ и мъдрост свише. Възможно е да се наложи да направим важен избор във връзка с делова работа, която не сме очаквали и за която не можем да отделим време, като преминем през всичките осем стъпки. Можем да се доверим на личната си преценка или да призовем Господнето име като Неемия и да Му възложим товара за вземане на решението. Тук отново ни се напомня за значението, необходимостта и огромната роля на прекарването на известно време в общуване и молитва с Бога ден след ден, преди още да е настъпила кризата. Чрез ежедневното си приятелство и връзка с Него Бог може да ни стане толкова близък, че когато се изправим пред неочаквано изпитание или решение, мислите ни така спонтанно да се насочат към Него, както слънчогледът се обръща към слънцето. И обратното е вярно. Ако пренебрегваме редовното общуване с Бога, във време на криза Той ще бъде далеч от мислите ни и ние естествено и спонтанно ще се опитваме да се спасим и да разчитаме на собствената си недостатъчна човешка мъдрост и сила. В областта на молитвата има много тънкости и неща за проумяване, които да направят тази най-важна стъпка още по-значима и разбираема. Затова ще разгледаме мястото и ролята й в търсене и проумяване на Божията воля в нашия живот. Както и в предишните глави, първият принцип е да разбираме значението на молитвата. Поканени сме да искаме. Упътени сме да искаме. За пример можем да вземем текста от Лука 11:9-13: „Искайте и ще ви се даде; търсете и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори. Защото всеки, който иска, получава; който търси, намира; и на онзи, който хлопа, ще се отвори. И кой е онзи баща между вас, който, ако синът му поиска хляб, ще му даде камък; или, ако му поиска риба, ще му даде змия вместо риба; или ако поиска яйце, ще му даде скорпион? И така, ако вие, които сте зли, знаете да давате блага на децата си, колко повече Небесният Отец ще даде Светия Дух на онези, които искат от Него!“. Божият Дух, мощният Водител, се дава в отговор на молитва. Трябва да отбележим, че когато става дума за отправяне на молба към Бога за ръководство, не ни е препоръчано да искаме знак. Не би трябвало да Го молим да изпрати гръм от ясно небе или да свали огън пред нас. Всичкото, което е необходимо да направим, е да Му представим съвсем конкретен проблем и да Го поканим да поеме контрола по избрания от Него начин. Бог наистина има определена цел за живота ни. Понякога хората казват: „Но нали е възможно да има и голям брой „правилни“ възможности при вземането на дадено решение? Бог ни е дал мозък, за да можем сами да преценяваме. И каквото и да решим, ще е Божията воля, стига да използваме подарения ни от Него здрав разум и способност да преценяваме“. Както отбелязахме по-рано, ако това беше така, атеистът и неверникът биха могли да бъдат ръководени от Бога по същия начин, както и молещият се християнин. Йона размишлявал по същия начин, когато Господ го изпратил в Ниневия. Въз основа на личната си преценка и на здравия си разум решил, че Тарсис е също толкова приемлива дестинация. След няколко дни на уединение и на доста интересно място за „почивка“ той сериозно преосмислил позицията си! Господ има причина да насочи нозете ни натам, накъдето Той е решил да ни изпрати. Знаел е какво прави, като е изпратил именно Филип при етиопянина, а не Петър или Йоан. Имал определен план, когато завел малката израелска девойка в дома на Нееман. Решил именно Ананий да влезе във връзка с апостол Павел, който все още бил сляп от ярката светлина и се молел за небесно ръководство. Макар че може да има голям брой очевидно „добри“ решения, само Бог е в състояние да прецени дали съществува „най-доброто“решение и да ни го разкрие, когато се стремим да научим волята Му. Поканени сме да търсим Всемогъщия и Всезнаещия за напътствие не само във важните, но и в по-незначителните си житейски решения. Всъщност дава ни се блажената възможност да Го търсим в молитва във връзка с всички решения, независимо дали са малки или големи, както и да научаваме каква е волята Му за нас. Във филипяни 4:6, 7 е записано: „Не се безпокойте за нищо, но във всяко нещо с молитва и молба изказвайте прошенията си на Бога с благодарение; и Божият мир, който никой ум не може да схване, ще пази сърцата ви и мислите ви в Христос Исус“. Трябва да се доверяваме много по-малко на собствените си възможности да направим нещо за себе си и много повече на Божиите възможности да ни помогне. Животът на християнина не е „парцелиран“ на отделни части, където маловажните неща могат да бъдат свършени от самите нас, а всичко значимо – да бъде оставено на Бога. Няма нищо прекалено маловажно и нищо прекалено важно, за което да не е възможно да прибегнем при Бога в молитва и да Му позволим да контролира и ръководи нещата. Той е Бог, за Когото няма невъзможно. Поддържа Вселената с всичките й светове, звезди и галактики. Той е също и Бог, Който се грижи за тревата по полето и за падащото на земята врабче. Знае дори броя на космите на главите ни. Колко повече е заинтересуван от това, което се случва вътре в тези глави! Макар че осемте стъпки за научаване на Божията воля може да са изключително полезни при вземането на важни решения, единствената стъпка, към която можем да прибягваме при всякакви обстоятелства, дори и при вземането на маловажни житейски решения, е молитвата. Поканени сме да искаме помощ за днешния ден и да оставяме утрешния в ръцете на Бога. Той няма да ни покаже наведнъж всички подробности от нашия живот, защото в такъв случай бихме били завладени от силни емоции. Планът Му е да води децата Си ден след ден. В Планинската проповед Исус заръчва: „Не се безпокойте за утре“. Вярно е, че някои решения трябва да бъдат взети предварително. Затова Бог ни предлага помощта Си всеки път, когато е необходимо. Ако имаме тридесет дни да отговорим дали ще приемем друга работа през следващия месец, не е задължително още днес да знаем какво ще решим. Трябва да започнем да се молим, но не е задължително отговорът да дойде през следващите двадесет и девет дни! Колко много трудности и смущения в живота идват именно от нашите опити да предвидим бъдещето и да живеем с него, вместо да представяла ежедневно пред Бога проблемите, за които трябва да вземем решения в настоящия момент! Когато разказваме на приятелите си за решенията, пред които сме изправени, обикновено говорим и за най-малките подробности. Независимо дали става въпрос за значителна промяна на професията или преместване в друг град, или дори за купуване на люлеещ се стол за гостната, ние се впускаме в големи подробности. При среша с тях обсъждаме всичко „за“ и „против“. Обясняваме защо се спираме на дадена възможност, а не на друга. Не бива да забравяме, че като приятели на Бога имаме привилегията да разискваме с Него всички подробности и детайли. Езекия постъпвал по този начин. Сигурно сте чули за добрия цар Езекия. В Исая 37:14 е отбелязано, че царят получил заплашително и богохулно писмо от Сенахирим. „А когато Езекия взе писмото от ръката на посланиците и го прочете, Езекия отиде в Господния дом и го разгъна пред Господа.“ Нима Бог не е знаел какво съдържа писмото? Разбира се, че е знаел. Езекия обаче все още не го бил обсъждал с Него и затова специално посетил храма. Следва една от класическите библейски молитви. Езекия представил аргументите си защо Бог трябва да се намеси и да избави народа Си. Започнал с това, с което започват много от великите молитви на Библията – признание за Божието величие и сила. Продължил да описва голямата нужда на Божия народ от избавление и завършил прошението си, като се помолил за спасение от неприятелите заради Бога – по този начин името Му да се издигне сред околните народи. Както сигурно си спомняте, Господ чул молитвата и дарил народа Си с чудно избавление. Колко време е минало, откакто за последен път сме представили случая си пред Господа, когато е трябвало да вземем решение? Когато отделим време, за да споделим подробностите от живота си с Него, ние Му предоставяме отворен канал за комуникация, по който Той да ни предава волята Си. Когато Го молим да ни води в решенията, пред които сме изправени, важно е да се научим да бдим за Неговия отговор. Очакваме ли отговор на молитвата си за ръководство? Следователно трябва да бдим, за да разберем по какъв начин ни се отговаря. Библията дава голям брой примери за начините, по които Бог е отговарял на молитвите на народа Си за ръководство и помощ. Той невинаги отговаря така, както сме очаквали, защото използва различни методи. Трябва обаче да очакваме Неговия отговор, тъй като ни е дадено сигурното обещание, че когато Го търсим, ще Го намерим; когато Го призоваваме, ще открием, че е близо до нас. Спомняте ли си за Натанаил, който коленичил под дървото и се молел за разкриване на Божията воля по въпроса дали Исус е Месия? В отговор на тази молитва Бог му изпратил напътствие чрез човешки инструмент. Филип го намерил под дървото и Натанаил успял да разпознае Божественото ръководство. Етиопянинът пътувал в колесницата си през пустинята на връщане от Ерусалим. Молел се за мъдрост и разбиране относно темата, за която четял, и Бог по чуден начин му изпратил Филип, който се превърнал в първия регистриран в историята стопаджия. Йосафат бил в голяма беда, тъй като амонците, моавците и всякакви други племена тръгнали да се бият с него, както е отбелязано във 2Летописи 20 гл. Той свикал молитвено събрание в опита си да получи ръководство и избавление от Бога и Господ му изпратил духа на пророчеството. Човек с необичайно име се изправил по време на молитвеното събрание и съобщил Божия отговор на прошението му. Валаам, който се молил за Божието ръководство, но всъщност не го желаел, получил напътствие от едно магаре. Щяло да бъде проява на мъдрост от негова страна, ако се бил вслушал в казаното от магарето. Даниил и приятелите му, както и така наречените мъдреци от онова време, били заплашени със смърт, тъй като никой не можел да знае и да разтълкува съня на царя. В отговор на молитвата за наставление от Господа Даниил видял същия сън. Останалата част от историята ви е известна. По пътя от Египет към Ханаан израелтяните извикали към Господа за ръководство и закрила. Четиридесет години били водени от облачен стълб през деня и огнен стълб през нощта водителство, което останало с тях въпреки греховете и провалите им, въпреки падението и оплакванията. Йосиф бил смутен от вестта, че годеницата му Мария е бременна. Помолил се за мъдрост, за да знае как да постъпи в тази ситуация и в отговор Бог му изпратил ангел, който да му обясни. Той му казал: „Не бой се да вземеш жена си Мария, защото заченатото в нея е от Светия Дух“ (Матей 1:20). Великият военачалник на израелевата армия Исус Навин стигнал до Йерихон и потърсил помощ отгоре. Тогава Предводителят на Господнето войнство отговорил на молитвата му за ръководство. Когато Илия се помолил, след като бягал четиридесет дни и нощи през пустинята, Бог му отговорил с тих глас, вместо с гръм, огън и вихрушка, както пророкът очаквал. Има толкова много различни начини, по които Бог е отговарял на молитвите на Своя народ. Но найважната библейска истина се състои в това, че когато чедата Му извикат за помощ, Той отговаря. Тази истина важи и за днешния Божи народ. Може би основната причина да има неудовлетворени молитви е фактът, че всъщност. …не се молиш! Апостол Яков пише в посланието си: „Нямате, защото не просите“ (Яков 4:2). Желаем ли да научим Божията воля за живота си и да получаваме сила отгоре, за да я следваме, когато бъде разкрита? Трябва да се молим. Много да се молим! Постоянно да се молим! Искрено да се молим! Упорито да се молим! Няма по-добър метод за научаване на Божията воля в живота ни от това да молим Бога да ни ръководи в решенията, които трябва да вземаме.