Ще краде ли човек Бога? 6 – Съкровищница от свидетелства Том 2 – Елена Вайт (Елън Уайт)

Господ е разпръснал светлина и истина по земята независимо от доброволните старания и дарения на участниците в небесните дарби. Сравнително малко са призвани да пътуват като проповедници и мисионери, а повече са тези, които трябва да съдействат за разпространяване на истината със свои средства.
Историята на Анания и Сапфира ни е дадена, за да видим колко е грешно да си служим с измама в нашите дарения и приношения. Те доброволно бяха обещали да дадат част от имота си за издръжка на Христовото дело, но когато парите дойдоха в ръцете им, се отказаха да изпълнят задължението си, като същевременно искаха да оставят у другите впечатлението, че са дали всичко. Наказанието им е записано, за да послужи като предупреждение за християните от всички времена. Същият грях е взел страшни размери днес,но не чуваме за подобно забележително наказание. Господ е показал веднъж на хората с какво отвращение гледа на такова оскърбление спрямо Неговите свещени изисквания и достойнство, а след това ги е оставил да следват общите принципи на Божествената администрация.
Доброволните дарения и десятъкът съставляват приходите за евангелието. От поверените на човека средства Бог изисква като Своя една известна част – десятък, но Той го оставя свободен сам да решава колко е десетата част и дали да даде или не повече от нея. Човек трябва да даде според решението на сърцето си. Когато сърцето е подбудено от влиянието на Божия дух и човек обещае да даде известна сума, обещалият вече няма право над посветената част. Думата е дадена пред хора и те са свидетели на сделката. Същевременно той е поел задължение от най-свят характер – да сътрудничи на Господа за изграждането на Неговото царство на земята. Такива обещания, направени пред хора, се смятат за задължителни. Но не са ли те още по-святи и по-задължителни, когато са направени пред Бога? Нима обещания, дадени пред съда на съвестта, са по-малко обвързващи от написаните договори с хора?
Когато Божествената светлина грее в сърцето с необикновена яснота и сила, обичайното себелюбие отслабва своята хватка и човекът става предразположен да даде на Божието дело. Никой да не очаква, че ще може да изпълни даденото обещание без противопоставянето на Сатана. На него не му е приятно да вижда, че Божието царство се гради на земята. Той започва да внушава, че обещаното е твърде много и може да се затрудни придобиването на имущество или задоволяването на желанията на членовете на семейството му. По удивителен начин Сатана владее ума на хората. Той полага значителни усилия, за да направи сърцето себелюбиво.
Единственото средство, чрез което Бог е наредил да се поддържа напредъка на Неговото дело, е да благослови хората с притежания. Той им дава слънцето и дъжда; прави растителността да вирее; дава здраве и способност за придобиване на средства. Всички наши благословения идват от Неговата щедра ръка. В замяна на това желае хората да изразяват благодарността си, като Му връщат една част в десятъци и приноси – благодарствени, доброволни и приноси за грях.
Сърцата на хората се ожесточават от себелюбието и подобно на Ананий и Сапфира биват изкушавани да задържат част от стойността, но да претендират, че спазват правилата за даване на десятък. Ще краде ли човек Бога? Ако в съкровищницата влизат средства по точното Божие предписание – една десета част от прихода – ще има изобилно средства за напредъка на Неговото дело.
Е добре, ще каже някой, постоянно се отправят призиви да даваме за делото, аз вече се уморих да давам. Наистина ли си се уморил? Тогава позволи ми да попитам не си ли се уморил да получаваш благословения от Божията благотворителна ръка? Едва когато Бог престане да те благославя, можеш да се чувстваш свободен от задължението да Му връщаш частта, която Той изисква. Бог те благославя, за да имаш възможност и ти да благославяш други. Когато се умориш да получаваш, тогава можеш да кажеш: „Уморих се вече от честите покани да давам.“ Бог запазва за Себе Си една част от всичко, което получаваме. Когато тази част Му се върне, останалата бива благословена; но когато Божията част се задържа, целият приход рано или късно бива прокълнат. Божието искане стои на първо място; всяко друго е второстепенно.

Помнете бедните
Във всяка църква трябва да има каса за бедните и всеки църковен член веднъж в седмицата или в месеца, както е удобно, да дава принос на Бога за тази каса, изразяващ нашата благодарност за здравето, храната и удобното облекло. И според благославянето ни от Бога в тези неща ние ще отделяме за бедните, страдащите и притеснените. Особено желая да обърна вниманието на нашите братя и сестри на този въпрос. Помнете бедните. Лишете се от някой от вашите луксове, да, даже и от удобства, и помогнете на онези, които едва успяват да си набавят оскъдна храна и облекло. Като вършите това за тях, вие го вършите за Исус в лицето на Негови светии. Исус се отъждествява със страдащото човечество. Не чакайте да задоволите всичките си въображаеми нужди. Не се доверявайте на чувствата си – да давате, когато ви се иска, и да не давате, когато не ви се иска. Давайте редовно по десет, двадесет или петдесет цента седмично, според каквото искате да видите записано в небесната книга в деня Господен.
За доброто ви желание ние ви благодарим, но бедните не могат да живеят само с добри желания. Те трябва да имат осезаеми доказателства за вашата доброта във вид на храна и облекло. Бог не желае някой от последователите му да проси хляб. Той ви е дал в изобилие, за да задоволите нуждите на други, които не могат да ги посрещнат чрез трудолюбие и икономия. Не чакайте те да ви кажат за своите нужди. Правете като Йов – това, което не му беше известно, той го издирваше, проучваше. Така и вие тръгнете и издирете какви нужди има и как могат да бъдат задоволени.

Крадене от Бога
Показано ми бе, че много от нашите хора крадат Бога в десятъци и приношения, което спъва делото Му. Божието проклятие пада над хората, които живеят от Неговата щедрост, а затварят сърцата си и не вършат нищо или почти нищо за напредването на делото Му. Братя и сестри, как е възможно благотворителният Отец да продължава да ви държи за Свои домакини, като ви снабдява със средства, за да бъдат употребени за Него, когато вие заграбвате всичко и себелюбиво твърдите, че е ваше!
Вместо да дават на Бога средствата, които Той е поставил в ръцете им, мнозина ги влагат в повече земя. Това зло расте между нашите братя. И преди те са имали достатъчно, но любовта към парите или желанието да бъдат добре като съседите им ги кара да заравят средствата си в света и да задържат от Бога полагаемото Му. Защо тогава се чудим, че не благоденстват? Или защо Бог не благославя реколтата им и те биват разочаровани?
Ако нашите братя помнеха, че Бог може да благослови двадесет акра земя да дадат плод както сто ако биха дали, те нямаше да продължават да заравят средствата си във вид на земи, а биха ги оставили да текат в Божията съкровищница.“Внимавайте на себе си, каза Христос, да не би да натегнат сърцата ви от преяждане, пиянство и житейски грижи…“ (Лука 21:34). Сатана се радва, когато увеличавате фермите си и влагате парите си в светски предприятия, защото така вие не само пречите на напредъка на Божието дело, но чрез грижи и преумора намалявате възможността си да спечелите вечен живот.
Сега би трябвало да се вслушате в съвета на нашия Спасител: „Продайте имота си и давайте милостиня; направете си кесии, които не овехтяват, неизчерпаемо съкровище на небесата, гдето крадец не се приближава, нито молец разяжда“ (Лука 12:33). Сега е време, когато нашите братя и сестри трябва да намаляват притежанията си вместо да ги увеличават. Предстои ни да се преселим в по-добра страна, небесната. Тогава нека не бъдем обитатели на земята, но по възможност повече да намаляваме притежанията си.
Ще дойде време, когато не ще можем да продаваме на никаква цена. Скоро ще се издаде заповедта, по силата на която никой не ще може да купува или продава освен тези, които имат белега на звяра.
Няколко пъти Господ ми показва, че да се запасяваме за нашите временни нужди за през времето на скръбта е в противоречие с Библията. Видях, че ако през времето на скръбта, когато в страната владее глад, меч и мор, светиите имаха запаси от храна в дома си или на полето, тя би им била отнета от насилнически ръце и чужди хора биха пожънали нивите им. В това време ние ще се надяваме напълно на Бога и Той ще ни подкрепи. Видях, че хлябът и водата ще ни бъдат осигурени, че няма да страдаме от лишение и глад, защото Бог е в състояние да сложи трапеза за нас в пустинята. Ако стане нужда, Той би изпратил и врани да ни хранят, както направи с Илия, или ще ни даде манна от небето, както направи с израилтяните.
Къщи и земи не ще ползват светиите във времето на скръбта, защото тогава те ще трябва да бягат, гонени от разярени тълпи, нито ще могат да разполагат с имуществата си за напредъка на истината за това време. Показано ми бе, че преди времето на скръбта светиите ще се освобождават от всички пречки и ще правят завет с Бога чрез жертви. Ако са поставили имуществото си на олтара и сериозно искат да знаят какъв е дългът им, Бог ще ги научи кога да се освободят от него. Така те ще бъдат свободни от всякакви задръжки, които да ги затрудняват (Ранни писания, 1851 г., с. 56, 57).