Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

,,Що правиш тук Илие” – 13 – Пророци и царе – Елена Вайт (Елън Уайт)

,,Що правиш тук Илие” – 13 – Пророци и царе – Елена Вайт (Елън Уайт)

Скривалището на Илия в планината Хорив бе неизвестно за хората, но Бог
го знаеше. Умореният и обезсърчен пророк не бе оставен сам да се бори
със заобикалящите го сили на тъмнината. На входа на пещерата – убежище
за Илия, Бог се срещна с него чрез мощен ангел, изпратен да го запита
за нуждите му и да му обясни Божията цел за Израил.
Докато Илия не се научеше да се обляга изцяло на Бога, не би могъл да
завърши работата си за съблазнените от Вааловия култ. Големият триумф
на планината Кармил бе открил път за нови, още по-големи победи.
Въпреки това, след чудните възможности, които му се откриваха, Илия
избяга, уплашен от заплахите на Езавел. Божият човек трябваше да
разбере слабостта на сегашното си положение, сравнено с предимствата,
които Господ искаше да му даде.
Бог посрещна изплашения си служител с въпроса: “Що правиш тук, Илие?”
Изпратих те до потока Херит и след това до вдовицата от Сарепта.
Поръчах ти да се върнеш в Израил и да застанеш пред езическите жреци на
Кармил. Дадох ти сила да водиш царската колесница до портите на Езраел.
Но кой ти каза да бягаш в пустинята? Каква работа имаш тук?
С огорчена душа Илия се оплака жалостиво: “Аз съм бил много ревнив за
Господа Бога на Силите; защото израилтяните оставиха завета Ти,
събориха олтарите Ти и избиха с меч пророците Ти; само аз останах, но и
моя живот искат да вземат”. Като призова пророка да излезе от пещерата,
ангелът му нареди да застане на планината пред Господа и да чуе думите
Му. “И ето, Господ минаваше и голям, силен вятър цепеше бърдата и
сломяваше скалите пред Господа, но Господ не бе във вятъра; а подир
вятъра – земетръс, но Господ не бе в земетръса. И подир земетръса -
огън, но Господ не бе в огъня; а подир огъня – тих и тънък глас. И
Илия, като го чу, покри лицето си с кожуха си, излезе и застана при
входа на пещерата.”
Бог реши да се открие на служителя Си не с мощни изяви на Божествена
сила, а с “тих и тънък глас”. Той искаше да го научи, че не винаги
свързаната с голяма показност работа има най-добър успех при постигане
на Божието намерение. Докато Илия чакаше идването на Господа, се
разрази буря, просветнаха светкавици и наблизо мина пояждащ огън. Бог
обаче не бе във всички тях. Тогава се чу нежен глас и пророкът покри
главата си в Господнето присъствие. Негодуванието му се укроти, духът
му се смири. Сега вече знаеше, че тихото упование и непоклатимото
доверие в Бога винаги ще му осигуряват помощ във време на нужда.
Не винаги най-интелектуалното представяне на Божията истина убеждава и
преобразява душата. Човешките сърца биват докоснати не с красноречие
или с логика, а с нежното влияние на Светия Дух, Който работи
незабележимо, но сигурно за промяна и развитие на характера. Тихият и
тънък глас на Божия Дух има силата да променя сърцето.
“Що правиш тук, Илие?”, попита отново гласът и пророкът отново отвърна:
“Аз съм бил много ревнив за Господа Бога на силите, защото израилтяните
оставиха завета Ти, събориха олтарите Ти и избиха с меч пророците Ти;
само аз останах, но и моя живот искат да отнемат”.
Господ увери Илия, че нечестивите в Израил няма да останат ненаказани.
Трябваше да бъдат избрани хора, които в изпълнение на Божия план да
накажат идолопоклонническото царство. Налагаше се да се извърши нещо
решително, за да се даде възможност на всички да застанат на страната
на истинския Бог. Бе необходимо Илия да се върне в Израил и да сподели
с други хора отговорността за провеждането на реформация.
“Иди – нареди му Господ, – върни се по пътя си през пустинята в Дамаск
и когато пристигнеш, помажи Азаила за цар над Сирия, а Ииуя Намесиевия
син помажи за цар над Израиля, и Елисея, Сафатовия син от Авелмеола,
помажи за пророк вместо тебе. И ще стане, че който се избави от
Азаиловия меч, него Ииуй ще убие; и който се избави от Ииуевия меч,
него Елисей ще убие.”
Илия мислеше, че е единственият в Израил, който се покланя на истинския
Бог. Но Този, Който чете в сърцата на всички хора, му разкри, че са
останалите верни на Бога през дългите години на отстъпление са мнозина.
“Оставил съм Си обаче в Израиля – каза Господ – седем хиляди души,
всички ония, които не са преклонили колена пред Ваала, и всички, чиито
уста не са го целунали.”
Много уроци могат да се научат от преживяването на Илия през онези дни
на униние и очевидно поражение. Те са изключително ценни за Божиите
служители днес, когато отхвърлянето на правдата е всеобщо. Ширещото се
сега отстъпление е много сходно с разпространилото се отстъпление в цял
Израил в дните на пророка. Множествата днес също следват Ваал, като
издигат човешкото над Божественото, възвеличават популярни водачи,
покланят се на мамона и поставят научните теории над истините от
Божието откровение. Под тяхното пагубно влияние съмнението и неверието
се разпространяват в умовете и сърцата и голяма част от хората
заместват Божието слово с човешки теории. Публично се учи, че сме
стигнали до епоха, когато човешкият разум трябва да бъде поставян над
ученията на Словото. Божият закон, небесното мерило за правда, е обявен
за невалиден. Врагът на всяка истина действа с измамна сила, за да
подтикне хората да заместят Бога с човешки институции и да забравят
онова, което Той е определил за щастието и спасението на човечеството.
И все пак толкова ширещото се отстъпление не е всеобщо. Не всички от
този свят живеят в беззаконие и грях; не всички са застанали на
страната на врага. Бог има хиляди хора, които не са преклонили коляно
пред Ваал, копнеят да получат по-задълбочено разбиране за Христос и
закона и се надяват, колкото и непостижимо да им се струва, че Христос
скоро ще прекрати царуването на греха и смъртта. Има и мнозина, които
се покланят на Ваал от невежество и Божият Дух в тях се опитва да
надделее.
Такива хора се нуждаят от личната помощ на научилите се да разбират
Бога и силата на Неговото Слово. Във време като нашето всяко Божие чадо
трябва да работи активно в помощ на ближните си. Когато запознатите с
библейската истина се стремят да достигнат копнеещи за светлина мъже и
жени, ангели Божии ще им помагат. А където ангелите отиват, никой не
бива да се страхува да върви натам. Като резултат от усилията на
посветени евангелски работници мнозина ще изоставят идолопоклонството и
ще започнат да почитат живия Бог. Много хора ще престанат да боготворят
човешки институции и ще застанат безстрашно на страната на Бога и
Неговия закон.
Много зависи от неуморния труд на верните. Ето защо Сатана полага всяко
усилие да попречи послушните на Бога хора да изпълнят Божия план. Той
прави така, че някои съвсем да забравят за възвишената си и свята мисия
и да се задоволят напълно от насладите на този живот. Води ги към
безметежно съществуване или пък, ръководени от стремежа си към по-
големи придобивки, ги подтиква да напускат мястото, където могат да
влияят благотворно. Други пък биват подбуждани да бягат от задълженията
си поради противопоставяне или гонение. Но към всички Небето се отнася
с нежност и състрадание. На всяко Божие чадо, чийто глас е смълчан от
врага на душите, се задава въпросът: “Що правиш тук?” Заръчах ви да
отидете по целия свят и да проповядвате евангелието, за да приготвите
един народ за Господния ден. Защо сте тук? Кой ви е изпратил?
Радостта на Христос, радостта, която го поддържаше в момента на
саможертвата и страданието, бе радостта от желанието да види грешниците
спасени. Тази трябва да е и радостта на всеки Негов последовател и
подбудата за всичките му действия. Хората, които осъзнават дори и в
най-малка степен какво означава изкуплението за тях и за техните
ближни, ще разберат донякъде големите нужди на човечеството. Сърцата им
ще бъдат затрогнати от състрадание, когато виждат моралната и духовната
нищета на множествата, попаднали под сянката на ужасна съдба множества,
в сравнение с която физическото страдание изглежда съвсем незначително.
Но някои семейства и отделни личности се задава въпросът: “Какво правиш
тук?” В много църкви има семейства, добре обучени в истините на Божието
слово, които могат да разширят влиянието си, като се преместят в
области, нуждаещи се от тяхната дейност. Бог призовава християнски
семейства да отидат в места на мрак и да работят с мъдрост и упоритост
за обхванатите от духовна тъмнина. За да се откликне на този призив, е
необходима пожертвувателност. Докато мнозина чакат да бъдат премахнати
всички препятствия, души погиват без надежда и без Бога. Някои желаят
да отидат в райони с много болести и да претърпят значителни трудности
и лишения само заради светски облаги и получаване на научни познания.
Къде са желаещите да направят същото, за да разкажат и на други хора за
Спасителя?
Няма да е нещо ново, ако силни духом хора се обезкуражат и отчаят,
защото са притиснати до крайност от трудни обстоятелства; ако понякога
не виждат нищо привлекателно в живота, което да пожелаят. Нека помнят,
че един от най-силните пророци избяга от гнева на разярена жена, за да
спаси живота си. Като беглец, уморен и обезсилен от пътуването, силно
разочарован и с потиснат дух, той пожела да умре. Но точно когато всяка
надежда бе изчезнала и делото му изглеждаше заплашено от поражение,
научи един от най-ценните уроци в своя живот. В часа на най-голямата си
слабост разбра, че и в най-тежките ситуации е необходимо и е възможно
да се доверява на Бога.
Онези, които изразходват жизнените си сили в себеотдаващ труд и са
изкушавани да се предадат на отчаяние и недоверие, могат да се окуражат
от преживяването на Илия. Божията непрестанна грижа, любовта и силата
Му се изявяват най-вече към онези Негови служители, чието усърдие се
оценява погрешно или не се оценява; чиито съвети и укори биват
пренебрегвани и чиито усилия за провеждане на реформация се сблъскват с
омраза и противопоставяне.
Точно във време на най-голяма слабост Сатана напада душите с най-
жестоки изкушения. По същия начин се надяваше да победи Божия Син,
защото с този метод на действие бе спечелвал много победи над хората.
Когато силата на волята е отслабвала и вярата е започвала да отпада,
стоялите толкова дълго време твърдо за правдата са се поддавали на
изкушението. Мойсей, изморен от четиридесетте години на странстване из
пустинята и от проявите на неверие, се пусна за миг от десницата на
Всемогъщия. Той се провали точно пред границата на обещаната земя. Така
стана и с Илия. Този, който през годините на суша и глад бе запазил
доверието си в Йехова; този, който бе застанал безстрашно пред Ахаав;
този, който в съдбовния ден на Кармил бе стоял пред целия израилев
народ като единствен свидетел на истинския Бог, в момент на слабост
допусна страхът от смъртта да победи вярата му в Бога.
Така е и днес. Когато сме заобиколени с трудности и съмнения, объркани
от обстоятелствата или умъчнени от бедност и нещастия, Сатана се опитва
да разклати доверието ни в Йехова. Тогава ни показва всичките ни грешки
и ни изкушава да пренебрегнем Бога и да се усъмним в Неговата любов.
Надява се да обезвери душата и да прекъсне връзката й с Бога.
На предния фронт на конфликта подбудените от Светия Дух да извършат
едно особено дело често ще чувстват противопоставяне, когато започнат
притесненията. Отчаянието може да разклати и най-героичната вяра, да
отслаби и най-твърдата воля, но Бог разбира всичко и продължава да
състрадава и люби. Да се чака търпеливо, да се уповава, когато всичко
изглежда мрачно, е урокът, който ръководителите в Божието дело трябва
да научат. Небето няма да ги изостави в ден на изпитание. Като че ли
няма нищо по-беззащитно и все пак по-неуязвимо от душата, чувстваща
своето нищожество и разчитаща единствено на Бога.
Урокът от преживяването на Илия, отново научил как да се довери на Бога
в час на изпитание, е не само за хора с ръководни постове и големи
отговорности. Този, Който бе силата на пророка, е способен да поддържа
всяко Свое мъчещо се чадо, независимо от неговата слабост. Той очаква
от всеки вярност и на всеки дава от силата Си според нуждата. Сам по
себе си човекът е безпомощен, но с Божието могъщество може да стане
толкова силен, че да побеждава злото и да помага и на други да
побеждават. Сатана никога не може да надделее над онзи, който е
направил Бога свое прибежище. “Само в Господа, ще рече някой за Мене,
има правда и сила”.
Скъпи християнино, Сатана знае твоите слабости, затова се дръж за
Христос. Ако пребъдваш в Божията любов, ще можеш да устоиш на
изпитанието. Само Христовата правда може да ти даде сила да възпреш
вълната на злото, заливаща света. Нека в духовния ти живот има повече
вяра. Тя облекчава всяко бреме, намалява умората. Събития, които сега
ти изглеждат непонятни, могат да бъдат разбрани, ако не губиш
упованието си в Бога. Върви с вяра в начертания от Бога път. Ще дойдат
изпитания, но не спирай да вървиш напред. Това ще засили вярата ти и ще
те направи годен за служба. Докладите на свещената история са написани
не просто за да четем и да се чудим, а за да може същата вяра, движила
Божиите служители в древността, да живее и в нас. Винаги по същия начин
Господ ще действа и днес, когато намери сърца, изпълнени с вяра,
способни да бъдат проводници на Неговата сила.
Не само за апостол Петър, но и за нас са изговорени думите: “… ето,
Сатана ви изиска всички, за да ви пресее като жито; но Аз се молих за
тебе, за да не отслабне твоята вяра”. Христос никога няма да изостави
тези, за които е умрял. Ние можем да Го изоставим и да бъдем победени
от изкушения, но Христос никога не може да отхвърли човека, за когото е
платил откуп със собствения Си живот. Ако можеше да се отвори духовното
ни зрение, бихме видели души смазани от товар и потънали в печал,
притиснати като каруца под тежки снопи и обезкуражени до смърт. Бихме
видели как ангели летят бързо, за да помогнат на изкушаваните,
отблъскват обкръжилите ги зли сили и насочват нозете им на здрава
основа. Битките между двете сили са толкова реални, колкото и битките
между армиите в този свят. Вечната ни участ зависи от изхода на
духовния конфликт.
Във видение пророк Езекиил нещо като ръка под крилата на херувим. Това
трябваше да научи Господния служител, че точно Божията сила дава
успеха. Хората, които Бог използва за Свои вестители, не бива да
мислят, че делото Му зависи от тях. Тази отговорност не е оставена на
смъртни същества. Този, Който не спи и работи непрестанно, за да
осъществи Своите планове, ще доведе делото Си докрай. Той ще осуети
намеренията на нечестивите и ще внесе разкол в съветите на онези, които
кроят зли планове срещу Неговия народ. Този, Който е Цар на царете и
Господ на силите, стои между херувимите и сред бурите и бедствията на
народите, и все още пази чадата Си. Когато крепостите на земните царе
бъдат разрушени, когато стрелите на гнева поразят сърцата на Божиите
врагове, народът Му ще бъде на сигурно място под десницата на Господа.
Тази глава е основана на 3Царе 19:9-18
Исая 45:24
Лука 22:31, 32