Ядем, за да живеем – 62 – Детско водителство – Елена Вайт (Елън Уайт)

БОГ Е ОПРЕДЕЛИЛ СКЛОННОСТТА И АПЕТИТА.
Нашите естествени склонности и апетит са божествено определени и
когато са дадени на човека, са били чисти и свети. Божието намерение
е било разумът да управлява апетита в служба на нашето щастие. И когато
той бъде управляван и контролиран от един осветен разум, той е свят на
Господа. (378.1)
ВЪПРОС ОТ БОЖЕСТВЕНА ВАЖНОСТ.
Възпитанието на израилтяните включваше всичките им навици в живота.
Всичко, свързано с благосъстоянието им, бе предмет от божествена важност
и влизаше в наредбите на светия закон. Дори като определи храната им, Бог
се стремеше към тяхното най-висше добро. Манната, с която Бог ги храни
в пустинята, имаше такова естество, че да ‘съдейства за физическата,
интелектуална и морална сила …. Въпреки трудностите на пустинния им живот
нямаше немощен човек във всичките им племена. (378.2)
ИЗГРАДЕНИ ОТ ХРАНАТА, КОЯТО ЯДЕМ.
Нашите тела са изградени от храната, която ядем. Постоянно загиват
клетки от тъканите на тялото, всяко движение на всеки орган включва
изхвърляне и това отмиране се възстановява от храната. Всеки орган на
тялото изисква своя дял от храната. Трябва да се снабдят мозъка, костите,
мускулите и нервите. Чуден е този процес, който превръща храната в кръв
и използва тази кръв, за да изгражда различните части на тялото, но този
процес продължава непрекъснато. Той снабдява с живот и сила всеки нерв,
мускул и тъкан. (378.3)
ЗAПОЧНЕТЕ С ПРАВИЛНО ХРАНЕНЕ НА БЕБЕТО.
Важността на подготовката на децата за създаване на правилни навици
в храненето не може да бъде подценявана. Малките трябва да научат, че
те ядат, за да живеят, а не живеят, за да ядат. Подготовката трябва да
започне с бебето в ръцете на майката. То трябва да получава храна само
на правилни интервали и все по-рядко с напредването на възрастта. Не
трябва да му се дават сладкиши или храна за възрастните, която то не е
способно да смила. Грижата и редовността в храненето на децата не само
ще способства за здравето им и ще ги прави тихи и приятни, но ще постави
основите и на навици, които ще им бъдат за благословение в следващите
години. (379.l)
ВЪЗПИТАВАЙТЕ ВКУСА И АПЕТИТА.
Когато децата напускат бебешката възраст, трябва да се положат го-
леми грижи, за да се обучи вкусът и апетитът им. Често им се позволява
да ядат, каквото си изберат, без да се обръща внимание на здравето.
Усилията и парите, толкова често прахосвани за нездравословни лакомства,
карат младите да мислят, че най-висшата цел на живота и най-голямото
щастие е да можеш да се наслаждаваш на апетита. Резултатът от това е
лакомия, следвана от болест…. (379.2)
Родителите трябва да обучат апетита на своите деца и да не позволяват
употреба на нездравословни храни. (379.3)
ДУХОВНИТЕ, ИНТЕЛЕКТУАЛНИТЕ И ФИЗИЧЕСКИ СИЛИ ПОВЛИЯНИ ОТ ХРАНЕНЕТО.
Майките, които задоволяват желанията на децата си с цената на здравето
и на доброто разположение, сеят семена на зло, което ще поникне
и даде плод. Себеугаждането расте заедно с растежа на децата, а
умствената и физическата сила биват пожертвани. Майки, които вършат това
дело, пожънват с горчивина семето, което са посели. Те виждат как децата
им порастват негодни по ум и характер да играят благородна и
ползотворна роля в обществото и в дома. Духовните, интелектуалните и
физическите ‘сили страдат под влиянието на нездравословната храна. Съвестта
се обърква и възприемчивостта към добрите влияния е понижена. (379.4)
ИЗБЕРЕТЕ НАЙ-ДОБРАТА ХРАНА.
За да знаем кои са най-добрите храни, ние трябва да изследваме Божия
първоначален план за храненето на човека. Създателят на човека, който
разбира неговите нужди, определи храната на Адам…. Зърнени храни,
плодове, орехи и зеленчуци съставляват диетата, избрана за нас от нашия
Творец. (380.1)
ПРИГОТВЕТЕ ГИ ПО ПРОСТ И АПЕТИТЕН НАЧИН.
Бог е дал на човека изобилие от средства за задоволяване на
неувредения апетит. Той простря пред него земните плодове – изобилно
разнообразие от храни, приятни за вкуса и полезни за организма. От тях нашият
благодетелен Баща казва, че можем свободно да ядем. Плодове, зърнени
храни и зеленчуци, приготвени по прост начин, свободни от подправки
и мазнини от всякакъв вид, заедно с млякото и сметаната съставляват най-
здравословната храна. Те осигуряват необходимото на тялото и дават сила
на издръжливостта и на интелекта, която не е произведена от стимулиращи
храни. (380.2)
АПЕТИТЪТ НЕ Е СИГУРЕН ВОДАЧ.
Трябва да се избират храни, които най-добре задоволяват нуждите на
тялото. При този избор апетитът не е най-добър водач. Чрез погрешни
навици на хранене апетитът се е покварил. Той често желае храни, които
поставят в опасност здравето и причиняват слабост вместо да дават сила .
Болестите и страданията, които изобилстват навсякъде, в голяма степен
се дължат на широко разпространени грешки в храненето. (380.3)
ДЕЦА, КОИТО СЛЕДВАТ НЕОБУЧЕН АПЕТИТ.
Докато пътувахме с колите, аз чух родители да казват, че апетитът на
децата им бил изнежен и ако не им се даде месо и кекс, не могат да ядат.
По време на обяда аз видях какво качество храна бе дадена на тези деца.
Фин бял хляб, парчета шунка, поръсена с чер пипер, туршия, кекс и
консерви. Бледият и жълт цвят на лицата на тези деца ясно издаваше
ощетяването, от което страдаше стомахът. Две от тези деца забелязаха, че
друго семейство с децата си ядеше сирене и загубиха апетит за поставеното
пред тях, докато глезещата ги майка не поиска парче сирене за тях, боейки
се скъпите и деца да не останат гладни. Майката отбеляза: „Децата ми
обичат това и онова толкова много и аз им давам пожеланото, защото
апетитът им показва от каква храна се нуждае организмът им.“ (381.1)
Това можеше да бъде правилно, ако апетитът не беше изкълчен. Има
естествен и увреден апетит. Родителите са научили децата си да ядат
нездравословна, стимулираща храна през целия си живот, докато апетитът
се поквари и започне да им се прияжда пръст, калеми за писане, изгорено
кафе, смлян чай, канела, карамфили, подправки. Не може да се твърди,
че апетитът изисква това, от което се нуждае организмът. Апетитът е бил
зле обучен, докато се е покварил. Фините органи на стомаха са били
стимулирани и изгорени, докато са изгубили нежната си чувствителност.
Простата и здравословна храна им се струва блудкава. Ощетеният стомах
не ще изпълнява дадената му работа, ако не бъде стимулиран с най-силни
вещества. Ако тези деца са били научени още от бебета да приемат само
здравословна храна, приготвена по най-прост начин, за да се запазят кол-
колкото се може по-добре естествените и свойства и като се избягва ядене
на месо, мазнина и всички подправки, вкусът и апетитът ще бъдат запазени.
В естественото си състояние апетитът в голяма степен би показал най-
добрата храна за нуждите на организма. (381.2)
Какво да се каже за месната храна? – Ние не поставяме ограничителни
линии, които да се спазват при храненето. Но казваме, че в страни, където
има плодове, зърнени храни и орехи в изобилие, месото не е правилната
храна за Божия народ. Бях наставена, че месната храна има тенденция да
клони към животинското естество, да ограбва хората от любовта и
съчувствието, което трябва да изпитват към всички и дава на ниските
страсти контрол върху по-висшите сили. Ако яденето на месо някога е
било здравословно, сега не е безопасно. (382.1)
ПРИЧИНИ ЗА ОТХВЪРЛЯНЕ НА МЕСТНИТЕ ХАНИ.
Които ядат месо, приемат зърнени храни и зеленчуци от втора ръка,
защото животното е хранено с тях, за да порасне. Животът, който е бил
в зърнените храни и в зеленчуците, преминава в животното. Ние ги приемаме,
като ядем плътта на животните. Колко по-добре би било да ги
приемем направо, хранейки се с това, което Бог е определил за нас! (382.2)
Месото никога не е било най-добрата храна, но неговата употреба сега
е двойно по-неподходяща поради бързо разпространяващите се болести.
Които употребяват месна храна, малко знаят какво ядат. Често, ако видят
животните още на живо и разберат какво е качеството на месото, което
ядат, биха се отвратили от него. Хората продължават да ядат месо,
изпълнено с туберкулозни бактерии и ракови зародиши. Туберкулозата, ракът
и други фатални болести се предават по този начин. (382.3)
РЕЗУЛТАТЪТ НЕ ИДВА МОМЕНТАЛНО.
Резултатът от яденето на месо може да не се осъзнае веднага, но това
не е доказателство, че не е вредно. Малцина могат да се убедят, че месото,
което са употребили, е отровило кръвта им и е причинило страданието им.
Мнозина умират от болести, изцяло причинени от ядене на месо, без да
са подозирали това нито те, нито другите. (382.4)
ВРЪЩАНЕ КЪМ ПЪРВОНАЧАЛНАТА ЗДРАВОСЛОВНА ХРАНА.
Не е ли време всички да си поставят за цел да се разделят с месната
храна? Как могат хора, които се стараят да станат чисти и свети, за да
общуват с небесни ангели, да продължават да използват за храна нещо
с толкова поразяващ ефект върху душата и тялото? Как могат те да от-
немат живота на Божиите творения, за да консумират плътта им като лукс?
Нека по-добре да се върнат към здравословната и вкусна храна, дадена
на човека в началото. (383.1)
ПРОКЛЯТИЕТО НА ХОРА, ОЧАКВАЩИ ХРИСТОВОТО ИДВАНЕ.
Сред очакващите Второто пришествие на Господа яденето на месо ще
бъде отхвърлено; то ще престане да бъде част от храната им. Винаги
трябва да имаме това в предвид и да се стараем да работим упорито за
постигане на тази цел. Аз не мога да си помисля, че с практикуването на
месоядство ние сме в хармония със светлината, която Господ е благоволил
да ни даде. (383.2)
ОБРАТНО КЪМ БОЖИЯ ПЛАН.
Отново и отново ми беше показвано, че Бог желае да върне народа Си
към първоначалния Си план, тоест да не се храни с месото на мъртви
животни. Той би искал ние да учим хората на един по-добър път …. Ако
месото се отхвърли, ако вкусът не се привиква към него, ако се окуражава
харесването на плодовете и зърнените храни, скоро ще стане така,
както Бог бе определил да бъде. Неговият народ няма да употребява
никакво месо. (383.3)
НАСТАВЛЕНИЕ ЗА ПPОМЯНА НА ХРАНЕНЕТО.
Грешно е да се предполага, че мускулната сила зависи от употребата
на животинска храна. Нуждите на организма могат да бъдат задоволени
по-добре, на повече енергия и здраве бихме се радвали без нейната употреба.
Зърнените храни заедно с плодове, орехи и зеленчуци съдържат всички
необходими съставки, за да имаме добра кръв. Тези елементи не се
съдържат така добре и така пълно в месната храна. Ако употребата на месо
беше нужна за здравето и силата, животинската храна щеше да бъде
включена в определената първоначално храна на човека. (384.1)
Когато се прекъсне употребата на месна храна, често човек има чувство
на слабост, липса на сила. Мнозина посочват това като доказателство, че
месната храна е съществена, но това е поради факта,. че такива храни
стимулират, защото възпаляват кръвта, възбуждат нервите – затова се
чувства липсата им. Някои ще намерят, че е трудно да изоставят яденето
на месо, както е трудно на пияницата да остави чашката, но промяната
ще бъде най-доброто. (384.2)
Когато се остави месната храна, нейното място трябва да бъде заето
от разнообразни зърнени храни, орехи, зеленчуци и плодове, които са и
хранителни, и привлекателни за апетита. Това е особено необходимо за
слаби хора или за изтощени от продължителна работа. (384.3)
ДОБРЕ ПРИГОТВЕНИ ЗАМЕСТИТЕЛИ.
Където месото не е главната храна, доброто готвене е особено
необходимо изискване. Трябва да се приготви нещо, което да замести месото,
и то така добре да го замести, че месото де не бъде желано. (384.4)
Познавам семейства, които са преминали от месна храна към оскъдна.
Тяхната храна е така зле приготвена, че стомахът се отвращава от нея.
Такива хора са ми казвали, че здравната реформа не им подхожда, че не
им достига физическа сила. Ето една от причините, поради които някои
не успяват в усилията си да опростят храната си. Те ядат бедна храна,
приготвена без усилие и постоянно една и съща. (384.5)
Не бива да има много ястия на едно ядене, но всички гозби не бива да
са съставени от едни и същи продукти без разнообразие. Храната трябва
да се приготвя с простота, но да бъде вкусна и да събужда апетита. (385.1)
ПОБЕЖДАВАНЕ НА НЕЕСТЕСТВЕНИЯ АПЕТИТ.
Хора, свикнали с богата, силно стимулираща храна, имат неестествен
вкус и не могат бързо да се приспособят към ястия, които са здравословни
и прости. Ще е нужно време да се върне естественият им вкус и стомахът
им да се възстанови от злоупотребата, на която е бил подложен. Но тези,
които постоянстват в употребата на здравословна храна, след известно
време ще я намират много вкусна. Нейният нежен, деликатен и
привлекателен аромат ще бъде оценен и тя ще бъде приемана с по-голямо
удоволствие, от нездравославните деликатеси. А стомахът в своето добро
състояние никога няма да бъде възпаляван и претоварван и с готовност
ще извършва работата си. (385.2)
ЗДРАВОСЛОВНОТО ЯДЕНЕ НЕ Е ЖЕРТВА.
Докато децата трябва да бъдат научени да контролират апетита си и да
ядат неща, полезни за здравето, нека бъде ясно, че така се отказват само
от вредни за тях неща заради по-добри. Нека трапезата бъде привлекателна
снабдена с добрите неща, които Бог толкова щедро ни е дарил. (385.3)
СЪОБРАЗЯВАЙТЕ СЕ СЪС СЕЗОНА, КЛИМАТА И ПРОФЕСИЯТА.
Не всички храни, здравословни сами по себе си, са еднакво подходящи
за нашите нужди при всички обстоятелства. Трябва да се внимава при
избирането на храната. Нашата диета трябва да подхожда на сезона, на
климата и на работата, която извършваме. Някои храни, които са добри
за употреба в един сезон или при един климат, не са подходящи за друг.
Така и различните храни са подходящи за хора, извършващи различни
дейности. Често храната, която може да бъде благословение за хора на
тежкия физически труд, е неподходяща за хора със седящо занимание или
при усилена умствена работа. Бог ни е дал голямо разнообразие от
здравословни храни и всеки човек трябва да избира нещата, които неговият
опит и здрав разум смятат най-подходящи за нуждите му. (386.1)
ПРИГОТВЯЙТЕ ХРАНАТА С ИНТЕЛИГЕНТНОСТ И УМЕНИЕ.
Грешно е да се яде само за задоволяване на апетита, но не трябва да
се показва и безразличие към качествата на храната и начина на приготвянето и.
Ако изядената храна не е била вкусна, тялото няма да бъде добре
нахранено. Храната трябва да бъде правилно избирана и приготвяна с
интелигентност и умение. (386.2)
„НИЕ МОЖЕМ ДА ЯДЕМ ВСИЧКО“.
Много семейства правят големи приготовления за гостите. За трапезата
се приготвят разнообразни ястия. Тази храна изкушава хора, свикнали без
такова разнообразие от богати храни … (386.3)
Зная хора, които правят тези извънредни приготовления за гостите. В
собствените си семейства те не съблюдават редовността. Храните се
приготвят, за да подхождат на удобството на съпругата и майката.
Щастието на съпруга и децата не се цели. Макар че този парад се прави за
гостите, някои неща се смятат за достатъчно добри „само за нас“. Една
маса, сложена до стената, едно студено ястие на нея с усилие да бъде
привлекателно, се вижда твърде често. „Само за нас“, казват те. – „Ние
можем да ядем всичко.“ (386.4)
НАПРАВЕТЕ ВРЕМЕТО ЗА ХРАНЕНЕ ВРЕМЕ НА ПРИЯТНО ОБЩУВАНЕ.
Времето за хранене трябва да бъде време за социално общуване
освежаване. Всичко, което може да натовари и раздразни, трябва да бъде
отстранено. Нека доверието, добротата и благодарността към Дарителя
всяко добро да бъдат подхранвани и разговорите да бъдат насърчителни
и приятни, издигащи, а не уморителни. (387.1)
Трапезата не е място, където да се насажда бунт у децата с неразумното
поведение на родителите. Цялото семейство трябва да се храни с доволство и
благодарност, като си спомня, че ония, които обичат Бога и са Му
благодарни, ще участват в сватбената вечеря на Агнето в Божието царство
където самият Исус ще ни служи. (387.2)
РЕДОВНОСТ В ХРАНЕНЕТО.
Нередовното хранене нарушава добрия ритъм
На храносмилателните органи, уврежда здравето и бодростта. (387.3)
В никакъв случай храненето не бива да бъде нередовно. Ако вечерта
. се яде един или два часа преди обичайното време, стомахът не е подготвен
за новото натоварване, защото не е освободен от храната, изядена на
предишното хранене и няма жизнена сила за нова работа. Така
храносмилателната система се претоварва. (387.4)
Нито пък храненето трябва да се отлага с един или два часа по-късно
поради някакви обстоятелства, или за да се извърши някаква работа. Сто-
Стомахът призовава за храна във времето, в което е свикнал да я получава. Ако
се отложи храненето жизнеността на храносмилателната система се снижава
и накрая достига толкова ниско ниво, че апетитът напълно си отива. Ако
храната се приеме тогава, стомахът е неспособен добре да се справи с нея.
Тя не може да се превърне в добра кръв. Ако всички ядат навреме, като
не вкусват нищо между храненето, те ще бъдат готови за яденето и ще
намерят удоволствие в него, а това ще се отплати за усилието. (387.5)
НАУЧЕТЕ ДЕЦАТА КОГА, КАК И КАКВО ДА ЯДАТ.
Децата обикновено не са научени кога, как и какво да ядат. Допуснати
са да се отдават свободно на своите вкусове, да ядат по всяко време, да
си хапват плод, когато той изкушава очите им и това заедно с баници,
кексове, хляб, масло и сладкиши, ядени почни непрекъснато, ги прави
лакомници и причинява диспепсия. Храносмилателните органи, подобно
на една непрекъснато работеща мелница, отслабват. Жизнената сила се
отдръпва от мозъка, за да помага на стомаха в неговата прекомерна работа
и така умствените сили отслабват. Неестественото стимулиране и износ-
износване на жизнените сили прави децата нервозни, нетърпеливи, невъздържани
и раздразнителни. Родителите не могат да се доверяват на тях. В
много случаи моралните сили изглеждат съкрушени и е трудно да се
събуди у тях чувство за срам или за тежкото естество на греха. Те се
подхлъзват лесно в навици на измама и често на открита лъжа. (388.1)
Родителите укоряват тези неща, но не съзнават че собственото им лошо
ръководство е довело до тях. Те не са разбрали нуждата от контрол на
апетита и страстите на децата си, които са пораснали и укрепнали с
годините им. Майките приготвят със собствените си ръце и поставят пред
децата си храна, която има склонност да вреди на тялото и на ума. (388.2)
НИКОГА НЕ ЯЖТЕ МЕЖДУ ХРАНЕНИЯТА.
На стомаха трябва да се обръща специално внимание. Той не трябва
да се държи в постоянно действие. Дайте на този ощетяван орган мир,
спокойствие и почивка. (389.1)
След като редовното ядене е прието, стомахът трябва да си почива 5
часа. Нито залък не бива да се внася в него до следващото хранене. През
този интервал стомахът ще извърши своята работа и тогава ще бъде в
състояние да приеме нова храна. (389.2)
Майките правят голяма грешка, като им [на децата си] позволяват да ядат
между храненията. Стомахът отслабва от този навик и това поставя основа
на бъдещо страдание. Тяхната раздразнителност може да е причинена от
нездравословната храна, която още не е смляна, но майката не разбира, че
трябва да положи усилия и време да разсъди по този въпрос .и да поправи
увреждащото си ръководство. Не може да се справи с тяхното безпокойство.
Тогава тя дава на малките страдалци парче кекс или някое друго лакомство,
за да ги смири, но това само увеличава злото … (389.3)
Майките често се оплакват от нежното здраве на децата си и ги водят
на лекар, докато ако бяха упражнили малко здрав разум, щяха да видят,
че проблемът е причинен от грешки в храненето. (389.4)’
КЪСНОТО „ПОХАПВАНЕ“ Е ОПАСЕН НАВИК.
Друг опасен навик е яденето точно преди лягане. Редовното хранене
може да е прието навреме, но поради чувство на слабост се приема още
храна. Така се създава често толкова упорит навик, че човек смята за
невъзможно да заспи без храна. В резултат на късното хранене
храносмилателният процес продължава през часовете за спане. Но макар че
стомахът работи постоянно, работата му не е добра. Сънят често е без-
покоен от неприятни сънища и на сутринта човек се буди без да е отпочинал,
с малко желание за закуска. Когато лягаме да си почиваме, стомахът
трябва да е извършил работата си, т.е. както другите органи на тялото и
той да се наслаждава на почивка. За хора, които повече седят, късната
вечеря е особено вредна. За тях се създава неудобство, което често е
начало на болест, завършваща със смърт … (389.5)
СЪВЕТ КЪМ ЕДНА МАЙКА ЗА ВАЖНОСТТА НА ЗАКУСКАТА.
Вашето момиче има нервен темперамент и храненето му трябва да бъде
предмет на особено внимание. Не трябва да се допуска сама да избира
храна, която ще задоволи вкуса, без да притежава нужната питателност…
Никога не позволявайте да тръгва на училище без да е закусила.
Не се отдавайте на склонностите си по този въпрос. Поставете се изцяло
под Божия контрол и Той ще ви помогне да приведете всичките си
желания в хармония с Неговите изисквания. (390.1)
Обичай и ред в обществото е да се приема малка закуска. Но това не
е най-добрият начин да се третира стомаха. На закуска стомахът е в по-
добро състояние да се погрижи за повече храна, отколкото на второто или
на третото ядене за деня. Навикът да се яде малко на закуска и много на
вечеря е погрешен. Направете вашата закуска да бъде най-обилното
хранене за деня. (390.2)
СНАБДЕТЕ ИЗОБИЛНО НАЙ-ДОБРА ХРАНА.
Децата и юношите не бива нито най-малко да бъдат недохранени.
Те трябва да имат изобилие от здравословна храна, но това не означава,че
е добре да се поставят пред тях богати кейкове и пасти. Трябва да имат
най-доброто движение и най-добрата храна, които имат важно отражение
върху състоянието на умствените и моралните им сили. Добра, здравословна
ловна храна ще бъде едно от средствата за запазване на доброто храносмилане.
(390.3)
ЯЖТЕ УМЕРЕНО.
Родителите често правят грешка, като дават на децата си прекалено
много храна. Децата, третирани по този начин, ще пораснат с диспепсия.
Умереността в употребата дори и на добри храни е много важна. Родители
поставяйте пред децата си количеството, което трябва да изядат. Не ги
оставяйте да ядат толкова, колкото могат. Родители, ако не обърнете
внимание на този въпрос, децата ви ще имат слаба възприемчивост. Ще х
ходят на училище, но няма да бъдат способни да се учат както трябва, защото
силата, вместо да отиде в мозъка, трябва де се погрижи за извънредната
храна, претоварваща стомаха. Трябва да бъдат научени, че прекалено
многото храна, давана на децата, ги прави хилави, а не здравеняци. (391.l)
РОДИТЕЛИТЕ, А НЕ ДЕЦАТА ДА ДИКТУВАТ ТУК.
Научете ги да отказват на апетита, да бъдат благодарни за пълноценната
и проста храна, която Бог им дава. Вие не трябва да им позволявате
да диктуват, но трябва вие да диктувате кое е най-доброто за тях. Грях
е да позволявате на децата си да мърморят и да се оплакват, просто защото
нещо не отговаря на техния увреден апетит. (391.2)
Не позволявайте на децата си да остават с впечатлението, че тъй като
са ваши деца, трябва да им се отстъпва и да им се позволява да избират
и направляват сами пътищата си. Не допускайте детето да избира храни,
които не са добри за него, само защото ги обича. Опитът на родителите
трябва да има решаващо значение в живота на детето. (391.3)
УВАЖЕТЕ ПРЕДПОЧИТАНИЯТА НА ДЕТЕТО, АКО СА РАЗУМНИ.
От нас като отделни личности зависи да решим дали животът ни ще
бъде ръководен от ума или от тялото. Всеки юноша сам трябва да прави
избор, който е животът му. Никакви мъки не трябва да бъдат спестени,
за да може той да разбере силите, с които трябва да се справя и влиянията,
които оформят характера и съдбата му. (392.1)
Децата и юношите трябва да бъдат научени, че навиците за яденето,
пиенето и обличането по стандарта на света не са в съгласие със законите
на здравето и живота и трябва да бъдат държани под контрола на разума
и интелекта. Силата на апетита и силата на навика не трябва да се допуска
да владеят разума и да му диктуват. За да се постигне тази цел, юношата
трябва да има по-високи цели и мотиви от животинското задоволяване с
ядене и пиене. (392.2)
ДАЛЕЧ ДОСТИГАЩИТЕ РЕЗУЛТАТИ ОТ ПОКВАРЕНИЯ АПЕТИТ.
Някои не разбират нуждата да ядат и пият за Божията слава. Но
задоволяването на апетита влияе във всички сфери на живота. То се вижда в
семейството, в църквата, в молитвеното събрание и в поведението на
децата. То е проклятието на живота им. То им пречи да разбират истините
за тези последни дни. (392.3)
ЗДРАВОСЛОВНОТО ЖИВЕЕНЕ – ЛИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ.
Това, което ядем или пием, има важно влияние върху живота и върху
характерите ни и християните трябва да доведат навиците си на ядене и
пиене в съответствие със законите на природата. Ние трябва да чувстваме
нашето задължение към Бога в тези неща. Послушанието към законите на
здравето трябва да бъде изучено най-сериозно, защото своеволното
невежество по този въпрос е грях. Всеки трябва да чувства лично задължение
за се съобразява със законите на здравословния живот. (392.4)