258. Апостол Петър разбра връзката между ума и тялото и издигна глас на предупреждение към своите братя: “Възлюбени, умолявам ви като пришълци и чужденци на света да се въздържате от плътски страсти, които воюват против душата”. Много хора смятат, че този текст предупреждава единствено срещу разврата, но той има много по-широко значение. В текста се забранява всяко вредно задоволяване на апетита и страстите. Всеки вид извратен апетит става воюваща страст. Апетитът ни е бил даден с добра цел, а не, когато бъде изопачен, да се превърне в средство за постигане на нашата смърт, в “страсти, които воюват против душата”…
Силата на изкушението да се отдадем на апетита може да бъде измерена само с неизразимата мъка на нашия Изкупител по време на дългия пост в пустинята. Той знаеше, че насищането на покварения вкус така ще притъпи човешките усещания, че святите неща няма да бъдат различавани. Адам падна чрез задоволяване на апетита; Христос победи чрез отричане от апетита. Единствената ни надежда да си възвърнем Едем е да бъдем твърди в контрола над себе си. Ако силата на човешкия апетит е толкова голяма, че Божият Син трябваше да издържи заради него пост от почти шест седмици, то какво дело трябва да извърши всеки християнин! Но колкото и да е тежка борбата, можем да победим. С помощта на Божествената сила, противопоставила се на най-свирепите изкушения, които Сатана можеше да измисли, християнинът също може с успех да води битката със злото и накрая да получи венеца на победител в Божието царство.
ХВБХ, с. 53, 54, 1890 г.

Със силата на волята и с Божията благодат

259. Чрез апетита Сатана контролира ума и цялото естество. Хиляди хора, които биха могли да живеят, са отишли в гроба като физически, умствени и морални руини, защото, за да наситят апетита са пожертвали всичките си сили. Хората от сегашното поколение много повече, отколкото преди няколко поколения, се нуждаят от силата на волята, подкрепена от Божията благодат, за да устоят на сатанинските изкушения и да се противопоставят и на най-дребните прищевки на опорочения апетит. Силата им за самоконтрол обаче е много по-малка, отколкото на живелите в миналото.
ХВБХ, с. 37, 1890 г.

260. Малко са хората, които имат моралната сила да устояват на изкушение, най-вече на апетита, и да практикуват въздържание. За някои е прекалено трудно да устоят на съблазънта, когато виждат другите да ядат три пъти на ден. Представят си, че са гладни, а всъщност чувството не е призив на стомаха за храна, а желание на ума, неукрепен чрез твърди принципи и ненаучен на въздържание. Стените на самоконтрола и себеобуздаването не бива да бъдат отслабени или съборени дори един-единствен път. Павел, апостолът на езичниците, казва: “Уморявам тялото си и го поробвам, да не би като съм проповядвал на другите, сам аз да стана неодобрен”.
Онези, които не побеждават в малките неща, няма да имат моралната сила да устояват на големите изкушения.
4 С, с. 574, 1881 г.

261. Внимателно разсъдете за диетата си. Вижте каква е връзката между причина и следствие. Учете се на самоконтрол. Подчинете апетита на разума. Не повреждайте стомаха, като преяждате, но не се лишавайте от необходимата за здравето здравословна, вкусна храна.
СВЛ, с. 323, 1900 г.

262. Общувайки с невярващи, не допускайте да бъдете отклонени от добрите принципи. Ако сте на тяхната трапеза, яжте ограничено, и то само от храната, която няма да замъгли ума ви. Пазете се от неумереност. Не можете да си позволите да отслабвате умствените или физическите си сили, та да станете неспособни да различавате духовните неща. Пазете ума си в такова състояние, че Бог да може да му повери ценните истини от Своето Слово.
6 С, с. 336, 1900 г.

Въпрос на морал и кураж

263. Някои от вас мислят, че трябва да им се посочва колко да ядат. Не бива да бъде така. Ние винаги трябва да действаме от морални и религиозни съображения. Необходимо е да бъдем въздържани във всичко, тъй като пред нас е неувяхващият венец, небесното съкровище. Сега искам да кажа на моите братя и сестри, че що се отнася до мене, аз имам морала и куража да отстоявам възгледите си и да се контролирам. Не искам да оставя това в ръцете на друг. Вие ядете прекалено много, след това съжалявате и започвате отново да мислите какво да ядете и да пиете. Яжте онова, което допринася за вашето добро и ви прави да се чувствате чисти пред Небето, без угризения на съвестта. Ние не вярваме, че изкушенията пред децата или възрастните ще бъдат напълно премахнати. Ангажирани сме в битка и трябва да стоим на такава позиция, от която да се защитаваме от примамките на Сатана. Трябва да знаем, че имаме силата да постигнем това.
2 С, с. 374, 1870 г.

264. Дадена ми е вест за теб. Яж на редовни интервали. Чрез лошите навици в яденето си подготвяш бъдещи страдания. Не винаги е сигурно да откликваш на покана за обед или вечеря, дори отправена от братя във вярата или от приятели, желаещи да те обсипят с много видове ястия. Знаеш, че за да не увредиш храносмилателните си органи, можеш да ядеш два или три вида храна на едно ядене. Когато си поканен на обяд или вечеря, избягвай разнообразието от храни, предлагани ти от тези, които са те поканили. Прави това, ако искаш да бъдеш верен страж. Понякога пред нас се поставя храна, която, ако бъде изядена, ще натовари храносмилателните органи да работят усилено в продължение на много часове и тогава за резултатите не бива да виним онези, които са ни я сервирали. Бог очаква да решим за себе си да ядем само храна, не причиняваща страдания на храносмилателните органи. [Тялото да бъде слуга на разума – т. 35; ранно възпитаване на апетита – т. 346, 353; устояване на апетита – т. 65; молитва за изцеление на невъздържаните – т. 29; себеугаждането е свързано с нашето влияние върху другите и с полезността ни – т. 72]
Писмо 324, 1905 г.

Победа чрез Христос

265. Христос води битка с апетита и възтържествува. Ние също можем да победим чрез Неговата сила. Кой ще влезе през портите на града (новия Ерусалим – бел. ред)? Не който заявява, че не може да се противопостави на силата на апетита. Христос устоя на мощта на този, който иска да ни държи в робство. Макар и отслабнал от дългия си четиредесетдневен пост, Той устоя на изкушението и доказа с поведението си, че нашите случаи не са безнадеждни. Знам, че не можем сами да спечелим победата. Колко благодарни трябва да бъдем, че имаме жив Спасител, Който може и иска да ни помогне!
ХВБХ, с. 19, 1890 г.

266. Чист и благороден живот, живот на победа над апетита и страстите може да бъде постигнат от всеки, желаещ да съедини своята слаба, колеблива човешка воля с волята на всемогъщия, непроменим Бог.
СВЛ, с. 176, 1905 г.

* Стилистичен образ, позован на 1Кор. 14:8 – бел. ред.