Безпомощно бедните – 13 – По стъпките на Великия Лекар – Елена Вайт (Елън Уайт)

“Блажен оня, който помага
на нуждаещите се!”
“Дори когато бъде направено всичко възможно, за да се помогне на бедните сами да се справят, все пак остават вдовиците, сираците, старците, немощните, болните, нуждаещите се от съчувствие и грижи. Те никога не бива да бъдат пренебрегвани. Те са предоставени от Бога на милостта, любовта и помощта на онези, които Той е направил Свои домоуправители и домакини.
Семейство от вярващи
“И тъй, доколкото имаме случай, нека струваме добро на всички, а най-вече на своите по вяра” (Гал. 6:10).
Христос е възложил на църквата Си особеното задължение да се грижи за нуждаещите се сред собствените є членове. Във всяка църква Той има Своите бедни. Те ще бъдат всякога между нас и Той възлага на църковните членове личната отговорност да се грижат за тях.
Както членовете на едно истинско семейство се грижат един за друг, обслужват болните, подкрепят слабите, поучават незнаещите, наставляват неопитните, така и “своите по вяра” като семейство от вярващи трябва да се грижат за нуждаещите се и безпомощните. В никакъв случай не бива нехайно да ги отминават.
Вдовици и сираци
Господ е обещал да се грижи особено за вдовиците и сираците.
“Отец на сирачетата и съдия на вдовиците е Бог в Своето обиталище” (Псалм 68:5).
“Защото твоят съпруг е Творецът ти, Чието име е Господ на силите. Изкупителят ти е Светият Израилев, Който ще се нарече Бог на цялата земя” (Исая 54:5).
“Остави сирачетата си ­ Аз ще ги запазя живи; и вдовиците ти нека уповават на Мене!” (Еремия 49:11).

Много бащи, напускащи този живот, са умирали спокойно, с пълна вяра в Божието обещание, че Той ще се грижи за близките им. Господ се грижи за вдовиците и сираците не чрез чудеса, като им изпраща манна от небето или гарвани да им носят храна, но чрез чудото, което извършва в човешките сърца. Той прогонва оттам самолюбието и ги прави източници на християнска любов. Поверява нещастните и самотните на Своите последователи като нещо скъпоценно. Те имат най-голямо право да разчитат на нашето състрадание.
В изпълнените с удобства домове, в пълните с богатства каси и житници, в складовете, претъпкани с индустриални произведения, в съкровищниците, отрупани със злато и сребро, Бог е предвидил Свои средства за подкрепа на тези нуждаещи се. Той ни кани да станем инструменти, проводници, чрез които да може да раздава благата Си.
Много овдовели майки се борят храбро за лишените си от бащи деца, носейки двойния товар. Често работят свръх силите си, за да осигурят рожбите си. Имат малко време за тяхното възпитание и образование и недостатъчна възможност да ги обградят с влияния, които да просветят живота им. Такива майки се нуждаят от насърчение, съчувствие и осезателна помощ.
Бог ни кани, доколкото ни е възможно, да заместим бащините грижи, от които някои хора са лишени. Вместо да стоите настрана, да се оплаквате от грешките им и от причиняваните затруднения, помагайте им колкото можете. Старайте се да помагате и на измъчената майка. Облекчавайте нейното бреме.
Същото се отнася и за децата, които са напълно лишени от родителско напътствие и от доброто влияние на християнския дом. Нека християните разтворят сърцата и домовете си за тези безпомощни създания. Това дело ни е възложено от Бога като личен дълг и не бива да бъде предоставяно на благотворителни дружества или на милостта на други. Щом такива деца нямат роднини, които да са в състояние да се грижат за тях, църковните членове трябва да намерят помежду си дом и да ги приютят. Нашият Творец е определил да живеем в семейства и детската природа се изявява най-добре в изпълнената с любов атмосфера на християнския дом.
Много хора, които нямат собствени деца, могат да сторят добро, като се грижат за деца без родители. Вместо да посвещават вниманието си на своите домашни любимци и да прахосват чувства и средства за неразумните животни, нека сторят това за малки деца, да ги възпитат по Божествения образец. Подарете любовта си на безпризорни и лишени от дом деца от някое голямо семейство. Вижте колко много от тях бихте могли да възпитате и напътите към Господа. Мнозина биха получили по такъв начин богати благословения.
Възрастните
Възрастните също се нуждаят от помощта на семейството. Семействата на братя и сестри в Христа могат най-добре да заместят собствения дом. Ако те бъдат насърчени да вземат участие в интересите и работите на домакинството, в което са приети и настанени, ще бъдат избавени от чувството за безполезност. Помогнете им да почувстват, че помощта им е ценена, че и за тях има работа, че и те правят нещо за другите. Това ще радва сърцата им и ще им създаде интерес към живота.
Нека хората, чиито бели коси и неустойчиви стъпки показват, че се приближават към гроба, да бъдат колкото е възможно по-дълго сред обичащи ги приятели и близки и да се радват на общуването със семейните членове. Нека те служат на Бога сред онези, които са познавали и обичали; нека за тях да се грижат нежните ръце на обичащите ги.
Когато е възможно, нека членовете на всяко семейство да считат за привилегия да се грижат за своите старци. Ако възможност липсва, тогава този дълг се пада на църквата и трябва да се приема пак като привилегия. Всички притежаващи Христовия Дух ще бъдат внимателни към немощните и старите.
Присъствието на безпомощни хора в нашите семейства е случай за сътрудничество с Христос в Неговите дела на милост, възможност за развиване на характер, подобен на Неговия. В съединението на старите и младите лежи благословение. Младите могат да внесат слънце в сърцата на възрастните. Онези, чиято опора в живота отслабва, се нуждаят от благословението на общуването с жизнерадостни и весели младежи, а младите могат да извлекат полза от мъдростта и опита на старите. Но преди всичко имат нужда да се научат на самоотвержено служене. Присъствието на една душа, която изисква състрадание, търпение и самопожертвователна любов, за някои семейства би била неоценимо благословение. То би освежавало и облагородявало домашния уют и би развивало у млади и стари християнски добродетели, даряващи с Божествената красота и обогатяващи с непреходните небесни съкровища.
Изпитание на характера
“… сиромасите всякога се намират между вас ­ казва Христос ­ и когато искате, можете да им сторите добро” (Марк 14:7). “Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца ето що е: да пригледва човек сирачетата и вдовиците в неволята им и да пази себе си неопетнен от света” (Яков 1:27).
Христос изпитва онези, които претендират, че са Негови последователи, като поставя сред тях безпомощни и бедни, за да бъдат зависими от грижите им. В любовта и в служенето ни за Божиите нуждаещи се чеда се изпитва верността на нашата любов. Когато ги пренебрегваме, се изявяваме като лицемерни ученици, чужди на Христос и на Неговата любов.

Сиропиталища
Дори да бъде направено всичко възможно, за да се настанят сирачетата в семейства като в свои домове, все пак ще останат твърде много такива деца, нуждаещи се от грижи. Немалко от тях са получили лошо наследство. Не са многообещаващи, не са привлекателни, но са изкупени с Христовата кръв и в Божиите очи са също толкова ценни, колкото и собствените ни деца. Ако не им се протегне ръка за помощ, те ще отраснат в невежество и ще бъдат тласнати към пороците и престъпността. Много от тях биха могли да бъдат спасени чрез дейността на сиропиталищата.
За да дават добър резултат, тези заведения трябва да бъдат уредени, доколкото е възможно, по образеца на един християнски дом. Вместо да се градят големи здания, които да побират голям брой деца, трябва да се издигат малки заведения на различни места. Вместо да бъдат в големи градове или близо до тях, по-добре е да са в провинцията, да са заобиколени с достатъчно земя за обработване, така че децата да контактуват с природата и да имат възможност да получат добра подготовка за различни професии.
Ръководителите на подобни заведения трябва да бъдат хора с любвеобилни сърца, образовани, самопожертвувателни, да вършат това дело с любов и да възпитават децата за Христос. При такива грижи много бездомни и безпризорни биха могли да станат полезни членове на човешкото общество за слава на Христос и после сами да помогнат на други.
Пестеливост и себеотрицание
Мнозина презират пестеливостта, като я бъркат със скъперничеството и дребнавостта. Но икономисването е тясно свързано с най-голямата щедрост. Не може да има истинска щедрост без пестеливост. Трябва да пестим, за да има какво да даваме.
Никой не може да върши истинска благотворителност без себеотрицание. Само чрез простота, себеотрицание и най-строга пестеливост ще ни бъде възможно да вършим онова, което ни е възложено като на Христови представители. Гордостта и светските амбиции трябва да изчезнат от нашите сърца. Във всичко, което вършим, трябва да се проявяват принципите на несебелюбието, познати ни от Христовия начин на живот. По стените на домовете ни, по картините и мебелите трябва да се чете: “Да въвеждаш у дома си сиромаси без покрив” (Исая 58:7). В нашите гардероби трябва да се вижда написано като че с Божия пръст: “Когато видиш голия, да го обличаш.” Бюфетът за храна и отрупаната с ядене маса трябва да ни напомнят: “Да разделяш хляба си с гладния” (Исая 58:7).
Пред нас стоят хиляди възможности да бъдем полезни и да вършим добро. Често се оплакваме от оскъдните средства, с които разполагаме. Но ако бихме се захванали с искрено усърдие, бихме могли да ги увеличим хилядократно. Сребролюбието и чревоугодничеството са пороците, които пречат на добротворството.
“Събирайте остатъците от хляба, за да не се прахоса нищо”
Колко средства се дават за неща, които са само идоли, неща, ангажиращи време, мисли и сили, които биха могли да бъдат посветени на по-висши цели! Колко пари се прахосват за великолепни къщи и автомобили, за задоволяващи самолюбието удоволствия, за скъпа и нездравословна храна и за какви ли не вредни прищевки! Колко способности се пропиляват за напълно безполезни приумици! Мнозина, наричащи себе си християни, харчат за безполезни и дори за вредни неща много повече, отколкото дават за спасението на души от изкусителя.
Други, които също претендират, че са християни, хвърлят луди пари за тоалети и не им остава нищо за нуждите на другите. Смятат, че трябва да са окичени със скъпоценни украшения, да са облечени със скъпи дрехи, без да се съобразяват, че заобикалящите ги не могат да си купят и най-скромно облекло.
Сестри мои, ако съобразявахте своя начин на обличане с библейските нареждания, бихте имали в изобилие с какво да помагате на вашите по-бедни сестри. Бихте имали не само средства, но и време; а често това е най-нужното. Има много хора, на които бихте могли да помогнете със съветите и способностите си. Показвайте им как да се обличат ­ простичко и с вкус. Някои жени не се осмеляват да посещават Божия дом, защото техните неугледни и неподходящи дрехи са в ярък контраст с облеклото на останалите. Много чувствителни души изпитват неудобство поради този контраст. А мнозина стигат и дотам, че се усъмняват в истинността на религията и се настройват срещу евангелието.
Христос ни заповядва: “Съберете останалите къшеи, за да не пропадне нищо!” Докато всеки ден хиляди умират от глад, от кръвопролития, от пожари и други бедствия, всеки, който обича ближния си, трябва да внимава да не се прахосва нищо, да не се харчи без нужда нищо, с което би могло да се помогне на някое човешко същество.
Грешно е да прахосваме времето и мислите си. Всеки момент, който посвещаваме на собственото “аз”, е изгубен. Ако ценяхме и правилно използвахме мига, щяхме да имаме време за всичко необходимо за самите нас и за света. В харченето на пари, в използването на времето, силите и случаите нека всеки християнин да търси ръководство от Бога. “Но ако някому от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога, Който дава на всички щедро, без да укорява, и ще му се даде” (Яков 1:5).
“Давайте и ще ви се дава”
“Давайте назаем, без да очаквате да приемете назад; и наградата ви ще бъде голяма, и ще бъдете чеда на Всевишния, защото Той е благ към неблагодарните и злите” (Лука 6:35).
“Който дава на сиромасите, няма да изпадне в немотия, а който закрива очите си от тях, ще има много клетви” (Пр. 28:27).
“Давайте и ще ви се дава ­ добра мярка, натъпкана, стърсена, препълнена ще ви дават в пазухата” (Лука 6:38).