Библейски биографии – 85 – Съкровищница от свидетелства Том 1 – Елена Вайт (Елън Уайт)

Записаните в Библията биографии са достоверни истории за живота на истински личности. От Адам до времето на апостолите ние разполагаме с достоверен доклад за онова, което действително се е случило и за истинския духовен опит на реално съществуващи характери. Мнозина се учудват защо боговдъхновената истина трябва да предава толкова много факти от живота на добри мъже, които хвърлят сянка върху техния морал. Неверниците се хващат за тези грехове с голямо задоволство и ги осмиват. Боговдъхновените писатели не са желаели да свидетелстват лъжи само и само за да запазят страниците на боговдъхновената история неопетнени от човешките слабости и грешки. Те са пишели, както им е било внушено от Святия Дух, без самите да имат контрол над това. Записвали са буквалната истина, разкривали са факти, които ограниченият човешки ум не може напълно да разбере. Едно от най-добрите доказателства за достоверността на Писанията се състои в това, че истината не е лакирана и греховете на главните личности, описани в нея, не са скрити. Мнозина ще се опитват да докажат, че не е кой знае колко трудно да се разказва за случилото се в един обикновен живот. Доказан факт е, че не е възможно човек да предаде безпристрастно историята за живота на свой съвременник. Почти толкова трудно е да разкажем, без да се отклоним от точната истина, и историята на личност или народ, с чийто живот сме запознати. Човешкият ум е склонен толкова много да се подчинява на предразсъдъци, че е почти невъзможно да се отнесем безпристрастно към даден въпрос. Или грешките на описваната личност ще изпъкнат ясно и определено, или добродетелите му ще сияят с незасенчен блясък според това, дали писателят има някакъв предразсъдък по отношение на него. Колкото и безпристрастен да се стреми да бъде историкът, всички критици би трябвало да се съгласят, че това е изключително трудно. Божественото помазване, освободено от слабостта на човешкото естество, разказва голямата, но проста и неподправена истина. Колко много биографии са били написани за безупречни християни, които във всекидневния си живот и в църковните си отношения са светели с примера на непорочна набожност. Нито едно петно не засенчва красотата на тяхната святост, нито една грешка не е записана, за да ни напомня, че и те са от пръст и са подвластни на обикновените човешки изкушения. Но ако боговдъхновено перо бе записало историята на живота им, колко различна щеше да бъде тя. Щяха да бъдат разкрити човешките слабости и битките със себелюбието, фанатизма, гордостта, скритите грехове, може би и непрестанната борба между плътта и духа. Дори и в страниците на интимните дневници авторът не записва греховните си дела. Понякога стълкновенията със злото са записани, но най-вече след като е победило. Възможно е обаче да съдържат точен доклад за благородни подбуди и за дела, достойни за похвала, когато писателят възнамерява честно да води достоверен дневник на живота си. За човека е почти невъзможно да разкрива своите грешки, знаейки, че неговите откровения биха могли да попаднат в ръцете на познати и приятели.
Ако нашата добра Библия бе написана от небоговдъхновени личности, тя щеше да изглежда по съвсем друг начин и би била една обезкуражителна книга за грешни смъртни същества, които се борят с естествените си слабости и с изкушенията на един хитър враг. Но сега ние разполагаме с един достоверен доклад за религиозния опит на реалните личности в библейската история. Мъжете, на които Бог даде привилегии и повери големи отговорности, понякога бяха побеждавани от изкушения и извършваха грехове точно така, както и ние днес се борим, колебаем и често пъти грешим. Много насърчително за нашето склонно към обезкуражение сърце е да знаем, че с Божията благодат те можеха да спечелят нова победа, отново да се изправят и да възтържествуват над лошите си наклонности. Когато си припомняме за всичко това, сме готови да подновим борбата.

Опитността на Израил – предупреждение за нас
Негодуванието на древния Израил, бунтарското му недоволство, величествените чудеса, извършени за него, и наказанието заради идолопоклонството и неблагодарността му са записани за наша полза. Примерът на древния Божи народ е даден като предупреждение за Божия народ днес, за да може да се освободи от неверието и да избегне Господния гняв. Ако святите писания не отразяваха грешките на евреите и изброяваха единствено добродетелите им, историята на техния живот нямаше да може да ни предаде урок, на който ни учи сега.
Неверниците и обичащите греха оправдават престъпленията си, като цитират беззаконията на мъже, които в старо време Бог беше удостоил с авторитет. Те твърдят, че щом тези святи мъже са се поддавали на изкушенията и са извършвали грехове, то никак не е чудно, че те също се провиняват, правейки зло. Намекват, че в края на краищата не са чак толкова лоши, имайки предвид такива всеизвестни примери на нечестие.
Принципите на справедливостта изискват вярно предаване на фактите в полза на всички, които щяха да прочетат Святото писание. Тук ние различаваме доказателствата за Божествената мъдрост. От нас се иска да бъдем послушни на Божия закон, но ние биваме наставлявани не само относно наказанието заради непослушанието. Заради нашата поука и предупреждение е разказана и историята на Адам и Ева в рая, а така също и тъжните резултати от тяхното непослушание на Божиите заповеди. Докладът е пълен и ясен.
Даденият на човека закон в Едем е записан заедно с предвиденото наказание в случай на непослушание. Следва историята за изкушението, грехопадението и проклятието, сполетяло нашите съгрешили родители. Примерът за тях ни е даден като предупреждение срещу непослушанието, за да бъдем сигурни, че заплатата на греха е смърт, че Божията отплащаща справедливост не намалява никога и Бог изисква от Своите създания строго да зачитат заповедите. Когато законът бе провъзгласен на Синай, бе определено ясно и следващото го наказание, а така също и отплатата. Потвърждаващите този факт случаи са записани съвсем ясно.
Вдъхновеното перо, вярно на своята цел, ни разказва за греховете, които бяха победили Ной, Лот, Мойсей, Авраам, Давид и Соломон. Дори силният дух на Илия бе изкушен по време на неговото ужасно изпитание. Непослушанието на Йона и идолопоклонството на Израил са също точно записани. Отричането на Петър от Христос, острата препирня между Павел и Варнава, недостатъците и несъвършенствата на апостолите и пророците – всичко това е оголено и разкрито от Святия Дух, който повдига булото от човешкото сърце. Пред нас стои животът на вярващите с всичките им грешки и незрели постъпки, записани да служат за урок на идващите след тях поколения. Ако бяха без слабости, те щяха да бъдат нещо повече от хора и ние с грешните си натури щяхме да се обезсърчим, че едва ли някога ще достигнем това съвършенство. Когато обаче разбираме как са се ободрявали отново и са побеждавали чрез Божията благодат, се насърчаваме и се учим да преодоляваме пречките, поставени от изроденото ни естество.
Бог винаги е бил верен, когато наказваше престъплението. Той изпращаше пророците Си да предупреждават виновните, да порицават греховете им, да произнасят присъда над тях. Който пита защо Святото слово представя толкова ясно греховете на Божия народ, давайки повод на подигравателите да осмиват, а светиите да скърбят, добре е да разбере, че всичко там е написано за наша поука, за да избегнем грешките и да подражаваме единствено на праведността на служилите на Господа.
Нуждаем се точно от такива уроци, каквито Библията ни дава, защото заедно с греха е описано и наказанието. Скръбта и покаянието на виновните и воплите на болната от греха душа идват до нас от миналото и ни нашепват, че човекът и тогава, и сега се нуждае от прощаващата Божия благодат. Това е едно доказателство, че макар и да наказва престъплението, Бог в същото време се смилява над грешника и му прощава.
В провидението Си Господ е намерил за нужно да поучава и да предупреждава народа Си по различни начини. Чрез пряка заповед, чрез Святото писания и чрез Духа на пророчеството Той ни е разкрил волята Си. Моята отговорност е била да разкривам ясно грешките и заблудите на Божия народ. Тъй като греховете на известни личности са били открити, това все още не е доказателство, че тези хора са били по-лоши в очите на Бога от много други, чиито недостатъци са останали скрити. Беше ми показано, че не е моя работа да избирам делото си, а да се подчинявам смирено на Божията воля. Грешките и злините на изповядващите се за християни са записани за поука на склонните към същите изкушения. Опитът на един служи като предупредителна светлина за други, подобно на фар, поставен върху опасни скали.
По този начин биват разкрити примките и хитростите на Сатана, а също и необходимостта от усъвършенстване на християнския характер и средствата, чрез които това може да бъде постигнато. Така Бог посочва необходимото, за да имаме Неговото благословение. Много хора са склонни към бунтуване, щом бъдат упрекнати в по-особен грях. Духът на това поколение е: „Говорете ни ласкателно“ (Исая 30:10). Духът на пророчеството говори само истината. Нечестие изобилства, а любовта на мнозина, които изповядват, че следват Христос, охладнява. Те са слепи за лошотията на собственото си сърце и не чувстват слабостта и безпомощното си състояние. В милостта Си Бог повдига завесата и им показва, че зад нея има едно скрито око, което различава прикритата им вина и подбудите на действията им.
Греховете на популярните църкви са варосани. Много от членовете се отдават на най-ниски пороци и са потънали в нечестие. Вавилон е паднал и се е превърнал в свърталище на всякаква омразна и нечиста птица. Най-възмутителните грехове на света намират подслон в клоаката на християнството. Мнозина провъзгласяват премахването на Божия закон и съвсем естествено е животът им да съответства на вярата им. Щом няма закон, няма и престъпване на закона и следователно няма грях, тъй като грехът е престъпването на закона.
Плътският ум е във вражда с Бога и се бунтува срещу Неговата воля. Само веднъж да отхвърли игото на послушанието, и несъзнателно ще се подхлъзне в беззаконието на престъплението. Нечестието изобилства сред онези, които говорят надуто за чистота и съвършена религиозна свобода. Поведението им е омразно на Бога, самите те са съработници на противника на душите. Светлината на ясната истина е скрита от очите им и за тях красотата на светостта е като сянка.
Учудващо е да се види на какви слаби основи мнозина изграждат надеждите си за небето! Те ругаят закона на Безкрайния, сякаш искат да извикат Бога на дуел и да обезценят Словото Му. Дори Сатана с познанието си на Божествения закон не смее да произнесе такива речи, каквито някои мразещи закона проповедници произнасят от амвона, макар че се радва на богохулството им. Беше ми показано какво представлява човекът без познанието на Божията воля. Престъпление и нечестие препълват мярката на такъв живот. Как се променя сърцето, когато Божият дух му разкрие пълното значение на закона! Като Валтасар той чете съвсем разбираемо написаното от ръката на Всемогъщия и убеждение завладява душата му. Гръмотевиците на Божието слово го изваждат от летаргията и той вика за милост в името на Исус, а тази смирена молба Бог винаги приема с готовност. Той никога не изоставя каещия се, без да го утеши. Господ е намерил за необходимо да ми даде една представа за нуждите и грешките на Неговия народ. Макар че ми е било трудно, аз вярно съм представяла пред нарушителите грешките им и начините, по които те могат да ги излекуват чрез внушенията на Божия дух. В много случаи това е изправяло срещу мене онези, за които съм работила и страдала. Но не е било в състояние да ме отклони от възложеното ми дело. Бог е определил моята отговорност и аз съм изпълнявала поставяните пред мене Божествени задължения, подкрепяна от поддържащата сила на Бога. Така Божият дух е произнасял предупреждения и съдби, но без да лишава от сладкото обещание за милост.
Ако можеше да оцени отношението на Бога към него и да приеме поученията Му, Божият народ със сигурност щеше да намери правата пътека за нозете си и светлина, която да го води през мрака и обезкуражението. Давид се научи на мъдрост от отношението на Бога към него и сведе глава смирено под наказанието на Всевишния. Вярното описание от пророк Натан на истинското му състояние помогна на Давид да опознае греховете си и да ги премахне. Той прие съвета послушно и се покори пред Бога (Пс. 19:7).

Няма място за отчаяние
Покайващите се грешници нямат причина да се отчайват за това, че престъпленията им са били напомняни и са били предупредени за опасността, в която са. Усилията за тях показват колко много Бог ги обича и колко много желае да ги спаси. Те трябва само да последват волята Му, за да наследят вечния живот. Бог представя греховете на своите чада пред тях, за да могат и те да ги видят в цялото им безобразие и в светлината на Божествената истина. Тогава техен дълг е да ги премахнат завинаги.
Днес Бог е толкова мощен да спасява, както беше и в дните на патриарсите, на Давид, на пророците и на апостолите. Множеството случаи, описани в святата история, когато Той е освобождавал народа си от нечестието му, трябва да направят християните в наше време жадни за Божествените наставления и ревностни в усъвършенстването на характера, който ще издържи най-внимателна проверка по време на съда.
Библейската история изпълва отслабналото сърце с надеждата за Божията милост. Не е нужно да се отчайваме, след като виждаме, че и други са се борили с обезкуражения като нашите, падали са в изкушения, както ние, и въпреки това са се изправяли и са били благословени от Бога. Думите на Божието вдъхновение утешават и ободряват грешащите души. Въпреки че патриарсите и пророците бяха подвластни на човешки слабости, те с вяра успяха да си осигурят един добър доклад, като се сражаваха в своите битки със сила от Господа и побеждаваха славно. Така и ние можем да се уповаваме на заслугите на изкупителната жертва и да станем победители в името на Исус. Човешкото естество не се е променило от времето на Адам до днес и Божията любов е несравнима през всички векове.