И стари и млади занемаряват Библията. Не я правят предмет на изучаване, ръководно правило в живота си. Особено немарливи са младежите. Повечето от тях намират време да четат други книги, а книгата, която посочва пътя към вечния живот, не се изучава всеки ден. С внимание се четат празни истории, докато Библията се пренебрегва. Тя е нашият водач към по-възвишен и по-свят живот. Младежите биха я оценили като за най-интересната книга, която някога са чели, ако въображението им не бе изкривено от четенето на измислени истории.
Младите умове не успяват да стигнат до най-благородното си развитие, пренебрегвайки най-висшия източник на мъдрост – Божието слово. Че сме в Божия свят, в присъствието на Твореца; че сме направени по Негово подобие; че Той бди над нас, че ни обича и наблюдава – това са чудни сюжети за размисъл и те водят ума към по-широка и по-възвишена мисъл. Който отваря ума и сърцето си за размишляване върху подобни теми, никога няма да бъде задоволен с незначителни, чувствени теми.
Едва ли може да бъде оценена важността от търсене на цялостно познание на Писанието. Дадени “по Божие вдъхновение”, способни да ни направят “мъдри за спасение”, правещи Божия човек “съвършено приготвен за всяко добро дело” (2 Тим. 3:15-17), Писанията – Библията с най-голямо право могат да претендират за нашето почтително внимание. Не трябва да се задоволяваме с повърхностно познание, но да се стремим да научим пълното значение на истината, да пием дълбоко от извора на светите слова (“Съвети до учители, родители и учещи”, стр. 138,139).

Описание на греха
Книги с чувствени сюжети, отпечатвани и разпространявани за печелене на пари, по-добре никога да не се четат от младежите. Сатанинско обаяние се съдържа в тези книги. Угнетяващият сърцето разказ за престъпления и зверства има омайваща сила, възбуждайки читателите да помислят какво могат да направят, за да бъдат забелязани дори и чрез най-лоши постъпки. Безобразията, жестокостите, разпуснатите и неморални постъпки описани в някои от строго историческите трудове, са действали върху много умове като квас, водейки до извършване на подобни дела.
Книги, които разказват за сатанинските постъпки на човешките същества, дават публичност на злото. Тези ужасни подробности не трябва да се изживяват и нито един, който вярва в истината за Бога, не трябва да действа като съучастник в увековечаване на спомена за тях. Когато умът бива хранен и стимулиран чрез такава извратена храна, мислите стават нечисти и плътски (“Съвети до учители, родители и учещи”, стр. 133,134).