БОГ ИМА ЖЕЛАНИЕ-ГЛАВА ВТОРА-ТВЪРДЕ ЗАЕТ, ЗА ДА НЕ СЕ МОЛИШ-БИЛ ХАЙБЕЛС

БОГ ИМА ЖЕЛАНИЕ.
Бог е много зает с подържането на Космоса, така че Той не желае да се занимава с моите дребни проблеми.
Бог би помислил, че съм егоист, ако се молех за моите лични нужди. Ако наистина Го обичам, ще поставя себе си на последно място.
Аз знам, че „стадото на хиляда хълма“ принадлежи на Бога, но това е само образна реч. Той не се занимава с грижи за мен и аз няма да го моля да го прави.
Правили ли сте някога изявление като тези? Ако да, вие не сте сам, но вие трагично се заблуждавате. Тези изявления са до едно основани на лъжа, идваща от самия пъкъл – лъжата, че Бог не се грижи за Своите деца.
Исус разказа на учениците Си една история с цел да им помогне да разберат, какво чувства Бог във връзка с нашите молитви. За нещастие, мнозина неправилно разбират тази история. В действителност някои християни мислят,че тя означава тъкмо обратното на това което Исус е искал да каже.
Случката е записана в Лука 18:2-5:
„В някой си град имаше един съдия, който от Бога се не боеше и човека не зачиташе. В същия град имаше и една вдовица, която дохождаше при него и му казваше: ‘Отдай ми правото спрямо противника ми’. Но той за известно време не искаше. А после си каза: ‘При все че от Бога не се боя и човеците не зачитам, пак понеже тази вдовица ми досажда, ще й отдам правото, да не би да ме измори с безкрайното си идване.'“

ОТЧАЯНАТА ВДОВИЦА
Главният характер в историята е една вдовица. Разбира са, положението на една вдовица никога не е било лесно. Все пак, днес в Съединените Щати вдовството обикновено не е така безнадеждно положение, както някога в близкия изток, преди две хиляди години. В нашата култура вдовиците могат да бъдат богати. Те могат да заемат влиятелни положения. И въпреки, че много вдовици се изправят пред остри финансови проблеми, те поне имат достъп до работа, до училище и могат да притежават собствености.
Когато Исус разказа тази история, положението е било съвсем различно. Обикновено една вдовица е нямала образование, работа, пари, нито собствености, нито сила, нито социален статус. Ако е имала син, баща или братовчед, които биха се погрижили за нея, тя би могла да оцелее. Ако ли не, тя би могла да стане просякиня – в първия век равнозначно на уличница, която проси. Тя би била социално отритната.
В случката, която Исус разказва, тя имала някакъв противник. Някакъв неназован местен лош човек я тормозел. Може би, тази личност я е тероризирала физически; или злият човек е задържал, открадвал средствата, необходими за издръжката й.
Какъвто и да е случаят, противникът й е печелил, а тя е губила. Вдовицата нямала никакъв надежден начин да се защити, нямала близки и роднини, които да видят тежкото й положение и й се притекат на помощ. Нямало и никаква правителствена организация, която да й подаде ръка. Тя имала само един шанс да се освободи от този зъл човек: могла е да отива при един местен съдия и да пледира за делото си, като се е осланяла изцяло на неговата милост. И точно това решила да направи.

НЕПРАВЕДНИЯТ СЪДИЯ
Следва вторият характер: съдията. Исус го обрисува с две ясни изявления: той не се боеше от Бога и не зачиташе другите човешки същества.
Без страх Божий, този съдия нямаше никакво чувство за отговорност. Той не зачиташе Божието Слово, неговата мъдрост или неговата правда. Той не се безпокоеше, че в един бъдещ ден на равносметка ще трябва да отговаря за решенията си. Вследствие на това, той си изработи своя собствена правда, присъждайки това, което допадаше на въображението му. Като лишено от контрол оръдие, той стреляше произволно по собствено желание.
Не зачитайки другите хора, този съдия не се интересуваше, какво е влиянието на решенията му върху онези, които очакваха правосъдие в неговата съдебна зала. Тъй като хората нямаха значение за него, той се чувстваше свободен да ги използва и онеправдава. Той не виждаше в тяхно лице братя и сестри,но проблеми, прекъсвания, главоболия, кавги. Неговото разрешително за действие имаше девизът: ОТХВЪРЛЯЙ.
И този съдия беше последният шанс на вдовицата.
Това ви довежда до желанието да й кажете: „Не си губи времето в ходене до съда. Съдията вероятно е в съюз с твоя противник. Той ще ти се изсмее в лицето и ще те изхвърли на улицата.“ И разбира се,той точно така направи- но историята не свършва с неговото отхвърляне на случая.

ПРАВО ПРИДОБИТО ЧРЕЗ НАСТОЙЧИВОСТ
Наранена и потресена от поведението на съдията, вдовицата концентрира всичките си умствени сили и преразгледа положението си още веднъж. С мрачна решителност тя си каза: „Аз нямам никаква друга възможност. Този съдия е единствената ми надежда. Трябва по някакъв начин да го накарам да ме защити.“
Но как би могла да го направи? Няма по-висш съд, който да изслуша каузата й. Без всякакви пари, тя не би могла дори да подкупи съдията. „Знам, какво ще направя“, си каза тя изведнъж. „Ще го отегчавам. На всяка стъпка ще го преследвам плътно и винаги ще бъда пред лицето му. Ще го преследвам у дома, ще го преследвам на работа. Ще бъда по следите му когато пътува. Ще прилепна до него както самата му дреха докато най-после ми окаже защита или ме хвърли в затвора и убие“.
Това е което и направи – и то много успешно! Тя отегчаваше душата на съдията, докато един ден той вдигна прозореца на своя офис и извика: „Не издържам повече! Нека някой реши проблема на тази вдовица. Не ме е грижа какво ще струва. Само да свърши. Тя ме подлудява.“
Щастливият завършек на тази история е че неправедният, незаинтересован съдия в края на краищата отдаде правото на тази вдовица спрямо нейния противник. Направи го, макар и не от добро сърце, но поради изключителната способност на тази жена да го отегчава с настойчивостта си.

ЕДНО СЪВЪРШЕНО ПОГРЕШНО ТЪЛКУВАНИЕ
Лука ни казва, че Исус е разказал тази случка, за да покаже на учениците Си, как „винаги трябва да се молят и да не отпадат“ (ст. 1). Много читатели, когато стигнат до това място в случката, правят ужасна грешка в тълкуването й. Разглеждайки я като алегория, те я възприемат по следния начин:
Ние, човеците сме като вдовицата. Обеднели, безсилни, без връзки и положение, ние сме неспособни да се справим сами с проблемите си и чувстваме, че няма към кого да се обърнем.
А Бог, в такъв случай, трябва да е като неправедния съдия, продължават заблудените читатели. Той не се интересува истински от положението ни. Та нали Той трябва да ръководи един Всемир, да подържа в хармония ангелския свят, да настройва арфите им. Най-добре е да не Го безпокоим, освен ако това е наистина важно.
Ако сме в безизходица, тогава винаги можем да направим това, което вдовицата направи: можем да Го отегчаваме с настойчивостта си. Да удряме по небесните врати. Да прекарваме часове на коленете си. Да накараме приятелите си също да Го отегчават. Рано или по-късно, може така да го изморим, че да изтръгнем някое благословение от здраво стиснатия му юмрук. Евентуално, Той може да извика: „Не издържам повече – нека някой уреди този проблем!“
Изглежда ли ви правдиво това тълкувание? Надявам се че не. Но колко често аз разговарям с хора, които изглежда да мислят, че Бог е точно като онзи съдия! Те са абсолютно убедени, че най-голямото предизвикателство свързано с молитвата е намиране изгубения ключ, който по някакъв начин ще отвори съкровищницата на благословенията, която Бог по някаква причина предпочита да държи затворена.
Уморявам се да чета заглавия, които обещават да разкрият тайната на преодоляване Божието нежелание, да открият малко известният начин на принудителното ни проникване в Божието присъствие. Моля ви, моля ви, никога не мислете за Бога по този начин! Исус никога не е имал намерението тази история да намеква, че Бог е като онзи коравосърдечен съдия.

НАШИЯТ ОТЗИВЧИВ БОГ
Тогава, какво означава случката? Сам Исус я разтълкува веднага след като я разказа. Чухте как реагира неправедният съдия, каза Той; сега вижте Божият начин. „Бог не ще ли отдаде правото на Своите избрани, които викат към Него ден и нощ, ако и да забавя отговора Си? Казвам ви, че ще им отдаде правото скоро“ (ст. 7,8).
Според Исус, тази история не е алегория, където елементи от историята представляват истини вън от нея. Напротив, тя е притча – една кратка случка с озадачаващ аспект, която кара слушателите да мислят. Точно тази притча е урок, даден чрез противоположности. Забележете контрастите.
Първо, ние не сме като вдовицата. В същност, ние сме съвършено противоположни на нея. Тя беше бедна, лишена от сила, забравена и изоставена. Нямаше никаква връзка със съдията. За него тя беше само още една точка върху списъка му с предстоящи за свършване неща. Но ние не сме изоставени; ние сме Божиите осиновени синове и дъщери, братя и сестри на Исус. Ние сме в Божието семейство и имаме значение за Него. Така че, не се промъквайте на пръсти в Божието присъствие, опитвайки се да намерите тайната за привличане Неговото внимание. Просто кажете: „Здравей, Татко“ и знайте, че Той обича да слуша гласа ви.
Второ, нашият любящ небесен Баща съвсем не прилича на съдията в Исусовата история! Съдията беше покварен, неправеден, нечестен, непочтителен, незаинтересован и презает с лични неща. Като пълна противоположност на него, нашият Бог е праведен и справедлив, свят и нежен, отзивчив и благоразположен.
Псалмистът казва, „Вкусете и вижте, че Господ е благ“ (Псалм 34:8). Не мислете, че трябва да изнамерите начин да изтръгнете някое благословение от Него, някак да го надхитрите да се откаже от нещо, което би задържал за себе си. Божието слово казва, че Бог обича да дава благословения на децата Си. Това е Неговата природа; То е същността Му, това, което Той сам е – един даващ Бог, един благославящ Бог, един насърчаващ Бог, един хранещ Бог, един изпълващ със сила Бог, един любящ Бог.

ИЗОБИЛНИ БЛАГОСЛОВЕНИЯ
Една от най-добре осветляващите в теологично отношение опитности, които съм имал се случи когато купих на моя син един велосипед BMX. Той мислеше, че е развълнуван – и наистина беше! Но като го гледах да кара нагоре надолу по пътя в онзи първи ден, аз се прибрах у дома със сълзи на очите си. Казах на жена си: „Лини, ако този велосипед беше струвал и петстотин долара, пак си заслужаваше. Никога не съм изпитвал толкова радост от даване нещо някому!“ Почувствах се като наперен пуяк като го гледах как язди велосипеда, с очи широко отворени от вълнение. Точно тогава и там аз започнах да замислям да му купя един Харли един ден – и една кола!
В течение на годините съм слушал родители да се оплакват, „Имам деца, които кандидатстват в колеж и по някакъв начин ще трябва да плащам парите.“ Може би те не мислят сериозно, когато говорят по този начин. Аз лично съм изпитвал голяма радост да дам на моите деца колежно образование. Жертвите, които Лини и аз сме направили не могат да се сравнят с растежа и развитието които виждаме в живота на нашите деца.
Не беше необходимо да чета книги за да придобия тези чувства. Аз съм просто луд да давам неща на моите деца. И достигам до разбирането, че Бог изпитва голяма радост да дава дарове и сила на чадата Си.
Библията учи, че ние служим на един Бог, Който просто търси удобни случаи за да излее благословенията си върху нас. То е като да ни казва: „Колко струват моите дарове, ако нямам някого с когото да ги споделя? Дайте ми само една разумна степен на сътрудничество и Аз ще излея благословенията Си върху вас.“ Тази тема се появява многократно в Библията.
Левит 26:3-6 ни казва:
„Ако ходите по повеленията Ми и пазите заповедите ми и ги вършите, тогава ще ви давам дъждовете на времето им и земята ще даде плодовете си и полските дървета ще дадат плода си. Вършитбата ви ще трае до гроздобер и гроздоберът ще трае до сеитба; и ще ядете хляба си до насита и ще живеете безопасно в земята си.“
Второзаконие 28:2-6,12 казва:
„И всички тия благословения ще дойдат на тебе и ще почиват на тебе, ако слушаш гласа на Господа твоя Бог. Благословен ще бъдеш в града и благословен ще бъдеш на полето. Благословен ще бъде плодът на утробата ти, плодът на земята ти и плодът от добитъка ти, рожбите от говедата ти и малките от овците ти; благословен кошът ти и нощтвата ти. Благословен ще бъдеш при влизането си и благословен ще бъдеш при излизането си. Господ ще направи да бъдат поразявани пред тебе неприятелите, които се повдигат против тебе… Господ ще ти отвори доброто си съкровище, за да дава дъжд на земята ти на времето му и да благославя всичките дела на ръцете ти; и ти ще заемаш на много народи, а няма да вземаш на заем.“
Думите на пророк Натан към цар Давид, веднага след като призна прелюбодейството си с Витсавее, са особено силни:
„Това е което ГОСПОД Израйлевия Бог казва: ‘Аз те помазах цар над Израил и те избавих от ръката на Саула… Дадох ти домът на Израил и Юда. И ако всичко това би било малко, бих ти дал и още. Защо презря ти Словото на Господа като извърши онова, което е зло в очите му?'“ (2 Царе 12:7-9).
С други думи: „Давиде, Аз имах всякакви видове благосклонност, благословения, дарове сила, които щях да излея в живота ти. Защо обърка нещата?“

ЕДНО БОГАТО НАСЛЕДСТВО
Навред в Стария завет откриваме темата, че Бог е готов и желаещ да споделя Своите съкровища с народа Си. В Новият завет тази истина е разширена и направена дори по скъпоценна. Там научаваме, че сме приети като синове и дъщери на Бога и заедно с Исус Христос сме станали наследници на Неговото славно царство.
Исус ни научи да наричаме Бога Отец или Татко. Най-често повтаряната молитва в християнската църква започва с думите: „Отче наш…“ С любов Бог „ни предопредели да бъдем приети като Негови синове чрез Исус Христос“ (Ефесяни 1:5); „не си вече слуга, но дете, а вследствие на това и наследник, чрез Бога“ (Галатяни 4:7).
В Римляни 8:16,17 Павел писа: „Сам Духът свидетелства с нашия дух, че сме Божии деца. А ако сме деца, то сме и наследници – наследници на Бога и сънаследници с Христа, ако участваме в страданията Му за да участваме и в славата Му.“
Какво фантастично обещание! Бог ще ни обгради с благословения защото ни е приел като синове и дъщери! Като Божии деца и законни наследници, ние притежаваме света и Универса! Трябва ли въобще да се страхуваме да кажем на нашия Баща нуждите си?

ЩЕДРИ БАЩИ
Аз имах достъп до всички притежания на моя баща, веднага след като станах способен да се разпореждам с тях правилно. Едно от любимите му притежания беше една четиридесет и пет футова платноходка. Когато бях в осми, клас баща ми ще ми каже: „Защо не вземеш един от другарите си, да пропътувате на автостоп до Саут Хевън и изкарате лодката?“ След като брат ми и аз имахме свои свидетелства за правоуправление, той проявяваше същата щедрост и спрямо колата. Ако си купуваше нова кола, първото нещо, което правеше като се върне у дома беше да даде на всеки от нас по един комплект ключове и да каже, „На, направи едно кръгче. Ако ти се налага да я ползваш някой ден, давай!“
Повечето бащи обичат да проявяват щедрост към своите деца. Исус разбираше това и по тази причина използваше бащите като пример да обясни Божията щедрост.
„Кой от вас ако синът му поиска хляб, ще му даде камък? Или ако му поиска риба, ще му даде змия? Ако вие, които сте зли, знаете да давете добри дарове на децата си, колко повече небесният ви Отец ще даде добро даване на тези, които просят от Него!“ (Матей 7:9-11).
Виждате ли картината, която рисува Исус? Синът е бил вън на полето и работил през целия ден. Но по времето когато се прибира у дома той е изгладнял. Семейството е наредено около трапезата и на нея се донасят чинии с топла, вкусна храна. Можете ли да си представите един такъв баща, който ще тикне в ръцете на едно момче парче скала и ще му каже: „На, огризи го“? Или още по-лошо – един, който ще сложи в ръцете му разгневена змия? Никой от бащите на този свят не е съвършен; ние всички сме опетнени от греха. При все това, всички ще признаем това за жестоко. Добрите бащи искат да дават добри дарове на своите деца – колко повече нашият небесен Баща!

УДОВОЛСТВИЕТО НА НАШИЯ БАЩА
По известни причини, все пак, повечето от нас срещат затруднение в приемането на даровете, които Бог ни дава. В миналото, когато Бог ме благославяше с особен дял от Духа Си, някое материално притежание, което желаех или една нова сърдечна връзка, ясно мога да си спомня, че съм имал следното чувство: Бог трябва да е объркал конците. Защо ще прави това за мен? В действителност, като че ли бях виновен за щастието си, като бях придобил по някакъв начин нещо, което Бог в същност не желаеше да имам.
Аз се уча да имам повече доверие в Бога. Ако несъвършените бащи обичат да дават благословения на своите деца, представете си, как нашият небесен Баща ще изпитва удоволствие да дава добри дарове на нас, обичните Му деца.
Хвърлете отново поглед върху изявленията в началото на тази глава, изявления които всички сме правили в един или друг случай. Помислете, колко брутално биха звучали, ако представляваха отношението на един земен баща:
Зает съм в офиса. Не искам да слушам за твоя изгубен велосипед или нечестния ти учител.
Не ме занимавай с личните си нужди. Ще се грижа за всеки друг, но не и за теб. Ако наистина ме обичаш, ще преживееш и само с хляб и вода.
Разбира се, че съм богат, но няма причина да давам нещо и на теб. Изчезвай!
Добрите бащи не говорят по този начин. Добрите бащи са като моя баща. Той беше зает човек и пътуваше по целия свят. Когато беше в офиса си, беше трудно да се премине през телефонния номератор и няколкото секретари. Затова той даде на няколко избрани свои близки партньори, на жена си – и на нас децата – частния си телефонен номер. Знаехме, че независимо колко зает е, можехме да му се обадим по всяко време и да се свържем с него.
Аз също имам личен телефон, който звъни на самото ми бюро. Дал съм номера си на малцина колеги за непредвидени спешни случаи, дал съм го и на съпругата и децата си. Казал съм на децата си, че могат да ми позвънят по всяко време и по всяка причина. Повярвайте ми, ничий глас не звучи така сладко в ушите ми както техните. Когато чуя: „Здравей, татко“, преставам да мисля за това, над което умувам. То може да почака. Моите деца имат абсолютно предимство за мен.
Сега вземете това родителско, бащино чувство към родните деца и го повдигнете на божествена степен. Добивате ли представа какво чувства небесният ви Баща към вас? Няма глас, който да звучи в ушите на Бога по-сладко от вашия. Нищо в огромния Космос не може да отклони вниманието Му от предмета на вашите молби.
Има ли нещо, което да ви възпира да ги изложите пред него още сега?

ВЪПРОСИ ЗА РАЗМИШЛЕНИЕ И РАЗИСКВАНЕ
Към Глава 2: БОГ ИМА ЖЕЛАНИЕ
1. Удобство или неудобство чувстваш, когато отиваш при Бога със своите проблеми? Обясни.
2. По какъв начин тълкуванието на Бил Хайбелс на притчата за вдовицата и съдията (Лука 18:2-8) повлиява отношението ти към молитвата?
3. Кои са причините, каращи те да мислиш, че Бог не желае да отговори на молитвите ти?
4. След като си прочел тази глава, кое те кара да мислиш, че Бог е естествено щедър?
5. Кога срещаш затруднение да приемаш Божиите дарове към теб? Защо?
6. Когато мислиш за Божията щедрост, колко често мислите ти се спират на материалните благословения? Защо?
7. Какви паралели можеш да прокараш между Божията щедрост към нас и щедростта на родителите към техните деца?