Църквата е определеното от Бога средство за спасение на хората от
греха. Тя бе организирана да им служи и нейната мисия е да предаде
евангелието на света. Още отначало Божият план е бил църквата Му да
отразява Неговата пълнота и съвършенство. Членовете й, които Той е
призовал от тъмнина в чудната Своя виделина, трябва да изявяват славата
Му. Църквата е хранилище на щедрата Христова благодат. Чрез нея ще
бъдат открити “властите и силите в небесни места” (Еф. 3:10), последната и
пълна проява на Божията любов.
В Писанието са записани многобройни и чудесни обещания за
църквата. “Защото домът Ми ще се нарече молитвен дом на всичките
племена” (Исая 56:7). “Ще направя тях и местата около хълма Си
благословение; и ще изпращам дъжд на времето му; дъжд на благословение
ще бъде… И ще им направя прочуто по плодородие садение; и те няма вече
да гинат от глад в земята, нито ще носят вече хулене от народите. И ще
познаят, че Аз, Господ, техният Бог, съм с тях и че те, Израилевият дом, са
Мои люде, казва Господ Йехова. И вие, човеци, сте Мои овце, овцете на
пасбището Ми, и Аз Съм ваш Бог, казва Господ Йехова” (Езекиил 34:26, 29-
31).
“Вие сте Мои свидетели, казва Господ, и служителят Ми, когото избрах,
за да Ме познаете и да повярвате в Мене, и да разберете, че Съм Аз. Че
преди Мене не е имало Бог и подир Мене няма да има. Аз, Аз съм Господ и
освен Мене няма Спасител. Аз възвестих и спасих, и показах, когато не е
имало между вас чужд Бог; затова вие сте Ми свидетели, казва Господ.” “Аз,
Господ, те призовах в правда и като хвана ръката ти, ще те пазя и ще те
поставя за завет на людете, за светлина на народите, за да отвориш очите
на слепите, да изведеш запрените от затвор и седящите в мрак из
тъмницата” (Исая 43:10-12, 42:6, 7).
“В благоприятно време те послушах и в спасителен ден ти помогнах;
ще те опазя и ще те дам за завет на людете, за да възстановиш земята, за
да ги направиш да завладеят запустелите наследства, като кажеш на
вързаните: Излезте; на ония, които са в тъмнината: Явете се. Те ще пасат
край пътищата и пасбищата им ще бъдат по високите голи височини. Няма да
огладнеят, нито да ожаднеят не ще ги удари нито жега, нито слънце, защото
Оня, Който се смилява за тях, ще ги води и при водни извори ще ги заведе. И
ще обърна всичките Си планини на пътища и друмовете Ми ще се издигнат…”
“Пей, небе, и радвай се, земьо, и запейте планини, защото Господ
утеши людете Си и се смили за наскърбените Си. Но Сион рече: Йехова ме е
оставил и Господ ме е забравил. Може ли жена да забрави сучещото си дете,
та да се не смили за чадото на утробата си? Обаче те, ако и да забравят, Аз
все пак няма да те забравя. Ето, на дланите Си съм те врязал: твоите стени
са винаги пред Мене” (Исая 49:8-16).
Църквата е крепост на Бога, Негов град за прибежище, който Той
поддържа в един въстанал свят. Всяко предателство спрямо църквата е
измяна към Този, Който е изкупил човечеството с кръвта на Своя единороден
Син. Църквата на земята е основана от верни души. Във всеки век Господ е
имал Свои будни стражи, носили вярно свидетелство на поколението, сред
което са живели. Тези стражи са предавали предупредителни вести. И когато
са бивали призовавани да оставят оръжието си, други са подемали делото.
Бог се е свързал с тези свидетели в заветна връзка, съединявайки небесната
църква със земната. Той е изпращал ангелите Си да служат на Неговата
църква и вратите на ада не са надделели над народа Му.
Бог е поддържал църквата Си през вековете на преследвания, борби и
мрак. Нито един облак, за който не е била приготвена от Него, не я е
засенчвал. Нито една противопоставяща се сила, непредвидена от Него, не
се е възпротивявала на делото Му. Всичко се е изпълнявало според
Неговите предсказания. Бог не е изоставил църквата Си, но чрез пророчества
е очертал историята й. Духът Му е вдъхновявал пророците за бъдното.
Всичките Му намерения ще бъдат изпълнени. Никоя зла сила няма да
съкруши закона, свързан с Неговото управление. Истината е вдъхновена и
пазена от Бога. Тя ще възтържествува.
Във времена на духовен мрак Божията църква е била като град,
построен на хълм. В него век след век, поколение след поколение са били
разкривани чистите небесни учения. Външно църквата може да изглежда
слаба и с недостатъци, но тя е единственият обект, който Бог дарява в
особен смисъл с върховното Си внимание. Тя е обект на неговата благодат и
Той се радва да разкрие в нея силата Си да преобразява сърца.
“На какво да оприличим Божието царство – попита Христос, – или с
каква притча да го представим?” (Марко 4:30). Той не можеше да използва за
илюстрация земните царства. В обществото нямаше нещо за сравнение.
Земните царства се управляват чрез физическа сила, но в Христовото
царство е отхвърлена всяха физическа или друга принуда. Това царство
трябва да издига и да облагородява човешкото естество. Божията църква е
светият дом, изпълнен с различни дарби. На нея е даден Светият Дух.
Членовете й трябва да намерят щастието си в щастието на онези, на които
помагат и носят благословение.
Чудно е делото, което Господ възнамерява да извърши чрез църквата,
за да прослави името Си. Картина на това дело е дадена във видението на
Езекиил за реката на изцерението: “Тая вода изтича откъм източната страна,
слиза към полето и се влива в морето; и когато се излее в морето, водата му
ще се изцери. И всяко одушевено, с което морето изобилва, ще живее… А
край реката, по бреговете й от двете й страни, ще растат всякакви видове
дървета за храна, чиито листа няма да вехнат, нито плодът им да оскъдее;
всеки месец ще раждат нов плод по причина, че водата, която ги пои, изтича
из светилището; и плодът им ще бъде за храна, а листът им – за изцеление”
(Езекиил 47:8-12).
Още отначало Бог предаваше благословения на света чрез Своя
народ. За хората от Древния Египет Той направи Йосиф извор на живот –
благочестието му ги запази. Чрез Даниил спаси живота на всички мъдреци
във Вавилон. Тези избавления служат като нагледни уроци. Илюстрират
духовните благословения, които могат да се предложат на света чрез
връзката с Бога, Комуто Йосиф и Даниил служеха. Всеки, в чието сърце
живее Христос, ще изявява любовта Му към света. Той е Божи сътрудник в
благославянето на човечеството. Като получава от Спасителя благодат и я
раздава на другите, през цялото му същество преминава вълната на
духовния живот.
Бог избра израилтяните, за да разкрие характера Си на хората. Той
желаеше те да бъдат като извори за спасение на света. На тях бе поверено
словото на небето, откровението на Божията воля. В ранните дни на Израил
народите в света имаха порочни обичаи и бяха изгубили знанието си за Бога.
Някога те Го познаваха, но “не Го прославиха като Бог, нито Му благодариха,
но извратиха се чрез своите мъдрувания и несмисленото им сърце се
помрачи” (Римл. 1:21). Все пак в милостта Си Бог не ги унищожи. Той си
постави за цел да им даде нова възможност да се запознаят с Него чрез
избрания народ. Жертвената служба учеше, че Христос трябва да бъде
издигнат пред всички народи и които погледнат към Него, ще живеят. Христос
бе основата на еврейската религия. Цялата система от образи и символи
представляваше пророчество за евангелието. В него бяха представени
обещанията за изкуплението.
Израилтяните обаче пренебрегнаха високите си привилегии на Божии
представители. Забравиха Бога и не изпълниха святата си мисия. Даденото
им благословение не донесе благословение за света. Използваха
предимствата си, за да прославят себе си. Изолираха се от народите, за да
се предпазят от изкушенията. Ограниченията, постановени от Бога по
отношение на връзките им с идолопоклонници, целяха да ги предпазят от
езическите обичаи. Но те ги издигнаха като разделяща стена между себе си и
другите народи. Ограбиха Бога в службата, която той изискваше от тях, а
ближните си – от религиозно ръководство и свят пример.
Свещеници и управници се хванаха здраво за церемониите.
Задоволиха се с една законническа религия и затова не можаха да предадат
на други живите небесни истини. Смятаха, че собствената им праведност е
достатъчна и не желаеха да обновят религията си. Добрата воля на Бога към
хората приемаха като собствена заслуга, свързана с добрите им дела.
Вярата, действаща чрез любов и очистваща душата, не можа да намери
място в религията на фарисеите, формирана от церемонии и човешки
учения.
За Израил Бог заяви: “А пък Аз бях те насадил лоза отбрана, семе
съвсем чисто. Тогава ти как си се променила в изродени пръчки на чужда за
Мене лоза?” (Еремия 2:21). “Израил е лоза, която се разпростира и дава
изобилно плод” (Осия 10:1). “И сега, ерусалимски жители и Юдови мъже,
съдете, моля, между Мене и лозето Ми. Що повече бе възможно да се
направи за лозето Ми, което не му направих? Защо тогава, докато очаквах да
роди сладко грозде, то роди диво?” “И сега, ето, ще ви кажа какво ще направя
на лозето Си: ще махна плета му и то ще се похаби; ще разбия оградата му и
то ще се потъпче и ще го запустя, не ще да се подреже, нито прекопае, но ще
произведе глогове и шипки. Ще заповядам още на облаците да не валят
дъжд над него. Защото лозето на Господа на силите е Израилевият дом и
юдовите мъже са садът, който Го зарадва. И Той очакваше от тях
правосъдие, но ето кръвопролитие, правда, но ето вопъл” (Исая 5:3-7). “Не
подкрепихте немощната, нито изцелихте болната, не превързахте ранената,
не докарахте заблудилата се, нито потърсихте изгубената, но с насилие и
строгост властвахте над тях” (Езекиил 34:4).
Еврейските водачи мислеха, че са прекалено мъдри, за да се нуждаят
от поучаване, прекалено праведни, за да се нуждаят от спасение, твърде
високо почитани, за да се нуждаят от Христовата почит. Спасителят се
оттегли от тях и повери на други пренебрегнатите привилегии и дело.
Божията слава трябваше да бъде разкрита и словото Му – предадено.
Христовото царство трябваше да се установи в света. Божието спасение
трябваше да бъде възвестено в градовете на пустинята и учениците бяха
призовани в делото, пропуснато от еврейските водачи.