Примерът на Христос ни показва, че няма никакво друго средство за постигане на победа освен постоянната съпротива на сатанинските атаки. Христос възтържествува над неприятеля на душите, познава неговата мощ, упражнявана над човешката раса, и го победи заради нас. Той ни дава възможност да се ползваме от Неговото надмощие и като ни дава сила да се противопоставяме на сатанинските изкушения, ни помага да съединим нашата слабост с Неговата сила, нашето недостойнство с Неговите заслуги. Подкрепяни от непобедимата Христова сила, ние можем да се съпротивляваме и когато сме най-силно изкушавани, призовавайки Могъщото Му име, и можем да победим, както Той победи (“Знамения на времето”, 4 март 1880 г.)

САТАНА – МОЩЕН ВРАГ
Падналият човек е законен пленник на Сатана. Мисията на Христос бе да го избави от сатанинската власт. Човекът по естество е склонен да следва сатанинските внушения и не може сам да се съпротивлява успешно на такъв страшен враг, освен ако в него не обитава Христос, мощният победител, Който да направлява желанията му и да му дава сила. Единствен Бог може да ограничава силата на Сатана. Лукавият обикаля насам-натам по земята и не отслабва бдението си нито за един-единствен момент – страхува се да не пропусне погубването на някоя душа. Много е важно Божият народ да разбира това, за да избягва примките му.

Сатана маскиран
Сатана подготвя измамите си така, че да не бъде разкрит в последния си поход срещу Божия народ. 2 Кор. 11:14: “И не е чудно, защото сам Сатана се преобразява на светъл ангел.” Докато някои измамени души защитават тезата, че Сатана не съществува, той ги пленява и работи до голяма степен чрез тях. Сатана знае по-добре от Божиите деца, каква власт могат да имат те над него, ако силата им е в Христос.
И най-слабите вярващи в истината, когато смирено помолят мощния Победител за помощ и твърдо се уповават на Него, могат успешно да отблъснат Сатана и цялото му войнство. Лукавият е твърде хитър, за да се явява открито и дръзко с изкушенията си, защото тогава дремещите сили на християнина ще се пробудят и той ще прибегне за помощ при силния и мощен Избавител. Сатана идва незабелязано, маскиран и работи чрез непокорниете чада, които изповядват, че са набожни. Той упражнява до крайност всичките си сили, за да измъчва, изкушава и подвежда Божия народ.
Този, който дръзна да застане пред нашия Господ да Го изкушава и подиграва, който имаше силата да Го вземе на ръце и да Го занесе на крилото на храма и на високата планина, ще упражни в удивителна степен силата си над хората от днешното поколение. А те далеч не са по-мъдри от Господа и са почти невежи, що се отнася до финото измамничество и силата на Сатана.
Лукавият по удивителен начин ще повлияе телата на естествено склонните да вършат неговите заповеди. Той ликува, когато го смятат за измислица. Доставя му удоволствие, когато го осмиват и го представят чрез детски илюстрации или като животно, защото това подхожда на неговите планове. Смятайки го за много низше същество, умовете на хората са напълно неподготвени за неговите хитро съставени планове и той почти винаги успява. Ако силата и коварната му ловкост се разбираха по-добре, човешкият ум би бил подготвен да му се съпротиви с успех.

Битката за всяка душа
Видях зли ангели да се борят за всяка душа и Божии ангели да им се съпротивляват. Битката беше тежка. Злите ангели обграждаха душите, покварявайки атмосферата около тях с отровното си влияние и затъпявайки чувствителността им. Святи ангели бдяха загрижено над тези души и очакваха момента, когато ще отблъснат сатанинското множество. Но работата на добрите ангели не е да контролират човешките умове против волята и желанието на личността. Ако такива хора се поддадат на неприятеля и не направят усилия да му се съпротивят, Божиите ангели могат да направят твърде малко – не повече от това, да задържат сатанинското множество, за да не бъдат тези души погубени, докато им се даде по-нататъшна светлина за опасността, в която се намират, и да бъдат подтикнати да се събудят и погледнат към Небето за помощ. Исус няма да заповяда на светите Си ангели да избавят онези, които не правят никакви усилия да си помогнат сами.
Когато види, че има опасност да загуби някоя душа, Сатана напряга силите си до крайност, за да я задържи. И когато тя разбере опасността и с тревога и усърдие потърси Исус за помощ, Сатана се страхува да не би да загуби един пленник. Тогава извиква подкрепление от своите ангели с цел да завладее тази бедна душа, образува около нея стена от мрак, за да не може небесната светлина да я огрее. Но ако намиращата се в опасност душа постоянства и в своята безпомощност и слабост прибегне до заслугите на Христовата кръв, Исус се вслушва в сериозната, произнесена с вяра молитва и праща подкрепление от превъзхождащи по сила ангели да я избавят.
Сатана не понася, когато се призовава неговият мощен съперник, защото се страхува и трепери от Христовата сила и величие. При звука на горещата молитва цялото сатанинско множество се разтреперва… А когато всесилните ангели, облечени в небесно всеоръжие, дойдат на помощ на отпадналата, преследвана душа, Сатана и неговите множества отстъпват, защото знаят, че битката е загубена за тях (“Ривю енд Хералд”, 13 май 1862 г.).