Бъди ревностен и се покай – 8 – Съкровищница от свидетелства Том 1 – Елена Вайт (Елън Уайт)

Драги братко и сестра, Господ ми показа във видение някои истини за хладкото състояние на църквата днес. Бих желала да ви ги предам. Във видение ми беше представена църквата. Ангелът й напомняше: „Исус ти казва: „Бъди ревностен да се покаеш!“ Този призив трябва да се приеме много сериозно. Има неща, за които трябва да се покаем. Светски грижи, себелюбие и пожелание унищожават духовността и живота на Божия народ.
От няколко години опасността за Божия народ се крие в любовта към света. Освен това се проявяват греховете себелюбие и пожелание. Колкото повече получаваме от този свят, толкова повече той ни променя и въпреки това протягаме ръце за още. Ангелът каза: „По-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство“ (Лука 18:25). И въпреки това милиони, които изповядват, че вярват в последната вест на предупреждение към света, се стремят с цялата си енергия да се поставят в положение, при което е по-лесно камила да мине през иглени уши, отколкото те да влязат в царството.
Когато бъдат правилно използвани, земните съкровища се превръщат в благословение. Онези, които ги притежават, трябва да разберат, че са им дадени на заем от Бога и трябва да ги изразходват внимателно за напредъка на Неговото дело. От това те няма да загубят. Божиите ангели ще гледат благосклонно на тях, а така ще си съберат и съкровище на небето.
Видях, че Сатана наблюдава светския темперамент на някои от изповядващите истината, които са изпълнени със себелюбие и пожелания, и ще ги изкушава, като им подхвърля благополучие в живота чрез земните богатства. Той знае, че ако не победят естествения си темперамент, те ще се спънат и ще паднат поради любовта към мамона, покланяйки се на своя идеал. Сатана често постига целта си. Силната любов към света надминава или поглъща любовта към истината. Предлагат им се царствата на света и те жадно сграбчват тези съкровища, заблуждавайки се, че благоуспяват по чуден начин. Сатана триумфира, защото планът му успява. Те са пожертвали Божията любов заради любовта към света.

Любов към света
Видях, че благоуспяващите по този начин могат да осуетят намеренията на Сатана, ако преодолеят себелюбивите си пожелания и сложат всяко свое притежание на Божия олтар. Когато се появи нужда от средства за напредъка на делото на истината – подпомагане на вдовици, сираци и нещастни – те трябва с готовност да дават и така да си събират съкровища за небето.
Обърнете внимание на съвета на верния Свидетел: „Купете злато, пречистено през огън, за да бъдете богати, облечете се с бели дрехи и помажете очи с колурий, за да виждате“. Направете усилия. Тези скъпи съкровища не са паднали от небето просто така и изискват усилия от наша страна. Трябва да купуваме и да бъдем ревностни да се покаем, за да излезем от хладкото си състояние. Трябва да бдим, за да виждаме грешките си, да изследваме греховете си и ревностно да се покаем за тях.
Видях, че богатите братя трябва да положат много усилия, за да се откъснат от земните съкровища и да победят любовта си към света. Мнозина от тях обичат този свят и неговите богатства, но не признават това. Нека се покаят за себелюбивите си пожелания, за да може любовта към истината да погълне всичко останало. Беше ми показано, че мнозина от тях няма да си купят златото, бялата дреха и колурия. Тяхното усърдие няма силата и сериозността, съответстващи на стойността на преследваната от тях цел.
Видях как тези мъже се стремяха към земните богатства, каква ревност, каква сериозност и каква енергия проявяваха, за да придобият земни съкровища, които скоро ще преминат. С каква хладка пресметливост работят те! Планират и се трудят от сутрин до вечер, жертвайки своето удобство и спокойствие. Същата ревност се изисква от тях, за да получат златото, бялата дреха и колурия, и така ще станат притежатели на най-желателното съкровище – вечния живот в Божието царство. Видях, че ако има хора, които най-много се нуждаят от колурий, то това са богатите. Повечето от тях са слепи за собственото си състояние и не виждат как здраво са се хванали за този свят. О, да можеха само да прогледнат!
„Ето, стоя на вратата и хлопам. Ако чуе някой гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него и той с Мене“ (Откр. 3:20). Видях, че мнозина така са затрупали вратата на сърцето си със смет, че тя не може да се отвори. Пред някои стои задачата да уредят отношенията си с братята, пред други – да се преборят с лошия нрав, злия темперамент и себелюбивите пожелания, трети пък са струпали пред нея света и това я затиска. Цялата тази смет трябва да се изхвърли и едва тогава те ще успеят да отворят вратата и да посрещнат Спасителя в сърцето си.
О, колко скъпо бе обещанието, което ми бе показано във видение: „… ще вляза при него и ще вечерям с него и той с Мене.“ О, любов, пречудна Божия любов! Въпреки цялата ни хладкост и грехове Той казва: „Върнете се при Мене и Аз ще се върна при вас и ще излекувам всичките ви отстъпления.“ Това бе повторено от ангела много пъти.“Върнете се при Мене и Аз ще се върна при вас и ще излекувам всичките ви отстъпления.“
Видях, че някои радостно ще се върнат. Други няма да позволят на тази вест към Лаодикийската църква да им въздейства. Те ще продължат да живеят по същия начин и ще се оставят на течението, докато не бъдат избълвани от устата на Господа. Божието благоволение ще бъде само върху онези, които се покаят ревностно.
„На този, който победи, ще дам да седне с Мене на Моя престол, както и Аз победих и седнах с Отца Си на Неговия престол“(Откр.3:21). Ние можем да победим. Да, изцяло и докрай. Исус умря, за да отвори път за избавлението ни, за да можем да победим всеки зъл нрав, всеки грях, всяко изкушение и най-накрая да седнем до Него.
Наша привилегия е да вярваме и да бъдем спасени. Божията мощ не е отслабнала. Неговата сила се дарява и днес така свободно, както в миналото. Но Божията църква е изгубила вяра и няма смелостта да извика като Яков: „Няма да Те пусна, да си отидеш, догде не ме благословиш!“(Бит.32:26). Угаснала е вярата, която издържа изпитания. Тя трябва да се съживи в сърцата на Божиите деца. Трябва да копнеем за Божието благословение. Вярата, живата вяра, винаги ни издига към Бога и Неговата слава, докато неверието ни завлича надолу към тъмнината и смъртта.

Предизвикани трудности
Видях, че умовете на мнозина в църквата не са насочени в правилна посока. Те имат собствени представи, по които сравняват братята си. И ако някой не е съгласен с тях, веднага възникват трудности в църквата. За тях се отнасят думите: „Слепи водители! Които прецеждате комара, а камилата поглъщате“ (Матей 23:24).
Тези изкуствено породени мнения са били подхранвани и търпени твърде дълго. Някои са се хващали за сламката. Даже и когато не е имало истински трудности в църквата, те са били предизвиквани. Умовете на църковните членове и на Божиите служители се отклоняват от Бога, истината и Небето, за да се занимават с делата на тъмнината. Сатана се наслаждава, такова състояние му доставя удоволствие. Но това не са изпитанията, които трябва да очистят църквата и в крайна сметка да увеличат силата на Божия народ.
Видях, че някои християни са угаснали духовно. Прекарвали са времето си във внимателно наблюдаване на своите братя и са ги притеснявали за всяка тяхна грешка. И мислите им не са отправени към Бога, небето и истината, а точно там, където Сатана желае – към техните братя. Те занемаряват душите си; рядко виждат или осъзнават своите грешки, тъй като са погълнати изцяло от стремежа да наблюдават грешките на другите, без по същия начин да гледат на собствените си души и да изследват собствените си сърца. Дрехите, шапката или обувките на някого поглъщат цялото им внимание. Споделят впечатленията си с този или онзи и това ги занимава със седмици. Видях, че цялата религия на някои бедни души се състои в това да наблюдават облеклото и поведението на другите и да откриват грешки в тях. Ако не се реформират, за тези вярващи няма да има място в небето, тъй като те ще търсят грешки и в Бога.
Ангелът каза: „Да бъдеш в ред с Бога – това е лично дело.“ Това е работа единствено между Бога и вашата душа. Когато някои християни се грижат толкова много за грешките на другите, те не се грижат за себе си. Вместо да се вглеждат в другите, биха могли да се излекуват от този навик, ако отидат направо при брат си. Това би било такова изпитание, че по-скоро биха се отказали от мнението си, отколкото да го направят. Но по-лесно е езикът да се остави свободно да бъбри за този или за онзи, когато той не присъства.

Ред в богослужението
Някои смятат, че е погрешно да се спазва ред по време на Божията служба, но аз видях, че това не крие никаква опасност. Нещо повече, бе ми показано, че безредието не е угодно на Бога и редът по време на молитвата и пеенето е задължителен. Не трябва да идваме в Божия дом, за да се молим за нашите семейства, освен ако не сме дълбоко убедени, че Божият дух ни води. Изобщо, главното място, където трябва да се молим за нашите семейства, е семейният олтар. Когато хората, предмет на нашите молитви, не са до нас, тайната стаичка е най-подходящото място да се молим за тях. В Божия дом трябва да се молим за благословение на присъстващите и да очакваме Бог да чуе и да отговори на молитвите ни. Такива събрания ще бъдат живи и интересни.
Видях, че всички трябва да пеят с дух и с разбиране. Бог не е доволен, когато се пее неразбрано и фалшиво. Извършеното правилно, винаги Му е по-угодно от извършеното погрешно. А колкото по-правилно и по-хармонично пее Божият народ, толкова по-съвършено се прославя Бог, толкова по-голяма полза има църквата и толкова по-силно е влиянието над невярващите.
Показан ми бе съвършеният ред в небето и аз останах възхитена от небесната музика. Когато видението премина, пеенето тук ми прозвуча грубо и нехармонично. Бях видяла група ангели, които стояха в правилен четириъгълник, всеки със златна арфа в ръце. В края на арфата имаше механизъм за настройка или за промяна на мелодията. Пръстите им докосваха различни струни, за да произведат разнообразни звукове. Ангелът, който ръководеше, пръв докосна арфата и даде тон, а след това всички се присъединиха към необикновено дълбоката и съвършена небесна музика. Тя не може да се предаде – мелодична, свръхестествена, божествена. Всяко лице отразява Исусовия образ и блести с неописуема слава!

* * *
Сред Божия народ не трябва да има суматоха, да липсва ред и хармония, последователност и красота. Всяко разногласие обезславя извънредно много Бога. Истината е една. Единството, което Бог изисква, трябва да се култивира ден след ден, ако желаем Христос да отговаря на молитвите ни. Разединението се опитва да си намери място сред вярващите в последната вест на милост, която трябва да бъде предадена на света, но това не трябва да се допуска, тъй като ще се превърне в ужасна пречка за напредъка на Божието дело. Божиите служители нека бъдат едно, както Христос бе едно с Отца. Техните сили, просветени, вдъхновени и осветени, трябва да бъдат обединени, за да създадат едно напълно завършено цяло. Не трябва да има разделение между онези, които любят Бога и пазят Неговите заповеди. Необходимо е те да се сближават все повече един към друг (1904 г, т. 8, стр. 174, 175).