ВАЖНОСТТА НА СЛУШАНЕТО-ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА-ТВЪРДЕ ЗАЕТ, ЗА ДА НЕ СЕ МОЛИШ-БИЛ ХАЙБЕЛС

Чест е, да можеш да говориш на Бога. Не е необходимо да прибягваме до някой свещеник, или светия или някой друг посредник. Няма нужда да следваме някакви предписани ритуали. Не трябва да чакаме за определяне среща. На всяко място, по всяко време и при всички обстоятелства, ние можем да „пристъпваме към трона на благодатта с доверие, така че да получим милост и да намерим благодат, готови да ни помогнат във време на нужда“ (Евреи 4:16).
Иронично е обаче, че в повечето случаи мислим за молитвата като за случай ние да говорим на Бога, а рядко се спираме да помислим, дали Бог не би желал да ни каже нещо. В моето изучаване и практикуване на молитвата, съм имал чувството, че Бог ми казва: „Ако се радваме на добри отношения с теб, защо само ти говориш през всичкото време? Нека и аз да кажа нещо някъде.“

БОГ ИСКА ДА ГОВОРИ
Как ни говори Бог? Един от начините е чрез Своето Слово. Когато го четем и размишляваме върху него, Той го прилага към живота ни. Един познат стих изпъква в съзнанието ни точно когато имаме нужда от него. Той изглежда да придобива ново значение, подходящо за сегашните обстоятелства. Стихът не се е променил. Той винаги е бил част от Божието слово. Но Светият Дух ни го дава тогава, когато най-много ще ни помогне.
Друг начин, по който Бог ни говори е чрез хората. „Аз доставям нужното“, казва ни Той, когато някой съсед се появи със съд готова храна, която не сме имали време да сготвим или пари да купим. „Аз се грижа за теб“, казва Той чрез ръцете на един приятел, който разбира скръбта ни и търси начин да ни утеши. „Аз те водя“, казва ни Той чрез някой утешител, който ни насочва в избрания от Бога път за нас.
Един трети начин, по който Бог ни говори е чрез преки напътствия на Светия Дух. Това трето лице на Божеството е готово, желаещо и способно да се съобщава с нас. Според Писанието, Той води, изобличава, утвърждава, утешава и уверява Христовите последователи.
Много християни, все пак, не очакват Бог да им говори. По действията им може да се заключи, че Исус си е стегнал багажа и четиридесет дни след възкресението Си е заминал за небето, като от тогава за Него повече нищо не се е чуло. Въпреки, че това разбиране е общо, то не отговаря на картината,представена от Бога в Писанието.

БОГ ГОВОРЕШЕ НА ИЗРАИЛ
Писанието изобилства с примери, как Бог е говорил на Своите деца, пряко и лично. Бог ходеше в Едемската градина „в хладината на деня“ и спря за да разговаря с Адам и Ева (Битие 3:8). Той често говореше на Авраам, призовавайки го от едно място, завеждайки го на друго и обещавайки да направи велик народ от него. Той говори на Мойсей чрез горящата къпина, на планината Синай и всякога, когато Мойсей се нуждаеше от съвет във воденето израйлевите чада към обещаната земя. Той даде на Исус Навин военен съвет, как да постъпят за да покорят свирепите ханаанци. Той говори с Давид относно управлението на Израил и за личните му грехове и борби. В действителност през целия Стар завет Бог говореше, а народът Му слушаше Неговите думи и ги приемаше или отхвърляше. Този образец се повтаря и в Новия завет.

БОГ ГОВОРЕШЕ НА РАННАТА ЦЪРКВА
Бог говори на Савел в съпровод с една ослепителна светлина,когато беше по пътя към Дамаск. После Той водеше апостола Павел, при пътуванията му из Римската империя, където проповядваше благовестието. Той говори на апостол Петър чрез едно видение, като му каза да разшири обсега на евангелизирането и върху дома на езичниците. Той говори на апостол Йоан по време на заточението му на един самотен остров, където му показа Божиите намерения в световната история. Чрез Светия Дух, Той водеше всички членове на ранната църква, когато избираха водители, грижеха се един друг за нуждите си и разнасяха благата вест за Исус Христос, където и да отидеха.
Исус обеща, че Светият Дух ще остане с църквата завинаги: „Аз ще измоля от Отца да ви даде друг Утешител да пребъде с вас завинаги – Духът на истината… Няма да ви оставя сираци; ще дойда при вас“ (Йоан 14:16-18).
Няма никаква състоятелност във вярването, че Бог си е изгубил гласа в края на първия век. Ако същността на християнството е една лична връзка помежду всемогъщия Бог и отделни човешки същества, трябва да заключим, че Бог и днес все още говори на вярващите. Не може да се изгради отношение на еднократни речи. Необходими са чести, подържани, интимни контакти, където и двете страни говорят и двете страни слушат.
Един двупосочен разговор между едно смъртно човешко същество и безкрайния Бог, сигурно би бил свръхестествен – но какво толкова изненадващо има в това? Нормалният християнски живот има свръхестествено измерение. Както апостол Павел казва в 2 Коринтяни 5:7: „Ние живеем с вяра, не с виждане.“
Когато слушаме Бог да ни говори чрез Светия Дух, това е не само нормално; то е съществено. Павел писа: „Вие… сте управлявани… от Духа, ако Божият Дух живее във вас. Но ако някой няма Христовия Дух, той не е Негов“ (Римляни 8:9). Той учеше вярващите да „живеят по Дух“, да бъдат „водени от Духа“, да „следват Духа“ (Галатяни 5 гл.).
Когато една личност веднъж предаде живота си на Исус Христос, това вече не е обикновен ангажимент. Животът вече не се състои от това което може да се види, да бъде похванато или помирисано, почувствано или пресметнато по човешка логика. То включва ходене с вяра, а това означава отваряне себе си за чудотворното действие на Светия Дух.

ДВА НЕВЕРНИ ПОДХОДА
И все пак някои от нас се противим да отворим себе си за Божието водителство. Може да познаваме християни, които претендират че правят това, но техният подход ни прави да се чувстваме неудобно. Те са довели интелекта си в един вид затъпяване и очакват Светият Дух да избере чорапите им сутринта и ресторанта, в който да вечерят. Те претендират, че получават ръководство всеки час, видение всеки ден и са свидетели на чудо всяка седмица.
Боя се, че тези хора са толкова небесно мислещи, че малко могат да бъдат полезни на земята. Това, което искат да заложат като божествено ръководство е всъщност много човешка форма на безотговорност. Срещнах се веднъж с един такъв небесно мислещ пастор. Той беше шокиран, когато научи колко време отделям аз за подготовката на всяка своя проповед. Обикновено отделям от десет до двадесет часа за четене, изучаване, молене и написване в три диспозиции всяка проповед. Този пастир възкликна: „Вие си правите всичкия този труд? Аз просто се качвам на моя амвон и очаквам чудо.“ Изкушавах се да го запитам, дали слушателите му приемаха проповедите му като чудеса.
Не ме разбирайте погрешно. Както обясних в главата върху молитвата, която премества планини, виждал съм Бог да прави променящи живота чудеса на амвона – даже моя амвон! Но мисля, че не е редно да си сложите ръцете в джобовете и ума в едно чекмедже, да скочите от кубето на покрива и да очаквате Бог дави хване, защото вече падате.
Или пък някои хора отиват в другата крайност, когато става дума за слушане на Божия глас. Като реакция на очевидното неправилно тълкуване и злоупотреби със службата на Светия Дух, много християни отиват в обратната посока и стават антисвръхестественалисти.
За тези съвременни рационалисти, нашепванията на Светия Дух изглеждат противни на човешката природа и конвенционалните мисловни образци. Привикнали да вървят с това, което виждат, направляващи собствените си кораби и вземащи едностранчиви решения, те са придирчиви в това да оставят Светия Дух да започне свръхестествената си служба в живота им. Иска им се Светият Дух да е малко по-разбираем. Те биха искали Неговата служба да е дозирана и обяснена. Светият Дух изглежда неуловим и тайнствен и това ги изнервя.
Така че, когато почувстват едно вътрешно водене, което би могло да е от Светия Дух, те му се противопоставят. Анализират го и заключават: „Не е логично, следователно няма да му обърна внимание.“ Те проявяват съмнение в ръководството на Духа, в Неговите изобличения и опитите Му да утешава.
Други хора искат да се подчиняват на Светия Дух, но те просто не са сигурни, как да разберат, дали Той наистина говори. Дали слушат своите собствени желания или Божия тих и нежен глас? Като не искат да избегнат дълбочината, те избягват изцяло водата.
Всички тези реакции са разбираеми. Всъщност аз самия съм ги имал. Но резултатите от автоматичното противопоставяне на свръхестествените водения са обикновено нещастни. Хората, които се изолират от Божието направление намират, че религиозната им опитност става мозъчна, предсказуема, отегчителна и – често – минало време.

ДУХЪТ И ВЕЧНАТА УЧАСТ
В една от следващите глави ще разгледаме някои начини по които можем да познаем, дали едно водене е наистина от Светия Дух. Това може да се окаже важно за ентусиастите спрямо Светия Дух, които в очите на своите приятели рационалисти са лишени от здрав разум. В тази глава, обаче, ние ще погледнем монетата от другата страна
Защо е важно да се интересувате от ръководството на Светия Дух в живота си?
Първо, вашата вечна участ е определена от това, как отговаряте на Божието водителство.
Ако запитате някои дългогодишни вярващи как са достигнали до лична вяра в Христос, вероятно бихте намерили един подобен образец в техните опитности. Една голяма част биха се позовали на забележката, която някой християнин е направил върху живота им. Друга голяма част биха посочили вестта за Исус Христос, която са чули. А след това, в почти всеки от случаите, те биха споменали за един вътрешен тласък, който ги е привлякъл в Христовите ръце.
„Когато чух, какво е направил Исус Христос за мен“, биха могли да кажат те: „Аз почувствах нещо като вътрешно влечение да науча още, да продължа да вървя по този път и да видя какво има в края му. Като че ли някой ме водеше към Христос.“
В Йоан 6:44 Исус каза: „Никой не може да дойде при Мен, ако не го привлече Отец Ми, Който Ме е изпратил.“ Кой ни привлича при Христос? Бог, в лицето на Светия Дух притегля и обича и привлича и подбужда и води търсещите при кръста.
Ако сте християнин или християнка, вие вероятно можете да си спомните това привличане от Бога,което ви заведе първо до кръста, където узнахте, че Христос е платил цената за греха ви, а после ви доведе до покаяние, прощение и обновление на живота. И онова, което е удивителното е че след като вече сте християнин, Бог продължава да ви привлича!

ДУХЪТ И УВЕРЕНИЕТО
Второ, напътствията от Светия Дух са важни, защото уверението ви като християнин зависи частично от това как ги приемате и им отговаряте.
В случай, когато се намирате на някоя аерогара, забелязвате очебийна разлика в поведението на пътниците които са минали през пункта за проверка на билетите и онези, които още чакат да бъдат проверени. Тези с проверените билети, четат вестници, разговарят с приятелите си или спят. Другите, с непроверените билети стоят в очакване пред контролата и не предприемат нищо. Причината се дължи на фактора сигурност или уверение.
Ако знаехте, че след петнадесет минути ще застанете на съд пред светия Бог и ще узнаете вечната си участ, каква би била реакцията ви? Бихте ли пристъпвали нервно? Бихте ли мислили в себе си: „Не знам какво ще каже Бог –дали ще е: ‘Добре дошъл у дома, чадо мое’, или ще е: ‘Иди си от Мен; аз никога не съм те познавал'“?
Или бихте ли паднали на коленете си и отдали поклонение на Исус Христос? Бихте ли си казали вътре в себе си, „просто нямам търпение да чакам, защото знам, че Бог ще ми отвори вратата и ще ме покани да вляза“? Отново разликата се дължи на фактора увереност.
Какво общо има това с напътствията. Павел казва в Римляни 8:16: „Сам Духът свидетелства с нашия Дух, че сме Божии деца.“ С други думи, Светият Дух нашепва и подтиква и привлича и произвежда впечатления върху духа на истинските вярващи и ето какъв е неговият език: „Радвай се! Ти си се доверил на Христос и сега си член на небесното семейство. Отпусни се. Агонията свърши; ти си на път към небето.“
В стотици различни начини, като използва всички видове на водене, Светият Дух общува с вярващите и ги утешава, като ги убеждава, че могат да имат пълно доверие, че са приети в Божието семейство.
Този е начинът да се живее без страх от смъртта, понеже Светият Дух ви е уверил, къде ще сте след гроба. Бог обещава този вид на уверение на членовете на Неговото семейство. Ако вашата опитност не е такава, ако сте като неспокойните пътници на летището, тогава вие вероятно още не сте положили доверието си напълно в Христос. Може още да се опитвате да си спечелите билета за небето. Вашето безпокойство може да бъде най-добрият ви приятел, ако то ви заведе в Христовите ръце, където ще намерите уверение в Божията любов към вас.

ДУХЪТ И ХРИСТИЯНСКИЯ РАСТЕЖ
Третата причина, поради която напътствията са важни е тази: Вашият растеж като християнин зависи от приемането и отговарянето на напътствията или воденията.
Исус обеща в Йоан 16:13: „Когато Той, Духът на истината, дойде, Той ще ви напъти на всяка истина.“ Светият Дух ще ви подбуди, привлече и води като четете и съблюдавате Божието слово.
Като вярващи, ние разбира се, сме отговорни да бъдем послушни на цялото Божие слово. Но Библията е една голяма книга и не можем да я погълнем наведнаж. Затова Бог често ни дава истината в удобен вид като малки хапки. Така постъпи Той с мен.
Когато станах християнин на шестнадесет годишна възраст, почувствах как Светият Дух ми казва: „Ти имаш нужда да разбереш доктрината: разликата между благодат и добри дела, като средство за постигане на небето, значението на вярата, самоличността на Бога, личността на Исус Христос, делото на Светия Дух.“ И така аз изследвах, молих се, разговарях с приятели и вземах библейски часове.
Няколко години по-късно центърът на вниманието се промени. Сега ударението падна върху характера. Накъдето и да се обърнех, Светият Дух като че ли ми казваше: „Ти трябва да пораснеш в чувствителност и съчувствие.“ Аз трябва да правя усилия за да бъда благ,нежен и фин по сърце; по природа не съм такава личност. Така че четях, изучавах и запаметявах стихове като Ефесяни 4:32: „Бъдете благи, съчувствителни един към друг, като си прощавате един на друг, така както и Бог е простил на вас в Христа.“
По-късно, когато се ожених, Светият Дух прониза душата ми, като с нож и каза: „Ти не живееш като благочестив съпруг; ти не се отнасяш към съпругата си както Христос възлюби църквата и даде Себе Си за нея“ (Ефесяни 5:25). Най-важното нещо за теб сега е да се научиш как да станеш един любящ съпруг.
През последните години Светият Дух ме подбуди да изучавам молитвата – как най-добре можем да общуваме с Бога и как Той ни говори. Идният месец или година, Той вероятно ще ме наведе да насоча вниманието си към друга истина.
Ако останете чувствителни към напътствията на Светия Дух, и им сътрудничите, като ги приемате, можете да Му се доверите да ви напътва в истината и да ви помага да пораснете като християнин. Това не ви дава право да пренебрегвате части от Писанието и да казвате: „Е, не е точно това, което Светият Дух подчертава в живота ми сега“. Ние носим отговорност да слушаме цялото Слово Божие. И все пак Светият Дух има начин да подчертава разни области в различно време.

ДУХЪТ И ВОДЕНЕТО
Четвъртата причина, поради която имате нужда да бъдете във връзка с водителството на Светия Дух е че плановете ви за живота биват много повлияни от това как приемате и отговаряте на Божиите напътствия.
Вие сте от значение за Бога. Той ви е направил и знае какво ще ви изпълни. Той знае, кое призвание най-много подхожда на дарбите и способностите ви. Той знае дали трябва да се задомите или да останете сами и ако се задомите, Той знае, кой брачен партньор е най-подходящ за вас. Той знае в коя църква ще можете да се разцъфтите. И ето какво ви казва Той: „Аз искам да водя твоя живот. Аз знам пътя, който ще ме прослави и ще бъде продуктивен за теб и искам да те поставя на него. Ще направя това предимно чрез напътствието Си, затова успокой живота си и ме слушай.“
Този е важният предмет, към който сега ще преминем – как да слушате и чувате Светия Дух, когато ви говори.

ВЪПРОСИ ЗА РАЗМИШЛЕНИЕ И РАЗИСКВАНЕ
Към Глава 12: ВАЖНОСТТА НА СЛУШАНЕТО
1. Говори ли ти Бог? Ако да, как?
2. Как виждаш своите молитви предимно: като случай ти да говориш на Бога или като случай Бог да говори на теб? Обясни.
3. Коя е причината, според Бил Хайбелс да слушаме Божия глас? Имаш ли някои допълнителни причини?
4. Каква роля играе слушането на Божия глас в твоя молитвен живот?
5. Считаш ли, че слушането на Божия глас може да бъде доведено до крайности? Кои са някои от неправилните подходи, които Бил Хайбелс изброява? Кои други крайности би посочил като опасни?
6. Защо е важно да се интересуваш от внушенията на Светия Дух в живота си?
7. Каква е връзката между християнския растеж и откликването на Божиите внушения?