Неверните в най-малките земни неща, ще бъдат неверни и в най-големите. Те ще ограбват Бога и няма да отговарят на изискванията на Божествения закон. Няма да съзнават, че талантите им принадлежат на Бога и трябва да бъдат посветени на Негова служба. Онези, които не вършат работа само според отговорностите си, макар и да знаят, че успехът на работата зависи от някои допълнителни техни усилия, няма да бъдат оценени за верни служители. Много неща, които не са посочени специално, чакат да бъдат извършени и пряко привличат вниманието на работника.
Щети и загуби биха могли да бъдат предотвратени при малко повече усърдие и несебелюбиви усилия, ако изискваните от Исус принципите на любовта бяха провеждани в живота на изповядващите Неговото име. Но в Божието дело има служители, регистрирани като “служители под око” (т.е., които работят само под контрол).

Неверността се записва
Най-отвратителната форма на себелюбие е, когато работникът е небрежен към използването на времето, не се грижи за имуществото, когато не е под прекия поглед на своя работодател. Въобразяват ли си такива работници, че тяхната немарливост не се забелязва, че неверността им не се записва? Само да можеха очите им да се отворят – щяха да видят, че има един Наблюдател и небрежността им се записва в небесните книги.
Неверните към Божието дело са хора без принципи; подбудите им не ги насочват към избиране на правото при всички обстоятелства. Божиите служители трябва да чувстват по всяко време, че са под погледа на техния работодател. Този, Който наблюдаваше светотатствения пир на Валтасар, присъства във всички наши институции, в счетоводството на търговеца, в частната работилница. Безкръвната ръка записва вашата небрежност така сигурно, както записа ужасната присъда над богохулния цар. Осъждането на Валтасар бе записано с огнените думи: “Претеглен си и си намерен недостатъчен”. Ако вие не изпълнявате дадените ви от Бога задължения, присъдата ви ще бъде същата.

Истинските подбуди в служенето
Мнозина изповядват, че са християни, но не са свързани с Христос. Ежедневният им живот, духът им, свидетелстват, че Христос, надеждата на славата, не е оформен в тях. На тези християни не може да се разчита, нито пък може да им се повери нещо. Те постоянно гледат да сведат службата си до възможния минимум усилия, а в същото време изискват най-високите възможни заплати. Името “слуга” се прилага за всеки човек; защото всички сме слуги и добре би било за нас да знаем какви слуги сме – верни или неверни?
Обикновено служителите склонни ли са да извършват повече работа? Не преобладава ли по-скоро модата човек да се измъква от работа, да пребивава на работното си място по възможност по-леко и да получава заплата за възможно най-малко положени усилия? Целта на такива хора не е да направят всичко възможно, за да свършат работата, но да получат възнаграждението. Изповядващите се за Христови слуги не трябва да забравят съвета на апостол Павел: “Слуги, покорявайте се във всичко на господарите си по плът, като работите не за очи човекоугодници, но със сърдечна простота, като раби на Христа боейки се от Господа от душа и слугувайте доброволно като на Господа, понеже знаете, че всеки раб или свободен, каквото добро стори, това ще приеме от Господа.”
Тези, които служат само за “пред очи”, ще констатират, че работата им не може да издържи проверката на хора или ангели. Най-важното за успешна работа е познанието за Христос. Защото това познание дава здрави принципи за правото, вселява благороден, себелюбив дух като този на Спасителя, на Когото изповядваме, че служим. Вярност, икономичност, грижливост, постоянство, съвършенство трябва да характеризират всяка наша работа където и да сме, независимо дали сме в кухнята, в работилницата, в издателството, в санаториума, в канцеларията, в колежа или където и да било другаде в лозето на Господа. “Верният в най-малкото и в многото е верен…” (“Ривю енд Хералд”, 22 септември 1891 г.).