ВИЕ СТЕ МОЯТ ТИП – ЧАСТ 1 – ПЕТ СТЪПКИ КЪМ УСПЕХА – ЛИО ХОЗЪР

Вие сте моят тип. Защо ли? Защото сте решили да спрете за малко, да оставите за момент работата си и участието си в осъществяването на Великата американска мечта, и да се запитате „какво мога да направя, за да съм по-добър в това, което върша?“
Вие сте моят тип, защото отделяте време да наострите сечивата си, да налеете масло в огъня си и да предприемете всичко, което е нужно, за да достигнете успешния връх. Защото много държите на него, и тази мисъл ви занимава всеки ден, все едно къде ще се върнете утре. В офиса, в кухнята, или църквата, автомобилния сервиз, училището или фабриката – там, където замесвате хоросана на вашия успех.
Това не е дълга, скучна и досадна книга. По две причини. Преди всичко – аз не искам да ви задържа дълго настрана от бюрото, машината или лабораторията, по-дълго, отколкото се налага. Искам да ви задържа само толкова, колкото е необходимо, за да ви дам някои прости, но мощни оръдия, с помощта на които ще се сбъднат всичките ви мечти за успех.
ВСИЧКИ СЕ НУЖДАЯТ ОТ ВАС!

Вие сте моят тип и аз в никакъв случай не желая да прекъсвам вашия път
към напредъка. Ние се нуждаем от вас. Икономиката ни има нужда от вас.
Защо се нуждаем ли? Защото нищо няма да се получи в тази страна, докато хора като вас не създадат по някакъв начин нова стойност, услуга, богатство, енергия явили дори идея (визия), която ще ни придвижи напред. Нищо няма да се промени в икономиката ни, ако хора като вас не открият нов начин на живот и работа – по-добри и по-евтини от тези, които имаме сега. И нищо няма да се постигне в училищата и църквите ни, докато хора като вас не се опитат да накарат другите хора да повярват и тръгнат към целите и мечтите си. И така, четете бързо и не спете повече отколкото е нужно. Защото ако тази страна, начин ни на живот, пък и целият свят някога се е нуждаел от енергията, виталността и предприемаческия дух, който хора като вас носят, то е точно сега. Бъдете благословени и се дръжте!
Друга причина, която прави тази книга кратка е, че правилата и оръдията за успех не са много и са съвсем прости. Те се обясняват лесно, за тях лесно се пише и лесно се разбират. И много лесно се прилагат във всеки бизнес, услуга или професия. И все пак не представляват магическа пръчка. Нито пък обещават светкавичен успех. В нашето дело магии няма.
Петте стъпки към успеха, които искам да споделя с вас могат да ви бъдат маяк, осветяващ вашия собствен път към сполуката. Но все пак ще трябва да запретнете ръкави, да се заловите здраво за работа и да не спирате по пътя на живота, за да достигнете оня успех, за който си мечтаете.
Не познавам човек, който да е докарал кораб със съкровища от морето, преди първо да е отплавал на рисковано пътешествие по мора. Но твърдо вярвам, че „ПЕТТЕ СТЪПКИ КЪМ УСПЕХА“ ще ви сочат вярната следа. И вие ще правите точно това, което трябва и то колкото е възможно по-ефективно и по-добре. Тези пет стъпки освен това ще ви помогнат да извлечете най-голяма полза от усилията си. При това съм сигурен, че ще ви накарат да се наслаждавате на самия труд и стремеж, а не само на постигнатото, на пътешествието, а не само на пристигането.
И нека изясня още нещо, преди да тръгнем на това пътешествие. Тези пет стъпки не са личните стъпки на Лио Хозър. Не си мислете, че един ден съм седнал в изблик на вдъхновение и съм ги изваял от мрамор. Нищо подобно. Аз видях как те работят в живота на други успели хора. Тогава ги приложих и в своя живот. И повярвайте ми, ако те помогнаха на мен, със сигурност ще помогнат и на вас.
И за да не ви звучи абстрактно, нека споделя някои лични неща с вас. Аз израснах в Сейнт Пол, Минесота, където се отличавах с това, че бях едно от най-бедните деца в най-богатия район на града. И бях всичко друго, но не и супер звезда. Това се отнася особено за изявата ми в училище.
Не се гордея с това, разбира се, но фактът си е факт, че с доста късмет едва успявах да получа добри оценки. Има нещо обаче, което ме поддържаше през цялото време. Това беше баща ми, който вярваше, че всичко е възможно, и се погрижи да сподели тази своя вяра по един топъл и съчувствен начин със своя син.
Аз израснах в сянката на Голяма депресия. Татко работеше в пощата и много често се случваше да се върне в къщи колкото да хапне и да се преоблече и веднага отиваше на друга работа само за да свържем двата края. Но фактът, че трябваше да работи толкова много за толкова малко, не го обезсърчаваше нито за миг.
Ще ме сложи на коляното си този огромен германец (а когато си на пет години и баща ти е толкова огромен, сякаш че си в ръцете на самия Бог), и ще каже: „Лио, това е Америка. Всеки тук трябва да се справя по-добре от предишното поколение.“
Вярно, да говориш така на едно петгодишно дете, което още не може да завързва връзките на обувките си, е прекалена отговорност. Но баща ми искрено вярваше в това, което казва. А кой бях аз да се съмнявам в думите на този добър великан.
На фона на моето невзрачно начало и напълно посредствени изяви в училище, не мога да кажа, че вече се виждах преуспял. Това значи да преувелича. Но баща ми наистина разпали желанието ми да преуспея. Още съвсем млад слушах с любопитство разказите за Хорейшо Алгър, които той ми разправяше. Започнах да чета за великите мъже на тази страна: Джон Д. Рокфелер, Томас Едисън, Джеймс Хил и много други.
Едва когато отидох в Университета в Минесота и записах бизнес-науки, за първи път с огромното увлечение и страст се залових с учението. Седях и препрочитах в библиотеката на колежа отново и отново всичко за моите идоли. Тези индустриални гиганти бяха основен предмет и на лекциите, които слушах. Аз постоянно се занимавах с тях и едновременно с това направих солидно в следването си. Беше страхотно!
Формулата на техния успех е същата формула, която аз научих и използвах. За нея възрастта няма значение. За мен тя даде резултат на тридесетгодишна възраст, за Хари Кайзър – на тринадесет, същата формула приложи с успех и шестдесет и шест годишният Харълд Сандърс.
Сигурен съм, че сте чували за невероятната история на полковника. Тя е станала вече класическа история за предприемачески успех. Харълд Сандърс работил години наред, за да създаде преуспяващ ресторант и мотел. Но магистралата, на която се намирало неговото ресторантче била изместена и така той буквално отпаднал от бизнеса. Бил принуден да продаде всичко на търг, колкото да спечели достатъчно пари, за да си плати дълговете.
Но полковник Сандърс нямал намерение да се откаже и да остане да живее на социални помощни. Опаковал вещите си в своя стар форд от 46-та година, като не забравил и най-голямото си съкровище – обичаната си готварска печка, прибавил и двадесетина килограма от специалните си (сега много известни) подправки за своята тайна рецепта и започнал неуморното си пътуване от ресторант към ресторант.
Полковникът разговарял със собствениците, майстор-готвачите или всеки, който желаел да го изслуша. След това изпържвал парче пиле и ги накарвал да се съгласят, че е толкова вкусно, че направо можеш да си оближеш пръстите. А накрая предлагал да им продаде от специалните си подправки и да ги научи на тайната си рецепта.
Харълд Сандърс започнал да пътува и готви така в Кентъки. Но като не постигнал никакъв успех, се отправил на запад. Едва когато достигнал Солт Лейк сити, направил първата си продажба. Собственикът на ресторанта в Солт Лейк, който купил рецептата за пържено пиле на полковника скоро станал първият от няколкотостотин милионери в Кентъки, предлагащи ястието. И разбира се, полковника бързо станал по-богат и известен от всички тях.
Това, което искам да ви кажа тук, черно на бяло е, че полковник Харълд Сандърс, Хенри Кайзър, Джон Рокфелер и всеки друг успял човек, с когото съм разговарял, за когото съм цел или слушал, е следвал същите тези пет стъпки, които ви давам в тази книга. Спортистите, актьорите, духовници, бизнесмени и домакини – всички те са предприели тези пет стъпки, въплъщавайки ги в живота си. Същите тези пет стъпки доведоха и мен до личен и професионален успех и ще направят същото и за вас.
Готови ли сте? Искате ли да достигнете онова равнище на успеха, за което винаги сте мечтали? Ако искате, то нека да започнем с първата стъпка.