Животът на Христос бе едно все по-разширяващо се, безбрежно влияние – влияние, което Го свързваше с Бога и с цялото човешко семейство. Чрез Христос Бог е вложил в човека влияние, което прави невъзможно Той да живее за Себе Си. Индивидуално ние сме свързани с нашите съчовеци и представляваме част от Божието велико цяло и сме подложени на взаимни задължения. Никой човек не може да бъде независим от своите съчовеци; защото благополучието на всеки повлиява и други. Божието намерение е – всеки да се чувства необходим за благополучието на другите и да се стреми да допринася за тяхното щастие.
Всяка душа е обкръжена от своя собствена атмосфера – атмосфера, която може да бъде пропита от животодавната (даващата живот) сила на вярата, куража и надеждата и подсладена с уханието на любовта. Или пък може да бъде тежка и смразяваща с мрака на недоволство и егоизъм (себелюбие), или отровена със смъртоносната развала (поквара, зараза) на някой подхранван грях. Чрез атмосферата, която ни обкръжава бива повлияна съзнателно или несъзнателно всяка личност, с която влизаме в контакт (в допир).

Нашата отговорност
Това е отговорност, от която не можем да се освободим (да освободим себе си). Думите ни, делата ни, дрехите ни, държанието ни, даже изразът на лицето ни оказва влияние. От впечатленията създадени по този начин произтичат резултати за добро или зло, които никой не може да измери. Всеки така предаден импулс е посадено семе, което ще произведе (даде) своята жетва. Той е халка от дългата верига на човешките събития, която се разширява не знаем до къде. Ако чрез примера си помагаме на другите да развиват добри принципи, ние им даваме сила за добро (сила да вършат добро). На свой ред те ще упражняват същото влияние върху други, а те от своя страна над (върху) още други. По този начин хиляди могат да бъдат благословени чрез нашето несъзнателно влияние.
Хвърлете камъче в езерото и ще се образува вълна; и още една и още една; и когато се увеличават (нарастват), кръгът се разширява, докато достигне самия бряг. Така е и с нашето влияние. Без да знаем и без да можем ние да го контролираме то влияе на другите за благословение или за проклятие.
Характерът е сила. Мълчаливото свидетелство на истинския, неегоистичен, благочестив (набожен) живот носи почти непреодолимо влияние. Чрез разкриване на характера на Христос в собствения ни живот, ние Му сътрудничим в делото за спасяването на души. Само чрез разкриване на Неговия характер в живота ни, ние можем да Му сътрудничим (да Му съдействаме).
А колкото по-широк е обсега (сферата) на нашето влияние, толкова повече добро можем да извършим. Когато изповядващите, че слушат на Бога следват Христовия пример, практикуват (прилагат) принципите на закона в ежедневния си живот; когато всяка постъпка свидетелствува, че те обичат Бога над всичко друго и ближния си както себе си, тогава църквата ще има сила да раздвижи света (“Притчи Христови”, стр. 339,340).