ВТОРА СТЪПКА: „ПОДБЕРИ НАЙ-ДОБРАТА ВЪЗМОЖНОСТ“ – ЧАСТ 3 – ПЕТ СТЪПКИ КЪМ УСПЕХА – ЛИО ХОЗЪР

След като веднъж сте открили „късия си пас“, трябва да играете, за да имате шанс да покажете на какво сте способен. Трябва ви възможност да използвате уменията, които ще ви доведат до успеха. По-точно ви е нужна ситуация, работа дейност или начин на живот, който ви кара да се чувствате добре, вършейки това, което сте си избрали 80-90% от времето.
Ако наистина мога да използвам най-силните си качества 80 до 90% от времето си, значи съм намерил най-добрата възможност да приложа дарбите, дадени ми от Бога. Ако ми се случва да вдигна глава и да осъзная, какво точно правя, да си кажа честно, че то страшно ми харесва и съм щастлив, че ще продължа да го правя, тогава разбирам, че съм свързал успешно моите дарби с най-добрия си шанс. Същият критерий човек може да приложи и към живота си, за да разбере, дали живее по най-добрия начин.

НАУЧИ СЕ ДА РАЗПОЗНАВАШ ШАНСА СИ
Повечето хора не могат да различават своя шанс от едно авокадо например. Нямат навика да отстьпят назад и да огледат подробно и обективно широкото поле от алтернативи пред себе си. Вместо това винаги се ръководят от пословицата: „На харизаният кон зъбите не се гледат“, или се водят от мисьлта, че „шансът веднъж чука на вратата“ , че „желязото се кове докато е горещо“ и че „който се колебае, е изгубен“.
В тези поговорки има истина и мъдрост, вярно е, но те често се използват по най-неподходящия начин, карайки хората да се хващат за всяка възникнала възможност, вместо да преценят спокойно и внимателно какво ще излезе от това.
Как постъпват повечето хора, когато напуснат училище, уволнят се, изгубят работата си или по някаква друга причина се изправят пред едно неопределено бъдеще? Втурват се към първата бърлога, която попадне пред погледа им, пъхват се вътре и не смеят да мръднат до края на живота си.
Торо е казал: „Повечето хора прекарват живота си в тихо отчаяние“. И сякаш в продължение на тази мисъл Май Уест е казала: „Животът е пиршество, повечето хора умират от глад“.
Била е права. Много хора се държат така, като че ли ей сега ще умрат от глад. Като че ли за тях няма достатъчно възможности да успеят. Толкова се плашат да пропуснат едно плащане за къщата или колата, толкова се страхуват да не би да няма къде да отидат в понеделник сутринта, да не би да си изгубят партньорите за крикет или да не би да се лишат от рибата си в петък, че се хвърлят на първата срещната възможност да си спечелят малко пари. А последствията от това втурване без сериозно обмисляне са трагични.

* * *

Един харвадски професор на име д-р Хари Левинсън е изчислил, че 80% от всички работещи не са подходящи за работата, която извършват. Техните дари са се разминали с шанса им в живота, което е все едно да нямаш шанс. И острието на амбицията им без нужда е било притъпено в едно досадно ежедневие.
А възможно е да са били подходящи за работата, която извършват. Но работата се е променила, а те не. Отказали са да следят новата техника в своята индустрия и така са станали практически безполезни – също като огняр на дизелов локомотив.
От друга страна е възможно те да са се променили, докато работата е останала същата. Старият работен стереотип за тях е вече скучен и дотеглив. Те са чели книги, посещавали са курсове, които са запалили амбицията им за творчество. Търсят предизвикателство, но нямат куража да напуснат работата си да последват своята амбиция.
Джон Хейни е добър мой приятел, който работи в управата на голяма банка. Щом ме чу да говоря по този проблем, веднага се съгласи. После добави, че от неговата банка се оттеглят два вида хора – тези, които се оттеглят и заминават и тези, които се оттеглят и остават. Тези, които остават са отчайващо недоволни от работата си и нейните нови и нови предизвикателства.
За съжаление обаче хората от втората група нямат куража да си заминат. Вместо това те се спотайват, отказват да се развиват и се оплакват, че не напредват в службата. Изобщо не желаят да разберат, че коренът на техните проблеми е фактът, че избягват промяната.
Джон добави още, че хората, които се отдръпват и остават са отговорни за 80% от ежедневните оперативни проблеми на банката.
Чудно ли е тогава, че нашето общество е изтощено от своята зависимост от лекарствата? За някои хора вече е станало фикс идея да поглъщат всеки вид стимулант, депресант или успокоителен препарат, до който могат да се доберат. С други думи – правят всичко, което могат, за да се самоупоят и да избегнат мисълта за това, че не са си на мястото.
Често съм се питал дали наличието на толкова много автомобили не се дължи на факта, че хората искат да избягат колкото се може по-далеч е от своето ежедневие. Да не го виждат, да не мислят за него. Но независимо как ще избягат през уикенда,на работното си място същите тези хора се стремят да полагат колкото се може по-малко усилия за по-кратко време (особено умствени усилия). Работата, за която някога са мечтали да получат, се е оказала несъответна на техните умения, таланти, нужди и потребности.
Една група индустриални психолози се обърнала към неколкостотин души с молбата да си подставят, че внезапно са спечелили един милион долара. След това психолозите им задали следния въпрос: „Бихте ли продължили да работите?“
Над 75% отговорили: „Ами, да. На кого му е приятно да се мотае цял ден, без да върши нищо.“
След това изследователите попитали онези, които казали, че ще продължат да работят дали ще останат на същата работа, на която са сега. 90% отговорили: „Не, разбира се. Ще си намеря нещо, което наистина да ми харесва и да го върша, без да мисля за пари.“ Тогава изследователите питали: „Какво би вършил с по-голямо удоволствие?“
Повечето хора отговаряли: „Не зная, но ще бъде нещо, с което се справям добре и което му създава самочувствие.“
С други думи, тези хора биха си потърсили работа, която би им давала възможност да използват най-силните си страни 80 до 90% от времето. Можете ли да си представите сега, че всички тези хора в действителност се занимават с нещо, което биха напуснали на часа, стига да могат да си го позволят. Горчивата ирония в този малък разказ е, че никой няма да даде на тези хора онзи милион долара, от който се нуждаят, за да се сбъднат мечтите им. А те самите никога няма да спечелят този милион. Не и с работата, която не им доставя удоволствие. И още по-малко с работата, която им е толкова противна, че те биха я сменили с всичко друго…
Един от моите любими цитати е от Джон Д. Рокфелер. „Ако единствената ти цел е да забогатееш – казал той, – никога няма да я постигнеш.“
Съгласен съм с него. Вашата цел трябва да бъде да съчетаете своите дарби с най-добрата възможност, независимо дали това ще бъде служба, някакъв занаят или мисия в живота. Той трябва да ви привлича толкова, че да нямате търпение да го започнете. Така трябва да бъде, така и ще бъде, когато овладеете тези ПЕТ СТЪПКИ КЪМ УСПЕХА.
И тъй, как се открива най-добрата възможност?
Нещо, което не бива да правите е да обикаляте и искате съвет. Защото много роднини близки приятели ще умират от желание да ви съветват, как трябва да подредите живота си. Но в действителност ще мерят своя собствен пулс. Съветът, който ще получите от тях би бил просто отражение на онова, което те биха искали, биха могли или може би биха посмели на направят със своя собствен живот. Потърсете съвет и чуете нещо такова: „Като се обърна назад, често си казвам, че трябваше да стана професионален ловец на таралежи, като бях на твоят възраст. Тази професия процъфтява. Добре преживяват тия ловци на таралежи. Пък и могат да израснат в бизнеса си. И винаги ще печелят добре. Знаеш ли какво? Ти би могъл да навлезеш в този бизнес. Казвам ти – ще бъдеш много добър!“
Няма никакво значение в каква точно област ви тласкат – дали компютърно програмиране, продажба на замразено кисело мляко или участие в „народни борби“. За да е подходяща, за да се чувствате добре в нея, тя трябва да е ВАША област. Нали не можете да носите чужди обувки или някой друг – да носи вашите.
В миналата ни глава вие изследвахте и преценихте своите дарби и умения и открихте онези от тях, макар и малко на брой, които могат да ви изведат до успеха. Сега следва съчетаването на тези дарби с добрия шанс.

ОЦЕНИ ПРАВИЛНО СВОЕТО „ТУК“ И „СЕГА“
Преди да нахълтате при шефа си да заявите: „Аз няма да работя в тази отвратително дупка нито миг повече, дори тя да беше последното обитавано място на този свят“, добре е да се огледате. Трябва да се уверите, че не бягате от диамантени полета, само защото сте в лошо настроение или имате временен пристъп на глупост.
Ако сте на тази работа от година или година и половина, значи вие вече сте се научили да се справяте и знаете триковете как да продължите. Но за да откриете дали тази работа е наистина за вас, направете това малко просто упражнение.
Да започнем: прелистете и погледнете заглавията на следващите две работни страници.

Добри страни
На лявата страница впишете всички добри страни на настоящото ви положение в службата и помнете – вие сте „гърмян заек“. Вие вече знаете, как да намерите работа, да работите и се задържате на нея. И несъмнено във вашата работа има някои хубави неща, някои прирятни моменти, около които сте изградили ежедневния си стереотип. В края на краищата, вие сте оцелели, защото сте се научили да разбирате и се спогаждате с много и различни хора. Знаете кога какво да направите, знаете как да реагирате на проблемите и да ги разрешавате. А всичко това има стойност.
Така че, впишете смело всички добри страни, които намирате в сегашното си положение. Задълбочете се, бъдете честен и признайте, че това, което вършите има и някои добри страни. Ако път сте безработен, трябва да осъзнаете, че притежавате изключително много свободно време. Това не е шега, а доста важно наблюдение. Някои от най-успешните видове бизнес днес са били започнати през голямата депресия в тридесетте години от хората, които най-неочаквано се оказали с много свободно време на разположение.

Лоши страни
На дясната страница напишете всичко, което ви мъчи, във вашата работа, всичките си оплаквания и жалби. Ако се събуждате всяка сутрин с чувството, че възел стяга стомаха ви, ако мисълта за деня, който ви предстои ви е непоносима, или ако насторението ви всеки път се понижава, когато приближите входната врата на вашия магазин, цех, склад или офис, напишете защо се чувствате така.

Втора Стъпка: „Подбери най-добрата възможност“

Добрите страни на това, което правя…

Непоносимите страни на това, което правя…

СРАВНЕНИЕ
А сега погледнете двете страници, които сте изписали. Дали лошите страни надделяват над добрите? Дали ви е скучно и работите колкото да убивате времето или в момента сте кисел, поради това, че сте загубил дребно служебно спречкване? Дали сте ядосан, защото са повишили някой друг вместо вас? Дали пък не мислите да „напуснете кораба“ просто ей така – за да „видят те“! Склонен ли сте да изоставите многото хубави страни само заради един пристъп на лошо настроение? Дали пък не си тръгвате наистина от „диамантени полета“, без дори да се наведете и да погледнете, какво точно напускате?
Добре обмислете отговорите си на тези въпроси. В политиката казват, че гласоподавателите често са склонни да предпочетат познатия дявол пред онзи, когото не познават. Този манталитет се отразявали при смяна на работата. Главоболията, които имате със сегашната си работа едва ли могат да се сравнят с главоболията, които бихте си навлекли, ако я напуснете и започнете да търсите друга.
Ако обаче сте 100% сигурен, че трябва да се измъкнете от това място, за да добиете макар и малък шанс за успех, тогава напускайте! Но трябва да сте напълно убеден, че проблемът е в тях, не във вас.
А как ще разберете дали причината, която ви кара да ненавиждате всеки работен ден е във вас или в ситуацията около вас? Един сигурен начин да го узнаете е просто да наблюдавате, как реагира стомахът ви, когато си помислите за работата. Променя ли се настроението ви от слънчево към облачно? Изплува ли на повърхността мрачната страна от вашия характер? Отстъпват ли децата ви две стъпки назад за всеки случай? Усещате ли мускулите ви да се напрягат, а челото ви да се сбръчка? Ако ви се случва да сте някъде другаде и внезапно да си спомните, че пак трябва да се връщате на работа – това значи, че вече е решено едно на нула от само себе си в полза на това да си отидете.

РЕЙТИНГ НА РАЗДРАЗНЕНИЕ ОТ РАБОТАТА
Ето ви и още един начин да прецените как ви се отразява положението в службата. Върнете се на списъка от нещата, които са ви непоносими във вашата работа и го прочетете отново точка по точка. След това им направете рейтинг според скалата на следващата старница.

Рейтинг на Раздразнение от Работата (РРР)

1 2 3 4 5
Това ме дразни понякога Това ме дразни всеки път Това наистина ме мъчи Това ме влудява Това толкова ме влудява, че ще се пръсна

Вашият списък може би изглежда така:
1. Как се отнася към мен моят шеф ………………….. (напр. 3)
2. Интригантът Артър ……………………………….…(напр. 2)
3. Никога не чуват, какво имам да им кажа …………..(напр. 4)

След като класифицирате всяко то своите оплаквания със съответната цифра от един от горните 5 показатели, съберете всички цифри. След това разделете сумата на броя на оплаквания си.

Брой на оплакванията ………. по РРР
Сума на рейтинга ……..

Резултатът ще бъде между 1 и 5. Това е вашият Рейтинг на раздразнение от работата. Ако той е между 1 и 2, вие сте обичаен случай. Почти всяка работна ситуация е толкова дразнеща. Ако вашият резултат е между 4 и 5, вие имате изключително затормозваща работа. Повече от това едва ли може. Време е за решителни действия. Два на нула в полза на напускането.
Ако вашият резултат е между 3 и 4, нещата не са добре. Не напускайте кораба все още, но не пренебрегвайте такава възможност. Защото много скоро може да ви се наложи.
А сега решителния финален тест. Сравнете списъка на добрите страни в работата ви със списъка на вашите собствени силни качества, които направихте по-рано, и отговорете на следните въпроси:
1. Съответстват ли моите силни качества на хубавите страни в работата ми?…
2. Мога ли да променя или трансформирам работата си така, че да използвам силнитеси качества?…
3. Със самата работа ли са свързани добрите страни в нея или по-скоро с хората, с които работя? А приятните моменти?…
Ако на два или три от поставените въпроси отговорите с „не“, това вече е три на нула в полза на напускането – много категоричен резултат.
След като направите този експеримент и сте преценили своето положение на сегашната ви работа, можете да решите дали: А) Да останете и да работите, за да го подобрите или: Б) Да напуснете и потърсите нещо с повече шансове за успех и повече възможност за вас да приложите най-силните си страни.
Ако сте решили да напуснете, можете да пропуснете следващата част: ВЪЗПОЛЗВАЙ СЕ ДОКРАЙ ОТ МЯСТОТОЫ КЪДЕТО СЕ НАМИРАШ и да скочите направо на главата, озаглавена: ПОТЪРСИ ВЪЗМОЖНОСТ ЗА ОБНОВЛЕНИЕ!

ВЪЗПОЛЗВАЙ СЕ ДОКРАЙ ОТ МЯСТОТО, КЪДЕТО СЕ НАМИРАШ
Добре тогава, нека да почнем да копаем тези необработени диаманти и да направим по-ведро вашето ъгълче на този свят. Точно тук съветът на Бен Франклин за писалката и тефтера ни идва на помощ за трети път. Червената нишка на вашия успех води началото си от два списъка, които си направихте – на вашите силни страни и вашите възможности. Сега бих искал да направите още един списъка, следвайки тези стъпки:
Кое е най-добро? Най-горе на следващата страница, впишете най-хубавото нещо в настоящата ви работа.
Вашето „късо подаване“. Точно под него, напишете най-силните си страни, на които можете да заложите за успех.
СВЪРЖЕТЕ ГИ. А сега дайте свобода на ума си да си представя, а вие запишете всичко, което той измисли в отговор на въпроса: „Как мога да използвам дарбите си, за да направя най-хубавото нещо в сегашната ми работа още по-хубаво?“
Не си налагайте цензура. Запишете всяка своя идея, независимо колко глупава или налудничава може да ви се стори в момента. Направете го смело! За всеки пункт от списъка на силните си страни отделете не по-малко от 10 минути.
ВТОРОТО НАЙ-ХУБАВО
А сега впишете второто най-хубаво нещо на сегашната си работа. После пак се върнете на списъка с вашите силни качества и запишете, как можете да ги изплозвате, за да стане това нещо още по-хубаво.
Повторете това за всяка хубава страна от работата си, за която се сещате. Не бързайте. Ползвайте толкова време, колкото ви е необходимо. Знайте, това е инвестиция.
А СЕГА – ПРЕЦЕНКАТА
Върнете се и редактирайте всичките си идеи. Обмислете всяка поотделно. Подчертайте идеите, които мислите, че можете да реализирате в практиката. Ако можете да наберете поне пет добри идеи как да използвате силните си качества, вие сте готови да планирате успеха си. Това е темата на следващата глава. Но преди да минете към нея, трябва да сте убедени, че сте привършили с всичко по предната глава внимателно и честно!

Как да направя Хубавото още По-хубаво?

1. Какво харесвам най-много в сегашната ми работа:

Моите силни страни…
Как те могат да направят хубавото още по-хубаво?…

2. Следващото хубаво нещо в работата ми:

Как силните ми страни могат да го направят още по-хубаво?…

3. …………

ПОТЪРСЕТЕ ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ОБНОВЛЕНИЕ НА ЖИВОТА СИ
Този раздел е важен само ако сте решили,че ще смените работата си, за да оползотворите дарбите дадени ви от Бога.
След като веднъж сте си казали, че ще сменяте посоката, трябва да решите накъде. Към следващата бърлога ли, както бяхте сторили предния път? Към по-добра, по-внимателно подбрана работя? Или към собствен бизнес? Решението ще бъде изцяло ваше, но има няколко неща, които трябва да прецените, преди да направите своя избор.
Преди всичко, бих искал внимателно да си помислите, кое точно ще ви накара да вземете решение в полза на нова работа или свой собствен бизнес. Много хора, които решават да започнат свой бизнес често се водят от погрешни съображения. Казват си: „Омръзна ми да ме командват. Сега аз сам ще си бъда началник“. Или пък: „Най-много пари и облаги се падат винаги на собствениците. Защо не и на мен?“
Дали пък подобно отношение няма нещо общо с факта, че 85% от всички начеващи бизнесмени фалират до година и половина – две? Може би никога е нямало да се подготви началото на голяма част от най-успешния бизнес в тази страна, ако основателите му са имали макар и най-малка представа колко работа ги очаква! Ето това е една от вашите алтернативи, която имате пълно право да прецените и да приемете или отхвърлите.

ОСНОВИТЕ НА УСПЕХА
Тук ще споделя с вас някои неща за това как да се започне и организира собствен бизнес. Знам ги от свой собствен опит и от наблюдения на други преуспели хора.
– Томас Едисън е казал, че едно изобретение е 1% вдъхновение и 99% труд. Това се отнася и за успеха на всяко начинание, особено за началото на собствен бизнес. Успехът започва след 5 следобед и в събота и неделя. Разликата между служба и призвание е около 20 часа седмично.
-УСПЯВАЩИТЕ ХОРА ИНВЕСТИРАТ В САМИТЕ СЕБЕ СИ.
Те посещават семинари, четат много и постоянно се консултират с другите. С лекота и удоволствие те учат. Това не означава непременно, че се връщат в училище. Те просто вярват, че винаги има да се научи от срещите с други хора и техните идеи. И се стараят тези срещи да бъдат многобройни.
Хората на успеха не се залавят с планове за бързо забогатяване. Дали това ще бъде лотариен билет, залагане на конно надбягване или игра, предложена в медиите, мога да се обзаложа, че истински успяващите ще обърнат гръб на тези неща. Причината е проста. Човекът на успеха вярва, че той контролира живота и съдбата си. Той знае, че усилието значи повече от късмета, че играта не може да замести разчета и че не всичко което хвърчи се яде. Всички знаете какво се случва с тези, които мислят по този начин.
Само моля ви, не ме разбирайте криво. Всеки, който ме познава отблизо често би му чул да казвам: „С Бога напред!“ Вярвам в това, защото ми са се случвали толкова неща, които не съм, пък и не съм могъл да планирам. Приемам факта, че в живота има спонтанност, която е елемент от непознатото и една сила зад мен. Но зная също, че никой никога не е успял, прекарвайки цял ден в леглото си да дочака чудото.
Основна мисъл в една от любимите ме книги от Джонатан Ливнгстън Сийгъл е: „Който лети високо, вижда далече.“ Удивително голям брой от „златни мини“ се отварят пред тези, които работят усърдно, за да стъпят на пътеката на успеха.
„Големият късмет“ – това е оценката на губещия за успеха на печелещия.
– Успяващите хора помагат и на другите да успеят. В момента аз управлявам своя собствен бизнес. Но не съм сам в него. И съм успял толкова, колкото и хората, на които съм помогнал и които са ми помогнали да успея. Човек никога не може да го направаи съвсем сам.
Библията казва: „ХВЪРЛИ ХЛЯБА СИ ПО ВОДИТЕ.“ Не уточнява: „Опитай веднъж и ако успееш – добре, ако ли не…“ А просто казва: „Хвърли…“ И също както е с лова на мухи, трябва да хвърляте, и хвърляте, и хвърляте, докато хванете нещо, което си струва да се задържи. Това се отнася и за помощта, която оказвате на другите хора. Успяващият човек споделя успеха си с другите, но не с мисълта за моментална облага. Той знае, че ако подкрепи другия, той също ще го подкрепи някога в бъдещето.
– Успелият човек не завижда и не презира успеха на другите. Той се въодушевява, а не обезсърчава от хубавите неща, които се случват на хората около него. Да се ядосваш на чуждите постижения и да мразиш техния успех е загуба на време, която успяващият човек не може да си позволи, особено ако наистина вярва в себе си.
Един религиозен химн, който много обичам, съдържа тази строфа: „Нека има мир, любов, радост и напредък на земята и нека те започнат от мен.“ И ако наистина аз нося това чувство, в живота ми просто няма да има и една излишна секунда в ненавист на успеха на друг.
– Успяващият е напълно уверен в себе си. Той вярва, че неговите идеи са най-малко толкова добри, ако не и по-добри от тези на всеки друг. Той е убеден, че ако се даде равен старт, той ще спечели медала, ще се сдобие със златото и ще надмогне всяка пречка.
– Успелият човек знае, че най-добрата инвестиция, която може да направи е инвестицията в самия себе си. В края на краищата той самият е най-добрият, най-будният, най-усърдният, когото познава. Ако ще заложи на инвестиция, тя ще бъде единствено инвестицията в себе си.

В ТЪРСЕНЕ НА АЛТЕРНАТИВИ
Ако рискът да започнете собствен бизнес ви се струва прекалено голям, не го правете. Но и не влизайте в капана на убеждението, че ако работите за някой друг, непременно ще пропаднете. Не е така. Вие бихте могли с голям успех да работите за друг, както и за самия себе си, или пък да станете отлична домакиня. Ключът е в ПЕТТЕ СТЪПКИ КЪМ УСПЕХА, а не в това дали на вратата пише вашето или нечие друго име. Единственото, което има значение е да откриеш използваш най-добрите си умения и при това – по най-добрия начин. Ако сте фантастичен изследовател в науката и изобщо не ви вълнуват продажбите и администрацията, не бива да се залавяте със свой собствен бизнес. Ако обаче сте решили, че трябва да го направите и ще го направите, потърсете си партньор, който го бива във всичко, което вие ненавиждате и така неговите умения допълват вашите. Да откриеш и използваш най-добрите си умения по най-добрия начин е най-важното.
Да приемем, че вие няма да започвате собствен бизнес, а сте решили да си потърсите нова работа с по-добри възможности за развитие. Най-същественото тук е да използвате своя списък от силни и слаби страни, за да прецените реално възможностите на новата работа. Припомнете си онези неща, които правеха или все още правят работата ви непоносима. Използвайте ги като екран за опасност, що се отнася до новата ви работа.
1. Не напускайте настоящата си работа изведнъж. Дори ако ненавиждате това, което вършите, новата ви алтернатива трябва да е ясна и да ви очаква, преди да напуснете.
Може бе ще ви бъде трудно да повярвате, но най-хубавото нещо, което може да се случи на много хора е да ги уволнят. Да, наистина. Някои хора просто нямат куража да оставят явно неподходящата за тях работа, докато не им направят услугата да ги уволнят. И аз наистина вярвам, че за някои хора уволнението може да се окаже най-хубавото нещо, което някога им се е случвало, нещо, което просто трябва да се отпразнува.
2. Най-добрият ход е да си подготвиш нещата предварително, преди да обявиш, че напускаш.
Помнете, експертите по трудова заетост ни казват, че най-добрия момент да си потърсиш работа е, когато вече я имаш.
3. Вгледайте се в своите хобита. Има ли начин да ги превърнете в професия, която се отплаща добре? Можете ли да го постигнете за 30, 60 или 90 дни? А за година?
4. Някой предлагал ли ви е някога работа? Можете ли да се върнете при този човек и да подновите разговорите? Би ли могъл този човек евентуално да ви насочи към други?
5. Не пренебрегвайте възможността да се обърнете към консултант. Един професионалист по проблемите на заетостта би могъл да ви ориентира за нови професии и да ви насочи какви качества се изискват за тях. Но бъдете внимателен. Ако решите да се обърнете към консултанти, вървете при млад човек. Те не са така цинични и ще оценят по достойнство вашия ентусиазъм и решимост.

УСПЕХЪТ Е ЛИЧНО ДЕЛО
Независимо дали сте решили да се впуснете в частния бизнес със собствена фирма, да смените работата си или да дадете още един шанс на сегашната си работа, успехът никога не се постига на „автопилот“. Отсега нататък ще трябва да правите нещата по-различно, както и да се заемете с неща, които никога до този момент не сте правили.
Успехът идва от умението ни да използваме дарбите си по най-добрия възможен начин. Вие сам трябва да посрещате и отбивате предизвикателствата на живота. Никой няма да го направи вместо вас. Но и вие, като всички хора, се нуждаете от подкрепа. Всеки добър играч принадлежи към някакъв отбор или поне клуб. Така и вашият успех ще бъде подкрепен, подхранван и подпомаган от много хора, които вие трябва да намерите и на които, от своя страна, да предложите подкрепа. Само тогава те със сигурност ще ви отговорят със същото.
В своята талантлива „РЕЦЕПТА ЗА УТРЕ“, Харолд Дж. Къминс, почетен
председател на „Минесота Мючуъл“, петнадесетата по мащаб живото-застрахователна компания на Щатите, ни съветва че за да живеем в мир със самите себе си, ние трябва да даваме на другите и да не спираме да го правим до
края на живота си.
„Никога няма да сте дали повече, отколкото ще получите – пише Къминг. – Приемете го като безпогрешна истина.“
Към думите му аз мога да добавя само едно искрено: „Амин“.
Всичката тази помощ и подкрепа е повече от обикновена щедрост. Колкото повече помагате на другите, с толкова по-голяма готовност те ще ви помогнат да си намерите най-подходящата среда за вашите силни страни. Тук отново работи Универсалният закон за взаимодействията. И той е ключ към успеха на всяко начинание.

ВНИМАНИЕ!
Оставете си 10% резерва за всяка 90%-ва възможност пред вас. С това искам да ви предупредя да не си правите илюзии, че ще намерите място, където можете да правите само това, което искате и в което сте добър. Вие може да сте най-добрият търговец на този свят, може дори да сте способен да продадете Айфеловата кула обратно на нейния строител Айфел. Но рано или късно вие ще трябва да седнете и да напишете ордер, да преговаряте по договор и да отработите формално всяко свое обещание.
Вие може да сте най-блестящият агент по продажбите в града, но да останете незабелязан, ако никой няма представа за вас. Може да сте по-добър от Х и У взети заедно, но това няма да ви помогне, ако не се решите и не свършите малко черна работа за своя реклама. Хората няма сами да дойдат и да почукат на вратата ви в понеделник сутринта, за да ви помолят да направите за тях това, което най-добре умеете, ако не знаят кой сте и не научат нещо повече за вас.
Независимо дали имате собствен бизнес или работите за някой друг, вашият жизнен стандарт, доход, и удовлетвореност са в право пропорционална зависимост от стоките и услугите. Тук отново работи Универсалният закон за взаимодействията и той определя вашата печалба, вашите джобни пари и какъв успех изобщо ще постигнете. Вие всъщност сте си работодател сам, независимо дали притежавате компания, работите за друг или изобщо не работите за заплата. И така, приемете факта, че 10 до 20% от всичко, което трябва да направите, за да успеете няма да бъдат неща, които обичате да вършите и с които винаги се справяте добре.

ВАШЕТО ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО
Сега задачата ви е да намерите начин да се справите възможно най-бързо и леко с тези 10 до 20%. Ако отделите повече време, отколкото е необходимо за тези досадни понякога ненавистни задължения, това е време, откраднато от вашите най-силни страни. Такава опасност има, ако се отдадете на оплаквания, увъртания, бавене, преди да се хванете за черната работа, която не ви допада. Свършете я и я забравете! А след това се насочете към по-важните неща. И този е може би най-добрият съвет, която някога сте получавали.

КОГА ЗАПОЧВАМ?
Да приемем, че до този момент сте открили своите „къси пасове“, игра, в която да се включите и отбор, с който ще играете. Следващият логичен въпрос е: КОГА ДА ЗАПОЧНА?
Може би ви се струва, че трябва да почакате, докато всички светлини светнат зелено и икономиката навлезе в стадий на пълен разцвет. Това е разумно, но неправилно. Видите ли, всички ние много лесно можем да си намерим хиляди оправдания и да получим безплатен съвет от близки и приятели защо догодина ще бъде по-добре да тръгнем към успеха си.Нека си признаем – ако досега не сте се решавали на подобна стъпка, сигурно изпитвате страх. А това прави отлагането още по-вероятно и обяснимо.
Но ако сте изпълнили СТЪПКА ЕДНО И ДВЕ от ПЕТТЕ СТЪПКИ КЪМ УСПЕХА обективно и цялостно и ако наистина искате да успеете, тогава единственото, което ви остава е да започнете делото си и да го започнете веднага. Това решение никога няма да е лесно. За него никога няма да дойде най-изгодният момент. Винаги ще има причини за отлагане и за свиване на знамената в изчаквателна позиция.
Никога няма да забравя незаменимия съвет, който ми даде Рони Бракънфелд, приятел и колега от Нюйоркската фондова борса. Срещнах го за първи път още като бях младо момче, съвсем начинаещо в работата на борсата. Той беше много години по-възрастен, по-опитен и по-мъдър от мен. Но се сприятели с мен и ми стана наставник.
Един ден научих, че бе създал фирмата си през 1932 г., тъкмо във времето на Голямата криза. Бях изумен и ми стана много любопитно да узная какво за бога го бе накарало да започне търговия с ценни книжа в толкова неблагоприятно време. От всичко, което бях прочел знаех, че животът на Уол Стрийт през 1932 г. е бил доста мрачен. Дотолкова, че ако човек минавал по тази улица е трябвало да внимава да не би да го удари тялото на някой разорен брокер, който се е хвърлил от прозореца на някой небостъргач.
Никога няма да забравя, как Рони отговори на моя въпрос за това как и кога е започнал. Той прекъсна това, с което се занимаваше, доближи се съвсем близо до мен, погледна ме над очилата си и ми каза бавно и отсечено:
– Лио, ако наистина много ти се иска да направиш нещо, моментът винаги е подходящ.
За Рони, с неговото изгарящо желание и пълно посвещение 1932 г. е била най-подходящото време да започне този бизнес. И по-късно постигнал невероятен успех!
По същия този повод ми идва на ум още една история, по-близко свързана с мен. Както споменах и по-рано, баща ми винаги много ме е подкрепял в моя път към успеха. Но в края на живота си той направи толкова много за мен, колкото никога не си бях представял.
За моя тридесет и пети рожден ден той и майка ми пристигнаха с кола от Сейнт Пол до дома ни в Грийнуич, Кънектикът. Това беше радостен период за всички нас. Те бяха доволни и горди от моя напредък, а пък аз бях щастлив да споделя с тях непосредствено някои от успехите си, като третото дете в семейството: прекрасната ни къща и моята известност на Уолстрийт.
Една вечер баща ми и аз разговаряхме топло и спокойно в библиотеката, когато той най-неочаквано сподели с мен една своя мечта. Каза ми, че от години тайната му цел е била да започне свой собствен бизнес, когато се пенсионира. Веднага добави, че само след две години ще е достигнал най-високото възможно равнище на пенсия. След това ще бъде свободен да започне своя бизнес, а именно: изработването на малки дървени играчки в сутерена на къщата си.
Години наред баща ми правеше такива играчки като хоби в свободното и
време и по този начин изкарваше малко допълнителни доходи, с които издържаше мен и брат ми да учим. Едва сдържаше вълнението си, докато ми описваше как смята да преобразува сутерена в работилница и да разпространява готовите произведения.
Бях много доволен да видя баща си, който вече 42 години беше работил все за еднаа и съща служба и уж беше постигнал целта си така въодушевен, изпълнен с готовност и увереност да стане предприемач и да започне свой собствен бизнес. За нас двамата това беше една незабравима вечер.
След няколко дни двамата с майка ми си заминаха и нашият живот се върна към нормалния си ритъм. Но няколко месеца след това, още преди баща ми да се пенсионира, брат ми Том се обади, за да ми съобщи покъртителната вест, че татко беше починал от силен сърдечен удар.
През целия път обратно към Сейнт Пол по време на приготовленията за погребението и на самото погребение в главата ми все се въртеше онзи разговор с татко в библиотеката. Той бе пренесъл топката през цялото поле и с упорит труд, решимост и искреност я бе подготвил за атака, така че да спечели. Готвеше се да започне нова кариера след пенсионирането си, да осъществи изгарящата амбиция на последните двадесет години от живота си. Готвеше се да стане предприемач и да сложи най-сетне началото на свой собствен бизнес. Или да използва докрай дарбата си, дадена от Бога, което щеше да го направи неописуемо щастлив. Но играта свърши, преди той да може да осъществи своята мечта…
Не разбирам от медицина и не претендирам, че съм ясновидец, но не мога да се освободя от чувството, че ако баща ми се бе пенсионирал няколко години по-рано и беше спрял да ходи до пощата на Келог булевард, за да се отдаде на мечтата си да прави играчки, може би щеше да добави още двадесет години към живота си. Щеше да добави още и неизмеримо удоволствие за себе си, радост за майка ми, за цялото семейство, и особено – за своите клиенти. Можеше дори да се превърне в нещо като полковник Сандърс в производството на играчки.
Колкото и тъжно да бе това събитие за мен, всъщност то съдържаше и един незаменим съвет, който татко неволно ми бе дал в края на живота си. Ако толкова много искаш да направиш нещо, че то става незаглушим глас в съзнателните и подсъзнателните ти мисли, тогава НАПРАВИ ГО! Повярвайте ми, така ще бъде много по-добре за самите вас и за всички хора около вас.
Ако много искате да направите нещо, тогава последвайте съвета на Рони Бракънфелд и знайте, че точно сега е най-подходящия момент да се решите ида се заемете с него. И след като тази смела стъпка е вече зад вас, минете към ТРЕТАТА СТЪПКА: ПОСТАВИ СИ ГОЛЕМИ ЦЕЛИ. Тя ще ви даде възможност да издигнете мишена пред себе си и да планирате своята „игра“ Това е темата на следващата ни глава.

АКО НАИСТИНА МНОГО ТИ СЕ ИСКА ДА НАПРАВИШ НЕЩО, ТО МОМЕНТЪТ ВИНАГИ Е ПОДХОДЯЩ!