Търсене по ключови думи в книги от библиотеката
Възвишен разговор – 143 – Вести към младите – Елена Вайт (Елън Уайт)
Възвишен разговор – 143 – Вести към младите – Елена Вайт (Елън Уайт)
Които са израствали и са се развивали, чиито умствени способности са се усъвършенствали чрез дълбоко изследване на Писанията, за да могат да узнаят каква е Божията воля, те ще заемат постове на (за) полезна дейност; защото Божието слово е намерило достъп до (е навлязло в) живота и характера им… То трябва да извърши своята специална работа, даже да проникне навътре до разделенията на ставите и мозъка и да разкрие мислите и намеренията на сърцето. Божието слово трябва да стане храната, с която християнинът трябва да израсте (да порасне) силен в дух и интелект (духовно и умствено), за да може да се бори за истината и правдата.
Причината за ниски образци
Защо става така, че нашите младежи, даже и онези от тях, които са по-зрели на години, така леко биват подвеждани към изкушения и грях? – Защото не се изучава Божието слово и не се размишлява върху него както трябва да бъде. Ако то се ценеше щеше да има една вътрешна праведност, една сила на духа, които щяха да се съпротивяват на изкушенията на Сатана, подтикващи към вършене на зло. Твърдата, решителна сила на волята не се проявява в живота и характера, защото свещените наставления на Бога не са предмет на изучаване и размишление. Не се полагат усилия, каквито трябва, да се свърже ума (да се занимава ума) с чисти, святи мисли и да се отклонява от всичко, което е нечисто е невярно. Не се избира по-добрата част, не се седи при нозете на Исус както Мария, за да се научат най-свещените уроци на божествения Учител, та да могат да се съхранят в сърцето и да се практикуват в ежедневния живот. Размишляването върху святи неща ще възвиси и пречисти ума и ще развие (произведе) християнски благородници – мъже и жени.
Бог не желае да приеме нито един от нас, който омаловажава (подценява) своите сили (изразходва своите сили) в похотливи земни (светски) унижаващи неща, чрез мисъл, думи или действие. Небето е чисто и свято място, където не може да влезе никой освен очистените, одухотворените, облагородените и осветените. Предстои ни да извършим работа за себе си, и то ще я извършим само, ако черпим сила от Исус. Трябва да направим Библията предмет на изучаване повече от всяка друга книга; трябва да я обикнем (обичаме) и да я слушаме като Божият глас. Трябва да схващаме и разбираме нейните ограничения и изисквания, “да правиш” и “да не правиш” (нейните заповеди и ограничения, заповеди да вършим нещо или да не правим нещо) и да схващаме (съзнаваме) истинското значение на Божието слово.
Нужда от небесен ум насочен към небето
Когато Божието слово бъде направено наш съветник и ние изследваме Писанията, за да получим светлина (за да намерим по-голяма светлина), ангели от небето идват до нас, за да повлияят ума ни и да го просветлят, така че да може с основание да се каже – “влизането на Твоето Слово просвещава, вразумява простия”. Не е за чудене, че всред младежите, изповядващи се за християни няма много с умове насочени към небето, след като толкова малко внимание се отдава на Божието Слово. Не се обръща внимание на Божествените съвети; увещанията не биват послушвани (слушани); благодатта и небесната мъдрост не се търсят, та да се избягват греховете, извършвани в миналото и всяко петно на поквара да бъде очистено от характера. Молитвата на Давид беше: “Направи ме да разбирам пътя на Твоите заповеди и ще говоря за твоите чудни дела”.
Ако умовете на нашите младежи, както и на тези от по-зряла възраст, бяха насочени в правилна посока, когато се събират заедно и общуват, разговорите им биха били на възвишени теми. Когато умът е чист и мислите възвисени от Божията истина, думите ще бъдат от (ще имат) същия характер – “като златни ябълки в сребърни кошници”. Но при настоящия начин на мислене, при настоящата практика, при ниският образец, от който даже изповядващите се за християни са доволни (са доволни да постигнат), разговорите са евтини и безполезни. Такъв разговор е “от земята, земен” и не ухае нито на истина, нито на небе и не достига дори до образеца на по-културната класа светски хора.
Енергичен процес на освещение
Когато темите за размишление са Христос и небето, то разговорът ще дава доказателство за този факт. Речта ще бъде подправена с благодат и говорителят ще покаже, че е придобил едно образование в училището на божествения Учител. Псалмистът казва: “Избрах пътя на истината и съдбите ти сложих пред себе си”. Той съхраняваше Божието слово като съкровище. То намери достъп в неговия ум, не за да бъде незачитано, но за да бъде практикувано в живота му…
Вътре в сърцето трябва да се осъществява ден след ден и час след час един енергичен процес на себеотрицание и освещение; и тогава външните дела ще свидетелствуват, че Исус пребъдва в сърцето чрез вяра. Освещението не затваря входовете на душата за познанието, но идва да разшири ума и да го вдъхнови да изследва истината като скрито съкровище; а познанието за Божията воля ще направи делото на освещението да напредва (да върви напред). Има едно небе и о, колко сериозно трябва да се стремим да го достигнем.
Апелирам към учащите към нашите училища и колежи да вярват в Исус като техен Спасител. Вярвайте, че Той е готов да ви помогне чрез своята благодат, когато идвате искрено при Него. Трябва да се биете в добрата битка на вярата. Трябва да се борите за короната (венеца) на живота. Борете се, защото Сатана ви е хванал в смъртоносна хватка; и ако не се отскубнете от него, ще бъдете парализирани и унищожени. Врагът е отляво и отдясно, пред вас и зад вас; и вие трябва да го стъпчете под краката си. Борете се, защото има да бъде спечелена една корона. Борете се, защото ако не спечелите короната, ще загубите всичко в този живот и в бъдещия. Борете се, но нека това бъде чрез силата на вашия възкръснал Спасител (“Ривю енд Хералд”, 21 август 1881 г., виж също “Основи на християнското възпитание”, стр. 129-137).