Вяра в Бога – 2 – Съкровищница от свидетелства Том 1 – Елена Вайт (Елън Уайт)

Когато бях в Батъл Крийк, щата Мичиган, на 5 май 1855 г. ми бе показано, че сред Божиите служители и в църквата липсва вяра в значителна степен. Те са обезкуражаваха много лесно, съмняваха се в Бога, бяха склонни да мислят, че жребият им е тежък и че Бог ги е изоставил. Видях, че това бе много оскърбително, защото Бог толкова ги обичаше, че даде Своя единствен възлюбен Син да умре за тях, а и цялото Небе се интересуваше от тяхното спасение. Но въпреки всичко, което бе направено за тях, беше им трудно да вярват и да се доверяват на такъв мил и добър Баща. Бог е заявил, че много повече е готов да даде Святия Дух на ония, които Го молят, отколкото земните родители са готови да дадат добри неща на своите деца. Аз видях, че Божиите служители и църквата се обезкуражаваха твърде лесно. Когато молеха своя небесен Баща за неща, от които мислеха, че се нуждаят, и когато не ги получаваха незабавно, вярата им се разклащаше, куражът им отслабваше и те роптаеха. Беше ми показано, че това не бе угодно на Бога.
Всеки светия, който идва при Бога с искрено сърце и Го моли с вяра, ще получи отговор. Вярата ви в Божиите обещания не трябва да отслабва, дори и да не виждате или да не чувствате незабавния отговор на молитвите си. Не се страхувайте да се доверите на Бога! Уповавайте се на Неговото сигурно обещание: „Искайте и ще получите!“ (Йоан 16:24). Бог е твърде мъдър, за да допусне грешка и твърде добър, за да не даде нещо добро на своите светии, които ходят с искреност пред Него. Човек лесно се заблуждава и въпреки че молбите му се издигат от искрено сърце, той не винаги иска неща, които са добри за него или които ще прославят Бога. Нашият мъдър и добър Баща ще чуе молитвите ни и ще отговори, понякога дори незабавно, но Той ни дава само онова, което е за наше добро и за Негова слава. Бог ни дарява с благословения. Ако можехме да разберем Неговия план, щяхме да видим ясно, че Той знае кое е доброто за нас и че отговаря на нашите молитви. Никога не ни се дава нещо вредно. Вместо онова, за което се молим, но което не би било за наше добро и би наранило сърцето ни, Бог ни дава само благословението, от което се нуждаем.
Видях, че ако не чувстваме незабавния отговор на молитвата си, не трябва да преставаме да се държим твърдо за вярата, като не позволяваме на съмнението да ни обладава, защото то ще ни отдели от Бога. Ако нашата вяра се разклати, няма да получим нищо от Него. Доверието ни в Бога трябва да бъде силно; и когато най-много се нуждаем от благословението, то ще се излее над нас като обилен дъжд.
Когато служителите на Бога се молят настойчиво за Неговия Дух и благословение, понякога отговорът може да дойде незабавно, но това не винаги става. В такива случаи не се плашете, не отпадайте! Нека вярата ви се хване здраво за обещанието, че ще получите. Нека доверието ви в Бога бъде пълно и благословението ще дойде в момент, когато най-много се нуждаете от него. Неочаквано ще получите помощ от Бога и когато представяте истината на невярващите, ще можете да проповядвате Словото ясно и със сила.
Отново ми беше представено как децата молят за благословения земните си родители, които ги обичат. Понякога те искат неща, за които родителите знаят, че ще им навредят. Затова вместо тях им дават други, които са добри и полезни. Видях, че всяка молитва, отправена с вяра от едно искрено сърце, ще бъде приета от Бога и изпълнена, а онзи, който се моли, ще получи благословението тогава, когато най-много се нуждае от него, и то често пъти ще надхвърля неговите очаквания. Нито една единствена молитва на някой верен светия не е напразна, щом се издига към Бога с вяра и от искрено сърце.