Мили млади приятели, и най-малкото време прекарано в това да си поживеете, ще докара жетва, която ще вгорчи целия ви живот; един безразсъден час – веднъж поддаване на изкушението – и целият ход на живота ви може да се отклони и насочи в погрешна посока. Само веднъж можете да сте млади; направете тази своя младост полезна. Когато веднъж сте навлезли в погрешен път, никога не можете да се върнете, за да поправите грешките си. Който отказва да се свърже с Бога и поставя себе си на пътя на изкушението, сигурно ще падне.
Бог изпитва (изпробва) всеки младеж. Много младежи се извиняват за своето безгрижие и непочтителност с лошия пример, който им дават по-опитните изповядващи се за християни. Но това не трябва да отклонява, който и да било от вършенето на правото. В деня на последното разчистване на сметките вие няма да молите за никакви такива извинения, каквито представяте сега. Ще бъдете осъдени с основание, защото сте знаели пътя, но не сте избрали да ходите по него.

Изкушението
Сатана, този свръхизмамник, се преобразява на ангел на светлината и идва при младежите със специалните си изкушения; и стъпка по стъпка успява да ги отклони от пътя на дълга. Той е описан като обвинител, измамник, лъжец, мъчител и убиец. “Който върши грях е от дявола.” Всяко престъпление докарва осъждане на душата и предизвиква Божието неодобрение. Бог различава тайните мисли на сърцето. Когато се подхранват нечисти мисли, не е нужно те да бъдат изразявани чрез думи или действия, за да осъществят греха и да донесат осъждение на душата. Нейната чистота е (вече) осквернена и изкусителят е триумфирал (възтържествувал).
Всеки човек се изкушава, когато се завлича от собствените си похоти (страсти) и те го впримчват. Той се отклонява от пътя на добродетелта и истинското вършене на добро като следва собствените си наклонности. Ако младежите притежаваха морална чистота и най-силните изкушения да им се представят, те биха били напразни (това би било напразно). Действието на Сатана е да ви изкушава, но вашето действие трябва да бъде да не се поддадете. Не е във властта на всичките сатанински множества да насилят изкушавания да извърши престъпление (да съгреши). Няма никакво извинение за греха.
Докато някои от младежите прахосват силите си за суети и глупости, други дисциплинират ума си, складират знания, препасват (Божието) всеоръжие, за да участвуват в борбата на живота, решени да постигнат успех в нея (да я спечелят). Но те не могат да успеят в живота, колкото и високо да се опитват да се изкачат, ако не съсредоточат чувствата си към (върху) Бога. Ако се обърнат към Господа с цялото си сърце, отхвърляйки ласкателствата на онези, които искат дори и в най-малка степен да отслабят тяхното намерение да вършат правото, те ще имат сила и доверие (увереност) в Бога.

Празните забавления не са истинско щастие
Обичащите обществото често задоволяват тази своя страст, докато станат нейни роби. Да се обличат, да посещават места на забавления, да се смеят и бърборят върху теми по-леки и от суетата – това е целта на живота им. Не могат да понасят да четат Библията и да размишляват, чувстват се много окаяни (злочести), освен ако няма нещо възбуждащо. Нямат вътре в себе си силата да бъдат щастливи; но за да бъдат щастливи зависят от компанията на други младежи, така безразсъдни и неспокойни като тях самите. Силите, които биха могли да бъдат насочени за постигането на благородни цели, те отдават на глупости…
Младежите, намиращи радост и щастие в четенето на Божието слово и в часа на молитва, биват постоянно освежавани като черпят от източника на живота. Такъв младеж ще постигне такава висота на морално превъзходство и такава широта на ума, за която другите не могат и да си помислят. Общуването с Бога насърчава добрите мисли, благородните стремежи, ясното схващане на истината и възвишени намерения (цели) за действие. Които свързват по този начин душите си с Бога, биват признати от Него за Негови синове и дъщери. Те се изкачват все по-нависоко и по-високо, придобивайки по-ясни схващания за Бога и вечността, докато Господ ги направи проводници за светлина и мъдрост за света…
Пребъдващите в Исус, ще бъдат щастливи, в добро настроение и радостни в Бога. Меко благородство ще личи в говора им, почтителност към духовните и вечни неща ще се изразява (проявява) в действията (постъпките) им и музика, радостна музика ще ехти от устните им; защото тя ще лъха от Божия престол. Това е тайната на благочестието и тя не може лесно да се обясни, но която непременно се чувства и на която можем да се наслаждаваме. Упоритото и бунтовно сърце може да затваря вратите за всички сладки влияния на Божията благодат и за цялата радост, която Светия Дух докарва; но пътищата на мъдростта са пътища приятни, те са пътища на мир (те са мирни пътища). Колкото по-тясно сме свързани с Христос, толкова повече думите и действията ни ще са подчинени на преобразяващата сила на Неговата благодат (“Свидетелства”, т. IV, стр. 622-626).

Нерелигиозни посетители
Не е безопасно за християните да избират обществото на такива, които не са свързани с Бога и чийто поведение не Му е приятно. Но, въпреки това много изповядващи се за християни дръзват да стъпят на забранена почва. Много канят в домовете си роднини, които са суетни, лекомислени и нечестиви (безбожни); и често пъти примерът и влиянието на такива нерелигиозни посетители оказва трайно влияние (впечатление) върху умовете на децата в семейството (в дома). Така упражненото влияние е подобно на онова, което се получи, когато евреите общуваха с безбожните ханаанци…
Мнозина чувстват, че трябва да направят известна отстъпка, за да задоволят своите нерелигиозни роднини и приятели. И тъй като не винаги е лесно да се тегли разграничителната черта, едната отстъпка подготвя пътя за друга, докато онези, които някога са били истински последователи на Христос започват с живот и характер да се съобразяват с обичаите на света. Връзката с Христос се нарушава. Те стават християни само по име. Когато часът на изпитанието настъпи, тогава надеждата им изглежда, че е без основа (без основание). Те са продали себе си и децата си на неприятеля. Опозорили са Бога и при откриването на Неговия справедлив съд, те ще пожънат онова, което са посели. Христос ще им каже онова, което каза и на древния Израил: “Не послушахте гласа Ми, защо сторихте това?” (“Знамения на времето”, 2 юни 1881 г.).