Дни на служене – 2 (2-ра част) – По стъпките на Великия Лекар – Елена Вайт (Елън Уайт)

Евреите имаха обичай да водят децата си при равин, за да положи ръце на тях и да ги благослови; но учениците на Спасителя смятаха Неговото дело за твърде важно, за да Му се пречи по този начин. Когато майките идваха и искаха Той да благослови рожбите им, те се възпротивяваха. Според тях децата бяха твърде малки, за да Му отнемат времето. Допускаха, че присъствието им не ще Му бъде приятно. Но Спасителят разбираше грижата и тегобите на майките, които се опитваха да помогнат на децата си да живеят в съгласие с Божието слово. Беше чул молитвите им и сам ги беше привлякъл към Себе Си.
Една майка беше тръгнала с детето от дома, за да намери Исус. По пътя каза на съседката си къде отива и тя пожела Исус да благослови и нейните деца. Така се бяха събрали няколко майки със своите рожби. Някои от децата бяха по-големи, други по-мънички. Когато майките споделиха желанието си, Исус изслуша със съчувствие боязливата им молба, но Той изчака да разбере как ще се отнесат учениците. Когато видя, че укоряват майките и ги отпращат, мислейки, че така ще Му направят услуга, Христос им посочи грешката с думите: “Оставете дечицата да дойдат при Мене; не ги възпирайте, защото на такива е Божието царство” (Марко 10:14). Взе децата в обятията Си, положи ръце върху тях и им даде желаното благословение.
Майките бяха утешени. Върнаха се по домовете си, окрилени и благословени от Христовите думи. Бяха насърчени да понесат товара си наново с радост и да се трудят за децата си с нова надежда.
Ако можехме да надникнем по-късно в живота на тази групичка, щяхме да видим как майките припомнят на децата си сцената от оня ден и им повтарят изпълнените с любов думи на Спасителя. Щяхме да чуем колко често през следващите години споменът за тези думи не позволяваше децата да се отклоняват от пътя, определен за изкупените от Господа.
Христос и днес е същият състрадателен Спасител, както тогава, когато живееше сред хората. И днес Той е същият сигурен помощник на майките, както тогава, когато вземаше в обятията Си малките еврейски дечица. И нашите деца ­ най-скъпото ни съкровище, са също изкупени с кръвта Му, както и тогавашните.
Исус знае тегобите на всяко майчино сърце. Той, Чиято майка трябваше да се бори с бедността и лишенията, съчувства на всяка друга в тежкия є труд. Той, Който измина дълъг път, за да утеши наскърбеното сърце на една ханаанка, ще направи същото и за днешните майки. Той, Който съживи и върна на вдовицата от Наин едничкия є син и Който дори в предсмъртните Си страдания на кръста не забрави за нуждите на Своята майка, потръпва и днес от майчините скърби. При всяко страдание и нужда Той от сърце утешава и помага.
Нека майките отиват с грижите си при Исус ­ винаги ще намерят достатъчно милост, която да им помогне в грижите за децата им. Вратите са отворени за всяка жена, която желае да постави своето бреме в нозете на Спасителя. Този, Който е казал: “Оставете дечицата да дойдат при Мене! Не ги възпирайте!” (Марко 10:14), продължава да приканва майките да водят рожбите си при Него за благословение.
В децата, водени при Него, Исус виждаше мъжете и жените ­ бъдещи наследници на Неговата благодат и поданици на царството Му. Някои от тях щяха да станат и мъченици заради Него. Знаеше, че тези деца обичат да Го слушат много повече и с много по-голяма готовност Го приемаха за свой Изкупител, отколкото възрастните, възпитани в светски дух и коравосърдечие. В поученията Си Той слизаше на тяхното равнище. Христос, Величието на небесата, отговаряше на въпросите им и поднасяше Своите важни учения така простичко, че детският ум да може да ги разбере. Засяваше в детските им души семето на истината, което по-късно щеше да поникне и да даде плод за вечен живот.
Когато заповяда на учениците Си да не пречат на децата да отиват при Него, Исус говореше и на Своите последователи от всички векове ­ на църковните служители, на проповедниците, на помощниците и на всички християни. Исус привлича децата при Себе Си със заръката: “Не им пречете!”, като че иска да ни каже: “Те ще дойдат, ако вие не им пречите.”
Не представяйте Христос във фалшива светлина поради нехристиянския си характер. Не дръжте децата далеч от Него заради своята студенина и коравосърдечие. Никога не им давайте повод да чувстват, че за тях няма да бъде приятно в небето, ако и вие бъдете там. Не говорете за религията като за нещо, което децата не разбират; по никакъв начин не им внушавайте, че Христос не ще ги приеме толкова невръстни. Никога не им давайте повод да получат погрешното впечатление, че Христовата религия е нещо тъжно и потискащо и че, ако последват Спасителя, ще трябва да се откажат от всичко хубаво и радостно в живота.
Ако Светият Дух действа в сърцата на децата, бъдете Му помощници. Поучавайте ги, че Спасителят ги зове и че на Него нищо не може да Му достави по-голяма радост от това ­ те да Му се посвещават в ранната си възраст и в разцвета на силите си.
Спасителят гледа с безкрайна нежност на душите, които е изкупил със скъпоценната Си кръв, те са наградата за Неговата любов. Неизказано копнее за тях. Привличат Го не само възпитаните и добрите деца, но и онези, които поради наследственост или липса на възпитание имат лоши характери. Много родители не разбират своята отговорност за тези им характери. Липсват им онази нежност и мъдрост, с които трябва да се отнасят към грешащите, които самите са направили такива, каквито са. Но Исус изпитва състрадание към тези деца и има предвид причините за техните прояви.
Християнският работник може да бъде Христов инструмент за привличането на такива грешащи и заблуждаващи се младежи. Може с мъдрост и съобразителност да свърже сърцата им с Неговото, може да им вдъхне кураж и надежда и тогава ще види как чрез Божията благодат характерът им ще се промени така, че и за тях да може да се каже: “На такива е царството Божие.”
В Христовите ръце петте ечемични хляба бяха достатъчни, за да нахранят множеството
Докато Исус проповядваше от морския бряг, народът и учениците Му през целия ден Го следваха. Те слушаха Неговите прости и ясни милостиви слова, които бяха за душите им като балсам от Галаад. Божествената Му изцеляваща ръка раздаваше здраве на болните и живот на умиращите. Денят беше минал неусетно, като че небето се бе сляло със земята, и те бяха изгубили представа от колко време не бяха слагали нищо в устата си.
Слънцето клонеше към залез, а народът не се разотиваше. Най-после учениците се приближиха до Христос и Му казаха, че множеството трябва да бъде разпуснато, за да си набави необходимата храна. Много от тях бяха дошли отдалеч и не бяха яли нищо от сутринта. Може би биха могли да получат храна от близките селища. Но Исус им отговори: “Дайте им вие да ядат!” (Матей 14:16). После, обръщайки се към Филип, запита: “Отгде да купим хляб да ядат тия?” (Йоан 6:5).
Филип погледна огромната тълпа и си помисли колко абсурдно е да се осигури храна за толкова народ. Отговори: “За двеста динария хляб не ще им стигне, за да вземе всеки по малко” (Йоан 6:7).
Исус запита колко храна може да се намери между събраните. “Тук има едно момченце, у което се намират пет ечемичени хляба и две риби ­ каза Андрей, ­ но какво са те за толкова хора?” (Йоан 6:9). Исус нареди да Му ги донесат, а на учениците Си заповяда да кажат на народа да насяда на тревата. Когато това бе изпълнено, взе храната, “погледна към небето и благослови; и като разчупи хлябовете, даде ги на учениците, а учениците ­ на народа. И всички ядоха и се наситиха; и вдигнаха останали къшеи, дванайсет пълни коша” (Матей 14:19, 20).
Чрез едно чудо на Божествена сила Христос нахрани множеството. А колко проста беше осигурената храна ­ само риба и ечемичен хляб, което беше всекидневното препитание на галилейските рибари.
Христос можеше да предложи на народа по-богата трапеза; но храна, предназначена само да задоволи апетита, нямаше да им даде толкова добър урок. Ако днешните хора бяха с по-скромни навици, ако живееха в хармония с природните закони както Адам и Ева в началото, нуждите на човешкото семейство биха били задоволени напълно. Но сребролюбието и лакомията донесоха грях и мизерия поради прахосничеството, от една страна, и недостига, от друга.
Исус не се стремеше да привлича народа към Себе Си, задоволявайки желанията му за благосъстояние и лукс. За онази голяма тълпа, изтощена и изгладняла след дългия уморителен ден, скромната храна беше гаранция за Христовата мощ и за загрижеността Му за обикновените им житейски нужди. Спасителят не е обещавал на последователите Си лукса на този свят; техният жребий може да е бедност, но Неговото слово е залог, че нуждите им ще бъдат задоволени, а обещанието Му ­ по-ценно от всички земни блага ­ е постоянната утеха от Неговото присъствие.
След като народът се нахрани, остана още много храна. Исус заповяда на учениците Си: “Съберете останалите къшеи, за да не се изгуби нищо!” (Йоан 6:12). Тези думи означаваха повече от буквалното събиране на остатъците в кошове ­ те имаха и друго предназначение. Нищо не бива да се прахосва. Не бива да пропиляваме никакви земни блага; не бива да пренебрегваме нищо, което би могло да бъде полезно за някое човешко същество. Трябва да се запазва всичко, което може да облекчи нуждата на гладуващите по земята. Със същата грижовност трябва да съхраняваме и “небесния Хляб”, предназначен за задоволяване нуждите на душата. Ние живеем чрез всяко Божие слово. Нищо от онова, което е изрекъл Бог, не бива да бъде изгубено. Не трябва да пренебрегваме нито една дума, отнасяща се за нашето вечно спасение. Нито едно слово не бива да стигне до земята без полза.
Чудото в хлябовете ни учи, че сме зависими от Бога. Когато Христос нахрани петте хиляди, храната не Му беше подръка. Видимо не разполагаше с никакви средства. Заедно с петте хиляди мъже, освен жените и децата, Той се намираше в пустинно място. И не Той беше поканил народа да Го последва. Желанието на хората да бъдат край Него ги беше повело без покана или заповед. Но Исус знаеше, че през целия ден бяха слушали поученията Му и сега бяха гладни и уморени. Бяха далеч от домовете си, а нощта наближаваше. Много от тях нямаха никакви пари за храна. Но Този, Който заради тях беше постил четиридесет дни в пустинята, нямаше да ги остави да се върнат по домовете си гладни.
Божието Провидение беше поставило Исус там, където се намираше; и Той зависеше от Небесния Баща относно средствата, с които можеше да помогне. Когато изпаднем в затруднено положение, трябва да се оставим на Бога. При всички случаи трябва да търсим помощ от Този, Който има на разположение безкрайни източници.
При това чудо Исус получи хляб от Отца, разпредели го между учениците, учениците го раздадоха на хората, а те пък ­ един другиму. Така и всички, които са съединени в Христос, ще получават от Него Хляба на живота и ще го раздават на други. Неговите последователи са определените инструменти за връзка между Христос и народа.
Когато учениците чуха Исусовите думи: “Дайте им вие да ядат”, веднага си представиха колко непосилно е това за тях. Попитаха: “Да отидем ли да купим храна?” Какво им отговори Христос? “Дайте им ВИЕ да ядат!” Учениците Му занесоха всичко, което имаха; но Той не ги покани да започнат. Заръча им да обслужат първо хората. Храната се умножаваше в Неговите ръце, а изпразващите се шепи на учениците непрекъснато се протягаха към Него. Малкият запас стигна за всички. Когато народът бе нахранен, седнаха и учениците заедно с Исус и ядоха от скъпоценната, подарена от Небето храна.
Колко често и нашето сърце се свива, когато гледаме тегобата на бедните, на опечалените, на живеещите в невежество! Питаме се: “Какво ли може да се постигне с нашите слаби сили и нищожни запаси, как да помогнем на тази голяма нужда? Трябва ли да чакаме някой с по-големи от нашите способности и възможности, или пък някоя организация да го стори?” Христос казва: “Дайте им ВИЕ да ядат!” Употребете за това средствата, времето, способностите, които имате. Донесете своите ечемични хлябове при Мене!
Запасите ви може да не са достатъчни да нахранят хиляди, но може да стигнат за един човек. В ръцете на Христос те биха могли да нахранят и мнозина. И вие като учениците споделяйте с готовност онова, което имате. В следващия момент Христос ще умножи вашия дар. Ще възнагради простото, искреното ви доверие в Него. И онова, което на пръв поглед е изглеждало нищожно, ще се окаже богата трапеза.
“Който сее оскъдно, оскъдно ще и да пожъне; а който сее щедро, щедро и да ще пожъне… А Бог е силен да преумножи на вас всякакво благо, така щото като имате всякога и всичко това, което е достатъчно във всяко отношение, да изобилвате във всяко добро дело. Както е писано: “Разпръсна щедро, даде на сиромасите, правдата му трае довека”. А Този, Който дава семе на сеяча и хляб за храна, ще даде и ще умножи вашето семе за сеене и ще прави да изобилстват плодовете на вашата правда” (2Кор. 9:6-11).