Божието намерение беше чрез труд да облекчи злото, внесено в света от непослушанието на човека. Трудът прави изкушенията на Сатана безплодни и задържа вълната на злото. И макар придружен от грижи, умора и мъка, трудът е все още източник на щастие и развитие, както е и страж срещу изкушението. Дисциплината, която се постига чрез него, обуздава себеугаждането и насърчава трудолюбието, прилежността, чистотата и твърдостта. Така той става част от Божия велик план за възстановяването на човека от грехопадението.

Ръчният труд срещу игрите
Мнението на обществото е, че ръчният труд е унизителен, а хората могат да постигнат нужното физическо развитие чрез крикет, бейзбол или бокс, които не се смятат за унизителни. Сатана с удоволствие наблюдава как човешките същества използват физическите и умствените си сили за неща, които нито ги възпитават, нито са полезни, нито пък им помагат да бъдат за благословение на нуждаещите се от помощ. Докато младите стават цели експерти по игри, които нямат реална стойност нито за тях самите, нито за другите, Сатана играе играта на живота за техните души, като отнема дадените им от Бога таланти и поставя на тяхно място собствените си зли качества. В усилията си да отклони хората от Бога той се стреми да обхване и погълне ума така пълно, че в мислите да няма никакво място за Бога. Не желае младежите да придобиват познание за своя Създател и е много доволен, ако успее да пусне в действие и игри, и театрални представления, които така объркват чувствата им, че Бог и небето биват забравени.
Едно от най-сигурните защитни средства срещу злото е полезното занимание, а безделието е едно от най-големите проклятия; защото по стъпките му вървят порокът, престъплението и бедността. Хората, които са постоянно заети, които изпълняват ежедневните си задачи с радост, са полезни членове на обществото. Като изпълняват вярно различните задължения в пътя на живота, те служат за благословение както за себе си, така и за другите. Прилежният труд ги предпазва от многото примки на този, който “все намира някоя беля за незаетите ръце”.
Застоялата вода скоро се вмирисва; но течащата вода от потока пръска здраве и радост по земята. Едната вода е символ на ленивите, другата – символ на работливите…

Христовият пример
Животът на работа, определен за обитателите на земята, може да се стори на някои тежък и уморителен, но е издигнат на почит от Изкупителя и който следва този свещен път е в безопасност. Чрез слово и пример Христос е възвеличил полезния труд. От най-ранните си години Той живя в труд. По-голямата част от земния си път прекара в търпелива работа в дърводелската работилница в Назарет. Облечен като обикновен работник, Господарят на живота ходеше по улиците на малкия град, където живееше, отивайки и връщайки се от скромната си работа. Служебни ангели Го придружаваха, когато вървеше рамо да рамо със селяни работници, непознат и непочетен…
Крепкият труд е здравословно тонизиращо средство за живота на човека. Той прави слабите силни, бедните – богати, нещастните – щастливи. Сатана е в засада, готов да унищожи незаетите с работа. Тяхната незаетост му възможност да ги приближи под формата на нещо привлекателно. Най-голям успех има, когато дойде при хората по време на свободните им часове.

Задоволство от работата
Една от най-големите злини, произлизащи от богатството е модерната идея, че работата е унизителна и деградира личността. Пророк Езекиил изявява: “Ето що беше беззаконието на сестра ти Содом… гордост, пресичане с храна и безгрижно спокойствие; а сиромахът и немощният не подкрепяше” (Езекиил 16:49). Тук ни са представени ужасните резултати от безделието, което отслабва ума, унижава душата и изкривява разума, превръща в проклятие даденото за благословение. Само работещият мъж или работещата жена виждат нещо велико и добро в живота и охотно, с вяра и надежда носят своите отговорности.
Този важен урок за задоволството от труда, необходим за изпълняването на всекидневните житейски задължения, все още предстои да бъде научен от много Христови последователи. Да работиш за Бога като механик, търговец, адвокат или фермер и да внасяш предписанията на християнството в обикновените занятия на живота, се изисква много повече желание, много по-строга дисциплина на характера, отколкото да работиш като признат мисионер в открито поле. Изисква се силен дух, за да внесеш религията в работилницата и в бизнес офиса, като освещаваш и най-малките подробности от всекидневния живот и уреждаш всяка сделка в съгласие с образеца на Божието слово. Това, изисква Господ.
Апостол Павел смяташе безделието за грях. Той бе научил всички тънкости на занаята да прави шатри и по време на проповедническата си служба често го практикуваше, за да издържа себе си и другите. Не смяташе така употребеното време за изгубено. Като работеше, апостолът имаше достъп до една класа хора, с които иначе не би могъл да общува. Той показваше на другарите си, че умението в обикновения занаят е дар от Бога. Учеше, че Бог трябва да бъде почитан и във всекидневния труд. Загрубелите от труд ръце на апостола не отнемаха от силата на горещите му апели като християнски проповедник.
Бог е определил всички да бъдат работници. Товарното животно отговаря по-добре на целта, за която е създадено, отколкото безделният човек. Бог е работник, който не престава да се труди. Ангелите са работници; те са Божии служители, обслужващи човешките чада. Онези, които очакват небе на бездействие, ще бъдат разочаровани, защото небесната икономика не предвижда задоволяване на мързела. Но на уморените, отрудените и тежко натоварените е обещана почивка. Верният слуга ще бъде посрещнат от своя Господ и пренесен от тежкия си труд в Неговата радост. В славната почивка, приготвена за онези, които побеждават чрез Христовия кръст той ще свали оръжието си с удоволствие и ще забрави шума на битката (“Съвети за учители, родители и учащи”, стр. 274-280).