Според Божията наредба трябва да бъдат обучавани както физическите, така и умствените сили; но физическите упражнения трябва да бъдат в пълна хармония с дадените уроци от Христос на учениците Му. Тези уроци трябва да намерят приложението си в живота на християните така, че при цялостното възпитание и себеобучение на учители и учещи небесните представители да не запишат за тях, че са “сластолюбиви”. Докладът, който сега се записва срещу имената на голям брой хора, е: “Повече сластолюбиви, а не боголюбиви” (2 Тим. 3:4).
Така Сатана и ангелите му впримчват души. Въздействат върху умовете на учители и учещи, за да ги карат да се ангажират в силно поглъщащи вниманието и времето упражнения и забавления, които са от такъв характер, че засилват низките влечения и създават апетити и страсти, противоречащи на действията на Божия Дух върху човешките сърца.
Всички учители в едно училище се нуждаят от упражнения, от промяна на заниманията. Бог е посочил в какво трябва да се състои тази промяна – в полезна практическа дейност. Но мнозина не отдават внимание на Божия план и следват човешки измислици във вреда на духовния живот. Забавленията повече от всичко друго противодействат на работата на Светия Дух и Господ се оскърбява…
“Бъдете трезвени, будни. Противникът ви, дяволът, като рикаещ лъв обикаля, търсейки кого да погълне” (1 Петр. 5:8). Той е там на игрището, наблюдавайки вашите забавления и улавяйки всяко човешко същество, което намери, че не се пази, посявайки семената си в сърцето му и спечелвайки контрол над ума му. Той присъства на всяко упражнение в училищната стая. Онези учещи, които позволяват умовете им да бъдат превъзбудени от игрите, не са в най-доброто състояние да приемат наставленията, съветите и укорите, така важни за тях.
Физическите упражнения са определени от Бога на мъдростта. Няколко часа всеки ден трябва да бъдат посвещавани на такъв вид работа, която ще помогне на учещите да схванат задълженията на ежедневния живот, тъй жизнено важни за всички наши младежи.
Във всяко наше училище и друг институт е необходимо младежът да бъде като Даниил, в такава тясна връзка с Източника на всяка мъдрост, че да стигне до най-висшия образец във всяка област. Даниил винаги имаше пред вид любовта към Бога и страха от Него. Съзнавайки отговорността си към Създателя той обучаваше всичките си сили да откликва, доколкото е възможно, на любещата грижа на великия Учител. Четирите еврейски деца не позволяваха на егоистични подбуди и любов към забавления да ограбят златните моменти от живота. Те работеха с желание в сърцето и с готовност в ума. Няма толкова висок образец, който всеки младеж, християнин, да не може да достигне (“Съвети към учители, родители и учещи”, стр. 281-284).