Еврейският народ-4-Христос възкресе

Цивилизациите се раждат, развиват се, залязват и умират. Египетската, Вавилонската, Китайската, Персийската, Гръцката, Римската империя, Империята на маите и ацтеките са преминали през един и същи кръг на развитие и регрес. Познали са моменти на слава, но не са могли да спрат фаталното течение на съдбата си. Една след друга всички са отнесени от неумолимия вихър на историята, оставяйки ни като наследство каменни развалини, паметници, мъртви езици, митологични спомени. “Само еврейският народ, победен и разпръснат, оцелява в света със своите обичаи, език, вяра, мечти”, пише Айне Герин. Пръснати сред народите, преследвани безмилостно, потискани от царе, оковавани от цезари, хвърляни в газови камери от фюрери, евреите са се огъвали като тръстика, но без
никога да бъдат пречупени. Тяхната съдба е предизвикателство към историята. Израил е жив археологически паметник. Неговата жизненост, устойчивост, неговото присъствие днес се дължат на факта, че той въплъщава Божието откровение, че е носител на една вест. Библейските пророци от древни времена бяха предсказали неговата изключителност. Този народ, за който Бог бе казал: “Ще бъдеш най-малкия от народите”, нямаше никакви изгледи да бъде изключителен без свидетелството, което носеше.
От времето на Авраам едно голямо множество от човеци, наречени пророци, заявяват, че Бог, Творецът, се изявява, за да бъде опознат. Ако това твърдение е вярно, намесата Му в живота на Израил е исторически феномен, който не може да бъде отминат с мълчание. Историята на евреите, отразена в Стария завет е дълга поредица от интервенции на Бог в техния живот. Във всички върховни моменти Бог е въздигал мъже, които в името на Вечния са държали сметка на царе, на свещеници и народ. Били са съвестта на нацията и са посочвали пътя, който тя трябвало да следва.