ЕДИН ОСЪДЕН НАРОД – 64 – Животът на Исус Христос – Елена Вайт – (Елън Уайт)

Елена Вайт – (Елън Уайт) – Животът на Исус Христос – ЕДИН ОСЪДЕН НАРОД – 64

Тази глава е основана на Марко 11:11-14,20,21; Матей 21:17-19.

ЕДИН ОСЪДЕН НАРОД

Тържественото влизане на Христос в Ерусалим бе смътно
предзнаменование за Неговото идване в небесните облаци със сила и слава
сред тържествуването на ангелите и ликуването на светиите. Тогава ще се
изпълнят Христовите думи към свещениците и фарисеите: “- няма вече да Ме
видите, докогато речете: Благословен, Който иде в Господнето име” (23:39
Матей 23:39). В пророческо видение пророк Захария видя деня на крайната
победа. Видя също и участта на тези, които отхвърлиха Христос при
първото Му идване. Той казва: “И те ще погледнат на Мене, Когото
прободоха; и ще плачат за Него, както плаче някой за едничкия си син, и
ще скърбят горчиво за Него, както скърби някой за първородния си”
(Захария;12:10 Захария 12:10). Христос предвиди тази картина, когато
видя града и плака за него. Във временното унищожаване на Ерусалим Той
видя окончателното унищожаване на провинилите се в проливането на кръвта
на Божия Син.
Учениците виждаха омразата на евреите към Христос, но не можеха да
предвидят докъде щеше да стигне. Не разбираха още истинското състояние
на Израил, нито си представяха какво възмездие щеше да сполети Ерусалим.
Христос им откри това чрез нагледен многозначителен урок.
Последният призив към Ерусалим остана без последствие. Свещениците и
началниците чуха пророческия глас от миналото, възпроизведен от
множеството в отговор на въпроса: “Кой е този?”, но не го приеха като
Божи глас. Разгневени и изумени, те се опитаха да накарат народа да
млъкне. В тълпата имаше и римски служебни лица. Пред тях наклеветиха
Исус като водач на въстание. Обясниха им, че Той бил на път да завладее
храма и да се възцари в Ерусалим.
Но спокойният глас на Исус утеши за момент шумната тълпа, като заяви
повторно, че не е дошъл да основе земно царство, а че скоро ще се
възнесе при Отца Си и обвинителите Му не ще Го видят, докато не се върне
в сила и слава. Тогава ще Го признаят, но ще бъде твърде късно. Тези
думи Исус изговори с тъга и с особена власт. Римските служители млъкнаха
и омекнаха. Сърцата им, макар че бяха чужди на Божественото влияние, се
трогнаха както никога досега. В спокойното, сериозно лице на Исус те
прочетоха любов, благост и смирено достойнство. Изпитаха към Него
особена симпатия, без да могат да я разберат. Вместо да Го арестуват,
бяха по-скоро склонни да Му отдадат почест. Обърнаха се към свещениците
и началниците и ги обвиниха, че създават смут. Водачите, засрамени и
победени, се обърнаха към народа със своите оплаквания и започнаха да
спорят гневно помежду си.
Междувременно Исус отмина тихо към храма. Там цареше тишина, защото
процесията на Елеонския хълм бе привлякла народа. Той остана за малко в
храма, разглеждайки го с тъжен поглед. След това се оттегли и заедно с
учениците Си се върна във Витания. Когато народът Го потърси, за да Го
провъзгласи за свой Цар, не можа да Го намери.
Исус прекара цялата нощ в молитва и на сутринта пак дойде в храма. По
пътя мина край едно смокиново дърво. Беше гладен. “И като видя отдалеч
една разлистила се смоковница, дойде, дано би намерил нещо на нея; но
като дойде до нея, не намери нищо, само едни листа, защото не беше време
за смокини.”
Не беше още време за узрели смокини, освен на някои места. За
планинските местности около Ерусалим уверено можеше да се каже, че “още
не беше време за смокини”. Но в овощната градина, край която мина Исус,
имаше едно дърво, изглежда, по-рано развило се от другите. То бе вече
покрито с листа. Според естеството на смокиновото дърво наедряващият
плод се показва преди да се покажат листата. Следователно се допускаше,
че това покрито с листа дърво би трябвало да има и добре развит плод. Но
външният му вид бе лъжлив. Исус претърси клоните от най-ниския до най-
високия и не намери нищо, а “само листа”. Маса от измамна шума и нищо
повече.
Христос прокле дървото да изсъхне. “Отсега нататък да няма плод от
тебе до века” – каза Той. На другата сутрин, когато Спасителят и
учениците Му пак минаха оттам за към града, вниманието им бе привлечено
от изсъхналите клони и клюмналите листа. “Учителю – каза Петър, – виж
смоковницата, която Ти прокле, изсъхнала!”
Учениците се бяха учудили, когато Исус прокле смокинята. Това Негово
поведение им се стори необикновено. Често Го бяха чували да казва, че не
е дошъл да осъди света, а светът да се спаси чрез Него. Спомниха си
думите Му: “Човешкият Син не е дошъл да погуби човешки души, но да
спаси” (9:55 Лука 9:55). Исус извършваше чудните Си дела само за да
спасява, не и да погубва. Учениците Го познаваха само като
Възстановител, Лекар. Но това дело се отличаваше от всички други. С
каква цел го стори? – питаха се те.
“Бог обича да показва милост.” “- не благоволя в смъртта на
нечестивия” (Михей; 7:18 Езекиил;33:11 Михей 7:18; Езекиил 33:11). За
Него унищожението и осъждането е “удивително дело” (28:21 Исая 28:21).
От милост и любов Той повдига завесата на бъдещето и открива на хората
последствията от грешния начин на живеене.
Проклинането на смоковницата бе притча в действие. Това безплодно
дърво, накичено измамно със зеленина, символизираше израилевия народ.
Спасителят желаеше да обясни на учениците Си причината и неизбежността
на израилевата съдба. Затова Той придаде на дървото морални качества и
го използва като тълкувател на божествената истина. Евреите бяха
отделени от всички други народи и изповядваха, че са верни на Бога. Те
бяха особено привилегировани от Него и изповядваха правда, каквато никой
друг народ не познаваше. Но те се поквариха от любовта към света и от
алчността за печалби. Хвалеха се с познанията си, но не разбираха
Божиите изисквания и бяха пълни лицемери. Подобно на безплодната
смокиня, простираха лъжливи клони, наглед плодовити и красиви, но не
раждащи нищо, “освен листа”. Еврейската религия със своя великолепен
храм, свещени олтари, представителни свещеници и впечатлителни церемонии
бе наистина красива наглед, но – липсваха смирение, любов и
благотворителност.
Всички други дървета в овощната градина бяха без плод. Но дърветата
без шума не пораждаха надежда, нито разочарование. Те представляваха
езичниците, лишени от благочестие толкова, колкото и самите евреи, само
че не изповядваха, че служат на Бога. Не се хвалеха с някаква доброта.
Не познаваха делата и пътищата Божии. При тях не бе още време за
смокини. Все още очакваха деня, който щеше да им донесе светлина и
надежда. Евреите, получили от Бога по-големи благословения, бяха
отговорни, че злоупотребяват с тези дарове. Привилегиите, с които се
хвалеха, само увеличаваха вината им.
Исус отиде при смокиновото дърво гладен и очакваше да намери храна.
Така бе дошъл и в Израил – гладен, надявайки се да намери у народа
плодовете на правдата. Той бе употребил даровете Си за тях, за да дадат
те плод за благословение на света. Даде им всички възможности и
привилегии и като резултат очакваше съчувствие и съдействие в
благодатното Си дело. Копнееше да види в тях самопожертвувателност и
състрадание, ревност за Бога и душевна загриженост за спасението на
съчовеците. Ако бяха пазили Божия закон, те биха действали всеотдайно,
както Христос действаше. Но любовта към Бога и човека се затъмняваше от
гордост и самонадеяност. Подложиха се на унищожение, като отказаха да
служат на другите. Не предаваха на света съкровищата на истината, които
Бог им бе поверил. В безплодното дърво можеха да прочетат както своя
грях, така и своето наказание. Изсъхналата до корен от проклятието на
Спасителя смокиня показваше какво щеше да представлява еврейският народ,
когато Бог оттегли благодатта Си от него. Щом отказваха да предават
благословението на други, те щяха да престанат да го получават. “Ти си
погубил себе си” (Осия;13:9 Осия 13:9, Ц.П.).
Предупреждението е за всички. Христовата постъпка с проклинането на
дървото, което Неговата сила бе създала, е предупреждение към всички
църкви и към всички християни. Никой не може да прилага в живота си
Божия закон, без да служи на другите. Но много хора не водят Христовия
любвеобилен и несебелюбив живот. Някои, смятащи се за отлични християни,
не разбират в какво се състои служенето на Бога. Те правят планове и
търсят начини да задоволяват себе си. Действат само в своя полза. За тях
времето е ценно само тогава, когато могат да го използват за себе си.
Това е целта им при всички дела в живота. Такива християни служат не на
другите, а на себе си. Бог ги е създал, за да живеят в свят, в който
трябва да се върши несебелюбива служба. Предназначението им е да помагат
на съчовеците си по всеки възможен начин. Но личното “аз” е толкова
голямо, че не могат да видят нищо друго. Далеко са от хората. Християни,
които живеят за себе си, приличат на смокиновото дърво – с големи
претенции, но без плод. Те съблюдават формите на богослужението, но без
покаяние или вяра. Почитат Божия закон на думи, но им липсва
послушанието. Говорят, а не вършат. С произнесената над дървото присъда
Христос показва колко омразни са Му празните претенции. Той заявява, че
не е толкова виновен явният грешник, колкото този, който претендира, че
служи на Бога, а не принася плод за Неговата прослава.
Притчата за смокиновото дърво, изречена от Христос преди посещението
Му в Ерусалим, имаше пряка връзка с урока, който Той предаде с
проклинането на безплодното дърво. За безплодното дърво в притчата
градинарят молеше: “- остави я и това лято, докле разкопая около нея и
насипя тор и ако подир това даде плод, добре; но ако не, ще я отсечеш.”
За безплодното дърво щяха да се положат по-големи грижи. Щеше да му се
даде всякаква възможност да роди плод. Но ако и след това останеше
безплодно, нищо не би било в състояние да го спаси от унищожение. В
притчата не се предсказва резултатът от работата на градинаря. Той
зависеше от народа, представен чрез безплодното дърво, към който Исус
отправяше думите Си. Той сам трябваше да реши съдбата си. Небето му даде
всички предимства, които можеха да се дадат, но народът не се възползва
от благословенията. Изсъхналото дърво показваше какъв ще бъде
резултатът. Народът сам реши своето погубване.
В продължение на повече от хиляда години еврейският народ
злоупотребяваше с милостта на Бога и предизвикваше Неговите наказания.
Отхвърляше предупрежденията и избиваше пророците. Евреите от Христово
време щяха да отговарят и за тези грехове, тъй като продължаваха да
действат по същия начин. В отхвърлянето на сегашните милости и
предупреждения се криеше вината на миналото поколение. С веригите, които
народът изковаваше през вековете, се угнетяваше народът от Христово
време.
На хората от всеки век се дава време на просвещение и привилегии,
благодатно, пробно време, за да се помирят с Бога. Но тази благодат има
граници. Милостта може да се предлага с години и да се отхвърля, но идва
време, когато тя се предлага за последен път. Сърцето закоравява така,
че престава да се отзовава на Божия Дух. Тогава сладкият, привлекателен
глас престава да умолява грешника, престава да го упреква и
предупреждава.
За Ерусалим този ден бе настъпил. Исус плака от мъка за осъдения
град, но не можеше да го избави. Бе използвал всички средства.
Отблъсквайки предупрежденията на Божия Дух, Израил бе отблъснал и
последното средство, което можеше да му помогне. Нямаше друга сила, чрез
която да бъдат избавени.
Еврейският народ бе символ на хората от всички векове, отнасящи се с
презрение към умоляващата Божия любов. Когато Христос плака за Ерусалим,
това бяха сълзи, изплакани за греховете на всички времена. В изречените
над Израил присъди се чете присъдата на всички, отхвърлящи изобличенията
и предупрежденията на Божия Свят Дух.
В днешното поколение има много хора, които тъпчат на същото място,
както невярващите евреи. Те са били свидетели на изявленията на Божията
сила, Светият Дух е говорил на сърцата им, но те продължават да държат
на своето неверие и упорство. Бог ги предупреждава и изобличава, но не
искат да изповядат грешките си, затова отхвърлят вестта и Вестителя.
Самото средство, употребено от Бога, за да се възвърнат, става камък за
препъване.
Отстъпилият Израил мразеше Божиите пророци, понеже те изваждаха наяве
скритите му грехове. Ахав смяташе Илия за враг, защото пророкът
изобличаваше вярно скритите нечестия на царя. Така и днес Христовият
служител, изобличителят на греха, е презиран и отблъскван. Библейската
истина, Христовата религия, се бори срещу силното течение на моралната
нечистота. Предразсъдъкът днес държи хората много по-здраво, отколкото в
дните на Христос. Христос не изпълни очакванията на хората. Неговият
живот изобличаваше греховете им, затова те Го отхвърлиха. Така и днес
истината на Божието слово не е в съгласие с обичаите и естествените
наклонности на хората, затова хиляди отхвърлят нейната светлина. Движени
от Сатана, хората се съмняват в Божието слово и предпочитат да действат
независимо. Предпочитат тъмнината вместо светлината, но вършат това с
риск за душите си. Онези, които критикуваха Христовите думи, намираха
все повече и повече причини, докато се отдръпнаха от Истината и Живота.
Така е и днес. Бог не си поставя за цел да премахне всяко възражение на
плътското сърце против Неговата истина. За отказващите да приемат
скъпоценните лъчи на светлината, които биха осветлили мрака, Божието
слово остава тайна завинаги. Истината е скрита от такива хора. Те вървят
като слепи и не знаят каква опасност им предстои.
От височината на Елеонския хълм Христос погледна света през всичките
му векове. Неговите думи са приложими за всяка душа, небрежна към
умоляванията на Божествената милост. Ти, който презираш Неговата любов,
Той се обръща към тебе днес. “Ти поне” да беше узнал какво служи за твоя
мир. Христос плаче горчиво за тебе, който не можеш да плачеш за себе си.
Ти проявяваш вече фаталното коравосърдечие, погубило фарисеите. Всяко
доказателство за Божията милост, всеки лъч Божествена светлина или
стопяват и смекчават душата, или я затвърдяват в безнадеждна
непокаяност.
Христос предвидя, че Ерусалим ще остане упорит и непокаян. Но цялата
вина, всички последствия от отхвърлянето на милостта той си бе причинил
сам. Така ще бъде с всяка душа, която следва същия път. Господ заявява:
“Гибелно е за тебе, Израилю.” “Слушай, земьо, ето, Аз ще докарам зло
върху тия люде, дори плода на помислите им; защото не послушаха словата
Ми, а колкото за закона Ми, те го отхвърлиха” (Осия;13:9 6:19 Осия
13:9; Еремия 6:19).