Търсене по ключови думи в книги от библиотеката
Един урок по смирение – 98 – Съкровищница от свидетелства Том 1 – Елена Вайт (Елън Уайт)
Исус, милият Спасител, е дал ясни уроци по смирение на всички и особено на проповедниците на евангелието. Истинският урок по смирение бе предаден в момента, когато делото Му на земята приключваше и Му предстоеше да се върне при трона на Отца Си, откъдето бе дошъл с цялата власт. Докато учениците Му спореха кой да бъде по-голям в обещаното царство, Той Се препаса като слуга и изми нозете на онези, които Го наричаха Господ и Учител.
Неговата служба бе почти изпълнена. Предстоеше Му да предаде само още няколко урока. За да могат учениците Му да не забравят смирението на чистия и неопетнен Божи Агнец, великата и спасяваща жертва за човека спаси Себе Си, за да умие нозете на учениците си. Много добре ще влияе на вас и на вашите проповедници, ако често си припомняте заключителните сцени от живота на нашия Изкупител. Обкръжени от изкушения, както Той бе обкръжен, ние всички можем да научим уроци от най-голяма важност за нас.
Добре е да прекарваме всеки ден по един час в размисъл, разсъждавайки върху живота на Христос от яслата до Голгота. Трябва да го разглеждаме точка по точка, оставяйки въображението ни да си представя живо всяка сцена и най-вече заключителните сцени от земния Му живот. Такова размишление върху Неговите поучения, върху страданията Му и върху неоценимата Му жертва за изкуплението на човешкия род може да засили вярата и любовта ни и да ни напои много по-изобилно с духа, който поддържаше нашия Спасител.
Ако желаем да бъдем спасени в края, всички трябва да научим урока на покаянието и вярата в подножието на кръста. Христос понесе унижения, за да ни спаси от вечно унижение. За да ни спаси, Той се съгласи да бъде укоряван, подиграван и малтретиран. Та нали точно нашите престъпления хвърлиха воала на тъмнината върху божествената Му душа и изтръгнаха от Него вика на поразения и изоставен от Бога човек. Той понесе нашите скърби. Бе поставен, за да страда за нашите грехове, за да бъдем оправдани пред Бога. Всичко великодушно и благородно у човека е отговор на съзерцанието на Христовите страдания на кръста.
Бих желала да видя нашите проповедници да се занимават повече с кръста на Христос, защото по този начин сърцата им се смекчават и подчиняват на безподобната любов на Спасителя, която Го подбуди към такава велика жертва. Ако нашите проповедници се занимаваха не само с теорията на истината, но и се задълбочаваха в практическата набожност, говорейки от сърце, подчинено на духа на истината, щяхме да видим как много повече души се приближават до Образеца на истината. Сърцата им щяха да бъдат трогнати от молбите на Христос на кръста, от Неговото безкрайно великодушие и милост, проявени в страданията Му за човека. Тези важни въпроси ще породят голямо добро сред народа. Но сърцето на учителя трябва да бъде изпълнено с лично преживяно познание върху любовта на Христос.
Могъщият аргумент на кръста ще убеждава за грях. Любовта на Бога към грешниците, изявена в жертвата на Сина, в готовността Му да понесе срам и смърт, за да бъдат грешниците издигнати и дарени с вечен живот, трябва да се изучава през целия живот. Колко незначителна би изглеждала цялата почит, на която е способен смъртният човек, ако гордите и суетните хора, чиито сърца очакват похвали и желаят да бъдат над своите ближни, можеха правилно да оценяват стойността на най-висшата земна слава, съпоставена със стойността на Божия Син, отхвърлен, презрян и оплют от онези, които бе дошъл да спаси.
____________
В Божието слово се посочени длъжности, чието спазване прави Божия народ смирен, отделен от света и запазен от престъплението, в което се изпаднали официалните църкви. Измиването на нозете и Господнята вечеря трябва да се практикуват по-често. Исус ни показа примера и ни нареди да правим и ние като Него. Аз видях, че примерът Му трябва да се следва по възможност напълно. И въпреки това при измиването на нозете братята и сестрите не винаги са действали така съзнателно както е трябвало, и са били причинявани смущения. На нови места тази служба би трябвало да се въвежда грижливо и разумно особено там, където хората не са добре запознати с учението на нашия Спасител и където съществуват предразсъдъци по този въпрос. Много искрени души поради влиянието на по-ранните си учители, в които са имали доверие, са с предразсъдък по отношение на тази проста служба. Ето защо би трябвало да им се представя в удобно време и по подходящ начин („Ранни писания“, с. 116, 117, 1854 г.).
*) Забележка: Този призив за изпълнение на обредите „по-често“ и за единство в практикуването им, вместо „смущенията“, които тогава съществуваха на някои места, бе даден в 1853 г. Това доведе до установяването на днешното тримесечно отбелязване на святата служба на причастието от Църквата на адвентистите от седмия ден, провеждана с ред и благоприличие (Съхранителите на публикациите на Е. Г. Вайт).