Можем да се ласкаем, че сме освободени от много неща, в които другите се провиняват. Но ако има много силни места в характера ни и само едно слабо място, пак душата има връзка с греха. Сърцето е разделено в службата си и казва: “Една част на мене, една част на Теб.” Божието чадо трябва да издири допуснатия и подхранван в сърцето грях и да позволи на Бога да го премахне от там. То трябва да победи този единствен грях, защото той не е дребно нещо в очите на Бога.
Някои казват: “Не завиждам, но когато ме предизвикат, казвам долни неща и след това винаги съжалявам, задето съм се поддал на лошия си нрав.” Друг пък казва: “Аз имам тази и тази слабост, но пък презирам низостта на личност, която познавам.” Господ не ни е дал списък със степенувани грехове и не можем да смятаме, че някои от тях имат малки последици и малка вреда, а други са много големи и вредата от тях – много голяма.
Веригата не е по-силна от най-малката си халка. Можем да казваме, че веригата е добра като цяло, но ако една от халките е слаба, на такава верига не може да се разчита. Делото на побеждаването трябва да бъде предмет за изучаване от всяка душа, която иска да влезе в Божието царство. Онази нетърпелива дума, която трепти на устните ви, нека да остане неизговорена. Мисълта, че характерите ви не са оценени правилно, нека да остане неизговорена; защото ще намали вашето влияние и сигурният резултат ще бъде: оценени твърде ниско в умовете на другите. Трябва да победите мисълта, че сте мъченици и да се възползвате от обещанието на Христос, Който казва: “Доволно ти е Моята благодат” (“Ривю енд Хералд”, 1 август 1893 г.).