В дните на Исая духовното зрение на човечеството бе помрачено поради
погрешно разбиране на Бога. Сатана от дълго време се бе опитвал да
подвежда хората да гледат на създателя си като на автор на греха,
страданията и смъртта. Измамените по този начин си представяха Бога
като безмилостен и взискателен. Те мислеха, че ги наблюдава, за да ги
изобличава и осъжда, а не че приема грешниците дотогава, докато има
законно извинение за нежеланието Му да им помогне. Законът на любовта,
чрез който се управлява вселената, най-големият измамник представи
погрешно като ограничение на човешката радост и тягостно бреме, от
което трябва да бягаме. Той заяви, че заповедите не могат да бъдат
спазвани и че прегрешенията се наказват произволно.
Израилтяните нямаха извинение за това, че забравиха истинския характер
на Йехова. Често Бог им се бе разкривал като “многомилостив и
благодатен, дълготърпелив и изобилващ с милост и вярност”. “Когато
Израил бе младенец – засвидетелства Бог, – тогава го възлюбих и из
Египет повиках сина Си.”
Господ бе проявявал голяма нежност към тях по време на освобождаването
им от египетско робство и на пътуването до обещаната земя. “Във
всичките им скърби Той скърбеше и ангелът на присъствието Му ги избави;
поради любовта Си и поради милосърдието Си Той сам ги изкупи, дигна ги
и носи ги през всичките древни дни.”
“Самият Аз ще вървя с тебе”… – бе обещанието, дадено по време на
пътуването през пустинята. Това уверение бе придружено от чудната изява
на Божия характер, позволила на Мойсей да обяви пред всички Неговата
доброта и да им опише по-пълно качествата на техния невидим Цар.
“Господ замина пред него и прогласи: Господ, Господ, Бог жалостив и
милосерд, дълготърпелив, Който изобилва с милост и с вярност, Който
пази милост за хиляди поколения, прощава беззаконие, престъпление и
грях, но никак не обезвинява виновния.”
Когато на границите на обещаната земя те отказаха да продължат напред и
да се подчинят на Божията заповед, Мойсей основа чудната си молитва за
живота на Израил върху познанието за дълготърпението на Йехова и за
Неговата безкрайна любов и милост. Във върховния момент на техния бунт
Господ каза: “Ще ги поразя с мор и ще ги изтребя.” След това предложи
да направи от Мойсеевите потомци “народ по-голям и по-силен от тях”. И
пророкът представи чудните Божии обещания за избрания народ в молитва.
После като най-силен от всички аргументи посочи Божията любов към
падналия човек.
В милостта Си Господ отговори: “Прощавам им според както си казал”.
След това под формата на пророчество даде на Мойсей знание за Неговата
цел относно окончателния триумф на Израил: “… заклевам се в живота
Си, че ще се изпълни целият свят с Господнята слава.” Славата на Бога,
Неговият характер, милостта, любезността и нежната Му любов –
качествата, които Мойсей представи, застъпвайки се за Израил – трябваше
да бъдат разкрити на цялото човечество. Това пророчество на Йехова
трябваше да бъде двойно осигурено. То бе потвърдено с клетва. Колкото е
сигурно, че Бог живее и царува, толкова е сигурно, че славата Му ще
бъде изявена между езичниците, а чудесата Му – сред всичките народи.
Именно във връзка с бъдещото изпълнение на пророчеството Исая бе чул
блестящите серафими да пеят пред трона: “Славата Му пълни цялата земя.”
Уверен в изпълнението на тези думи, пророкът смело заяви за покланящите
се на дървени и каменни изображения: “Те ще видят славата Господня.”
Днес пророчеството се изпълнява бързо. Мисионерската дейност на Божията
църква на земята дава изобилен плод и скоро евангелската вест ще бъде
провъзгласена на всички народи. “За похвала на славната Му благодат”
хора от всеки народ, език и племе трябва да бъдат приети чрез
“Възлюбения” си, “за да се показва през идните векове премногото
богатство на [Неговата] благодат чрез добрината [Му] към нас в Христа
Исуса”. “Благословен да е Господ Бог Израилев, Който Един прави чудеса;
и благословено да бъде славното Негово име до века; и нека се изпълни
със славата Му цялата земя.”
Във видението, дадено на Исая в двора на храма, бе показано съвсем ясно
какъв е характерът на израилевия Бог. “Всевишният и Превъзнесеният,
Който обитава вечността, Чието име е Светий”, се бе явил пред него във
величието Си. Въпреки това пророкът разбра съчувстващото естество на
своя Господ. Този, Който “обитава на високо и свето място”, обитава “с
онзи, който е със съкрушен и смирен дух, за да съживява духа на
смирените и да съживява сърцето на съкрушилите се”. Ангелът,
упълномощен да докосне устните на Исая, му донесе вестта: “Беззаконието
ти се отне и грехът ти се умилостиви.”
Видял своя Бог, пророкът, подобно на Савел от Тарс край портата на
Дамаск, не само осъзна собственото си недостойнство, но в смиреното му
сърце се утвърди увереността в прощението – цялостно и дадено даром.
Той се изправи като променен човек. Видя своя Господ. Зърна красотата
на Божествения характер. Можеше да свидетелства за промяната, станала
след погледа към Безкрайната Любов. От този момент пророкът бе
вдъхновен от копнежа да види съгрешилия Израил освободен от бремето и
наказанието за греха. “Защо да бъдете още бити… – попита Исая. –
Дойдете сега, та да разискваме, казва Господ. Ако са греховете ви като
мораво, ще станат бели като сняг; ако са румени като червено, ще станат
като бяла вълна.” “Измийте се, очистете се, отмахнете от очите Ми злото
на делата си, престанете да вършите зло. Научете се да струвате
добро…”
Бог, Комуто твърдяха, че служат, но чийто характер бяха разбрали
погрешно, им бе представен като велик Изцелител на духовни болести.
Какво от това, че цялата глава е болна и сърцето – изнемощяло? Какво от
това, че от главата до петите няма здраво място, а има рани, синини и
гнойни язви? Човекът, ходил гордо по пътя на сърцето си, може да намери
изцерение, като се обърне към Господа. “Видях пътищата му и ще го
изцеля. Още ще го водя и пак ще утеша него и наскърбените му… Мир,
мир на далечния и близкия. И ще го изцеля.”
Пророкът въздигна Бога като Творец на всички. Вестта му към юдовите
градове бе: “Ето вашият Бог!” “Така казва Бог, Господ, Който е направил
небето и го е разпрострял, Който е разтлал земята с произведенията
й…” “Аз Съм Господ, Който извърших всичко.” “Аз създавам светлината и
творя тъмнината… Аз създадох земята и сътворих човека на нея; Аз, да!
Моите ръце разпростряха небето, Аз дадох заповеди на цялото му
множество.” “И тъй, на кого ще Ме уподобите, та да му бъда равен? казва
Светият. Дигнете очите си нагоре, та вижте: Кой е създал тия светила и
извежда множеството им с брой? Той ги вика всичките по име; чрез
величието на силата Му. И понеже е мощен във власт, ни едно от тях не
липсва.”
На онези, които се страхуваха, че няма да бъдат приети, ако се върнат
при Него, пророкът казва: “Защо говориш, Якове, и казваш, Израилю:
Пътят ми е скрит от Господа и правото ми се пренебрегва от моя Бог? Не
знаеш ли, не си ли чул, че вечният Бог Йехова, Създателят на земните
краища, не отслабва и не се уморява? Неговият разум е неизследим. Той
дава сила на отслабналите и умножава мощта на немощните. Даже младите
ще отслабнат и ще се уморят и отбраните момци съвсем ще паднат, но
ония, които чакат Господа, ще подновят силата си. Ще се издигат с крила
като орли, ще тичат и няма да се уморят, ще ходят и няма да отслабнат.”
Сърцето на Безкрайната Любов е благосклонно към всички, които се
чувстват безсилни да се освободят от примките на Сатана. Бог милостиво
им предлага да ги укрепи, за да живеят за Него. “Не бой се, защото Аз
съм с тебе. Не се ужасявай, защото Аз съм твой Бог. Ще те укрепя,
да!… Ще те подпра с праведната Си десница… Защото Аз, Господ твоят
Бог, съм, Който подкрепям десницата ти и ти казвам: Не бой се, Аз ще ти
помогна. Не бой се, червею Якове и вие, малцината израилеви. Аз ще ти
помагам, казва Господ Твоят изкупител, Светият Израилев.”
Жителите на Юда не заслужаваха тази милост, но въпреки това Бог не ги
отхвърли. Чрез тях името Му трябваше да бъде възвеличено сред
езичниците. Много хора, все още незапознати с Неговите качества,
трябваше да видят славата на Божия характер. С цел да представи съвсем
ясно милостивите си намерения Бог продължи да изпраща слугите Си
пророците с вестта: “Върнете се сега всеки от лошия си път и от злите
си дела…” “Заради Своето име – заяви Господ чрез Исая – ще отложа
изливането на гнева Си и заради главата Си ще се въздържа… Заради
Себе Си ще сторя това; защото как да се оскверни името Ми? Да! Не ща да
дам славата Си на друг.”
Призивът за покаяние бе изречен недвусмислено и ясно и всички бяха
поканени да се върнат. “Търсете Господа, докле може да се намери –
апелира пророкът. – Призовавайте Го, докато е близо. Нека остави
нечестивият пътя си и неправедният помислите си. Нека се обърне към
Господа и Той ще се смили за него; и към нашия Бог, защото Той ще
прощава щедро.”
Ти, читателю, избрал ли си собствен път? Отдалечил ли си се от Бога?
Случвало ли ти се е да се храниш с плодовете на греха и след това да
откриеш, че те се превръщат на пепел в устата ти? А сега, когато
плановете ти за живота са объркани и надеждите мъртви, може би се
чувстваш самотен и духовно опустошен? Гласът, който отдавна говори на
сърцето ти, но ти не си искал да го слушаш, сега стига до тебе ясен и
чист: “Станете, та заминете, защото не е тука почивката ви поради
нечистотата, която погубва. Да! страшно погубва.” Върнете се в дома на
Отца. Той ви кани с думите: “Върни се при Мене, защото Аз те изкупих.”
“Приклонете ухото си и дойдете при Мене, послушайте и душата ви ще
живее. И Аз ще направя с вас вечен завет според верните милости,
обещани на Давида.”
Не слушайте нашепванията на неприятеля да стоите далеч от Христос,
докато станете достатъчно добри, за да влезете в Христовото присъствие.
Ако чакате дотогава, никога няма отидете при Него. Когато Сатана
посочва мръсната ви дреха, повторете обещанието на Спасителя: “…
който дойде при Мене, никак няма да го изпъдя.” Кажете на врага, че
кръвта на Исус Христос очиства от всеки грях. Нека Давидовата молитва
стане и ваша: “Поръси ме с исоп и ще бъда чист, измий ме и ще стана по-
бял от сняг.” Апелът на пророка към жителите на Юда да погледнат към
живия Бог и да приемат милостивите Му дарове, не бе напразен. От тях
имаше и такива, които искрено се вслушаха и изоставиха идолите си, за
да служат на Йехова. Те се научиха да виждат в своя Творец любовта,
милостта и нежното съчувствие. И в предстоящите дни на мрак, когато в
страната щеше да остане само остатък, думите на пророка щяха да
продължават да дават плод на решителна реформация. “В оня ден човек ще
погледне към Създателя си – заяви Исая – и очите му ще се взрат в
Светия Израилев. Той не ще погледне към жертвениците, делото на ръцете
си, нито ще се взре в онова, което изработиха пръстите му, нито в
ашерите, нито в кумирите на слънцето.”
Мнозина щяха да видят Един, Който “цял е прелестен”, “личи и между
десет хиляди”. “Очите ти ще видят царя в красотата му”, гласеше
обещанието за милост. Греховете им щяха да бъдат простени и те щяха да
се хвалят единствено с Господа. В този чуден ден на изкупление от
идолопоклонството щяха да възкликнат: “… Господ ще бъде с нас във
величието Си като място на широки реки и потоци… Господ е наш Съдия,
Господ е наш законодател, Господ е наш цар, Той ще ни спаси.”
Провъзгласяваните от Исая вести бяха изпълнени с утеха и насърчение за
онези, които решиха да изоставят злите си пътища. Чуйте Господните
думи, предадени чрез Неговия пророк: “Помни това, Якове и Израилю,
защото си Ми служител. Аз те създадох; Мой служител си. Израилю, няма
да бъдеш забравен от Мене. Изличих като гъста мъгла престъпленията ти и
като облак греховете ти. Върни се при мене, защото Аз те изкупих.”
“В оня ден ти ще речеш: Господи, ще Те славословя, защото, ако и да си
се разгневил на мене, гневът Ти се отвърна и Ти си ме утешил. Ето, Бог
ми е спасение. Ще се уповавам и не ще се боя; защото Господ Йехова е
моя сила и песен и Той стана мое спасение… Пейте Господу, защото
извърши велики дела. Нека бъде познато това по цялата земя. Извикай и
възклицавай, сионска жителко, защото Светият Израилев е велик всред
тебе.”
Пс. 86:15
Осия 11:1
Исая 63:9
Изх. 33:14
Изх. 34:6, 7
Числа 14:12
Виж Числа 14:17-19
Числа 14:20, 21
По Пс. 96:3
Исая 6:3
Исая 35:2
По Еф. 1:6, 2:7
Пс. 72:18, 19
По Исая 57:15
Исая 6:7
Исая 1:5, 18, 16, 17
По Исая 1:6
Исая 57:18, 19
Исая 40:9
Исая 42:5, 44:24, 45:7, 12
Исая 40:25, 26
Исая 40:27-31
Исая 41:10, 13, 14
Еремия 25:5
Исая 48:9, 11
Исая 55:6, 7
Михей 2:10
Исая 44:22; 55:3
Йоан 6:37
Пс. 51:7
Исая 17:7, 8
Песен на песните 5:16, 10
Исая 33:17
Исая 33:21, 22
Исая 44:21, 22
Исая 12:1, 2, 5