Търсене по ключови думи в книги от библиотеката
Женене и омъжване – 151 – Вести към младите – Елена Вайт (Елън Уайт)
Женене и омъжване – 151 – Вести към младите – Елена Вайт (Елън Уайт)
Несвято увлечение
Мисълта за брак изглежда има омайваща сила над умовете на много от младежите. Две личности се запознават; те са увлечени един от друг и цялото им внимание е погълнато. Разумът е заслепен, а разсъдъкът повелен (хвърлен на земята). Не се поддават на никакъв съвет или контрол, но настояват да имат своето си, независимо от (без оглед на) последиците.
Като някоя епидемия или зараза, която трябва да мине по реда си, ги завладява увлечението; и сякаш няма нищо, което би могло да го спре. Може би има около тях такива, които разбират (съзнават), че ако тези две партии сключат брак резултатът ще бъде само доживотно нещастие (нещастие доживот). Но умоляванията и увещанията биват давани (дадени) напразно. Може би чрез такъв съюз ще бъде осакатена и унищожена полезността на някой, когото Бог би благословил за своя служба; но не се обръща внимание както на аргументи, така и на убеждаване.
Всичко, което може да бъде казано от опитни мъже и жени, се оказва безполезно; безсилно е да промени решението, към което ги води тяхното желание. Те изгубват интерес към молитвеното събрание и към всичко, което има връзка с религията. Напълно са увлечени (пленени) един от друг и задълженията на живота биват пренебрегнати (незачетени, занемарени), като че ли това са съвсем маловажни неща. Вечер след вечер тези млади хора горят лампата, за да си приказват – на сериозни, тържествени или важни теми? – О, не. По-скоро за съвсем лекомислените неща, които нямат никакво значение.
Нарушаване законите на здравето и благоприличието
Сатанински ангели бдят над посвещаващите по-голямата част от нощта за ухажване. Ако очите им биха могли да се отворят, щяха да видят един ангел да записва думите и делата им. Законите на здравето и благоприличието биват нарушавани (се нарушават). По-подходящо би било да оставят някои от часовете за ухажване преди брака, да бъдат проведени по време на брачния живот. Но като правило брака слага край на всичката привързаност, проявена по време на дните на ухажване!
Тези часове на среднощна разпуснатост в този век на поквара, често видят до гибел и на двете партии ангажирани по този начин. Сатана ликува, а Бог бива безчестен (обезславян), когато мъже и жени безчестят себе си. Доброто име на честта се жертва под магията на това опиянение (привличане) и бракът на такива хора не може да получи тържественото Божие одобрение. Те се женят, защото страстите ги тикат към това и когато новостта на цялата работа премине, започват да осъзнават, какво са направили. Шест месеца след изговарянето на брачната клетва чувствата им един към друг са претърпели промяна. Всеки е научил в брачния живот нещо повече за характера на избрания от него другар. Всеки открива несъвършенства, които по време на слепотата и безумието на предишното им общуване, не са били очевидни (не са се виждали явно). Обещанията на олтара вече не ги свързват. Като последица от прибързани бракове, даже всред изповядващите се за Божий народ, има разделяния, разводи и голямо смущение в църквата.
Незачитане на съвет
Този вид женене и омъжване е едно от специалните изобретения на Сатана и той успява в плановете си почти всеки път. Изпитвам мъчителното чувство на безпомощност, когато брачни партньори дойдат при мене за съвет по този въпрос. Мога да им кажа думи, които Бог ми дава; но те често пъти оспорват всяка точка и ме убеждават в разумността на провеждането (осъществяването) на собствените им намерения; и в края на краищата така и постъпват.
Те сякаш нямат никаква сила да победят собствените си желания и наклонности и се женят на всяка цена. Не обсъждат въпроса внимателно и с молитва, поставяйки се в ръцете на Бога, за да бъдат водени и контролирани от Неговия Дух. Страхът от Господа като че ли изобщо не е пред очите им. Смятат, че разбират материята напълно, и без мъдрост от Бога или съвет от човек.
Когато е вече твърде късно откриват, че са направили грешка и са поставили в опасност щастието си в този живот и спасението на душите си. Не искаха да признаят, че някой друг би могъл да знае нещо по този въпрос, освен тях самите, макар че ако бяха приели съветите, които им са се давали, биха могли да си спестят години на безпокойство и скърби. Но съветите не служат за нищо на такива, които са решили да следват собствения си път. Страстта кара такива хора да преминат всяка бариера, която разумът и доводите могат да противопоставят.
Характерните черти на истинската любов
Любовта е растение от небесен произход. Тя не е неразумна; не е сляпа. Тя е чиста и свята. Страстта обаче на естественото сърце е нещо съвсем друго. Докато чистата любов във всичките си планове има пред вид Бога и е в пълна хармония с Божия Дух, страстта се хвърля през глава, тя е безразсъдна, прибързана, неразумна, противопоставяща се на всяко ограничение и прави от обекта на своя избор един идол.
В цялото държание на притежаващия истинска любов, ще личи божията благодат. Скромност, благоприличие, простота, искреност, нравственост (моралност) и религиозност ще характеризират всяка стъпка към свързването в брак (към образуването на брачен съюз). Които биват контролирани по този начин няма да бъдат погълнати от обществото един на друг така (дотолкова), че да загубят интерес към молитвеното събрание и религиозната служба…
Търсене на Божествено ръководство
Ако мъже и жени са имали навика да се молят два пъти дневно преди да помислят за брак, когато решат да направят такава стъпка, трябва да се молят четири пъти на ден. Бракът е нещо, което ще повлияе и промени животът им, както животът в този свят, така и животът в бъдещия свят. Искрения християнин няма да осъществява в това отношение плановете си без да е сигурен, че Бог одобрява поведението му. Няма да иска сам да избира, но ще чувства, че Бог трябва да избира вместо него. Не трябва да угаждаме на себе си, защото и Христос не угоди на Себе Си. Не искам да ме разберете неправилно – че искам да кажа да се ожените за някого, когото не обичате. Това ще бъде грях. Но не трябва да се позволява на въображението и емоционалното (чувственото естество) да водят към гибел. Бог изисква цялото сърце, върховната любов.
Болшинството от браковете в наше време, а и начинът, по който се сключват, ги правят едно от знаменията за последните дни. Мъжете и жените са така упорити, така твърдоглави, че Бог бива изключван от въпроса. Религията се оставя настрана, като че ли тя няма никаква роля, която да играе при този тържествен и важен въпрос. Но ако изповядващите, че вярват истината не са осветени чрез нея и притежаващи възвишени мисли и характер (и въздигнати, възвисени в мисли и характер), те не са пред Бога в по-благоприятна позиция, отколкото грешника, който никога не е бил просветен по отношение на религиозните изисквания (“Ривю енд Хералд”, 25 септември 1888 г.).