Жените на проповедниците – 7 – Съкровищница от свидетелства Том 1 – Елена Вайт (Елън Уайт)

Видях жените на проповедниците. Някои от тях не помагат на съпрузите си, въпреки че изповядват вяра в третата ангелска вест. Те обмислят и се занимават повече със собствените си желания и удоволствия, отколкото с Божията воля или с мисълта как биха могли да подпомогнат съпрузите си чрез молитви с вяра и внимателно поведение. Видях, че някои от тях се държат така своеволно и себелюбиво, че Сатана ги прави свои инструменти и работи чрез тях, за да унищожи влиянието и полезността на съпрузите им. Чувстват свободата да се оплакват и роптаят, щом бъдат притеснени. Забравят страданията на древните християни заради истината, искат да видят желанията си изпълнени и да следват собствения си път. Забравят страданията на Исус, техния Учител. Забравят Човека, „навикнал на печал“, Онзи, Който нямаше къде глава да подслони. Не се стараят да си спомнят за святото чело, наранено от трънения венец. Забравят Онзи, Който носи кръста Си към Голгота и припадна под неговата тежест. Не само тежестта на дървения кръст, но и греховете на света лежаха върху Него. Забравят жестоките пирони, забити в нежните Му ръце и нозе и предсмъртния Му агонизиращ вик: „Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?“ (Матей 27:46; Марк 15:34). Въпреки че всички тези страдания са понесени заради тях, те не изпитват особено силно желание да страдат за Христос.
Аз видях, че такива хора лъжат себе си. Те нямат нито дял, нито място в делото. Сами държат истината, но истината не ги владее. Когато истината, тържествената и важна истина, ги завладее, личното Аз ще умре. Тогава думите им няма да бъдат: „Аз искам да отида там… аз не искам да стоя тук…“ Тяхната сериозна молба ще бъде: „Господи, къде желаеш да бъда? Къде ще мога да Те прославя най-добре? Къде нашите обединени усилия ще извършат най-доброто?“ Тяхната воля трябва да бъде погълната от Божията воля. Своеволието и липсата на посвещение, които проявяват някои от жените на проповедниците, служи за съблазън на грешниците и кръвта на душите ще бъде върху дрехите им. Някои от проповедниците са дали силно свидетелство относно дълга и грешките на църквата, но то не е оказало нужното въздействие, тъй като съпругите им попадат под укора на това свидетелство и то се връща върху тях с голяма сила. Те допускат жените им да им влияят, да ги повличат надолу, да изпълват с предразсъдъци умовете им и да унищожават тяхното влияние и полезност. Чувстват се изоставени и обезсърчени и не могат да разберат истинската причина за това. А тя е съвсем близо – в дома им.

Жените като сътруднички
Сестрите, чиито съпрузи Бог е призовал да проповядват истината за това време, са тясно свързани с Божието дело. Ако действително са призовани от Бога, тези служители ще чувстват важността на истината. Те стоят между живите и мъртвите и трябва да бдят за душите, защото ще дават сметка за тях. Тържествено е тяхното призвание и съпругите им могат да бъдат голямо благословение или голямо проклятие. Те могат да ги ободряват, когато изпаднат в отчаяние, да ги окуражават да гледат напред и да се уповават напълно на Бога, когато вярата им бива изпитвана. Могат да направят и обратното – да гледат към тъмната страна, да смятат, че преживяват големи трудности, да не упражняват вяра в Бога, да разказват на съпрузите си за своите изпитания и съмнения, да се оплакват, да роптаят, да бъдат мъртва тежест, а даже и проклятие за тях.
Видях, че жените на проповедниците трябва да помагат на своите съпрузи в работата им и да бъдат грижливи и внимателни за влиянието си, защото са наблюдавани и от тях се очаква много повече, отколкото от другите. Облеклото им трябва да бъде за пример, животът и разговорите им също трябва да бъдат за пример, ухание за живот, а не за смърт. Трябва да се държат смирено, скромно, но възвишено, като разговарят върху неща, които насочват ума към небето. Единственият въпрос, който трябва да ги вълнува е: „Как мога да спася собствената си душа и да бъда средство за спасението на другите?“ Аз видях, че Бог не приема никоя работа, извършена с половин сърце. Той желае или цялото сърце, или няма да вземе нищо. Влиянието на жената говори решително и безпогрешно или в полза на истината, или против нея. Тя или събира с Исус или разпилява. Неосветената съпруга е най-голямото проклятие, което може да сполети един проповедник. Онези Божии служители, които са били или сега са в окаяното състояние да имат такова убийствено влияние в своя дом, трябва да удвоят молитвите и бдителността си, да заемат твърда, решителна позиция и да не позволяват на тъмнината да ги завладее. Те трябва да се притиснат по-близо до Бога, да бъдат твърди и решителни, да управляват добре дома си и да живеят така, че да получат Божието одобрение и бдящата грижа на ангелите. Но ако се подчиняват на желанията на неосветените си съпруги, Божието неодобрение слиза над дома им. Божият ковчег не може да пребъдва там, тъй като те поддържат и продължават да толерират грешките си.
Нашият Бог е ревнив. Страшно е да си позволи човек да си играе с Него. В древността Ахан пожела една златна плоча и една вавилонска дреха и ги скри, а целият Израил пострада – людете бяха разбити от неприятелите си. И когато Исус Навиев попита за причината, Господ каза: „Стани, та освети людете и речи: „Осветете се за утре, защото така говори Господ, израилевият Бог: „Нещо обречено има всред тебе, Израилю; не можеш да устоиш пред неприятелите си, догде не махнете обреченото изсред вас“ (Исус Навиев 7:13). Ахан съгреши и Бог го унищожи заедно с целия му дом и с всичките му притежания, и така очисти Израил от проклетията.
Видях, че Божият Израил трябва да стане и да възвърне силата си в Бога чрез подновяване на завета с Него. Пожелание, себелюбие, любов към парите – всичко това се намира в редиците на пазителите на съботата. Тези злини унищожават себепожертвувателния дух сред Божия народ. Мнозина имат алчност в сърцата си, но не съзнават това. Тя ги е завладяла незабележимо и ако не я изкоренят, гибелта им ще бъде тъй сигурна, както тази на Ахан. Мнозина са взели жертвата от Божия олтар. Те обичат света, обичат неговите печалби и блага и ако не стане цялостна промяна в тях, ще загинат заедно с него. Бог им е дал средства, които не са тяхна собственост. Той ги е направил Свои домоуправители. И тъй като тези средства са в ръцете им, те ги считат за свои собствени и ги трупат. Но когато Божията ръка, която им помага да преуспяват, се оттегли от тях, о, колко бързо ще им бъде отнето всичко, при това само за един единствен миг. Трябва да се жертва за Бога, да се практикува отричане от личното Аз заради истината. О, колко слаб и нерешителен е човекът! Колко безпомощна е ръката му! Видях, че скоро надменността на човека ще бъде повалена и гордостта му – смирена. Царе и благородници, богати и бедни – всички без изключение ще сведат глави и Божиите поразяващи язви ще се излеят върху тях.