Господ на живота и славата облече Своето божествено естество с човешко, за да покаже на човека, чрез дара на Христос, иска да ни свърже със Себе Си. Без връзка с Бога никой не може в крайна сметка да бъде щастлив. Падналият човек трябва да научи, че нашият небесен Баща не може да бъде удовлетворен, докато Неговата любов не обгърне каещия се грешник, преобразен чрез заслугите на неопетнения Божи Агнец.
Работата на всички интелигентни, небесни същества е да съдействат за изпълнението на тази цел. Под ръководството на своя предводител те трябва да работят за възстановяването на онези, които чрез престъплението са се отделили от своя небесен Баща. Съставен е бил план, чрез който чудната благодат и любов на Христос да бъде разкрита пред света. Божията любов се разкрива в безпределната цена, платена от Божия Син за изкупването на човека. Този славен изкупителен план обхваща спасението на целия свят. Грешният и паднал човек може да стане съвършен с вярата в Исус, чрез прощаване на греха и всаждане в него на Христовата правда.

Силата на кръста
Исус Христос прие човешко естество, та да може с мощната си ръка да обгърне човешкия род, докато с Божествената си ръка се държи за престола на Безпределния. Той заби кръста си в средата между земята и небето и каза: “И когато бъда Аз издигнат от земята, ще привлека всички при Себе Си.” Кръстът трябваше да бъде центърът на вниманието.
Той трябваше да говори на всички хора и да ги пренесе през пропастта, която грехът бе направил, да свърже ограничения смъртен човек с безпределния Бог. Единствено силата на кръста може да откъсне човека от мощния разговор с греха. Христос отдаде Себе Си за спасяването на грешниците. Онези, чиито грехове са простени, които обичат Исус, ще бъдат свързани с Него. Те ще носят игото на Христос. Това иго няма да ги измъчва, нито ще прави религиозния им живот непоносим труд. Не! Игото на Христос ще бъде самото средство, чрез което християнският живот ще стане удоволствие и радост. Християнинът трябва да се радва, когато размишлява върху направеното от Господа за него, давайки единородния Си Син да умре за света, “та да не загине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот”.

Вярност към Христос
Заставащите под опръсканото с кръв знаме на княз Емануил трябва да бъдат верни войници в Христовата армия. и никога неверни, никога нечестни или неискрени. Много от младежите ще отидат доброволно на страната на Исус, Княза на живота. Но ако искат да продължат да стоят там, трябва постоянно да гледат към Исус техния капитан, за да получат заповеди от Него. Не могат да бъдат Христови войници и в същото време да участват в заговора на Сатана и да му помагат, защото в такъв случай стават неприятели на Христос. Биха предали поверените им светите неща. Биха образували някаква форма на връзка между Сатана и истинните войници, така че чрез живи агенти врагът постоянно да действа, за да краде сърцата на Христовите войници.
Питам ви, скъпи младежи, вас, които изповядвате, че сте войници на Исус Христос: Какви битки сте водили? В какво сте участвали? Когато Божието слово ясно ви е разкривало принадлежащото ви дело, отказвали ли сте да го вършите, защото не отговаря на наклонностите ви? Привлекателните неща от света отклонили ли са ви от службата за Христос? Сатана е зает с измислянето на специални примки; и чрез престъпване на Божиите наставления по въпроси, смятани за маловажни, той ви отклонява от Исус. След това ви представя по-привлекателни примамки, за да ви съблазни да се отклоните напълно от Него.
Името ви може да е записано в църковните книги и да претендирате, че сте Божие дете, но чрез вашият пример и влияние да представяте криво характера на Христос и да отклонявате и другите от него. Няма щастие, нито мир, нито радост за един изповядващ се за вярващ, цялата душа на когото не е ангажирана в определената му от Бога работа. Той постоянно внася света в църквата не чрез покаяние, изповядване и предаване на Бога, но чрез предаване все повече и повече на света и участие в битката по-скоро на страната на Сатана, отколкото на страната на Христос.

Нужно е познание от опит
Бих искала да апелирам към младежите да скъсат и най-финия конец, който ги свързва с обичаите и духа на света. “Излезте изсред тях и отделете се – казва Господ. – И не се допирайте до нечисто; и Аз ще ви приема, и ще ви бъда Отец, и вие ще Ми бъдете синове и дъщери – казва Всемогъщият Господ.”
Ще обърнат ли внимание нашите младежи на тази покана? Колко малко нашите млади хора съзнават нуждата да представят пред техните приятели един Христоподобен пример в живота и характера си. Много от нашите младежи разбират теорията на истината, но колко малко от тях разбират истината на практика, като я прилагат във всяка постъпка. Къде са младите мисионери да вършат каквато и да било работа в голямото жетвено поле? Къде са онези, които ежедневно се учат в училището на Христос? Нека никога не смятат, че вече са готови да завършат ученето си. Нека чакат в дворовете на Господа, за да бъдат наставени как да работят в съгласие с небесните същества. Скъпи младежи, искам да ви говоря решително, защото желая да се спасите. Не губете повече време. Не можете да служите на Бога и на Мамона. Може външно да сте християни, но когато изкушенията дойдат, когато бъдете подложени на тежки изпитания, няма ли да се подадете?

Християнско общуване
Борбата, в която трябва да вземате активно участие, се води във всекидневния ви живот. Няма ли да пожелаете във време на изпитание да съобразите желанията си с писаното Слово и със сериозна молитва да потърсите Исус за съвет? Мнозина заявяват, че сигурно не е вредно да се отиде на концерт, а да се пренебрегне молитвеното събрание или пък да се отсъства от събрания, където Божиите служители трябва да обявят вест от небето. Вие сте в безопасност само там, където Христос е казал, че ще бъде.
Онези, които ценят Христовите думи, няма да отсъстват от молитвено събрание или от събрание, където Божиите вестители са изпратени да им кажат неща с вечно значение. Исус е казал: “Гдето двама или трима са събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях.” Можете ли да си позволите да изберете личното си удоволствие, а да пропуснете благословението? Такава небрежност оказва влияние не само върху собствения ви живот и характер, но и върху живота и характера на вашите другари.
Ако всички, които изповядват, че са Христови последователи, биха били такива на дело, и в истина, те щяха да имат ума на Христос и да работят в Божието дело. Щяха да отблъскват изкушението да угаждат на собственото “аз” и да покажат, че не се наслаждават на леките удоволствия на света повече, отколкото на привилегията да се срещат с Христос на общото събрание на вярващите. Тогава биха имали решително влияние и над други и биха ги водили да следват техния пример.
Делата говорят по-силно от думите и обичащите удоволствията не оценяват богатите благословения от това да бъдеш в събранието на Божия народ. Те не ценят привилегията да повлияят на своите другари като надявайки се, че сърцата им ще бъдат докоснати от Духа на Господа. Кой отива с тях на светските събирания? Исус не е там да ги благославя. Но Сатана ще изпълни ума с много неща, за да изгони от него въпросите с вечно значение. Това е благоприятен за него случай, да изопачи правото, като го смеси с погрешното.
При посещаването на светски събирания се създава вкус към възбуждащи забавления и моралната сила отслабва. Обичащите удоволствието може да поддържат форма на благочестие, но нямат жизнена връзка с Бога. Вярата им е мъртва, ревността им ги е напуснала. Те не чувстват вече вътрешен подтик да кажат и една дума на време на души, които са далеч от Христос и да ги подканят да отдадат сърцата си на Господа (“Младежки наставник”, 23 април 1912 г., също и в “Младежки наставник”, 30 март 1893 г.).

Религията не е чувство
Чистата и неопетнена религия не е чувство, но вършене дела на милост и любов. Тази религия е необходима за здравето и щастието. Тя навлиза в опетнения храм на душата и изгонва с камшик греховните натрапници. Заемайки престола, освещава с присъствието си всичко, осветлявайки сърцето със светлите лъчи на Слънцето на правдата. Отваря прозорците на душата към небето, и пропуска вътре слънчевата светлина на Божията любов. С това идва ведрост и спокойствие. Физическата, умствената и моралната сила се увеличават, защото небесната атмосфера като жива активна сила изпълва душата. Вътре в нея се оформя Христос – надеждата на славата (“Ривю енд Хералд”, 15 октомври 1901 г.).