Житото и плевелите – 62 – Съкровищница от свидетелства Том 1 – Елена Вайт (Елън Уайт)

В друга притча, която разказа на учениците Си, Исус представи небесното царство като поле, където стопанинът пося добро семе, но докато спеше, врагът пося плевели. Слугите зададоха въпроса: „… Тогава откъде са плевелите?“ „Не пося ли ти добро семе на нивата си?“ (Матей 13:27-30).
Ако се бяха запазили верността и бдението, ако бяха избягнати дрямката и небрежието у когото и да било, неприятелят не би имал удобен случай да засее плевели сред житото. Сатана никога не спи. Той бди и използва всеки удобен случай да разпръсва чрез агентите си заблуди, нещо което намира добра почва в много неосветени сърца.
Искрено вярващите в истината се натъжават, изпитанията и скърбите се засилват поради смущаващи обстоятелства, които ги обезкуражават и обезсърчават в усилията им. Но Господ предаде на служителите си един урок по прилежност и внимание, що се отнася до подбудите им. „Нека и двете растат заедно.“ Не изтръгвайте насилствено плевелите, да не би, като ги изкоренявате, да прекършите нежните стъбълца. Както проповедниците, така и църковните членове трябва да внимават много да не проявяват ревност не „според познанието“. Има опасност да се хвърли много работа с цел да се очисти църквата от трудности, които биха се уредили от само себе си. Лоша практика е да се заемаме с нещо преждевременно, независимо в коя църква се намираме. Ще трябва внимателно, загрижено, с търпение и самоконтрол да претърпяваме всичко, а не според духа си да се опитваме да въвеждаме ред.
Делото извършено в … беше преждевременно и причини разцепление в тази малка църква. Ако Божиите служители бяха разбрали силата на урока, който Спасителят предаде с притчата за житото и плевелите, те не биха предприели онова, което направиха. Преди да се предприемат каквито и да е стъпки, които биха дали и най-малкия повод дори и на абсолютно недостойните да се оплакват, че са били отделени от църквата, добре е всеки въпрос да стане предмет на най-сериозни обсъждания и задълбочени молитви.
В … бяха направени такива стъпки, които създадоха истински опозиционна партия. Сърцата на някои от слушателите приличаха на онзи отъпкан път, покрай който семенцето падна, сърцата на други приличаха на камениста почва, а трети бяха от групата, която приема истината, но в сърцето им поникнаха тръни, които задушиха доброто семе. Такива хора никога не биха добили съвършен християнски характер. Сред тях обаче имаше една малобройна група, която би могла да бъде вкоренена и утвърдена в истината. Позицията, заета от братята Р. и С., доведе до преждевременна криза, а след това дойде липсата на мъдрост и проницателност, необходими за отстраняването на партизанството. Ако има личности, които заслужават да бъдат отделени от църквата, както Сатана бе изхвърлен от небето, те винаги ще намират поддръжници, които да им влизат в положението. Винаги е имало хора, намиращи се повече под влиянието на личности, отколкото под влиянието на Божия дух и здравите принципи. В неосветеното си състояние те винаги са готови да вземат страната на съгрешилия и да съчувстват дори на онези, които най-малко го заслужават. Тъй като имат силно влияние върху околните, нещата започват да се представят в изопачена светлина. Така се нанася голяма вреда и много човешки души биват погубени. В своя бунт Сатана увлече една трета от ангелите. Те се отделиха от Отца и от Неговия Син и се присъединиха към подбудителя на бунта. Имайки предвид тези примери, трябва да действаме най-внимателно. Какво можем да очакваме от общуването с мъже и жени с по-особен ум освен изпитания и безпокойства? Ние трябва да понасяме това и да не се опитваме да изкореняваме плевелите, да не би заедно с тях да изскубнем и житото.

Благословенията от изпитанието и несполуките
„Това ви казах, за да имате в Мене мир. В света имате скръб“ – каза Христос. Изпитанията, на които християните биват подлагани при скръб, несполуки и упреци, са определените от Бога средства за отделяне на плявата от житото. Гордостта, себелюбието, злите страсти и любовта към светските удоволствия трябва да бъдат победени. Бог ни изпраща беди, за да ни проверят, да ни изпитат и да ни покажат, че тези злини съществуват в характера. Ние трябва да победим чрез Неговата сила и благодат, за да станем съучастници в Божественото естество, като избягваме временните светски похоти (2Коринт. 4:17, 18). Скърби, носене на кръст, изкушения, несполуки и други различни изпитания са Божиите работници, които имат за цел да ни пречистят и да ни подготвят за небесните житници.
Вредата, нанесена на делото чрез преждевременни действия, никога не може да бъде отстранена напълно. Божието дело в … не е напреднало, както би могло да се очаква, и нямаше да бъде представено в такава неблагоприятна светлина пред хората, ако това прибързано дело не беше извършено. Често между нас има личности без никакво влияние. Животът им сякаш е безполезен, но оставени само за миг да се разбунтуват и да започнат да се борят, автоматично стават ревностни работници на Сатана. Това, което правят, е повече в съгласие с чувствата на естественото сърце. Необходимо е да се себеизпитваме и тайно да се молим. Бог е обещал мъдрост на онези, които Му поискат. Често пъти мисионерската работа се ръководи от неподготвени хора. Поддържа се външна ревност, а в същото време тайната молитва се пренебрегва. По този начин се нанася много голяма вреда, тъй като тези работници се стремят да оформят съвестта на другите по своята мярка. Повече от всичко е необходимо себевладение. Прибързаните думи предизвикват съпротива. Брат С. е в опасност да се поддаде на духа на острото критикарство. Това не подхожда на проповедниците на правдата.
Брат С., ще трябва още много да учиш. Ти си бил склонен да стоварваш собствените си грешки и обезкуражения на бр. У., но по-дълбокото изследване на твоите подбуди и начини на действие ще разкрие истинските причини за твоето обезкуражение. Ти следваш предразположенията на сърцето си, такова, каквото е по естество, и това те прави роб. Строгият, потискащ дух, който те обладава понякога, унищожава влиянието ти. Братко мой, предстои ти дело, което никой друг не би могъл да извърши вместо тебе. Всеки сам ще дава сметка пред Бога. Той ни е дал закона Си като огледало, в което можем да се оглеждаме и да откриваме дефектите в характера си. Ние не трябва да се вглеждаме в огледалото само за да открием отразени грешките на нашите ближни или да наблюдаваме дали те се доближават до образеца, а за да виждаме собствените си дефекти и да ги отстраним. Не знание ни е нужно, а следване на светлината. Не сме оставени сами да преценяваме и да рискуваме да следваме само това, което ни е приятно, защото така ще изпаднем в непослушание. Послушанието е по-добро от жертвите.