Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

Завещание и наследство – 104 – Съкровищница от свидетелства Том 1 – Елена Вайт (Елън Уайт)

„Недейте си събира съкровища на земята, гдето молец и ръжда ги изяжда, и гдето крадци подкопават и крадат. Но събирайте си съкровища на небето, гдето молец и ръжда не ги изяжда и гдето крадци не подкопават, нито крадат“ (Матей 6:19, 20). Себелюбието е погубващ душата грях. От същия вид е скъперничеството, което е идолослужене. Всичко принадлежи на Бога. Всеки успех, на който се радваме, е последица от Божественото благословение. Бог е великият и добрият Дарител. Ако изисква една част от това, което ни е дал изобилно, това не е, за да се обогати чрез нашите дарения или защото не се нуждае от нищо, а за да имаме възможност и ние да проявяваме себеотрицание, любов и съчувствие към нашите ближни и така да се облагородяваме.
През всички епохи от времето на Адам до наши дни Бог е претендирал за притежанията на хората, казвайки:“Аз съм истинският Притежател на вселената, затова посвети Ми първаците от плодовете си, дай Ми доказателство за вярност, върни Ми Моята собственост и по такъв начин признай владичеството Ми. Тогава си свободен да си запазиш Моите блага и да им се радваш, и Моето благословение ще бъде с тебе“ (Пр. 3:9).
На първо място се поставят Божиите изисквания. Ние не вършим волята Му, когато Му посвещаваме излишното от приходите ни, след като сме били задоволени във всички наши предполагаеми нужди. Преди да бъде употребено нещо от нашата печалба, ние трябва да вземем една част, за която Бог претендира, и да Му я принесем. В Стария завет на олтара постоянно се запазваше благодарствената жертва и по този начин непрекъснато се показваше задължението на човека към Бога. Имаме ли в нашите светски работи успех? Това значи, че Бог ни е благословил. Една част от този приход трябва да бъде посветена на бедните и една голяма част да се употреби за Божието дело. Ако се дава на Бога това, което Той изисква, останалото за нас ще бъде осветено и благословено. Но ако човек ограбва Бога, като задържа исканото от него, тогава Божието проклятие е над всичко.
Бог е направил хората проводници, чрез които дарбите Му да отиват за делото по целия свят. Той им е дал блага, които да се използват мъдро, а не да се трупат алчно и да се използват лекомислено за себелюбиво задоволяване в облекло и в украса на дома. Бог им е поверил средства, с които служителите в Неговото дело да бъдат поддържани като проповедници, мисионери и също институтите, които е основал сред нас.
Който се радва на скъпоценната истина, трябва да изпитва горещо желание да я види разпространена навсякъде. Ние имаме верни знаменосци, които не бягат от дълга и отговорностите си. Сърцето и джобът им са винаги отворени за всяка молба, отнасяща се до средствата за напредването на Божието дело, а някои изглежда дават повече, отколкото са длъжни, сякаш се страхуват да не изгубят възможността да вложат своята част в небесната банка.
Други обаче правят възможно най-малко. Те трупат или прахосват средствата си само за себе си и дават по принуда само малка част в подкрепа на Божието дело. Ако дадат на Бога обещание или обрек, след това съжаляват и забавят изплащането възможно най-дълго, ако изобщо го изплатят. Намаляват десятъците си колкото се може повече, сякаш се боят, че това, което връщат на Бога, е загубено. Нашите различни учреждения може да се нуждаят от средства, но тези хора постъпват така, сякаш няма никакво значение дали тези учреждения ще просперират, ще се задържат, или не. И въпреки това, те са Божиите инструменти, чрез които светът трябва да бъде просветен.

Настойничеството над възрастните
Нашите институти не разполагат като другите учреждения с редовни приходи или наследства, но въпреки това Бог ги е благословил богато, подарил им е успех и ги е направил да принасят голяма полза. Между нас има възрастни хора, чието време на изпит приближава края си, но им липсва мъдрост да осигурят необходимите средства за Божието дело. Средствата отиват в ръцете на такива, които служат на Сатана. Бяха взети на заем от Бога и трябваше да Му бъдат върнати, но в осем от десет случая, братята и сестрите се разпореждат с тях така, че Бог не бива прославен, тъй като след смъртта им нищо от Божията собственост не влиза в съкровищницата на Господа. В някои случаи тия наглед добри братя и сестри са имали несвяти съветници, които са решавали от своя гледна точка, а не в съгласие с Божията воля. Често едно богатство допринася само вреда на децата и родителите. У тях няма любов към Бога и истината и средствата, които принадлежат на Господа, преминават във властта на Сатана. Той е много по-бдителен, предвидлив и способен да намира начини, за да ги спечели за себе си, отколкото нашите братя да осигурят Божията собственост за Божието дело. Някои завещания се правят така повърхностно, че нямат никаква валидност пред закона, и по този начин хиляди вече са били изгубени за делото. Нашите братя трябва да разберат, че в такива случаи като верни слуги в Божието дело те са отговорни да постъпват мъдро и да осигуряват Господнето за Господа.
Много християни са ненужно чувствителни в това отношение, сякаш вървят по забранен път, когато разговарят с възрастни или болни по въпроса за притежанията, за да разберат как смятат да се разпоредят с тях. Този дълг обаче е точно толкова свят, колкото дълга да проповядват Словото и да спечелват човешки души. Да вземем един човек, който притежава Божии пари или някаква собственост. Предстои му да напусне своето настойничество. Трябва ли да даде поверените му от Бога средства на безбожни хора само защото са негови сродници и да не бъдат те използвани в Неговото дело? Не би ли трябвало християните да се погрижат както за бъдещото благо на този човек, така и за Божието дело – той да се разпореди правилно с парите на своя Господ и с талантите, които са му били поверени, за да бъдат увеличавани мъдро? Искат ли неговите братя да гледат как той използва всичко в този живот и в същото време ограбва Божията съкровищница? Това би било ужасна загуба за него самия и за Делото, защото ако влага талантите си в ръцете на хора, които не ценят истината, това означава преднамерено да ги върже в кърпа и да ги зарови в земята.
Господ желае Неговите последователи да разпределят средствата си, докато още сами могат да сторят това. Някой може да попита: „Наистина ли трябва да отдадем всичко, което наричаме наша собственост?“ Възможно е това все още да не се изисква от нас, но нека бъдем готови да го направим заради Христос. Длъжни сме да признаем, че притежанията ни изцяло принадлежат на Него и затова трябва да ги използваме щедро, когато са необходими средства за напредъка на делото Му.
Някои запушват ушите си пред поканите да дадат пари, за да бъдат изпратени мисионери в далечни страни и истината да бъде разгласена и разпространена по целия свят като есенни листа. Те оправдават алчността си, като казват, че са се разпоредили и тяхната благотворителност щяла да проличи след смъртта им. Те са предвидили Божието дело в завещанията си. Затова водят живот на алчност, ограбват Бога в десятъци и дарби, а в завещанията си връщат само малка част от онова, което Той им е поверил, а по-голямата част остава на роднини, които не се интересуват от истината. Това е най-лошият вид ограбване. Крадат Бога в това, което Му дължат не само през целия си живот, но и след смъртта си.

Глупостта на отлагането
Най-голямата глупост е да се отлага подготовката за вечния живот за последния час на настоящия живот. Освен това голяма грешка е да се бавиш да изпълниш Божиите изисквания за щедрост в Неговото дело до времето, когато други ще се разпореждат с твоето имущество. Онези, на които поверяваш талантите си, може да не ги употребят така добре, както ти. Как могат богати хора да залагат така много на карта? Ако чакат смъртта си, за да се разпоредят за имота си, те го предават по-скоро на смъртта, отколкото на Бога. Така мнозина постъпват против Божия план, който той е разяснил в Словото си. Ако желаят да вършат добро, трябва да използват златните моменти сега и да работят с всичка сила, като се боят да не загубят благоприятния случай.
Онези, които пренебрегват един осъзнат дълг, не изпълняват Божиите изисквания в този живот и успокояват съвестта си, че след смъртта ще оставят наследство, няма да получат нито една похвално дума и нито една награда от Учителя. Те не жертват, а задържат средствата си, докогато могат, и ги дават едва когато смъртта ги изиска. Ако бяха истински християни, биха вършили това, което са отлагали до смъртта си, докато са все още силни и здрави. Биха посветили себе си и имота си на Бога и като Негови домакини биха изпълнявали с удоволствие дълга си. Като лични разпоредители на завещанието си биха могли сами да изпълнят Божиите изисквания вместо да прехвърлят тази отговорност на други.
Ние трябва да се считаме само разпоредители на Господнята собственост, а Бог е главният Собственик, Комуто сме длъжни да връщаме Неговото, щом Той го изисква. Дойде ли Той да прибере Своето с лихва, скъперникът ще види, че вместо да удвои поверените му таланти, си е произнесъл присъдата, изказана за неверния слуга.
Господ желае на смъртта на Неговите слуги да се гледа като на загуба поради доброто влияние, което са оказвали, като са давали многобройните си доброволни жертви за Божията съкровищница. Оставените след смъртта наследства са една мизерна добавка към благотворителността, която би могла да се проявява в живота. Божиите слуги трябва всеки ден да правят завещанията си в добри дела и доброволни жертви за Бога. Нека не Му дават несъразмерно малка вноска в сравнение с това, което употребяват лично за себе си. Ако правят всеки ден завещанието си, ще си спомнят за такива?? неща и приятели?????, които заемат първото място в сърцето им.
Бог не пожали живота Си, а заради нас стана беден, за да можем ние да се обогатим. Той заслужава да притежава цялото ни сърце и всичко, което имаме и което сме.
Много вярващи, които се изповядват за християни, отхвърлят изискванията на Исус по време на живота си и го оскърбяват при смъртта си, като Му дават само малка част. Нека всички, които принадлежат към тях, помнят, че това ограбване на Бога не е моментна постъпка, а добре обмислен план, който осъществяват „със здрав разум“. След като са правили това в живота, те увековечават измамата и след смъртта си при това с целия си разум. Мнозина считат такова завещание за добра възглавница за смъртта. То е част от приготовлението им за смъртта и го правят, за да не бъдат обезпокоявани от притежанията си в смъртния си час. Могат ли такива хора с радост да мислят за отправената към тях покана и да дадат сметка за настойничеството си?
Всички ние трябва да бъдем богати с добри дела в този живот, ако желаем да влезем в бъдещия живот. Когато съдът започне и книгите се разтворят, всеки човек ще бъде възнаграден според делата си. В църковната книга са нанесени много имена, срещу които в главната книга на небето е записано: „Ограбване.“ Ако не се разкаят и не заработят безкористно за Учителя, тези хора сигурно ще споделят участта на неверния домакин.
Често се случва успяващ бизнесмен да умре внезапно и без предупреждение, а при преглеждането на книгите му се оказва, че сметките му са доста объркани. При уреждане на имуществото му съдебните разноски поглъщат голяма част от него, ако не и всичко, а съпругата, децата и Христовото дело биват ограбени. Верните домоуправители на Господните имоти ще знаят точно как вървят работите им и като умни мъже ще бъдат готови за неочаквани случаи. Ако благодатното им време свърши внезапно, няма да затруднят много хората, които ще бъдат повикани да уреждат работите им.
Мнозина не се замислят да уредят завещанието си, докато са още в добро здраве. Нека нашите братя и сестри бъдат предпазливи. Да знаят в какво състояние се намира имуществото им и да не допускат работите им да останат неуредени и объркани. Нужно е да се разпореждат с имота си така, че да могат да го напуснат по всяко време.
Завещанията трябва да се правят така, че да бъдат валидни.
Така уредени, те могат да престоят с години, без да пречат за по-нататъшните дарения на човек за делото. Смъртта няма да дойде нито един ден по-рано заради това, че вие, братя и сестри, сте направили завещанието си. Като се разпореждате с него за благото на вашите роднини, гледайте да не забравяте Божието дело. Вие сте Негови служители, които разполагат с Неговата собственост и Неговите изисквания заслужават вашето най-голямо внимание. Децата, разбира се, не трябва да бъдат изоставени, ще трябва да се погрижите и за тях, ако имат нужда от това. В завещанието си обаче не мислете за цялата дълга поредица от роднини, които не са в нужда само защото обичаят е такъв.
Нека винаги да се помни, че съвременната себелюбива система за разпореждане със собствеността не е Божи план, а човешко изобретение. Християните трябва да бъдат реформатори, като скъсат с действащата светска система и напълно променят съставянето на завещанията. Постоянно имайте предвид, че това, с което разполагате, е Господен имот. Тук Божията воля е закон. Ако някой човек ви упълномощи да му направите завещание, не бихте ли узнали с подробности волята му, за да не се изразходва погрешно и най-малката сума? Вашият небесен приятел ви е подарил блага и ви е изявил волята Си как да бъдат използвани. Ако тази воля се изпитва с несебелюбиво сърце, това, което принадлежи на Бога, няма да се употребява неправилно. Делото на Господа е било пренебрегвано позорно, когато Той е давал на хората достатъчно средства, за да посрещнат всички непредвидени нужди, стига само да имаха благодарни, послушни сърца.

Продължавайте да разпределяте мъдро
Направилите завещаниe да не мислят, че нямат вече дълг, а трябва да работят непрестанно, използвайки талантите, които са им поверени за изграждането на Божието дело. Бог е съставил такива планове, че всички да могат да действат разумно в разпределянето на средствата си. Той не възнамерява да подкрепя делото Си чрез чудеса. Има верни Божии домоуправители, пестеливи, които използват средствата си за напредъка на делото. Себеотрицанието и благотворителността трябва да бъдат правило, а не изключение. Растящите нужди на делото изискват средства. Вярващи от наши и чужди полета постоянно молят за вестители, които да им занесат светлината и истината. За тази цел са нужни повече работници и повече средства.
В Господнята съкровищница влиза само малка сума от средства, които да бъдат използвани за спасяването на човешки души и дори това се постига с големи усилия. Ако можеха да се отворят очите на всички, за да видят колко много господстващото скъперничество е спъвало Божието дело и колко много повече би могло да се направи, ако всички приемат Божия план за десятъците и дарбите. Тогава би се извършила у мнозина решителна реформа, защото те не биха се осмелили да спъват напредъка на Божието дело, както са правили това до сега. Църквата е потънала в сън и не вижда делото, което би могла да извърши, ако отдаваше всичко на Христос. Духът на истинска себепожертвувателност би бил доказателство за истинността и силата на евангелието, което светът не би могъл да не разбере или да отрече, и върху църквата би се изляла пълнотата на благословението.
Приканвам нашите братя и сестри да престанат да ограбват Бога. Някои са на мнение, че трябва да направят завещание. Но трябва да внимават да не завещаят на синовете и дъщерите си средствата, които би трябвало да влезат в Божията съкровищница. Тези завещания често стават причина за спорове и разединение. За слава на древния Божи народ се докладва, че Бог не се е срамувал да се нарича техен Бог. Причината за това е, че вместо да търсят себелюбиво и алчно земните радости, те предаваха себе си и всичко, което имаха, в Божиите ръце. Живееха само за Негова слава и показваха ясно, че чакат една по-добра небесна страна. Бог не се срамуваше от такива деца. Те не го безчестяха в очите на света. Небесният Владетел не се срамуваше да ги нарича Свои братя.

Давайте щедро
Мнозина твърдят, че не могат да правят за Божието дело повече, отколкото правят в момента. Но те не дават според състоянието си. Понякога Господ отваря очите на заслепените от себелюбие, като намалява приходите им дотолкова, доколкото са готови да дават. Намират конете си мъртви на полето или в обора, къщите и плевните им биват разрушени от огън или жетвата им – унищожена. В някои случаи Бог изпитва човека чрез благословение. Но когато той се окаже неверен в принасянето на десятъците и дарбите, Бог отново отдръпва благословението си.(2Коринт. 9:6) Заради Христовата милост и богатството на Неговата доброта, за слава на истината и религията, ние молим вас, които сте Христови последователи, отново да посветите себе си и имота си на Бога. Предвид любовта и страданието на Христос, които Го изведоха от небесните дворове, за да претърпи себеотрицателно смирение и смърт, нека всеки си зададе въпроса: „Колко дължа на моя Господ?“ И нека тогава благодарствена жертва бъде в съответствие с вашата преценка за великия небесен Дар в лицето на възлюбения Син.
Когато определяте частта, която да дадете за Божието дело, по-добре надминете изискването на дълга, отколкото да допуснете недостатък. Внимавайте кому принасяте даренията. Ако размишлявате за това, у вас няма да има алчност. Ако разглеждаме великата любов, с която Христос ни е възлюбил, нашите най-богати дарби ще ни изглеждат недостойни да бъдат приети от Него. Ако Христос е обект на нашия стремеж, тогава тези, които са изпитали Неговата прощаваща любов, няма да пресмятат цената на алабастровия съд, със скъпоценно миро. Алчният Юда можеше да прави това, но получателят на дара на спасението само ще съжалява, че жертвата му няма по-скъпоценно благоухание и по-висока стойност. Християните трябва да гледат на себе си като на проводници, чрез които милостите и благословенията на Източника на всяка добрина се изливат върху ближните им. Чрез тяхното духовно обръщане към небето могат да се изпращат потоци от хваления и благодарствени жертви и по такъв начин те стават заедно с тях съучастници на небесното дарение.