Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

Задръстване на ,,машината“ – 20 – Съвети за диетата и храненето – Елена Вайт (Елън Уайт)

Задръстване на ,,машината“ – 20 – Съвети за диетата и храненето – Елена Вайт (Елън Уайт)

157. Братко мой, имаш още много да учиш. Задоволяваш апетита си, като ядеш повече храна, отколкото тялото ти може да превърне в пълноценна кръв. Грях е да бъдеш невъздържан по отношение на количеството изядена храна, дори качеството й да е наистина добро. Мнозина мислят, че ако не ядат месо и други по-тежки храни, могат да поглъщат проста храна до пръсване. Това е грешка. Много от така наречените здравни реформатори са най-обикновени лакомници. Те натоварват храносмилателните си органи с такава тежест, че жизнените сили на тялото се изчерпват в усилието да се отърват от нея. Това потиска интелекта, тъй като нервната сила на мозъка бива извикана в помощ на стомаха. Преяждането дори с най-проста храна затруднява фините тъкани на мозъка и отслабва неговата жизненост. То е по-вредно за тялото от прекомерната физическа работа. Духовната енергия се изчерпва по-лесно от невъздържано ядене, отколкото от усилен труд.
Храносмилателните органи никога не трябва да се обременяват от храна с количество или качество, които биха затруднили възприемането й от тялото. Всичко, което влиза в стомаха в повече от възможностите на тялото да го превърне в пълноценна кръв, задръства “машината”, тъй като не може да се превърне нито в плът, нито в кръв, а присъствието й обременява черния дроб и предизвиква болнавост. Стомахът се претоварва в усилието да се освободи от храната, после идва чувството на умора, която се възприема като глад. Без да се даде възможност на храносмилателните органи да си починат от прекомерния труд и да съберат сили, ново голямо количество храна се поема от стомаха и измореният “механизъм” се задвижва отново. Тялото получава по-малко хранителни вещества от по-голямо количество храна, дори тя да е с добро качество, отколкото ако приема малко количество на определени интервали.
Умерените упражнения подпомагат храносмилането

Братко мой, умът ти е замъглен. Човек, който като тебе поема такова количество храна, би трябвало да бъде физически работник. Упражненията са важни за здравословното състояние на тялото и ума. Необходими са ти физически усилия. Движиш се и действаш, като че ли си глътнал бастун, нямаш гъвкавост. Здравословни, активни физически упражнения – ето какво ти е нужно. Това ще ободри ума ти. Не трябва да се заемаш с умствена или интензивна физическа дейност веднага след обилно хранене; това би нарушило законите на тялото. Незабавно след храненето има силно натоварване на нервната система. Мозъкът е принуден да работи енергично в подкрепа на стомаха. Затова, ако умът или тялото се натоварват след хранене, процесът на храносмилане се утежнява. Жизнеността на тялото, необходима да действа в една посока, се отклонява в друга.
2 С, с. 412, 413,1870г.

158. Физическите упражнения помагат на човека с диспепсия, тъй като придават добър тонус на храносмилателните органи. Да се впуснем в усърдно учене или в изморителна работа веднага след ядене, означава да затрудним процеса на храносмилане, тъй като жизнената сила на тялото, необходима да действа в една посока, се отклонява в друга. От голяма полза обаче е кратката и умерена разходка след ядене с вдигната глава и изправени рамене. Умът от мисли за себе си се отклонява към природните красоти. Колкото по-малко се мисли за стомаха, толкова по-добре. Ако постоянно се боите, че храната ще ви навреди, тя наистина ще го направи. Забравете грижите си; мислете за нещо радостно. [Преяждането причинява голям приток на кръв към мозъка – т. 276; физическите упражнения са особено необходими за хора с ленив темперамент – т. 225; нарушен сън в резултат на късна вечеря – т. 270; причина за чувството на отпадналост – т. 213, 218, 245, 269, 270, 561, 705, 707; себеугаждането обезсилва храносмилателните органи и намалява силата им да асимилират храната – т. 202; стомахът се нуждае от почивка – т. 267]
ХВБХ, с. 101, 1890 г.

Помощта на чистия въздух

159. Чистият свеж въздух помага на кръвта да циркулира нормално из цялото тяло. Той освежава тялото и го прави силно и здраво, като в същото време влияе осезателно върху ума, който става по-спокоен и по-ведър. Чистият въздух възбужда апетита, подпомага храносмилането и причинява здрав и сладък сън.
1 С, с. 702,1868г.

160. На дробовете трябва да се предоставя възможно най-голяма свобода. Капацитетът им се увеличава, когато работят необременени, а намалява, когато бъдат “стегнати в скоби” и ограничени. Оттук идват и лошите ефекти от така разпространения навик, особено при работа на стол, човек да стои прегърбен на работното си място. При тази стойка е невъзможно да се диша свободно. Повърхностното дишане скоро става навик и дробовете губят способността си да се разширяват. Същият резултат се получава и от стегнатите дрехи…
Така се възпрепятства притокът на кислород. Кръвта се движи бавно. Отпадъците и отровите, които би трябвало да се изхвърлят чрез издишване, остават и кръвта се замърсява. Засягат се не само белите дробове, но и стомахът и черният дроб. Кожата пожълтява, храносмилането се затруднява, сърцето се потиска, умът се замъглява, мислите се объркват и характерът става мрачен; тялото изнемощява, става бездействено и податливо на болести.
СВЛ, с. 272, 273, 1905