Защо Бог укорява собствения Си народ – 50 – Съкровищница от свидетелства Том 1 – Елена Вайт (Елън Уайт)

Адвентистите от седмия ден повече от всеки друг народ в света трябва да бъдат образец на набожност, сърдечна чистота и святи мисли. Аз разказах в присъствието на …, че от народа, който Бог е избрал за Свое притежание, се изисква да бъде възвишен, чист и осветен участник в Божественото естество, като избягва покварата и преходните удоволствия. Ако онези, които имат такова възвишено изповедание, се отдават на грях и нечестие, вината им ще бъде много голяма. Господ укорява греховете на един човек, за да бъдат други предупредени и да се изплашат.
Предупрежденията и укорите се дават на онези адвентисти от седмия ден, които са съгрешили не защото животът им е по-порочен от живота на християните в останалите църкви или примерът и делата им са по-лоши от делата на адвентистите, които не желаят да спазват изискванията на Божия закон. Нещо повече, отговорността на адвентистите е много по-голяма, тъй като те притежават по-голяма светлина и изповядват, че са особения избран Божи народ, в чиито сърца е записан Божият закон. Те определят верността си към небесния Бог чрез послушанието, с което изпълняват законите на Неговото управление. Те са Божии представители на земята. Всеки техен грях ги отделя от Бога и по особен начин обезславя името Му. Това дава повод на враговете на Неговия свят закон да укоряват делото и людете Му, които Той нарича „избран род, царско свещенство, свят народ“ (1Петрово 2:9), за да възвестява превъзходствата на Този, Който ги е призовал от тъмнината в своята чудна светлина. Хората, които воюват срещу закона на великия Йехова и считат за особена добродетел да говорят и да вършат най-лоши, пълни с омраза неща, за да покажат презрението си към закона, могат да се изказват по много възвишено за Божията любов. Те наистина може да са дълбоко религиозно ревностни, както бяха юдейските първосвещеници и старейшини, и въпреки това в Божия ден Величието на небето ще изрече за тях думите: „Намерени леки!“ (Римл. 3:20). Огледалото, което ще открие дефектите в нашия характер, се приема с презрение и гняв от тях, защото посочва греховете им. Ръководители адвентисти, които са отхвърлили светлината, са страшно разярени срещу Божия свят закон, както юдейската нация се беше разярила срещу Божия Син. Те са в ужасна заблуда. Заблуждават другите и себе си. Не желаят да дойдат в светлината, да не би делата им да бъдат осъдени. Такива вярващи няма да бъдат поучавани. Бог порицава и поправя християните, които изповядват, че пазят Неговия закон. Той посочва греховете и разкрива нечестието им, защото желае да ги очисти от всякакъв грях и неправда, за да бъдат усъвършенствани в святост със страх Божи и да бъдат приготвени да умрат с вяра в Господа или да бъдат възнесени на небето. Бог ги укорява, изобличава и поправя, за да бъдат пречистени, осветени, издигнати и в края възнесени до Неговия трон.