Нашата тема тази вечер от поредицата „Открития в пророчеството“ е „Защо има толкова много различни деноминации?“ След като Бог е един и Библията е една, защо има толкова много църкви? Как са се появили те? Ако погледнем в телефонния указател и прегледаме имената започващи с буквите от А до Я ще установим, че съществуват твърде много различни деноминации. Защо? Как мога да намеря истината в този лабиринт от църкви? Обикновения човек, объркан от този дълъг списък от църкви пита: „Къде е истината?“
Библията ни дава великолепно обещание. Тя ни убеждава, че Бог е верен. Моля, прочете с мен Амос 3:7: „Наистина Господ Йехова няма да направи нищо без да открие своето намерение на слугите си пророците.“ Харесвам думата „наистина“. Не – „Може би“, „Вероятно“, „Мисля така“. Бог казва „наистина“, „сигурно“.Това звучи твърдо и определено. Бог казва, че наистина няма да направи нищо без да яви своето намерение на слугите си – пророците. Бог е разкрил бъдещето на християнската църква предварително. В книгата „Откровение“ е пророкувана християнската история. Там Бог ни представя четирима конници, които яздят през небето. Те препускат на фона на пейзажа на историята. Те препускат през облаци прах и чрез тези конници Бог описва нашите дни, описва християнската история. По този начин Бог ти дава отговор на въпроса: „Защо има толкова много различни деноминации?“
За тези конници четем в книгата „Откровение“ 6 глава. Първият стих започва със следните думи: „И видях, когато Агнето отвори един от седемте печата“. Кое е Агнето? Това е Исус Христос. Така че тук ни се представя Агнето – Исус Христос, Което отваря печатите на историята. Тук откриваме обяснението на Исус за наличието на толкова много различни деноминации. Тук научаваме за тайната на тези четирима конници. Ако успееш да разбереш тайната на четиримата конници и тайната на печатите, ти би могъл да разбереш, защо има толкова много деноминации. В книгата „Откровение“ ни е разкрито бъдещето на християнството. Тези различни деноминации, които са произлезли от християнството, не могат да обвинят Бог, че не е верен. Те ясно са описани в библейското пророчество. Агнето отваря първия печат и пророк Йоан на остров Патмос поглежда във видение в небето и вижда конник, който язди бял кон. Откровение 6:1 казва: „И видях, когато Агнето отвори един от седемте печата и чух едно от четирите живи същества да казва със глас като от гръм: ‘Дойди и виж!’ И видях на небето бял кон и яздещият на него имаше лък. И даде му се корона, и той излезе побеждаващ да победи.“ Спомняте ли си, че изучавахме символите от книгата „Данаил“. Често в библейските пророчества Бог ни представя символи, за да ни обясни бъдещето. В Данаил 2 глава ние учихме за големия образ. За златната глава, гърди и ръце от сребро, медните бедра и железни крака. Учихме също, че тези четири метала злато, сребро, мед и желязо представят четири царства. Научихме и за зверовете от Данаил 7 глава – лъв, мечка, леопард, змей. Те също представяха царства. Тук ни се описват четирима конника. Библейските пророчества започват от времето на пророка. Пророчествата на Данаил започват обикновено от неговите дни и ни довеждат до края на историята.Пророчествата на Йоан започват от неговото време – това е първи век. Тук Йоан описва Християнската църква като конник яздещ на бял кон. Описва християнството от първи век като една мощна сила. Той описва християнската вяра като побеждаваща. Сигурно сте чували, че в Древен Рим, когато римляните извоювали победа, римският генерал винаги се завръщал яздещ на бял кон. Този бял кон бил символ на победата. След римския генерал вървели неговите войски, но в средата между римските армии вървели победените и пленени армии. Така че, всеки усърден изследовател на Библията би разбрал, че белия кон е символ на победа. Този кон символизира побеждаващата вяра на Новозаветната църква. Продължаваме нататък и в Откровение 19 глава ни се описва Исус, Който язди на бял кон, когато идва втори път. Това е отново символ на победа. Така, че белият кон винаги е символ на завоевание и победа. Белия цвят също е символ на чистотата на вярата. В Откровение 12 гл. Библията ни говори за истинската църква, за Христовата невяста, която е облечена в бяло. Така, че белият кон е символ на завоеванието, белият кон е символ на чистата вяра. Бог препуска през първите векове яздещ на бял кон, новозаветната църква завладява, Божието Слово пронизва сърцата. Душите се променят, живота се преобразява. Има ли по-добър символ да се представи завоеванието на новозаветната вяра, да се представи Новозаветната християнска църква, която препуска от Ерусалим към Азия, от Галатия към Филипи и Коринт. Която препуска към Рим, Испания. В действителност тази завоевателна християнска вяра, която е представена чрез белия кон, завладява дори домът на Цезар според Посланието към Филипяните 4 глава. Да, това е една чиста вяра. Библията казва в Колосяни 1:23: „Ако останете основани и твърди във вярата и без да се помръднете от надеждата, открита вам в благовестието.“ Апостол Павел казва, ако тази вяра остане чиста, Христовата невяста носи бели неопетнени дрехи, ако тя притежава вярата на апостолите, „ако останете основани и твърди във вярата и без да се помръднете от надеждата, открита вам в благовестието, което сте чули и което е било проповядвано на всяка твар под небесата.“ Според Апостол Павел чистото евангелие е това, което е основано на ученията на Христос и на Библията – то щеше да бъде проповядвано на всяка твар под небесата. В първи век евангелието наистина се движи с голяма мощ, Божието Слово навлиза в различни етнически, езикови групи. Апостол Петър обръща в истината езичникът Корнилий. Скопецът от Етиопия става първият човек, който занася евангелието в Африка. Тези християни от Етиопия запазват своята вяра през вековете. Да, евангелието се разпространява навсякъде, преодолява всякакви етнически и географски граници. Библията казва в Деян. 5:14: „И още по-голямо множество повярвали в Господа, мъже и жени се прибавяха.“ Един езически автор е написал следните думи: „Вие сте навсякъде, в нашите войски, в нашите университети, вие сте навсякъде.“ Християнската вяра е проникнала до основите на империята. Тяхното мото било – Деян. 5:29: „Подобава да се покоряваме на Бога, а не на човеци.“ В първи век много римски войници приемали Христос. Има една история за това, как 40 стражи се обърнали към Христос и не желаели вече да пренасят жертва, заради това били откарани в Северна Италия и там ги съблекли до кръста и им казали: „Избирайте! Или ще пренасяте дим от тамян или ще замръзнете до смърт.“ Завели ги до едно замръзнало езеро. Край брега римските армии се греели на лагерния огън и се хранели с топла супа и им говорили: „Ако се предадете и се откажете да сте в Христос, тогава ще можете да дойдете и да се стоплите на огъня, можете да се нахраните с топла супа.“ Но тези мъже образували един кръг и в тази мразовита нощ с премръзнали крайници започнали да пеят: „Ние сме 40 борци за Теб, о, Христе. На Тебе да бъде слава, почит и хваление до вечни векове“. Те пеели през нощта тези думи. Те пеели: „Ние ще бъдем верни на Тебе, Господи!“ Но както пеели един от мъжете решил да се предаде. Той не можел да издържа повече на студа, отделил се от кръга и извикал: „Предавам се. Съгласен съм да пренасям жертви на Цезар.“ Но останалите продължавали да пеят: „Ние сме 39 борци за Теб, о, Христе. На Тебе да бъде слава, почит и хваление. Ние ще ти останем верни и предани и няма да пренасяме жертви на Цезар.“ Но както пеели: „Ние сме 39 борци за Теб, Христе“, предводителят на римската охрана съблякъл своята дреха и се отправил от огъня към леда, където се намирали тези 39 мъже. Те започнали отново да пеят: „Ние сме 40 борци за Тебе, о, Христе.“
Векът, в който живеем, е век на християнство на компромиси. Това е век на отстъпилото християнство. Много често хората предпочитат популярното християнство на компромисите, но причината, поради която новозаветното християнство разтърси света, причината поради която тя е обрисувана като ездач на бял кон, който препуска през света е, че мъже и жени били ревностни за Христос. Те били ревностни да извършат това, което Бог казвал в Своето слово. Те предпочитали да умрат, отколкото да обезчестят Исус. Но Библията казва, че след този бял кон, който язди през небето и завладява, се отваря втори печат. Християнската църква завладява света, затова Сатана възприел ожесточена съпротива срещу нея. След отварянето на втория печат се появява ездач на червен кон, който държи меч в ръката си. Библията казва в Откровение 6:4: „И излезе друг кон, червен, и на яздещият на него се даде да вдигне мира от земята, тъй щото човеците да се избият един друг и даде му се голяма сабя.“ По време на първия период от християнската история, който обхваща времето от 31 г.сл.Хр. до 100 г.сл.Хр., в християнската църква съществувала апостолската чистота. Тя напредвала и завладявала. Сатана се изправя със сила срещу тази църква. Червеният кон и ездачът, който държи сабя обляна във кръв, символизира ожесточените преследвания, които щеше да преживее църквата. Днес можем да прочетем за тези християни, които станали мъченици за своята вяра и за римските армии, които ги преследвали. Понякога християните били хвърляни на лъвове в Колизеума. Там се събирали между 20-40 хил. души. Понякога захващали с вериги китките на християните, а с друга ги завързвали за глезените. В другия си край веригите били завързани за коне. Единият кон от едната страна, а другият – от другата. И те казвали на християнина: „Или ще се поклониш на Цезар, или ще ударим с камшик тези коне и тогава единият ще потегли в едната посока, а другият – в другата.“ Тогава християнинът казвал: „Господи, животът ми е в Твоите ръце.“ Удряли конете и тогава ръцете се изтръгвали от ставите, също и краката, плътта се разкъсвала. Но християните предпочитали да умрат, отколкото да се откажат от своята вяра. Един християнски писател от миналото казва: „Кръвта на мъчениците е семето на евангелието. Колкото повече от нас убивате, толкова повече души Бог довежда, за да заемат нашите места.“ И така, когато християните били преследвани по време на ранните векове, когато били оковани във вериги, когато били разкъсвани от лъвове, те оставали верни на истинския Бог и църквата продължавала да се разраства. Сатана разбирал, че трябва да сменя своята тактика. Времето на червения кон се простира от 100 г. до 323 г.сл.Хр., това е период на кървава вяра. Сатана знаел, че трябва да предприеме нещо, което да попречи на верността и израстването на църквата. Това, което Сатана не можел да постигне чрез преследването, кръвопролитието и меча, огъня, затвора или смъртта, решил да постигне по друг начин. И така, третият печат се отваря и ето, черен кон препуска през небето. Чуйте, какво се казва: „И когато отвори третият печат, чух третото живо същество да казва: ‘Дойди и виж!’ Видях и ето, черен кон и яздещият на него имаше везни в ръката си. И чух глас, който казваше: ‘Един хиникс пшеница за динар.'“
Знаете, че според Библията Исус е хлябът на живота. „Един хиникс пшеница за динар.“ Няма повече истински хляб. Истинският Христос бе заменен с фалшивия. Периодът на Черния кон е период на компромиса. „И три хиникса ечимик за динар.“ Истинската духовна храна липсва. Този период според Библията е период на компромиса. Църквата се претегля на везните и се оказва недостатъчна. Това, което Сатана не успява чрез насилие, той знае, че ще постигне, като въведе езически доктрини в църквата, като накара църковните водачи да направят компромиси с истината, като въведе заблуди в църквата, които ще удавят нейното свидетелство. Деян. 20:28-30. Библията ни говори за това, как апостол Павел събирал около себе си църковните водачи. Той поглежда в бъдещето и казва: „Внимавайте на себе си и на цялото стадо, да пасете църквата на Бога.“ Той казва на тези ранни водачи: „Пасете Божията църква! Аз зная, че подир моето заминаване ще навлязат между вас свирепи вълци.“ С други думи: „След моята смърт ще навлязат свирепи вълци.“ И те наистина дошли. След преследванията от страна на римската армия, след преминаването на периода на червения кон, ще навлязат свирепи вълци, които няма да жалят стадото. А също „и от самите вас“. Апостол Павел говори на християнските водачи, „от самите вас ще се надигнат човеци, които ще говорят извратено, ще отвличат учениците от себе си.“ Апостол Павел казва, че в бъдещето ще се появят заблуди в религиозните учения, които ще наводнят Християнската църква. Сатана не постига своите цели чрез преследване. Божият народ остава верен и твърд. Чрез преследване Сатана не успя да накара хората да отстъпят от Словото, но той щеше да се опита да направи това чрез въвеждане на заблуди в църквата и това наистина става, приятелю. Църквата все повече и повече нараства, но Сатана работи мощно за въвеждане на фалшиви доктрини. Библията казва в Данаил 8:12: „И Той тръшна на земята истината, стори по волята си и успя.“ Какво се случило с истината в този период на черния кон, когато църквата щеше да бъде претеглена на везните и намерена недостатъчна? Истината щеше да бъде хвърлена на земята и щеше да бъде стъпкана. Спасението, което става само чрез Христос, щеше да бъде заменено от изискванията на църквата. Ранните християни вярвали, че спасението е единствено чрез Исус Христос и жертвата на кръста. Но по-късно са се появили други начини, например чрез закупуване на индулгенции за изкупване на греховете. Да, приятелю, учението на Исус Христос щеше да бъде заменено с човешки учения. Църквата щеше да постави допълнителни изисквания към своите последователи. Точно в тези ранни векове е направено отстъпление от Божиите заповеди. Човешки учения заемат тяхното място. Четвърти век след Христа, когато Римската империя се разпада и варварски племена я завладяват, те донасят със себе си своята езическа религия. Много християнски водачи желаели да привлекат езичниците и затова били готови да направят компромиси. Какви компромиси в същност са направили? Нека да ви дам един пример. Ако ви попитам: „Кой е това?“, вие ще отговорите: „О, това е в катедралата ‘Св. Петър’, това е статуята на Св. Петър.“ Но знаете ли, че това първоначално е била статуята на Юпитер. Погледнете короната. Това е короната символизираща слънцето. Езичниците са се покланяли на Юпитер и затова по-лесно било да запазят статуята, но да променят само името й и от Юпитер да стане Свети Петър. Но Библията ясно казва, че не бива да се покланяш на каквито и било изображения. Тя казва: „Не си прави кумир или какво да е било подобие на нещо, което е на небето горе, или което е на земята долу, или което е във водата под земята. Да не им се кланяш нито да им служиш“ (Изход 20:4,5). Библията е ясна. Тя казва: „Не използвайте изображения за поклонение, защото ако правите това, вие им предавате святост, която принадлежи на Бог. Покланяйте се на Бог. Не позволявайте на умът ви да бъде ограничаван от един образ, от едно изображение. Бог не присъства в никакъв образ.“ Но тъй като езичниците се покланяли на изображения, християнските водачи, за да ги привлекат, започнали да внасят изображения в църквата. Те им дали нови имена според християнската традиция, но когато църквата прави компромиси, тя губи своята сила. Тя била претеглена на везните и била намерена недостатъчна. Една от заповедите твърди ясно и казва: „Не си прави кумир!“ В противоречие с простотата на евангелието и силата на Библията в църквите започнали да изобразяват образи, въвели икони. Църквата загубила своята сила. Нека да кажем няколко думи и за съботата. Тя подобно на заповедта „Не си прави кумир!“ е една от Десетте заповеди и била част от първоначалните учения на апостолската църква. А ето какви са те: Книга 7, част 2: „О, Господи Всемогъщи! Ти си създал света чрез Исус Христос. Затова си определил ден за спомен.” Тези учения говорят, че Бог е създал света за шест дни, че Бог Си починал на седмия ден и че съботата е този седми ден. Но в ранните векове езическият римски император Константин Велики пожелал да обедини империята и така установил първият неделен закон в 321 г.сл.Хр. и в него нарекъл неделята „почитаем ден на слънцето.“ И така, в първите векове денят на слънцето, който бил езически ден за поклонение, бил въведен като мярка на компромис. Във времето на черния кон, когато църквата била претеглена и намерена недостатъчна, изображения се появили в църквите, човешки традиции заменили Божиите заповеди, индулгенциите заменили спасението чрез Исус Христос. Всичко това е било предсказано от пророк Йоан и Данаил. В този век на компромиси езическият ден на слънцето заменил истинската библейска събота. Приятелю, това станало точно така, както Библията предсказала. Сега нека отворим историческите книги, за да прочетем, какво се казва за този период. Никога не бихте могли да разберете, защо има толкова много различни деноминации, ако не разберете, какво се е случило през този период. В книгата „Развитие на Християнската доктрина“ на стр. 372 един историк е записал, че за да препоръча новата религия (т.е. християнството) на езичниците, Константин Велики въвел във нея елементи от езическите религии, към които езичниците били привикнали. По този начин той смесил християнството с езичеството. В книгата „История на Източната църква“ на стр. 148 се казва: „От едната страна на монетите на Константин било написано името на Христос, а от другата бил изобразен богът на слънцето. Константин станал християнин, но от едната страна бил неговият образ, а от другата – образът на бога на слънцето. Да, приятелю, Бог ни е дал една заповед и тя е записана в Изход 20:11: „Помни съботния ден да го освещаваш… Защото в шест дни Господ направи небето и земята, морето и всичко що има в тях, а на седмия ден си почина. Затова Господ благослови съботния ден и го освети.“ Съботата е Божия заповед. Тя е била написана от Божия пръст върху каменни плочи. И така, ние виждаме, че са направени компромиси в ранните векове, за да бъде по-лесно за езичниците да влязат в църквата. Това ни казва историята, приятелю?
Вижте, какво е записано в книгата „История на Източната църква“. Не съм написал аз тези твърдения. Това са ясните твърдения на историята. Страница 148: „Запазването на езическото име „Дие Солис“ – „Ден на слънцето“ е мярка от страна на обединението за езическо и християнско мнение, чрез което първият ден на седмицата бил въведен от Константин да бъде спазван от подчинените му – били те езичници или християни.“ Този ден бил наречен „Почитаем ден на слънцето“. В опита си да направи християнството приемливо за езичниците, които идвали в църквата, Константин се обединил с църковните водачи и така те развили идеята, че е приемливо да се извършва поклонение в първия ден на седмицата. Това е станало със съгласие с църковната институция, а не с Божиите изисквания. Неделята е просто една мярка на компромис. Ние четем, какво казва Бог в Бит. 2:3: „И благослови Бог седми ден и го освети, защото в него си почина от всичките си дела, от всичко, което Бог беше създал и сътворил.“ Преди още да е имало евреи, във времето на сътворението Бог е благословил и осветил седмия ден, защото си починал в него. Никакви човешки учения, нито обединението на Константин и църковните водачи могат да променят законът на Десетте заповеди. Никакъв авторитет не може да промени онова, което Бог е направил. По време на периода на черния кон в църквата навлезли заблуди. Чуйте, какво се казва в „Католическата енциклопедия“, том 4, стр. 153: „След като промени денят за почивка от събота, или седмия ден на седмицата, в първия, църквата направи третата заповед да се отнася за неделя като ден, който трябва да се почита свято, като Божии ден.“ Навлезли заблуди като: спасение чрез църквата вместо чрез Христос; поклонение пред изображения, вместо поклонение пред Бог; спазване на човешки, вместо Божиите заповеди; неделята – денят на слънцето заменил съботното поклонение.
Чуйте, какво казва Бог в Езекиил 22:26. В старозаветни времена, когато поклонението пред слънцето се практикувало често, пророк Езекиил казал следните думи, които се отнасят също и за периода на черния кон: „Свещениците престъпваха закона ми и оскверняваха светите ми вещи, не правеха разлика между свято и скверно.“ Бог казва, че в старозаветни времена свещениците престъпвали закона. Те правят това и сега, приятелю! Не правят разлика между чисто и нечисто. „И криеха очите си от съботите ми и аз съм осквернен всред тях.“ Бог призовал старозаветните мъже и жени, които искали да Му останат верни, да се върнат обратно към закона. Той призовал мъжете и жените във времето на черния кон обратно към вярност. Мътни потоци на заблуди залели църквата. От 323 г до 538 г.сл.Хр. е период на компромиси, период на черния кон. Но след това се отваря четвъртия печат и Библията описва този печат – Откр. 6:7,8: „И когато отвори четвъртия печат, видях и ето, блед кон и името на яздещият на него беше „Смърт“ и адът вървеше подире му. И даде му се власт над четвъртата част от земята да умъртвят с меч, с глад, с мор, и със земните зверове.“