При общуването си с хората поставяйте се на тяхно място. Влизайте в (Опитвайте се да разбирате) чувствата им, трудностите им, разочарованията им, радостите им и скърбите им. Уеднаквявайте се (себе си) с тях и след това постъпвайте с тях така, както бихте искали да постъпват с вас, ако бяхте на тяхно място. Това е истинското правило на честността (за честност). Това е друг израз на закона “да възлюбиш ближния си както себе си”. Това е и същността на учението на пророците. Това е небесен принцип и той ще бъде развит у всички, които са годни за святото общество на небето.
Златното правило е принципът на истинската учтивост и най-истинската (вярната) илюстрация на това правило може да се види в живота и характера на Исус. О, какви лъчи на нежност и красота грееха (се излъчваха) от ежедневния живот на нашия Спасител! Какво приятно благоухание се излъчваше от самото Му присъствие! Същия дух ще се изявява (ще бъде разкрит, ще се разкрива) и в Неговите деца. Тези, в които Христос обитава ще са обкръжени от Божествена атмосфера. Белите им одежди на чистота и святост ще ухаят (ще излъчват, ще пръскат) ухание, идещо от градината на Господа. Лицата им ще отразяват светлина, идеща от Него, огряваща пътя на спъващи се и уморени нозе.
Никой човек, притежаващ истинска представа за идеала, който съставлява съвършения характер, не ще престане да изявява (проявява) съчувствието и нежността на Христос. Влиянието на благодатта така смекчава сърцето, така облагородява и пречиства чувствата, придавайки им породена от небето деликатност (деликатност от небесен произход) и чувства за приличие (благоприличие) (“Мисли от планината на блаженствата”, стр. 192,193).