Зов към младите – 73 – Съкровищница от свидетелства Том 1 – Елена Вайт (Елън Уайт)

(Когато това изложение беше написано, единственият колеж на адвентистите от седмия ден се намираше в Батъл Крийк, щата Мичиган.
Драги младежи, не един път Господ ми е давал предупреждения за вас. Той ще ви окуражава, ако подчинявате най-добрите и най-святите си чувства на Него. Когато тези предупреждения оживяват ясно пред мен, аз изпитвам страх поради опасността, в която се намирате, и вие сами чувствате това. В училището в Батъл Крийк се събират много младежи с различен интелект. Ако те не са посветени на Бога, не са послушни на Неговата воля и не ходят смирено в пътя на заповедите Му, създаването на училището там ще се окаже голямо обезкуражение за църквата, а това може да бъде или за благословение, или за проклятие.
Умолявам ви най-настоятелно, вие, които се наричате с Христовото име, отделете се от нечестието и развийте характера, който Бог може да одобри. Питам: Вярвате ли, че тези свидетелства, са от Бога? Ако действително вярвате, че Божият глас ви е говорил, като ви е посочвал опасностите, тогава внимавате ли съветите? Пазите ли свежи в паметта си тези предупреждения, като ги препрочитате често със сърца, изпълнени с молитвен дух? Господ ви е говорил много пъти, деца и младежи, но вие сте били безгрижни и не сте обърнали внимание на думите Му. Ако не сте закоравили бунтовни сърца срещу начина на живот, който ви е посочен да следвате, то някои се отнасят лекомислено към изискванията на Бога към вас с цел да добиете духовна сила и да бъдете истинско благословение в училището, в църквата и за всички, с които общувате.
Млади мъже и жени, вие сте отговорни пред Бога за светлината, с която ви е дарил. Ако не й обърнете внимание, а също не обърнете внимание и на предупрежденията, те ще се изправят в съда срещу вас.
Опасностите, които ви застрашават, са били изложени ясно пред вас. Били сте предупреждавани и предпазвани на всяка крачка. Защитни стени са били издигани около вас. В Божия дом сте слушали най-тържествени, изпитващи сърцето истини, представени от Божиите служители с откровение от Духа. Каква стойност имат тези тържествени призиви в сърцата ви? Как влияят върху характера ви? За всеки призив и за всяко предупреждение ще ви бъде искана отговорност. Именно те ще застанат в деня на съда, за да осъдят живеещите в суета, лекомислие и гордост.
Мили млади приятели, каквото посеете, това ще пожънете. Сега е времето за засаждане. Каква ще бъде жетвата? Какво садите? Всяка произнесена дума, всяко извършено дело е семе, което ще донесе добри или лоши плодове, а като последствие – радост или скръб за сеяча. Каквото семе е посято, такава ще бъде и реколтата. Бог ви е дарил с голяма светлина и много привилегии. След всичко това и след като опасностите са ви били представени ясно, отговорността е изцяло ваша. Начина, по който се отнасяте към дадената ви от Бога светлина, ще наклони везните към щастието или към скръбта. Всеки сам изработва участта си. Всеки оказва или добро, или зло влияние върху ума и характера на другите. И точно това влияние се записва в небесната книга. Един ангел ви придружава и записва вашите думи и постъпки. Когато се събуждате сутрин, чувствате ли своята безпомощност и нуждата си да получите сила от Бога? Ако това е така, ангелите отбелязват вашите молитви и ако те не са лицемерни, когато сте в опасност и несъзнателно сте склонни да извършите някой грях или излъчвате влияние, което би довело други до съгрешаване, тогава вашият ангел хранител ще бъде на ваша страна и ще ви подтикне към по-доброто действие. Сам ще избира вашите думи и ще влияе върху постъпките ви. Но ако не чувствате никаква опасност, ако не се молите за помощ и сила да противостоите на изкушенията, сигурно ще се заблудите. Немарливостта ви към дълга ще бъде отбелязана в Божията книга на небето и в деня на големия изпит ще се окажете леки.
Някои са били наставлявани в религиозните истини, но са били задоволявани, пазени, глезени и хвалени, докато са станали абсолютно негодни за практичен живот. Говоря за личности, които познавам. Техните характери са се развили в задоволство, ласкателство и мързел и са станали безполезни за този живот. Ако това е вярно за този живот, какво можем да очакваме от другия, когато всичко ще бъде чисто и свято и всички ще имат хармонични характери? Молила съм се за тези личности, обръщала съм се лично към тях. Видях влиянието, което те ще имат над другите умове, водейки ги към суета, любов към модата и безгрижие, що се отнася до вечните им интереси. Единственото спасение за такива хора е да прегледат внимателно пътищата си, да смирят гордите си суетни сърца пред Бога, напълно да изповядат греховете си и да се обърнат духовно.

Любов към показност и забавления
Суетата в обличането, както и любовта към забавленията са голямо изкушение за младите. Бог има святи претенции към нас. Той иска цялото сърце, цялата душа и всичките чувства. На това изявление понякога се отговаря така: „О, аз не се изповядвам за християнин.“ И какво от това, че не се изповядваш за християнин? По-малко ли са претенциите на Бога към тебе, отколкото към онези, които изповядват, че са Негови деца? Ти си дързък, като се отнасящ безгрижно и не зачиташ святите неща. Смяташ ли, че Бог трябва да отмине този грях и този? Всеки ден, когато не зачиташ Божиите претенции, и всеки случай, в който пренебрегваш предложената милост, прибавят дългове към твоята сметка и увеличават броя на греховете, които ще свидетелстват срещу тебе в деня, когато бъдат прегледани сметките на всяка човешка душа. Обръщам се към вас млади мъже и жени, изповядващи се или не за християни. Бог иска вашите чувства, вашето доброволно послушание и посвещение на Него. Разполагате с кратко благодатно време и можете да го използвате, за да се предадете напълно на Бога.
Послушание и подчинение на Божиите изисквания са условията, дадени от боговдъхновения апостол, чрез които ставаме Божии чада, членове на царското семейство. Със собствената си кръв Исус освобождава всички деца и младежи, мъже и жени от бездната на гибелта, към която Сатана ни тласка да потънем. Ако грешниците не приемат даром предлаганото спасение, освободени ли са от своите задължения? Изборът им да останат в грях като дръзки престъпници не намалява вината им. Те са Негова собственост и ако не желаят да отговорят с послушание на Онзи, Който е отдал живота Си за тях, а посвещават времето, силите и талантите си в служба на Сатана, спечелили са заплатата си, която е смърт.
Безсмъртна слава и вечен живот е наградата, която нашият Изкупител предлага на желаещите да Му бъдат послушни. Той им е дал всяка възможност да усъвършенстват християнския си характер чрез Неговото име и да бъдат оценени за победители, както Той победи заради тях. Чрез живота Си им е показал как могат да победят. „Заплатата за греха е смърт, а Божият дар е вечен живот чрез Исус Христос, нашият Господ“ (Римл. 6:23).
Божиите претенции са еднакви към всички. Онези, които избират да пренебрегнат голямото спасение, което им се предлага даром и служат на себе си, остават неприятели на Бога, себепожертвувателния Изкупител. Те са спечелили заплатата си. Посяли са в плътта и ще пожънат от плътта тление.
Облекчените с кръщение, показали по този начин, че са се отделили от света и са сключили завет за нов живот, не трябва да издигат идоли в сърцето си. Онези, които са се радвали веднъж на уверението за простени грехове, са вкусили от любовта на Спасителя, но ако продължават да се свързват с неприятели и да отказват да усъвършенстват правдата, която Христос им предлага, като избират пътищата, които Той осъжда, ще бъдат осъдени по-тежко от езичниците, които никога не са имали светлината и никога не са познавали нито Бога, нито Неговия закон. Хората, които отказват да следват светлината, която Бог им е дал, и избират забавленията, суетите и глупостите на света, като се отказват да съобразяват поведението си с праведните и святи изисквания на Божия закон, са виновни за най-тежки грехове в очите на Бога. Вината и заплатата им ще съответстват на светлината и привилегиите, които са имали.
Ние виждаме света, погълнат от своите забавления. Най-важната и дори единствената мисъл на по-голямата част от хората, особено на жените, е външната показност. Любовта към облеклото и удоволствията помрачават щастието на хиляди. А дори и някои от онези, които изповядват, че обичат и пазят Божиите заповеди, им подражават все повече и повече, макар че запазват християнското си име. Някои от младежите са така обзети от желанието за показ, че са готови дори да се откажат от християнското име, само и само да следват естествената си наклонност, да се обличат суетно и да се отдават на удоволствия.
Умереността в облеклото е част от християнския ни дълг. Да се обличаме просто, като се въздържаме от носене на скъпоценности и украшения от всякакъв вид, означава да се съобразяваме с нашата вяра. Виждаме ли глупостта на светските хора, изявена в стремежа им към екстравагантност в облеклото и любов към забавленията? Ако това е така, нека избягваме всичко, подхранващо този дух, завладяващо умовете и сърцата на онези, които живеят само за този свят и не се интересуват ни най-малко от бъдещия.
Християнски младежи, забелязала съм, че някои от вас се увличат от модата и външната показност, което ми причинява болка. Някои, правилно наставлявани и религиозно възпитавани още от люлката, са се облекли с Христос чрез кръщение и така са изповядали, че са умрели за света. Аз обаче виждам у тях суета в обличането и лекомислие в поведението, което наскърбява милия Спасител и е укор за Божието дело. Забелязвам с болка религиозния ви упадък и склонността ви да се обличате екстравагантно и пищно. Други са изпаднали дотам, че продължават да носят златни гривни или брошки, а често и двете, обхванати от очевидното желание да привличат вниманието, като по този начин само проявяват лошия си вкус. Бих могла да ги оприлича на суетния паун, който показва великолепните си пера, за да му се възхищават. Това е единственото нещо, с което тази бедна птица може да привлече вниманието, защото гласът и видът й са всичко друго освен привлекателни.

Украшението на смирения и кротък дух
Младите трябва да се стремят да се изявят не в друго, а в усвояването на смирен и кротък дух, който е диамант с неоценима стойност и може да бъде носен само с небесна благодат. Това украшение ще привлича вниманието на мнозина в този свят, ще бъде много високо оценено от небесните ангели и преди всичко от нашия небесен Баща, Който ще направи всеки носещ това украшение да бъде добре дошъл в небесните дворове.
Ако способностите на младежите се развият правилно, това би ги подготвило за абсолютно всяка поверена им от Бога отговорност. Ако те си поставят за цел да добият възпитание, което да развие дарените им от Бога сили така, че да бъдат полезни за другите и да им носят благословение, умовете им не биха останали недоизрасли. Биха постигнали дълбочина на мисълта и твърдост в принципите, биха се ползвали с респектиращо влияние сред другите, а това би помогнало на невярващите да почувстват и познаят силата на един интелигентен християнски живот. Който се грижи повече за външността си, отколкото за възпитанието на ума и за използването на силите си, за да бъде възможно най-полезен и с това да прославя Бога, не разбира отговорността си пред Него. Такъв човек ще бъде повърхностен във всичко, що предприема, ще ограничава своята полезност и интелектът му ще остане недоразвит.
Изпитвам дълбоко съжаление към бащите и майките на такива деца и младежи. Причината за това състояние е липсата на възпитание, за което все някой някога ще трябва да отговаря и да понесе вината. Родителите, които глезят и задоволяват децата, вместо справедливо да ги обуздават, водени от верните принципи, ще видят характерите, които са изградили. Каквото е възпитанието, такива са и особеностите на характера.

Верният Авраам
Мисълта ми се връща към верния Авраам, който се подчини на Божията заповед, дадена му в нощно видение във Вирсавее и потегли на път с Исаак. Пред него е планината, която Господ бе определил за място, където да принесе жертвата. Авраам взема дървата от раменете на слугата си и ги поставя върху Исаак – жертвата. Душата му е изпълнена с решителност и мъчителна твърдост. Готов е за делото, което Бог изисква от него. С кървящо сърце и треперещи ръце приготвя огъня, а Исаак го разпитва: „Тате! … Ето огъня и дървата, а где е агнето за всеизгарянето?“ Не, Авраам не може да му каже сега. Бащата и синът изграждат олтара и за Авраам идва ужасният миг, когато трябва да открие на сина си онова, което е карало душата му да агонизира през цялото мъчително пътуване – Исаак е жертвата. Той е вече голям мъж и би могъл да не се подчини на баща си, ако избере да направи това. Не обвинява баща си в лудост, нито се опитва да го откаже от намерението му. Подчинява се. Вярва в любовта му и знае, че той не би жертвал сина си по този ужасен начин, ако Бог не му е заповядал. Съкрушеният баща привързва с треперещите си обичащи ръце своя син, защото Бог е казал това. Синът се подчинява, защото вярва в праведността на баща си. Всичко е готово. Вярата на бащата и покорството на сина са напълно проверени, Божият ангел спира издигнатата ръка на Авраам точно в мига, когато ножът докосва сина му. Казва му: „… сега зная, че ти се боиш от Бога, понеже не пожали за Мене и сина си, единствения си син“ (Битие 22:12).
Това дело на вяра на Авраам е записано за наша поука. То ни учи на важния урок на доверие в Божиите изисквания, колкото тежки и неприемливи да са те. То учи и децата да се покоряват съвършено на родителите си и на Бога. Послушанието на Авраам ни учи на истината: нищо не може да ни е толкова скъпо, че да не го отдадем на Бога.

Един урок в символи
Исак бе образец на Божия Син, предаден като жертва за греховете на света. Бог желаеше да разкрие на Авраам евангелието за спасението на човека, за да превърне за него истината в реалност и да изпита вярата му. Бог поиска той да заколи скъпия си син. Скръбта и агонията, които изпита Авраам по време на това мрачно и мъчително изпитание, бяха допуснати с цел да се запечата по-дълбоко в ума му планът за изкуплението на падналия човек. Той трябваше да разбере от свой духовен опит неизразимото себеотрицание на безкрайния Бог, проявено в жертването на единствения Син за освобождаването на човека от вечна гибел. Никаква душевна мъка не можеше да бъде равна на онази, която Авраам понесе, подчинявайки се на Божествената заповед да принесе в жертва сина си.
Бог въведе Сина Си в един живот на смирение, себеотрицание, бедност, труд, укори и агонизираща смърт чрез разпятие. Нямаше ангел, който да занесе радостната вест: „Достатъчно е, не е нужно да умираш!“ Легиони ангели очакваха наскърбени, надявайки се, че както при Исаак, Бог в последния момент ще предотврати Своята позорна смърт. На ангелите не им бе позволено да занесат подобна вест на милия Божи Син. Унижението в съдебната зала и по пътя за Голгота продължаваше. Той бе подиграван, руган и заплюван. Понасяше спокойно оскърбленията, подигравките и ругатните на онези, които Го мразеха, докато сведе глава на кръста и издъхна…
Можеше ли Бог да ни даде по-точно доказателство за Своята любов от това, да позволи на Сина Си да премине през долината на страданията. Божията дарба за човека е доброволна, а любовта Му – безкрайна. Ето защо и Неговите претенции спрямо нашето доверие и послушание, спрямо цялото ни сърце и богатството на нашите чувства са също така безкрайни. Бог изисква да Му отдадем възможно всичко. Послушанието ни трябва да бъде пропорционално на Божия дар – да бъде пълно и да не изисква нищо в замяна. Всички сме длъжници на Бога. Не можем да отговорим на Неговите претенции към нас, ако не се отдадем изцяло и с готовност като жива жертва. Той иска съвършено послушание, и то от любов, и няма да приеме нищо по-малко от това. Сега имаме възможност да си осигурим любовта и благосклонността на Бога. Тази година може да бъде последната в живота на някои от вас, които четете тези редове. Има ли младежи, които четат този зов и въпреки това са готови да изберат удоволствията на света пред мира, който Христос дава на всички, търсещи задълбочено и изпълняващи старателно Неговата воля?

Характерите се претеглят
Бог претегля нашия характер, нашето поведение и подбуди на везните в светилището. Ужасно ще бъде да се произнесе: „Не им достига любов и послушание към Изкупителя, Който умря на кръста, за да привлече сърцата им към себе Си.“
Бог ни е поверил големи и скъпоценни дарби, дал ни е светлина и познание за Своята воля, за да не се заблудим и да не тръгнем в тъмнината. Да бъдем претеглени на везните и да бъдем определени за недостатъчни в деня на крайната равносметка и раздаването на наградите, ще бъде ужасна грешка, която никога след това не ще може да бъде поправена. Млади приятели, трябва ли Божията книга да бъде претърсвана напразно, за да се издирят в нея имената ви?
Бог е определил да вършите едно дело за Него, което ще ви направи Негови съработници. Навсякъде около вас има човешки души за спасение, хора, които можете да окуражите и да благословите чрез вашите сериозни усилия. Можете да ги обръщате от греха към правдата. Ако чувствате отговорността си пред Бога, ще чувствате и нуждата от постоянство в молитвата и от вярност в бдението срещу изкушенията на Сатана. Ако сте истински християни, ще скърбите повече за моралната тъмнина в света и по-малко ще се отдавате на лекомислието и суетата в облеклото. Ще страдате и ще плачете заради нечестията по земята, ще се съпротивлявате срещу изкушенията на Сатана, който ви въвлича в суетата и външната показност в облеклото, прическите и украшенията. Когато се храни с тази нездравословна храна за сметка на възвишените ценности, умът остава ограничен, а интелектът – недоразвит.
Младите днес могат да бъдат Христови съработници, ако, разбира се, пожелаят. В това призвание вярата им ще се засили и познанието им за Божествената воля ще нараства. Всяко искрено намерение и всяко дело на правда ще бъдат записани в книгата на живота. Бих желала да пробудя младежите да видят и почувстват греховността на един живот, живян за собствено удоволствие, следствието от което е принизяване на интелекта към евтините и краткотрайните удоволствия на този живот. Ако издигнат мислите и чувствата си над леснодостъпните радости на този свят и си поставят за цел да прославят Бога, Неговият мир, превъзхождащ всяко знание, ще бъде техен.