Вярващите от Божия народ трябва да практикуват строга икономия при харчене на средствата си, за да могат да занесат и на Бога, казвайки: “От Твоето Ти даваме.” Така те принасят благодарност на Бога за получените от Него благословения. Също по този начин събират за себе си съкровища при Божия престол.
Светските хора харчат за облекло големи суми пари, които би трябвало да бъдат използвани за нахранване и обличане на страдащите от глад и студ. Много хора, за които Христос е отдал живота си едва имат достатъчно за най-евтиното и просто облекло, докато други изразходват хиляди долари, стараейки се да задоволят никога несвършващите изисквания на модата.
Господ е наредил Неговият народ да се отдели от света. Блестящо или скъпо облекло не подхожда на хора, които вярват, че живеят в последните дни на благодатното време за изпит. Апостол Павел пише: “И тъй искам мъжете да се молят на всяко място, като издигат ръце святи, а не гневни и припирливи. Така и жените да украсяват себе си със скромна премяна, със срамежливост и целомъдрие, не с плетена коса и злато или бисери, или скъпи дрехи, а с добри дела, както приляга на жени, които са се посветили на благочестието.”
Даже и сред изповядващите се, че са деца на Бога, има такива, които харчат за облекло повече от необходимото. Трябва да се обличаме спретнато и с вкус. Но сестри мои, когато купувате и когато сами приготвяте дрехите на децата си, мислете за работата в лозето на Господа, която все още очаква да бъде извършена. Правилно е да купувате добър плат и той да бъде грижливо ушит. Това е икономия. Но богатите гарнитури са излишни и да се обличате така означава да пилеете за себезадоволяване пари, вместо да ги вложите в Божието дело.
Не дрехите ви придават стойност в очите на Господа. Вътрешното украшение, добродетелите на духа, любезните думи, сериозното уважение към другите – Бог това цени. Научете се да минавате без ненужните гарнитури и спестените средства отделяйте за напредъка на Божието дело.

Себеотрицанието е приятно на Бога
Научете урока на себеотрицанието, научете на него и вашите деца. Всичко, което може да бъде спестено чрез себеотрицание, е нужно сега за предстоящото дело. Страданията на страдащите трябва да се облекчават, голите да се обличат, гладните да се нахранят; истината за това време трябва да бъде разказана на онези, които не я знаят…
Ние сме Христови свидетели и не трябва да позволяваме светските интереси така да поглъщат нашето време и внимание, че да пренебрегваме нещата, за които Бог е казал, че трябва да стоят на първо място. Много по висши интереси са поставени на карта. “Търсете първом Божието царство и Неговата правда.” Христос даде всичко свое за делото, което дойде да извърши, и Неговото слово към нас е: “Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и нека Ме следва.” “Така ще бъдете Мои ученици.” Христос доброволно и с радост отдаде Себе Си за провеждането на Божията воля. Той стана послушен до смърт, даже смърт на кръст. Ще чувстваме ли, че е трудно да се отречем от себе си? Ще се дръпнем ли назад от привилегията да бъдем участници в Неговите страдания? Смъртта Му би трябвало да развълнува всяка фибра на нашето същество, като ни накара с готовност да посветим на Неговото дело всичко, което имаме и което сме. Когато мислим за онова, което Той е направил за нас, сърцата ни трябва да се изпълват с любов.
Когато познаващите истината практикуват изискваното в Неговото Слово себеотрицание, вестта ще напредва със сила. Господ ще чува нашите молитви за обръщането на души към Него. Божият народ ще направи светлината му да свети силно и невярващите, виждайки добрите му дела, ще прославят нашия небесен Баща (“Ривю енд Хералд”, 1 декември 1910 г.).

Любовта към външен показ
Любовта към показ поражда екстравагантност и в много млади хора убива стремежа за по-благороден живот. Вместо да се стремят към по-голямо образование те още отрано започват да работят, за да изкарат пари и да задоволяват страстта към облеклото. И чрез тази страст много млади момичета са били омаяни, и след това погубени (“Възпитание”, стр. 247).

Пуританска простота
Пуританска простота и скромност трябва да характеризират жилищата и облеклото на всички, които вярват в тържествените истини за това време. Всички ненужно изхарчени за облекло или за украсяването на домовете ни средства са прахосване на Господни пари. Това е ограбване на Божието дело, за да се удовлетвори гордостта (“Свидетелства”, т. I, стр. 189).