Мнозина презират икономията, бъркайки я със скъперничеството и стиснатостта. Но икономията е съвместима с най-голямата щедрост. Наистина без икономия не може да има истинска щедрост. Трябва да пестим, за да можем да даваме.
Никой не може да практикува истинска благотворителност без себеотрицание. Само чрез живот на простота, себеотрицание и голяма икономия е възможно да изпълним делото, в което сме назначени като Христови представители. Гордостта и светската амбиция трябва да бъдат отстранени от сърцата ни. Във всичката си работа трябва да подхождаме с несебелюбието, разкрито в живота на Христос. Върху стените на нашите домове, върху картините, мебелировката трябва да се чете: “Доведи в дома си бедните.” На гардеробите си трябва да виждаме записано като че с Божи пръст: “Облечете голите.” В трапезарията на отрупаната с изобилна храна маса трябва да виждаме написано: “Не е ли да разделяш хляба си с гладния?”

Отворени врати за полезност
Хиляди врати за полезност са отворени пред нас. Често оплакваме оскъдните източници, които са ни на разположение, но ако бяхме напълно сериозни християни, бихме могли да умножим източниците хилядократно. Себелюбието, себеугаждането са пречките по пътя ни към полезността.
Колко много средства се харчат за неща, които са просто идоли, неща, които поглъщат мисълта, времето и силата, а трябваше да бъдат използвани за по-висши цели! Колко много пари се прахосват за скъпи домове и мебелировка, за себелюбиви удоволствия, луксозна и непълноценна храна, за вредни удовлетворявания! Колко много се пръска за подаръци, не носещи полза никому! За неща ненужни, често вредни, изповядващите се християни днес харчат много пъти повече средства, отколкото харчат в усилията си за избавянето на души от изкусителя.
Много от изповядващите се за християни прахосват толкова много пари за облекло, че не им остават, за да отделят за нуждаещите се. Те мислят, че трябва да имат скъпо струващи украшения, скъпо облекло, без оглед нуждите на онези, които трудно могат да си набавят дори най-простото облекло.

Спестяване на остатъците
Сестри мои, ако съобразите обличането си дадените правила в Библията, бихте имали изобилие от средства, с които да помогнете на по-бедните сестри. Не само ще имате средства, но и време. Често то е най-нужно. На много хора бихте могли да помогнете с вашите съвети, такт и умение. Покажете им как да се обличат просто и в същото време с вкус. Много жени не идват в Божия дом, защото оръфаното им, неподходящо облекло е в поразителен контраст с облеклото на другите. Много нежни души чувстват горчиво унижение и несправедливост поради този контраст. И затова мнозина започват да се съмняват в реалността на религията и да затвърдяват сърцата си срещу евангелието.
Христос ни заръчва: “Съберете останалите къшеи, за да не се изгуби нищо.” Докато хиляди хора загиват всеки ден от глад, кръвопролития, огън и нещастия, дълг на всеки, обичащ ближните си, е да внимава нищо да не се прахоса, да не се похарчи без нужда нищо, чрез което би могло да се помогне на някое човешко същество.
Погрешно е да пилеем времето си, погрешно е да пилеем мислите си. Всеки момент, посветен на нашето “аз”, е загубен. Ако всеки момент беше оценен и правилно използван, бихме имали време за всичко, което ни е нужно да направим за себе си и за света. При харченето на парите, при използването на времето, силата, възможностите нека всеки християнин търси Бога за ръководство. “Но ако на някому от вас недостига мъдрост, нека иска от Бога, Който дава на всички щедро, без да укорява и ще му се даде” (“По стъпките на великия Лекар”, стр. 206-208).

Ръководство за икономия
Не е необходимо тук да определяме точно как да се практикува икономия при всеки отделен случай. Тези, на които сърцата са напълно предадени на Бога и се ръководят от Неговото Слово, ще знаят, как да се държат при всички житейски задължения. Ще се научат от Исус, Който е смирен и кротък по сърце; и култивирайки у себе си кротостта на Христос, ще затворят вратата за безброй изкушения (“Основи на християнското възпитание”, стр. 152).